Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Рени А. и в присъствието
на прокурора Мариян Александров, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНАХД № 4716 по
описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
решение от 14.12.2016 г., постановено от Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 111-ти състав по НАХД № 22172/2015 г. по описа на
същия съд, обвиняемият Г.А.М. е признат за невиновен
в това, че на 14.12.2014 г., в гр. София, бул. „Климент Охридски“, на спирка на
СКГТ, „СБАЛ по Онкология“, по линия на автобус № 280, в посока към бул.
„Цариградско шосе“, до метростанция „Г. М. Д.“, в съучастие като съизвършител с
В.Т.Д. и А.Ч.О., е извършил непристойни действия – блъскал и нанесъл удари с
юмруци по тялото на И.О. Б., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 304 от НПК, обв. М.
е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със
същото решение е признат за невиновен
и обв. В.Т.Д. за това, че на 14.12.2014 г., в гр. София, бул. „Климент
Охридски“, на спирка на СКГТ, „СБАЛ по Онкология“, по линия на автобус № 280, в
посока към бул. „Цариградско шосе“, до метростанция „Г. М. Д.“, в съучастие
като съизвършител с Г.А.М. и А.Ч.О., е извършил непристойни действия – блъскал
и нанесъл удари с юмруци по тялото на И.О. Б., грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.
304 от НПК, обв. Д. е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
С
решението е признат за невиновен и
обв. А.Ч.О. за това, че на 14.12.2014 г., в гр. София, бул. „Климент Охридски“,
на спирка на СКГТ, „СБАЛ по Онкология“, по линия на автобус № 280, в посока към
бул. „Цариградско шосе“, до метростанция „Г. М. Д.“, в съучастие като
съизвършител с Г.А.М. и В.Т.Д., е извършил непристойни действия – блъскал и
нанесъл удари с юмруци по тялото на И.О. Б., грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 304
от НПК, обв. О. е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
Решението
на СРС, НО, 111-ти състав е протестирано от прокурор при СРП. С така
депозирания протест се претендира неправилност на атакуваното първоинстанционно
решение и постановяването му в нарушение на закона. Сочи се, че на досъдебното
производство са събрани доказателства в подкрепа на обвинението, но те не са
намерили отражение при постановяване на решението, което го прави неправилно.
Отправя се искане за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с
което обвиняемите Г.А.М., В.Т.Д. и А.Ч.О., да бъдат признати за виновни по
обвинението, за което са предадени на съд.
В
допълнение към така подадения протест се излагат доводи, че решението на първия
съд е неправилно, като постановено при непълнота и погрешна оценка на събрания
по делото доказателствен материал, поради което се иска отмяната му и
постановяване на ново решение, с което обвиняемите да бъдат признати за виновни
по обвинението в осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Излагат се доводи, че първият съд е приел за
установено, че на посочената от обвинението дата и място, са били извършени
непристойни действия, изразяващи се в бутане и невъзпитаност от естество да
скандализират обществото, както от обвиняемите, така и от св. Б., като в тази
насока се е позовал на обясненията на обвиняемите и на показанията на св. Ф. и К.,
но неправилно не е кредитирал с доверие показанията на св. Б., в смисъл, че са
му били нанесени удари, като не е отчел, че този свидетел е бил разпитван три
пъти на досъдебното производство и показанията му са напълно идентични,
непротиворечиви и последователни с тези, снети пред съда. Посочва се, че съдът
не е отчел противоречията в показанията на св. Ф. и К., което е изисквало
критичен анализ на същите. Мотивира се тезата, че съдът не е положил усилия за
преодоляване на противоречията между показанията на св. Б. и тези на останалите
свидетели, и обясненията на обвиняемите лица. Твърди се, че съдът е изопачил
показанията на св.М., който е пресъздал съобщеното му от св. Б.. Посочва се, че
фактът на изгубване на фактическата власт от страна на св. Б. върху апарата за
таксуване, е доказателство за физическа разпра спрямо него. Акцентира се на
численото превъзходство на обвиняемите над свидетеля, въз основа на което се
прави извод, че липсва житейска логика св. Б. да е инициирал физически
конфликт. Посочва се, че невъзможността на св. Б. пред съда да посочи
последователността на ударите, техния брой и лицата, които са ги нанесли, се
обяснява с изминалия продължителен период от време от датата на деянието. Изтъква
се, че отговорността на обвиняемите е ангажирана за съизвършителска дейност,
при което, когато всеки един от съизвършителите върши дейност, подобна на
останалите, за възникване на отговорност е без значение конкретният принос на
всеки от тях, стига да е част от изпълнителската дейност. Изтъква се, че
оценката на доказателствените материали от районния съд е неправилна и това е
довело до неправилно установяване на различни фактически положения от описаните
в предложението за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност.
Посочва се, че намесата на обвиняемите лица, дори и в защита на гражданите,
несъизмеримо е надминала и грубо е нарушила възприетите норми за поведение в
обществото, като е продължила и след преустановяване на конфликта с неустановеното
лице – нередовен пътник. Сочи се, че агресивната намеса и наобикаляне от пет
лица на св. Б., сочи на по-висока степен на обществена опасност, поради което
се правят изводи за съставомерност на деянието по повдигнатото обвинение.
Навеждат се доводи за нарушаване на принципите на служебното начало и
разкриване на обективната истина от съда, по съображения, че не са били
приобщени по реда на чл. 281 от НПК показанията на свидетелите, дадени пред
друг състав на съда, въпреки наличието на предпоставки за това.
В съдебно заседание,
представителят на СГП поддържа протеста по съображенията, изложени в него, и
моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което обвиняемите да бъдат признати за виновни по
повдигнатото им обвинение. Излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд
е кредитирал единствено обясненията на обвиняемите и показанията на
свидетелите, които са били техни познати, а е игнорирал показанията на св. Б. иМ.,
въпреки, че пострадалият св. Б. изяснява фактическата обстановка, механизма на
деянието и неговото авторство. Сочи, че обясненията на обвиняемите
представляват тяхна защитна версия.
Защитата
на обв. М. – адв. А., моли решението на СРС, НО, 111-ти състав да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, а протестът на прокурора при СРП –
оставен без уважение, като съдържащ неправилни твърдения. Посочва, че правилно
СРС е дал вяра на показанията на независимите свидетели – полицейските
служители И. иР., в смисъл, че не е имало оплакване от страна на св. Б. да му е
бил нанесен побой, още повече, че същият не е представил никакви медицински
документи, от които да е видно нанесени ли са му наранявания и какви. Излага
твърдения, че правилно съдът е кредитирал показанията на св. Ф., въз основа на
които е установил механизма на поведение на тримата обвиняеми. Навежда доводи,
че правилно първият съд е преценил, че обвинението е необосновано и недоказано.
Обвиняемият
Г.А.М., в своя защита, поддържа изложеното от защитника му. В последната си
дума заявява, че пред два съдебни състава обвиняемите са излезли и са разказали
за обстоятелствата от вечерта на 14.12.2014 г., от когато са изминали три години. Сочи, че
действията му не са били водени от хулигански подбуди, а за да предотврати да
не се случи нещо по-тежко.
Защитата
на обв. Д. – адв. А., моли решението на СРС да бъде потвърдено, като
постановено съобразно изискванията на закона, мотивирано и справедливо.
Посочва, че два съдебни състава са изследвали цялостната фактическа обстановка,
проведени са били обстойни разпити на свидетели, както и очни ставки, а
подзащитният й е дал подробни обяснения. Твърди, че същият е неосъждан, а
приятелите му свидетелстват, че е кротък и добър човек, неспособен на агресивно
поведение.
Обвиняемият
В.Т.Д., в своя защита, посочва, че е казал, каквото има да казва, пред два
съдебни състава и няма какво да каже повече. В последната си дума заявява, че е
невинен.
Защитата
на обв. О. – адв. И., намира, че обвинението срещу подзащитния му не е доказано
по несъмнен и категоричен начин, от една страна, а от друга – че деянието не се
характеризира с висока степен на обществена опасност, която да го характеризира
като престъпление, поради което моли решението на първоинстанционния съд, да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият
А.Ч.О. в своя защита, не излага доводи. В последната си дума заявява, че е
невинен.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За да постанови решението си,
първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил детайлно и задълбочено, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на обв.
В.Т.Д., снети в о.с.з. на 29.06.2016 г., обясненията на обв. Г. А.М., снети в
о.с.з. на 14.12.2016 г., показанията на св. Б.Х.И., Р.И.Р., И.О. Б. и Г.Б..,
снети в о.с.з. на 29.06.2016 г., показанията на св. У.Р.А.Ф., депозирани в
о.с.з. на 12.10.2016 г., показанията на св. К.Е.К., снети в о.с.з. на
14.12.2016 г.; протоколи за разпознаване на лица от 15.12.2014 г. (л. 30 – л.
32 от досъд. п-во) и фотоалбуми за проведено разпознаване на 15.12.2014 г. (л.
107 – 111 от съд. п-во), протоколи за доброволно предаване от 15.12.2014 г. (л.
33 и л. 35 от досъд. п-во), протокол за оглед на веществени доказателства от
26.01.2015 г. (л. 34 от досъд. п-во), график за работата на контрольорите по РП
на 14.12.2014 г. (л. 36 – 38 от досъд. п-во), допълнителни споразумения към
трудов договор (л. 41 и л. 42 от досъд. п-во), свидетелство за съдимост на обв.
О. (л. 143 от съд. п-во), на обв. М. (л. 126 от съд. п-во) и на обв. Д. (л. 124
от съд. п-во).
Така събраните гласни
доказателствени източници съдебният състав в основни линии е кредитирал, като
не е дал вяра единствено на показанията на св. Б. иМ. в частта им, съдържаща
твърдения за нанесени на св. Б. удари от страна на обвиняемите. В останалата им
част съдът е дал вяра на събраните по делото гласни доказателствени средства,
като е преценил, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно. Събраните по делото писмени доказателствени средства СРС е
кредитирал изцяло, с изключение на протокола за разпознаване на лица от 15.12.2014
г., обективиращ проведеното разпознаване от св. Б. на обв. Д., като е приел, че
същото е било опорочено, тъй като обвиняемият не е бил съпоставен със сходни по
външност на него лица.
Въз основа на анализа на така събрания
доказателствен материал, съдът е приел, от фактическа страна, че на 14.12.2014
г., в гр. София, св. Г.М. и св. И.Б. изпълнявали служебните си задължения като
контрольори по редовността на пътниците към „Център за градска мобилност“ ЕАД,
като около 18,50 часа извършвали проверка на редовността на пътниците в автобус
№ 280, движещ се по бул. „Климент Охридски“ от спирка „ТУ – гр. София“ към
спирка „Метростанция – Г. М. Д.“. В автобуса, св. Б. установил пътник без
редовен превозен документ. На спирка „Метростанция – Г. М. Д.“, нередовният
пътник и св. Б. иМ. слезли от превозното средство, като нередовният пътник
избягал.
СРС
е приел за установено, че в района на посочената спирка на градския транспорт,
възникнал словесен конфликт между неустановено по делото лице и св. Б. иМ. по
повод контрола на редовността на пътниците в градския транспорт. Възникналият
словесен конфликт бил възприет от св. У.Р.А.А. Ф., който към посочения момент
бил излязъл от помещение, намиращо се в близост до посоченото място, в което се
помещавал клуб „Червена сила“, и в което помещение се намирали обвиняемите М., Д.,
О. и св. К.. Свидетелят Ф. уведомил намиращите се в клуба за възприетия от него
инцидент, при което последните решили да проверят какво се случва. Обвиняемите
и съпровождащите ги свидетели се приближили към св. Б. иМ., и им направили
забележка да се държат прилично, при което св. Б. подканил обвиняемите и
съпровождащите ги лица с думите „Елате ми всички!“ и блъснал обв. Д..
Вследствие на горното, между обвиняемите и св. Б. започнало взаимно бутане и
лъскане, а преди отпочване на физическия сблъсък, св.М. слязъл в намиращата се
в близост метростанция, за да потърси съдействие от дежурен полицай по повод
възникналия конфликт.
За
да постанови решението си в горния смисъл, СРС е приел за установено, че при
сблъсъка между обвиняемите и св. Б. последният установил, че му липсва
служебният апарат марка „Тайрон“, използван за контрол на редовността на
пътниците в градския транспорт. Свидетелят Б. също слязъл в метростанцията, а
обвиняемите и съпровождащите ги свидетели се върнали в клуб „Червена сила“. По
постъпил сигнал в 07 РУ – СДВР за възникнал скандал между граждани и
контрольори от „ЦГМ“ ЕАД на спирка на масовия градски транспорт над
метростанция „Г. М. Д.“, на местопроизшествието били изпратени св. Б. И. и св. Р.Р.
– полицейски служители в 07 РУ – СДВР. На място същите установили св. Б. иМ.,
които посочили на полицейските служители посоката, в която се били изтеглили
лицата, съпричастни към инцидента. Полицейските служители посетили клуб
„Червена сила“, установили обвиняемите и св. Ф. и К., и по разпореждане на ОДЧ
задържали същите и ги отвели в 07 РУ – СДВР, като не установили в помещението
да се намира служебен апарат марка „Тайрон“, ползван от св. Б.. На 15.12.2014
г. посоченият апарат бил предаден в 07 РУ – СДВР от обв. М..
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел за установено, от правна
страна, че по делото са били установени непристойни действия, изразяващи се в
буйство и невъзпитаност, които могат да скандализират обществото, и от двете
страни във възникналия инцидент. Същевременно е приел, че конкретните действия,
установени за извършени във връзка със случая, не се характеризират като
брутална демонстрация против установения ред, тъй като интензивността и
характера на действията не могат да се възприемат като особено груби, дръзки и
нехуманни. Преценил е, че макар поведението и на двете страни при възникналия
инцидент да се отличава от общоприетите норми за поведение в обществото, не
може да се приеме, че е налице такава степен на неуважение към личността, която
да е с открито висока степен на обществена опасност, характеризираща я като
явно неуважение към обществото, по смисъла на чл. 325 от НК. При това СРС е
преценил, че конкретните действия от страна на обвиняемите, не попадат в
хипотезата на чл. 325 от НК, поради което и е оправдал обвиняемите по така
повдигнатото им обвинение. Преценил е, че съдът не е оправомощен да наложи
административно наказание или да изпрати делото на съдия при първоинстанционния
съд за приложение на УБДХ.
Настоящият въззивен състав, след цялостна
проверка на доказателствената съвкупност по делото, изцяло споделя както фактическите
констатации, така и правните изводи на първоинстанционният съд. Правилно СРС е
приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са
непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по
несъмнен и категоричен начин механизма на извършване на инкриминираното деяние
и съпричастността на обвиняемите лица към него.
Така,
въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към
личността на обв. М., Д. и О., съдебното им минало, познанството помежду им и
със св. Ф. и К., и местонахождението им към инкриминираните от обвинението дата
и час – на 14.12.2014 г., около 18,50 ч., а именно – в клуб „Червена сила“,
находящ се в близост до метростанция „Г. М. Д.“ и спирка на масов градски
транспорт „СБАЛ по Онкология“ на бул. „Климент Охридски“, като прецени, че
същите са изградени на обстоен и задълбочен анализ на събраната по делото
доказателствена съвкупност и в частност – въз основа на обясненията на обвиняемите
Д. и М., показанията на св. Ф., К., И. и Райков, които в тази им част са
напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради
което следва да се приеме, че са депозирани обективно, беезпристрастно и
добросъвестно. Въз основа на приложените и приети като доказателствени
източници по делото справки за съдимост на обвиняемите лица, се установява и
чистото им съдебно минало.
СГС
в този си състав, изцяло споделя изводите на първоинстанционния съдебен състав
относно местонахождението на св. Б. иМ., и служебната им ангажираност към инкриминираните
по делото час и дата – на 14.12.2014 г., около 18,50 ч. (последните се
установяват по несъмнен начин от обясненията на обв. Д. и показанията на св. Б.,
и събраните по делото писмени доказателствени средства), а именно – на спирка
на масов градски транспорт „СБАЛ по Онкология“ на бул. „Климент Охридски“, в
близост до метростанция „Г. М. Д.“, като съобрази, че тези обстоятелства се
установяват безпротиворечИ.от всички, събрани по делото гласни доказателствени
средства, поради което са несъмнено установени. За съда е несъмнено установено
– от показанията на св. Б. иМ., че към този момент същите тъкмо били приключили
ангажимента си по проверка на редовността на пътниците, пътуващи в автобус,
осъществяващ редовен превоз на пътници по линия № 280, в посока от ж.к.
„Студентски град“ към бул. „Цариградско шосе“, като в района на автобусната
спирка св. Б. водил спор на висок глас с неустановено по делото лице, като в
този смисъл са безпротиворечивите показания на св. Б., които настоящата
инстанция няма основание да не кредитира. По отношение на тези факти и
обстоятелства, събраните по делото доказателствени източници са напълно
еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага подробното им и
задълбочено обсъждане.
Противоречие,
обаче, се констатира измежду показанията на свидетелите Ф. и К., и обясненията
на обвиняемите по отношение на поводът за напускане на клуб „Червена сила“ и
приближаване към спорещия св. Б.. В този смисъл, обв. Д. и св. К. сочат, че
докато са били в клуба са чули викове от района на спирката, докато обв. М. и
св. Ф. сочат, че последният е възприел викове на спирката и е приканил
приятелите си да отидат да висят какво се случва. Настоящата инстанция кредитира
с доверие втората група гласни доказателствени средства, като прецени, че към
този момент обвиняемите и св. К. са били в затворено помещение (по думите на
св. К. – отдалечено на около 200 м. от района на спирката), и е трудно обяснимо
от вътрешността му да възприемат водения на спирката спор между св. Б. и
неустановено по делото лице. Така събраните по делото гласни доказателствени
средства са разнопосочни и по отношение конкретното поведение на св. Б. към
момента на пристигане на обвиняемите и техните приятели в района на автобусната
спирка. Така, обв. Д. сочи, че двамата контрольори си крещели с група хора;
обв. М. твърди, че ги е възприел да спорят с едно лице от мъжки пол, а св. К.
дава показания в смисъл, че св. Б. крещял на момиче с думите „селянко, плащай“.
Действително, така събранитепо делото доказателствени източници позволяват да
се направи извод, че св. Б. иМ. са били влезли в словесен спор с друго лице или
лица, но същите не позволяват на инстанциите по същество категорични изводи при
вътрешното противоречие в показанията на свидетелите и обясненията на
обвиняемите, и невъзможността същите да бъдат съпоставени с други гласни или
писмени доказателствени средства. Същевременно, като причина за посочените
несъответствия, съдът прецени не субективизъм или недобросъвестност при
депозиране на обясненията на св. Д. и на показанията на св. К., а единствено
изминалия продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното
деяние и тази на депозиране на обясненията/показанията пред съответния
първоинстанционен съд.
Иначе,
събраните по делото гласни доказателствени средства са напълно единни досежно
последвалото спречкване между св. Б., от една страна, и обвиняемите и св. Ф. и К.,
от друга, придружено с размяна на обидни реплики, дърпане и бутане. В тази
насока са както обясненията на обвиняемите Д. и М., така и показанията на св. Б.,М.,
Ф. и К.. Действително, между така събраните гласни доказателствени средства се
наблюдават известни несъответствия; обвиняемите и свидетелите не са в състояние
да възпроизведат ясно, точно и в пълнота определени детайли от възприетата от
тях фактическа обстановка. Тези несъответствия и непълноти, обаче, се обясняват
добре с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на
събитията, за които обвиняемите и свидетелите изнасят твърдения, и тези на
разпита им пред съда, както и с индивидуалните особености на всеки човек да
възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен период от време.
Констатираните несъответствия и непълноти, обаче, по никакъв начин не
разколебават убеждението на инстанциите по същество, че събраните гласни
доказателствени средства, в обсъдените по-горе части, са в достатъчна степен
пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и безпристрастно, за да
представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, позволяваща формиране
на еднозначни изводи по фактите. Същите изясняват ясно и недвусмислено
механизма на инкриминираното деяние, правилно възприет и от СРС.
Настоящата
инстанция се съгласява и с доводите на първия съд, изложени в мотивната част на
атакувания съдебен акт, че по делото не е установено по нежния несъмнен и
категоричен начин, на св. Б. да е бил нанесен побой от някое от лицата от
компанията на обвиняемите. Установено е безспорно, че този свидетел е бил бутан
и дърпан, в какъвто смисъл са показанията му и тези на св.М. и К., както и
съобщеното от обв. Д., но по отношение на това да са му нанасяни удари, в
какъвто смисъл е настояването в протеста, липсват категорични доказателства.
Действително, свидетелят Б. заявява, че е удрян основно от обв. М. и О., но
също така заявява, че е станало „сборичкване“, с което признава собственото си
агресивно поведение. При това настоящата инстанция не намира за установено
нанасянето на побой над този свидетел, а единствено спречкване, сбутване,
сборичкване между него и компанията на обвиняемите лица. Не е аргумент в
противния смисъл и загубата на апарата за проверка на редовността на пътниците
от страна на св. Б., тъй като е напълно възможно същият да го е загубил преди
спречкването с обвиняемите, както и в хода на взаимното дърпане и бутане
помежду им.
Фактите и обстоятелствата, свързани с
уведомяването на органите на реда за случилото се, установяването и задържането
на обвиняемите и св. Ф. и К. от отзовалите се на сигнала св. И. иР., съдът
установи въз основа на показанията на св. И. иР., и обясненията на обвиняемите
лица, които са в достатъчна степен единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
непротиворечиви, че да позволят на инстанциите по същество да изградят
категорични изводи по фактите.
Като
кредитира изцяло обясненията на обв. М. и отразеното в протокола за доброволно
предаване от 15.12.2014 г. като взаимно допълващи се и непротиворечиви, съдът
установи фактът на доброволно предаване на апарата „Тайрон“, предназначен за
проверка на редовността на пътниците в градския транспорт от обв. М., а въз
основа на отразеното в приложената по досъдебното производство разписка – и
фактът на връщането му на св. Б..
Въз
основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената
съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
СРС е формирал правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе,
подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт, които
настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да
преповтаря.
Настоящият
съдебен състав дължи да посочи, че изцяло се солидаризира със становището на
първия съд, в смисъл, че обясненията, депозирани от обв. Д. и М., макар и да
сочат на известни несъществени противоречия помежду си и с останалите, събрани
по делото доказателствени източници, които добре се обясняват именно с
изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на
релевантните факти и обстоятелства, и тази на пресъздаването им пред съда, в нито
една своя част не разкриват стремеж за изграждане на защитна версия по
повдигнатото им обвинение, недобросъвестност, пристрастност, субективизъм. По
отношение на основните, подлежащи на доказване, факти и обстоятелства, същите
кореспондират по несъмнен начин с останалите, събрани по делото гласни
доказателствени средства, като обвиняемите изнасят с категоричност пред съда
участието си в стълкновението със св. Б., предвид което и за съда не възникна
съмнение, че депозират обясненията си обективно, безпристрастно и добросъвестно,
и в този смисъл заслужава да бъдат кредитирани с доверие. Изложеното в пълна
степен е относимо и към показанията на св. Ф. и К., Б. иМ., И. иР..
В
обобщение, събраната по делото доказателствена съвкупност позволява на съда да
формира еднозначни изводи относно подлежащите на доказване в производството, с
оглед очертания от прокурора предмет на доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК, поради което и правилно СРС е преценил, че не се налага приобщаване на
показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното производство, по
надлежния процесуален ред. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед
принципът за непосредственост, визиран в разпоредбата на чл. 18 от НПК,
приложението на института по чл. 281 от НПК следва да се третира като
изключение от правилото, а не като правило, както явно смята прокурорът,
депозирал протеста, и само при наличието на предпоставките по чл. 281, ал. 1 от НПК, които в конкретния по делото случай пред съда не са били налице.
Обвиняемите и свидетелите в достатъчна степен допринасят за изясняване на
интересуващите производството факти, поради което и показанията им формират
категорична и сигурна доказателствена опора за изграждане на изводите на
инстанциите по същество по фактите.
Правилно първият съд е кредитирал и събраните
по делото писмени доказателствени средства, като е преценил, че същите
кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите доказателствени
източници и допринасят за изясняване на предмета на доказване. Настоящата
инстанция се солидаризира с преценката на решаващия първоинстанционен съд, в
смисъл, че от доказателствената съвкупност следва да се изключи единствено
протоколът за разпознаване на лица от 15.12.2014 г., обективиращ разпознаването
на обв. Д. от св. Б., тъй като същият отразява резултатите от действие по
разследването, проведено в нарушение на изискването, визирано в чл. 171, ал. 2
от НПК, а именно – разпознаваният да бъде съпоставен с три лица със сходна на
неговата външност. Видно от изискания в хода на съдебното следствие пред първия
съд фотоалбум от проведените разпознавания, обв. Д. е бил съпоставен с
несъответстващи на него по външност лица, тъй като същият е бил единственият с
дълга коса сред съпоставените. Предвид порокът при извършване на действието по
разследването, съставеният протокол за резултатите от него, макар и от формална
гледна точка съответстващ на изискванията на процесуалния закон, не може да
служи на съда като годно писмено доказателствено средство относно извършеното
действие по разследването и резултатите от същото. Формалната законосъобразност
на така съставения протокол, не санира допуснатото нарушение при извършване на
обективираното в същия действие по разследването.
Въпреки
това, съпричастността на обвиняемите към конфликта и съприкосновението със св. Б.,
се установява по нужния несъмнен и категоричен начин на база признанията на
обвиняемите в тази насока и показаният на св. Ф., К., Б. иМ.. Така събраните
доказателствени източници са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви, поради което и за съда не възникна никакво съмнение, че са
депозирани обективно, достоверно и безпристрастно, и няма пречка да бъдат
кредитирани от инстанциите по същество при изграждане на изводите им по
фактите.
Така установената фактическа обстановка
позволява да бъде направен несъмнен и еднозначен извод, че с деянието си,
осъществено на инкриминираните дата и място, обвиняемите М., Д. и О. не са
осъществили всички признаци от обективна страна на престъпния състав по чл.
325, ал. 1 от НК.
За
съставомерността на деянието от обективна страна по горепосочения престъпен
състав се изисква да бъде установено, че деецът е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Съгласно константната съдебна практика и ППВС № 2/29.06.1974 г.,
постановено по н.д. № 4/1974 г. (т. 2), „непристойни” са онези действия, които
са неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и
други прояви, скандализиращи обществото. „Грубо нарушаване на обществения ред”
е налице когато дееца, чрез действията си, изразява демонстрация против
установения ред, която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси
или съществено нарушава нормите на нравствеността. „Явно неуважение към
обществото” има когато дееца, чрез действията си, изразява открито висока
степен на неуважение към личността.
Хулиганството
е умишлено престъпление, като съдържа един характерен за това престъпление
признак – специален мотив, който се заключава в явно неуважение към обществото
от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите действия деецът
показва, че не се смята обвързан от съществуващите социални норми на поведение –
стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв
мотив се съди по това, че хулиганските действия се извършват без смислена
причина, което ги обяснява единствено като открита демонстрация на незачитане
на цялостно установения ред.
В конкретния по делото случай
безпротиворечИ.се установява, че на инкриминираната дата – на 14.12.2014 г., в
гр. София, бул. „Климент Охридски“, на спирка на СКГТ, „СБАЛ по Онкология“, по
линия на автобус № 280, в посока към бул. „Цариградско шосе“, до метростанция
„Г. М. Д.“, обвиняемите Д., М. и О. участвали в съприкосновение със св. Б.,
изразило се в размяна на обидни изрази, бутане и дърпане на публично място – на
спирка на масов градски транспорт. С това същите нарушили обществения ред и
спокойствието на гражданите.
Същевременно,
прав е първият съд в оценката си, че поведението на подсъдимите не се отличава
с типичната степен на обществена опасност, визирана в състава на престъплението
по чл. 325, ал. 1 от НК и обуславяща въздействие спрямо съпричастните към
деянието лица с най-тежката форма на държавна санкция, каквато се явява
наказанието, по смисъла на НК. И това следва не само от обстоятелството, че
поведението на обвиняемите и придружаващите ги лица е било в отговор на
агресивното поведение на св. Б. към неустановено по делото лице или лица, но и
от това, че обвиняемите първоначално са били насочили усилията си именно към
възстановяване на установения ред, предотвратяване на ескалацията на конфликта
между Б. и неустановеното лице, и едва след това сблъсъкът между тях е
ескалирал и е излязъл извън обществено-приемливите рамки. Вярно е, че
обвиняемите и техните приятели – св. Ф. и К., са имали числено превъзходство
над св. Б. иМ., но това обстоятелство само по себе си, не е достатъчно за
преценка на степента на обществена опасност на деянието, а само един от
критериите за това. Обвиняемите, отделно от това, не са действали и със
специалния хулигански мотив, визиран в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция изцяло споделя, като правилни и обосновани, изводите на СРС, от
правна страна, че с деянието си обвиняемите не са осъществили от обективна и
субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 325, ал.
1 от НК. Въззивния протест, подаден от прокурор при СРП, в противния смисъл
настоящата инстанция намира за неоснователен.
Настоящата инстанция не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания
съдебен акт, които да налагат отмяна на същия и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Доводите в
противния смисъл, залегнали в протеста, настоящата инстанция намира за
неоснователни.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на пъорвионстанционното решение, въззивният съд не констатира
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно
приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания
съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.12.2016 г.,
постановено от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 111-ти състав по
НАХД № 22172/2015 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/