Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 03.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и шестнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря П.М. и в присъствието на
прокурора ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1646
по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази :
Иск
за лишаване от родителски права с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК.
Постъпила е искова молба от Н.П.П. ***, чрез пълномощника си адв.В. ***
против Г.А.Ц. ***, в която изтъква, че от съвместното им съжителство с
ответника, заченала и родила детето П.Г. А., роден на ***
год., ЕГН-**********.
Твърди, че фактическата им
раздяла с ответника датира от м.юли на 2012 год., като
след този момент той като баща на детето не е давал нито лев издръжка, нито ги
е подпомагал по друг начин. Това я принудило да предяви иск по
чл.127, ал.2 от СК пред РС-гр.Ловеч, който се произнесъл с решение №400/11.11.2013
год. по гр.д. №808/2013 год., с което местоживеенето
на детето било определено при нея като негова майка на посочения в исковата
молба адрес. На нея било предоставено и упражняването на
родителските права и определен режим за лични контакти на бащата с детето - всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на
майката или в присъствието на нейните родители. Бащата бил осъден
да й заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лева, считано
от 16.05.2013 год. Позовава се на мотивите на посоченото съдебно решение, в което са
изложени съображения относно личността на ответника, поведението му и това, че
детето изобщо не го познава. След постановяване на това решение, ответникът не
започнал изплащането на определената издръжка, което я принудило
да образува изпълнително дело №49/2013 год. при ЧСИ Румен Димитров, по
което се установило, че той притежава идеални части от земеделски имоти и
селски имот. Поради последващото му бездействие и не плащане на издръжката тя се принудила да
подаде и съобщение до РП-гр.Ловеч, по повод на което Зам.районен прокурор
при РП-гр.Ловеч образувал досъдебно производство №86/2014 год. по
описа на РУП-гр.Ловеч и прокурорска преписка 244/14 год. на РП-гр.Ловеч.
След събиране на съответните доказателства и вероятно от това, че той е осъждан
за други престъпления, ответника издължил трите месечни вноски
по 80 лева или 240 лева дължими към този момент, поради което
дознанието било прекратено.
След
заплащането на тези суми и то потърсени от нея по
принудителен начин, ответника не е заплащал нито лев издръжка за
детето им без основателна причина. Знае, че ответникът
получава доходи, тъй като има информация че добива дърва, за което е
осъждан два пъти за престъпления от общ характер. Освен това притежава и
имущество по наследство, от което може да получава доходи. Наред с това е
управител на три дружества „Пенемах”ЕООД, „Гаранция”ЕООД и „Симона
2008”ЕООД. Към този момент задължението му за издръжка възлиза на сумата 7 225.41
лева, видно от удостоверение №10229/08.09.2015 год. на ЧСИ
Румен Димитров.
От
друга страна заявява, че наред с неплащането на издръжка на
детето, той без основателна причина и трайно не полага грижи за него. Ако е
финансово затруднен за някой период от време, то счита, че би могъл да
полага грижи за детето по друг начин, което никога не е
правил. Детето не го познава, вече започнало да пита за баща си и дори
наричал нейния баща, негов дядо „татко”. Наред с
бездействието му с неполагането на грижи и издръжка, той не е търсил никога
контакт с детето и не е изпълнявал режима, постановен от съда. Никога не
се е интересувал дори по телефона за неговото състояние, здрав ли е, има ли
нужда от него, кое детско заведение посещава, как се справя и пр.
С оглед
изложеното намира, че в случая се касае до виновно и продължаващо във
времето бездействие на ответника – „трайно" неизпълнение на
родителските му задължения без основателна причина. Това неизпълнение обхваща
две форми на укоримо поведение, които са налице кумулативно -
неполагане на грижи и недаване на издръжка. Това според нея е пълно
пренебрегване на родителските задължения за грижи и издръжка и то е трайно. Ето
защо тя като родител и законен представител на детето предявява този
иск, с който моли съдът след като съобрази всички представени доказателства
и тези които ще бъдат представени и събрани в хода на делото, да постанови
решение, с което лиши от родителски права Г.А.Ц., ЕГН-********** ***, по
отношение на малолетния му син П.Г. А., роден на ***
год., ЕГН-**********, като го осъди да й заплати
направените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника не е депозиран.
Пълномощникът на ищцата адв.В. от името на
доверителката си поддържа исковата претенция и я намира основателна и доказана.
Моли съда да я уважи с произтичащите от това законни последици.
Ищцата,
редовно призована, се явява лично като при изслушването й с оглед
задължителната практика на ВКС по този вид дела подчерта, че е в състояние да
се грижи за детето, благодарение на нейните родители, които много й помагат.
Нейният баща взема детето от градината, а тя го води сутрин. Изтъкна още, че
работи и има сигурни доходи. Детето е спокойно и се развива доста добре. Счита,
че в нейно присъствие или в присъствието на един от нейните родители може да
има контакти един път месечно бащата с детето, тъй като за две години
ответникът два пъти е идвал у тях, при което детето започва да пищи като го
види и да го гони.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично само в първото съдебно заседание като не
отрича, че това, което казва ищцата е вярно – детето не го познава. Когато е
ходил у тях е виждал, че детето плаче и му ставало неприятно. Заявява, че няма
друго семейство и не чака друго дете. Поясни също, че ще дава издръжка за сина
си при положение, че майката направи така, че да го сближи с малкия.
Представителят
на Районна прокуратура-гр.Ловеч прокурор Василев изразява становище, че
разгледаната в настоящото производство искова молба е основателна. Позовава се
на събраните по делото доказателства, от които е видно, че са налице
предпоставките, визирани в СК относно лишаване на родителски права. Гласните и
писмени доказателства сочели, че от страна на ответника, като родител, трайно
не са полагани грижи за детето и налице незаплащане на издръжка без основателна
причина. Моли съда да се произнесе с решение, с което да лиши от родителски
права ответника и да определи режим на контакти с детето.
Дирекция
“Социално подпомагане”-гр.Ловеч представя социален доклад по делото чрез социален
работник ЗД Симона Иванова, от който се разбира, че след проведен разговор с
ответника той не е съгласен с предявеният против него иск за лишаване от
родителски права. Към настоящият момент за детето грижи полага майката. Детето
посещава ЦДГ”Първи юни” в гр.Ловеч. При извършеното посещение е видно, че има
изградена емоционална връзка родител-дете.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и обясненията на
страните, изразени в хода на процеса, от всички тези доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема
за установени следните факти :
Малолетният
П.Г. А. е роден на *** год. в гр.Ловеч от родители : майка-Н.П.П. и баща-Г.А.Ц.,
видно от удостоверение за раждане №**********/05.06.2012 год., издадено въз
основа на акт за раждане №0167/05.06.2012 год. на Община-гр.Ловеч.
С
решение №400/11.11.2013 год., постановено по гр.дело №808/2013 год. по описа на
РС-гр.Ловеч е определено местоживеенето на детето П.Г. А., ЕГН-********** да
бъде при неговата майка Н.П.П. ***. Упражняването на родителските права върху
детето е предоставено на майката Н.П.П. като е определил режим на лични
отношения между бащата и детето, както следва : всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, в присъствието на майката или в
присъствието на някой от нейните родители. Осъдил е бащата да заплаща на
майката, като законен представител на малолетното дете месечна издръжка в
размер на 80 лева, считано от 16.05.2013 год. до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, отхвърляйки
искът до пълния претендиран размер от 100 лева месечна издръжка като
неоснователен и недоказан. На основание чл.149 от СК е осъдил бащата да заплати
на майката, в качеството и на законен представител на малолетният им син сумата
711,25 лева, представляваща издръжка за минало време, считано от 01.08.2012
год. до 15.05.2013 год. включително, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.05.2013 год. до окончателното й изплащане, като искът за
присъждане на издръжка за минало време до пълния претендиран размер от 100 лева
месечно за посочения период е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Осъдил
е Г.Ц. да заплати на Н.П. направените по делото разноски в размер общо на
сумата 222 лева, а по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 115,20 лева държавна такса
върху тригодишните платежи на присъдената издръжка. Така постановеното решение
на съда е влязло в сила на 02.12.2013 год.
Въз
основа на влязлото в сила съдебно решение по гр.дело №808/2013 год. по описа на
РС-гр.Ловеч е издаден изпълнителен лист от 06.12.2013 год., за присъдената на
детето издръжка и разноски. Той е дал осснование и на Н.П.П. да подаде молба
вх.№109/11.12.2013 год. до ЧСИ Румен Димитров, рег.№880 с район на действие
Ловеч, с което е поискала да се образува изпълнително дело за присъдената на
детето издръжка. Помолила е ЧСИ да направи проучване на имущественото състояние
на Г.А.Ц., за което знае, че притежава наследствена къща в с.Умаревци, както и
земеделски земи и гори по наследство.
Подадената
от Н.П.П. молба до ЧСИ е станала повод за образуване на изп.дело
№20138800400049, като видно от ксерокопията на приложеното дело е, че ЧСИ е
предприел действия за събиране на сумите от длъжника, включително и чрез
налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника по делото и
запориране на конкретно посочени МПС, собственост на длъжника.
От
представени справка в ТР се установява, че Г.А.Ц. е записан като Управител на
„Симона 2008”ЕООД-гр.Ловеч и на „Гаранция”ЕООД-гр.Ловеч.
Като
доказателство по делото е представена справка за съдимост рег.№797/11.11.2015
год. на РС-гр.Ловеч на името на Г.А.Ц., от която се установява, че той е
осъждан за престъпления по чл.197 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 от НК; чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и чл.235, ал.1, пр.1 от НК.
Видно
от служебно изисканото и приложено като доказателство по делото досъдебно
производство №86/2014 год. по описа на
РУ”Полиция”-гр.Ловеч е, че то е образувано срещу Г.А.Ц. за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК. С постановление от 31.07.2014 год. обаче е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №86/2014 год. по описа на
РУ”Полиция”-гр.Ловеч по обвинението срещу Г.А.Ц., затова, че след като е осъден
с решение №400/11.11.2013 год. по гр.дело №808/2013 год. на РС-гр.Ловеч, в сила
от 02.12.2013 год., да издържа свой низходящ – П.Г. А., съзнателно не изпълнил
задълженията си в размер на три месечни вноски – по 80 лв. или общо 240 лв. За
периода м.декември 2013 год.-м.февруари 2014 год., престъпление по чл.183, ал.1
от НК. Като основание за прекратяване на производството се изтъква, че с
платежно нареждане от 30.07.2014 год. до ЧСИ Румен Димитров е превел сумата 240
лева по сметка и във връзка с образуваното изпълнително дело №20138800400049 с
предмет задължения за издръжка от страна на
Г.Ц. в полза на малолетния му син Павел А..
От
ангажираните гласни доказателства – показанията на св.Х. П., която е майка на
ищцата се установи, че ответникът не е давал никакви средства за детето.
Подаръци също не му е правил, освен един път, когато му подарил една количка и
то преди около една година. Твърди, че по никакъв начин никой не е
възпрепятствал Г. да вижда детето. Не са й казвали от детската градина да е
ходил и там да го вижда. Подчерта, че детето не знае името на баща си и не пита
за него, тъй като бил много малък, когато Г. е идвал у тях. Има информация, че
ответника е създал друго семейство и знае, че чака дете.
В
показанията си пред съда св.Илиана Христова, която познава страните, тъй като е
съседка на Н., а Г. го познава от нея се разбра, че през близките две години и
повече не е виждала Г. да идва в дома на Н.. Ищцата не й е споменавала ответника
да е изпращал подаръци или пари. И тази свидетелка заяви, че детето не познава
баща си, дори когато го види не го познава като баща и не ходи при него. Лично
тя не знае Г. да има друго семейство, както и няма информация той да работи
някъде или да има доходи.
Предвид
на изложените дотук обстоятелства съдът намира, че са налице условията на чл.132,
ал.1, т.2 от СК, тъй като от фактите по делото се установи по един безпорен и
категоричен начин, че ответникът Г.А.Ц. в качеството си на баща на детето П.Г. А.,
без каквато и да е основателна причина трайно не полага грижи за него и не му
дава издръжка, за която е бил осъден с влязло в сила решение №400/11.11.2013
год. по гр.дело №808/2013 год. по описа на
РС-гр.Ловеч. В конкретният казус се касае до пълно пренебрегване на
родителския дълг от страна на бащата. Той не изпълнява родителските си
задължения “без основателна причина”, изразяваща се в две едновременно дадени
форми на укоримо поведение : неполагане на грижи и недаване на издръжка.
Всъщност това представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения. Очевидно
е наличието на тежко укоримо виновно бездействие от страна на ответника, който
като баща на малолетния си син трайно, произволно и укоримо се е
“самоосвободил” от родителските си функции. Затова само формалното съществуване
на родителските функции е напълно безпредметно и не е в интерес на детето, което
има нужда от постоянни и непосредствени грижи, внимание и спокойствие, които бащата
не му дава и не може да му даде, предвид цялостното му дезинтересирано
поведение и затова той следва да бъде лишен от родителски права. В този смисъл
съдът преценява, че претендираната в исковата молба мярка за лишаване от
родителски права на бащата са изцяло в интерес на детото, поради което искът с
правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК следва да се уважи.
След
като се лишава от родителски права ответника, в съответствие с чл.134, т.2 от СК, следва да бъдат определени и мерките относно личните отношения между
родителя и детето. Имайки предвид факта, че до този момент ответника не е
осъществил почти никакви контакти със своя син, а само епизодични такива, при
които детето се разтройва, плаче и го гони /по думите на майката/, както и не е
ясно детето дали разбира, че това е неговият баща предвид на това, че е все още
малко и общува с ограничен кръг от близки и роднини, счита, че е целесъобразно
да се определи следният режим на лични контакти на бащата с детето : всяка
първа събота на тримесечието в присъствието на майката или на нейните родители по
местоживеене на детето от 10.00 до 15.00 часа. Това предложение е най-удачно, тъй
като се касае за дете, което след четири месеца ще навърши четири годинки и едва
ли ще се довери на ответника, когото счита за изцяло непознато лице, предвид
изтъкнатото от страните, а и от показанията на свидетелите, че то е изцяло
привързано към майката и не вече дори и не пита кой е неговия баща. На други
хора не се доверява и не е свикнало с тях.
Следователно
всички изтъкнати дотук обстоятелства мотивират съда да уважи иска, с който е
сезиран, като се лиши от родителски права ответника Г.А.Ц. спрямо роденото от съвместното
му съжителство с ищцата Н.П.П. малолетно дете П.Г. А., роден на *** год., ЕГН-**********
и определи режим за лични контакти между бащата и неговия син, при условията на
чл.134, т.2 от СК, както следва : всяка първа събота на тримесечието в
присъствието на майката или на нейните родители по местоживеене на детето от
10.00 до 15.00 часа.
Тъй
като размерът на издръжката вече е присъден с влязло в сила решение
№400/11.11.2013 год. по гр.дело №808/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч, то с
настоящото решение такава не следва да се присъжда, на основание чл.134, т.1 от СК.
При
този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
сумата 440 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че към момента на завеждане на исковата молба ищцата е внесла
държавна такса в размер на сумата 30 лева. Съобразно чл.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед изхода на
делото, следва да бъде осъден ответника да заплати още сумата 40 лева по сметка
на РС-гр.Ловеч.
Водим
от горното, Ловешки районен съд
Р
Е Ш И
:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Г.А.Ц.,
ЕГН-********** *** спрямо роденото от съвместното му съжителство с Н.П.П.,
ЕГН-********** ***, малолетно дете П.Г. А., роден на *** год., ЕГН-**********,
поради трайно неполагане на грижи за детето, без основателна причина, на
основание чл.132, ал.1, т.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на Г.А.Ц.,
ЕГН-********** *** с детето П.Г. А., роден на *** год., ЕГН-**********,
на основание чл.134, т.2 от СК, както следва : всяка първа събота на
тримесечието в присъствието на майката или на нейните родители по местоживеене
на детето от 10.00 до 15.00 часа.
ОСЪЖДА Г.А.Ц., ЕГН-********** ***
да заплати на Н.П.П., ЕГН-********** *** сумата 440 /четиристотин и тридесет/
лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.Ц., ЕГН-********** ***
да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 40
/четиридесет/ лева, представляваща държавна такса, на основание чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в законна сила да се изпрати съобщение на Община-гр.Ловеч
за съответно вписване на лишаването от родителски права, на основание чл.136 от СК.
Препис
от решението след влизането му в сила да се изпрати на Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :