РЕШЕНИЕ
№ гр. Разград, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 266 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение I № 15/08.01.2019 г., постановено по гр.д. № 216/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, e допусната съдебна делба между А.М. М., ЕГН ********** с адрес: ***, Г.Е., родена на *** г., гражданка на Р. Турция, двете действащи чрез пълномощник Р. А. М., ЕГН **********, преупълномощен от него адв. Димитър Вълчев, АК- Разград и преупълномощен от него адв. С.Д. ***, съдебен адрес:***, Ф.М.А., ЕГН **********, Б.Ю. М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Н.Ю.И., ЕГН ********** с адрес: ***, Ю.А.М., ЕГН ********** и С.А. М., ЕГН ********** ***, върху следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Йонково, обл. Разград, останал от наследодателя М. А.Ю., починал на 31.07.1999 г., както следва: Нива с площ от 18.999 дка, трета категория, находяща се в местността „Текешки път-ляво”, представляваща имот № 022120 по плана за земеразделяне на с.Йонково, при граници (съседи) на имота: имоти №№ 022119, 022121, 022149, 021034 и 021157 (представена Скица № К02200/20.06.2014г. на ОСЗ-гр.Исперих), ПРИ ПРАВА: по 6/24 ид.части, поотделно за А.М. М. и Г. Е.; по 3/24 ид.части поотделно за Ю.А.М. и С.А. М. и по 2/24 ид.част, поотделно за Ф.М.А., Б.Ю. М. и Н.Ю.И..
С решението е отхвърлен иска за съдебна делба на нива с площ от 18.999 дка, трета категория, находяща се в местността „Текешки път-ляво”, представляваща имот № 022120 по плана за земеразделяне на с.Йонково, при граници (съседи) на имота: имоти №№ 022119, 022121, 022149, 021034 и 021157, по отношение на ответника А.М.Д., ЕГН ********** с адрес: *** като неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от Ф.М.А. и Б.Ю. М., чрез процесуалния им представител адвокат Ж.Ч. ***, с която решението се обжалва в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот - нива с площ от 18.999 дка, трета категория, находяща се в местността „Текешки път-ляво”, представляваща имот № 022120 по плана за земеразделяне на с. Йонково, при граници (съседи) на имота: имоти №№ 022119, 022121, 022149, 021034 и 021157. Жалбоподателите считат, че решението в обжалваната част е процесуално недопустимо, противоречащо на закона и е необосновано. Молят съда да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното и отхвърлен предявеният иск за делба. Излагат се подробни съображения.
В съдебно заседание, въззивната страна - Ф.М.А. и Б.Ю. М. не се явява при редовност на призоваването и не изпращат представител. С определение № 385/17.09.2019 г., въззивният съд е дал указания на въззивниците - до датата на съдебното заседание да индивидуализират посочения от тях нотариален акт във въззивната жалба – номер, дата, с който твърдят, че Ф.А. се легитимира като собственик на процесния имот, както и дали има образувано дело пред съд на Р. Турция, за установяване наследниците на С. М.. В указания срок не са изпълнени указанията на съда.
Не се въвеждат нови доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – А.М. М. и Г.Е., чрез процесуалния им представител адвокат С.Д. ***, в който считат, че депозираната въззивна жалба е неоснователна, с оглед на което молят съда да постанови решение, с което да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение в обжалваната му част.
В съдебно заседание въззиваемата страна - А.М. М. и Г.Е. при редовност на призоваването не се явява. Не изпраща представител. В деловодството на Окръжен съд Разград е постъпила молба от процесуалния им представител адвокат С.Д.,***, в която не възразява да бъде даден ход в нейно отсъствие. Във връзка с дадени указания от въззивния съд с определение № 385/17.09.2019 г., адвокат Д. заявява, че не й е известно да е водено дело пред съд на Р. Турция, за установяване на наследниците на С. М..
Останалите страни - Н.Ю.И., Ю.А.М., С.А.Д. и А.М.Д. не са депозирали отговор на въззивната жалба.
В съдебното заседание, при редовност на призоваването не се явяват и не изпращат представител. Във връзка с дадени указания от въззивния съд с определение № 385/17.09.2019 г. - дали има образувано дело пред съд на Р. Турция, за установяване наследниците на С. М. същите са бездействали.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, с изключение на частта, в която се е произнесъл по направеното от Ф.А. възражение, че е придобила процесния имот по давност, като се има предвид и следното.
Безспорно е установено по делото, че общият наследодател М. А.Ю. бивш жител ***, приживе е притежавал процесния делбен земеделски имот - нива с площ от 18.999 дка, находяща се в местността „Текешки път-ляво”, имот № 022120 по плана за земеразделяне на с. Йонково, собствеността върху който имот е възстановена на собственика с Решение № 01ЙВО/30.10.1997 г. по преписка № 01852/23.09.1991 г. на ОСЗ - гр. Исперих. С това решение и при условията на чл.27 ППЗСПЗЗ наследодателят се установява като безспорен собственик, което произтича от правната същност на постановения административен акт - решението на ОСЗ има конститутивно действие, като индивидуализира обекта на собствеността и е надлежен титул за собственост на лицата, от които имотът е бил отнет и одържавен и в чиято имуществена сфера е възстановен.
Не е спорно, че общият наследодател М. Ю. е починал на 31.07.1999 г., както и, че негови законни наследници са М. М. Ю. – съпруга, А.М. М. – дъщеря, Ю. М. А. – син, Г. Е. – дъщеря и С. Д. – дъщеря – удостоверение за наследници с изх. № 64/29.06.2016 г. на община Исперих.
Безспорно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. №65/29.06.2016 г. на община Исперих, се установява, че съпругата на общия наследодател – М. Ю. е починала на 11.11.2001 г., а от удостоверение за наследници с изх. № 85/23.07.2014 г. се установява, че Ю. М. А. син на общия наследодател е починал на 26.05.2003 г., като е оставил за свой законни наследници Ф.А. – съпруга, Н.И. – дъщеря и Б. М. – син.
По делото се установи категорично от представените и от ищците, и от ответниците писмени доказателства - удостоверение за смърт № 12, издадено на 18.05.2017 г. от Дирекция „Гражданско състояние“ – Чаталджа/Истанбул, според което лицето Ю. /С./ Д., с фамилия на съпруга Д., баща М. и майка Макбуле, родено на *** г. в Разград е починало на 23.09.1994 г., Акт за раждане на С. М. Ю., Акт за сключен гр. брак, Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадени от Община Исперих, според, които С. М. А., С. М. Ю. и С. М. Д. са имена на лицето С. М.Д.. С оглед на представените писмени доказателства, безспорно се доказва, че С. М.Д. е починала в Турция на 23.09.1994 г., като преди това на 21.11.1992 г. се е развела със съпруга си А. М. Д. /А.М.Д./, т.е. същият не се явява неин наследник съгласно разпоредбата на чл.9 СК и нейни законни наследници са двете й деца - Ю.А.М. и С.А. М.
Във връзка с изложеното, съдебният състав приема, че правилно районният съд, съобразно Закона на наследството е определил правата, които всеки един от наследниците притежава от процесния наследствен имот, както следва: по 6/24 ид.части, поотделно за А.М. М. и Г. Е.; по 3/24 ид.части поотделно за Ю.А.М. и С.А. М. и по 2/24 ид.част, поотделно за Ф.М.А., Б.Ю. М. и Н.Ю.И., както и че процесният имот следва да бъде допуснат до делба между посочените съсобственици.
По възраженията изложените във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на първото възражение – че Гюлбие Е. не е представила процесуални права за завеждането на настоящия иск. По делото е приложено пълномощно издадено на 06.06.2016 г. от Х. Ч., с право на подпис от името на нотариус К. С.з, 10-та нотариална кантора, КАРТАЛ, с посочен адрес в гр. Истанбул, по силата на което, ищцата Г. Е., е упълномощила лицето Р. Б., което според приложената декларация за идентичност на имената лицето е Р. А. М., в което изрично е посочено, че Г. Е. е упълномощила Р. Б. да предприема всякакви действия от нейно име във връзка с наследствените имоти останали й от М. Ю., както и да упълномощава други адвокати във връзка с тези имоти. На следващо място във връзка с дадени указания от районния съд, по делото е представено ново пълномощно от 14.02.2017 г., находящо се на л.107 от гр. д. № 660/2016 г. на РС – Исперих, в което изрично е посочено, че Г. Е. упълномощава Р. М. да я представлява пред съдебните органи на Р. България във връзка с дело № 660/2016 г. по описа на РС Исперих, както и да завежда нови дела, във връзка с процесния имот. Безспорно се доказа по делото, че общият наследодател М. А.Ю. е притежавал процесния делбен земеделски имот - Нива с площ от 18.999 дка, т.е. налице са пълномощни, по силата на които, Р. А. М. е бил упълномощен да предяви настоящи иск за делба на процесния имот, като надлежно е упълномощил адвокат Д. В., чрез който е депозирана исковата молба и който е бил процесуален представител пред районния съд по настоящото дело, последствие упълномощил адвокат С.Д.,***. Не може да бъде споделено становището на процесуалния представител на въззивниците, че пълномощното не следва да бъде зачетено, тъй като е неконкретизирана волята му. В представените и обсъдени по-горе от съда две пълномощни, волята на упълномощителката е напълно ясна и не буди съмнение, като във второто пълномощно е посочен дори и номерът на делото пред Районен съд Исперих. Що се касае до представената саморъчна декларация, върху която акцентира въззивната страна, съдът намира, че тя не касае представителната власт, която има Р. А. и която е надлежно предоставена от Г. Е. да предяви настоящи иск за делба на процесния имот, чрез упълномощен адвокат. От изложеното настоящият съдебен състав намира горните възражения за неоснователни.
По отношение на възражението, че конституираните наследници на починалата С. М. не са установени по надлежния ред, съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения. По делото се установи категорично от представените писмени доказателства, че С. М.Д. е починала в Р. Турция на 23.09.1994 г., като преди това на 21.11.1992 г. се е развела със съпруга си А. М. Д. /А.М.Д./, т.е. същият не се явява неин наследник съгласно разпоредбата на чл.9 СК и нейни законни наследници са двете й деца - Ю.А.М. и С.А. М. В подкрепа на извода, че децата й Ю.А.М. и С.А. М. са единствените наследници на С. М.Д. е и неоспореният по съдържание официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 ГПК – справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.18.11.2009 г. по искане на Районен съд Исперих за лицето С. Д., от която се доказва, че нейни наследница са единствено децата й, които са конституиране като съделители пред районния съд. В подкрепа на изложеното, че С. М. има само две деца са и показанията на свидетеля С. М., т.е. това са единствените й наследници. С определението по чл.267 ГПК с № 385/17.09.2019г. беше указано на страните до датата на съдебното заседание да представят информация дали има образувано дело пред съд на Р. Турция, за установяване наследниците на С. М., както и ако е образувано такова дело да се представи заверен препис от постановеното решение, респективно да бъде посочен номер на делото/решението. В указания срок страните не депозираха писмено становище, респективно не се явиха в съдебно заседание да заявят дали им е известна някаква информация. Единствено беше депозирана молба от адвокат Д., в която беше посочено, че не й е известно да е образувано и водено такова дело. Независимо от дадената на страните възможност да представят доказателства за това, че съделителката С. М. е оставила и други свой наследници освен децата си - Ю.А.М. и С.А. М., които не са участвали в настоящото производство, не бяха представени никакви доказателства, от които въззивният съд да стигне до извода, че има наследници, които не са конституирани.
От изложеното и с оглед бездействието на страните, настоящият съдебен състав намира, че във връзка с посочените по-горе писмени доказателства, които не са оспорени от страните, следва да се приеме, че в настоящото производство по допускане на делба на процесния имот, са конституирани правилно всички наследниците на С. М..
Във въззивната жалба са направени и следните възражения – не е ясно защо съдът е приел, че наследниците на С. М. са оспорили материалните права на въззивницата Ф.А., които са установени с представения констативен нотариален акт; съдът е допуснал делба но не се е произнесъл по законосъобразността на приложения нотариален акт, с който Ф.А. е придобила процесния имот по давност, както и, че вероятно съдът е отменил този нотариален акт и по отношение на наследниците на С. М.. Настоящият съдебен състав намира посочените възражения за неотносими към предмета на делото. Видно от всички писмени доказателства по делото, няма приложен констативен нотариален акт, който да касае процесния поземлен имот и да удостоверява, че Ф.А. е негов собственик. С определението по чл.267 ГПК, с № 385/17.09.2019 г., въззивният съд е дал указания на въззивниците - до датата на съдебното заседание да индивидуализират посочения от тях нотариален акт във въззивната жалба, но това указание не е изпълнено.
Неотносимо е и възражението, че искът за отмяна на издадения през 2007г. нотариален акт е погасен по давност, както и, че това възражение не е обсъдено от районния съд. Както беше посочено, за процесния период не е приложен никакъв нотариален акт, който да легитимира определено лице като негов собственик. Поради тази причина съдът не е дължал и произнасяне по отмяна или не на несъществуващ нотариален акт.
По отношение на последното възражение във въззивната жалба – че въззивницата Ф.А. е придобила процесния поземлен имот по давност, съдебният състав намира следното:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост - способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин владение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен - държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени едновременно. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.(ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК постановено по т.д. № 4/2012 г.).
Възражението на ответницата Ф.А., че е придобила процесният имот в изключителна нейна собственост на основание давностно владение, съдът приема за недоказано. За доказване на това възражение единственото представено и прието от съда доказателство е писмена декларация от 01.10.1999 г., подписана от Г. Е., която декларира, че брат й Ю. М. А. и съпругата му Ф.М.А. единствени владеят като собствени процесната наследствена нива в землището на с. Йонково, както и друга нива, която не е предмет на настоящи спор. Като наследница Г. Е. заявява, че знае, че нивите са техни и няма никакви претенции по отношение на същите. Представената декларация, обаче не е достатъчно, за да обоснове изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС. Съдебната практика е постоянна и непротиворечива, като приема, че при наследствените имоти всеки сънаследник владее имота за сметка на всички наследници. В качеството си на съсобственик, той е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите съсобственици. Следователно фактът на едноличното ползване на имота не е достатъчен за доказване на възражението за придобивна давност. Наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на останалите сънаследници. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, а да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Очевидно в процесния случай двамата съпрузи Ю.А. и Ф.А.. не са предприели необходимите действия, отричащи правото на другите наследници върху техните части. Изявлението само на един от тези наследници, предвид обсъдената по-горе декларация на сестрата на Ю. – Г. Е., не може да обоснове обратния извод. Отделен е въпросът доколко може да се цени и доказателствената стойност на тази декларация по отношение на достоверността на съдържащите се в нея изявления. По смисъла на чл.180 от ГПК, като частен свидетелстващ документ не доказва фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, а единствено, че тези изявления са направени от лицето, подписало декларацията. В случая не е необходимо наследникът, който не ползва имота да доказва активно поведение на своене – чрез действия на упражняване на фактическа власт или по друг начин, а обратното – това активно поведение трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец, да е предприел действия, които да отричат правото на другите наследници върху техните части и те да са достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да отблъсне владението на другите наследници, като владее за себе си и против тяхната воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелност на владение. В този смисъл предоставената декларация не може да обоснове, че е налице доказване на владелчески действия, насочени срещу всички останали сънаследници, тъй като не отговаря на изискването за несъмненост на владението. По делото за изясняване на фактическата обстановка и за да доказване на направеното възражение за придобиване на процесната нива по давност, пред районния съд, при първоначалното гледане на делото са допуснати до разпит трима свидетели поискани от Ф.А.. Видно от техните показания, те не свидетелстват и не дават никаква информация относно владението върху процесната нива - началния момент на упражняване на фактическата власт от нейна страна или от страна на починалия й съпруг, че двамата владеят имота непрекъснато, че по някакъв начин са се противопоставили на другите сънаследници. От техните разпити не се изясняват никакви релевантни обстоятелства свързани с доказването на нейното възражение за придобиване на процесната нива по давност.
Съдът не споделя и направеното възражение от страна на въззивниците, че има влязло в сила решение, касаещо другия делбен имот представляващ УПИ XVIII в кв. 35, образуван от имот 4477 по действащия ЗРП на с. Йонково, а именно Решение № I 28.08.2017 г. по гр.д. № 660/2018 г. по описа на РС Исперих, което като необжалвано е влязло в сила, като по това дело процесният имот е бил също включен в делбената маса, но след обезсилването на решението на районния съд по отношение на процесния имот, делото е върнато за ново разглеждане от Районен съд Исперих, който е постановил и обжалваното пред нас решение. Позовавайки се на това решение, въззивниците посочват, че субективното им отношение към горепосочения имот по нищо не се различава от това, което има към нивата предмет на настоящото дело. Както беше изложено по-горе, по никакъв начин Ф.А. не успя да докаже възражението си, че е придобила имота по давност. Разпитаните трима свидетели не дадоха информация касаеща процесната нива, от която съдът да заключи, че именно субективното й отношение е да я свой като своя, нито дали въобще упражнява или дали е упражнявала фактическа власт по отношение на нея. Поради изложеното се явява неоснователно това оплакване.
По изложените съображения съдът намира за неоснователно и възражението, че след като А. М. и Г. Е. нямат адрес на територията на Р. България, то Ф.А. няма как по отношения на тях да демонстрира промяната в намерението си, с което упражнява фактическа власт върху частите и на останалите съсобственици. Следва да се има предвид, че във въззивната жалба е посочено решение № 214/28.10.2015 г. на ВКС, което съдът споделя напълно, но не е приложимо в конкретния случай, тъй като безспорно се доказа, че другите наследници са упражнили права по отношение на процесната нива, предявявайки искове срещу Ф.А. с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, по което има влязло в сила решение по гр.д. № 496/2014г. по описа на РС-Исперих.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд Исперих следва да бъде потвърдено в обжалваната част, тъй като съдът е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на въззивника не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.273 ГПК такива се дължат на въззиваемата страна, но тъй като не е направено искане в тази насока, разноски не следва да й бъдат присъдени.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение I № 15/08.01.2019 г., постановено по гр.д. №216/2018г. по описа на Районен съд Исперих.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните на основание чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР