Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………………………….2021 година,
гр. ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 25.10.2021 г., при участието на секретаря Камелия
Александрова, изслуша докладваното
от председателя административно дело № 400
/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.220 от ЗМ във връзка с
чл.145 и сл. от АПК и с приложението на Регламент (ЕС) /2015/2447 и Регламент
(ЕС) 952/2013.
Производството е
инициирано по жалба от „Ш.г.“ ЕООД представлявано от Ж.Ш. чрез адв. С.Ж. срещу
Решение към MRN 20BG002002039647R8/11.11.2020 г. на Директора на ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“ (променено наименование - ТД Митница Варна) рег. № 32-41047/05.02.2021
г., с което са определени нова митническата стойност на декларираната в документа стока № 8 от 10080 лв. и държавни
вземания за досъбиране по същия документ: Мита – 379.48 лв.; окончателни
антидъмпингови мита – 1522.15 лв.; ДДС – 1223.62 лв.
Извършена е промяна на тарифните номера на декларираната
стока.
Оспорващото дружество твърди незаконосъобразност на
оспореното решение относно определената от АО по-висока стойност, въз основа
на изразено обосновано наличие на
съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност.
Счита се, че при определяне на по-висока стойност
митническите органи не са обосновали наличието на съмнения
за достоверността на митническата стойност на
стоката по същата митническа декларация, освен това не е доказано
спазването на процедурата по нейното увеличаване.
Твърди се, че
декларираните от дружеството справедливи цени на бройка са действително
платените такива, за конкретната стока
е неприложимо определяне на справедливи
цени на килограм.
Изтъква се, че при покупка на стоката същата е
индивидуално определена,
договорената цена е за единица
бройка, договаряне „ на килограм“ не е
не съществува между страните. Стоките не са продавани на килограм, а на единица
бройка, поради което и не може да се
стойността за продадените от тях да се превръща в цена на килограм, поради това
и цената, определена за единица
бройка не е съпоставима с някакви
справедливи цени на килограм,, тъй като това е в противоречие с чл. 70 и чл. 74 от МК.
Изтъква и липсата на мотиви, както и доказателства в
подкрепа на приетата с оспореното
решение средностатистическа стойност на „сходни стоки“, нито че така
изчислената стойност касае „сходни
стоки“.
В подкрепа на този довод жалбоподателя се позовава на
чл. 70 от Регламент 952/2013 г. относно дадената с цитирания текст дефиниция за
„договорна стойност“.
Твърди, че са допуснати нарушения на процедурата в
производството по чл. 140 от Регламента за прилагане на митническия кодекс,
като развива подробни съображенията в жалбата и доводите, на които
се основа това твърдение.
Възразява се и срещу възприетата от митническите органи
сходност на стоките, внесени от трето лице, като се изтъква, че няма нито
мостри от процесната стока, нито от тази на третото лице.
Формиран е петитум за отмяна на обжалваното решение.
Претендират се за присъждане и разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Намира за правилен
и
законосъобразен постановения с оспореното
решение правен резултат. Твърди, че пред митническите органи не били
представени документи, доказващи по безспорен начин декларираната митническа
стойност на процесната стока, като банкови документи за извършено плащане по
сделката, които да съответстват на стойността на стоката по търговската
фактура.
Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В писмените бележки по
съществото на спора прави възражение за прекомерност на претендираното от
оспорващия адвокатско възнаграждение.
След като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка по чл.
168, ал. 1 АПК на всички основания за законосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт по чл. 146 АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срок от надлежно легитимирана страна, адресат на
решение на митнически орган, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно
нормата на чл. 44, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза – МКС (за краткост Регламент № 952/2013) и чл. 220 ЗМ.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая:
Видно от съдържанието на
обстоятелствената част на оспореното Решение към MRN 20BG002002039647R8/11.11.2020 г.,
митническите органи приели следното от фактическа страна:
На
11.11,2020г. дружеството „Ш.г.“ ЕООД декларира на режим „допускане за свободно
обращение“ 9 броя стоки, 800 колета, 14610 кг бруто тегло, държава на износ
Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, обща
фактурна стойност 64281,24 USD,
при курс за митнически цели - 1,65021 лв.
за 1 USD. Към митническата декларация за допускане за свободно
обращение са приложени: фактура №20S09003
от 24.09.2020 г., опаковъчен лист №20S09003/24.09.2020 г., коносамент №MAEU205188497/02.10.2020
г., фактури за терминално обслужване и митническо представителство №№ 4428;
**********, преводни нареждания към бюджета за мито и ДДС, пълномощно,
декларация D.V.I.
Стока №8 по
горепосочената митническа декларация е описана както следва: ,,/поз. 103-117;
по ф-ра / изделия от керамика: керамична чаша - 12000 бр.“, код по ТАРИК
**********, 3704 кг нето тегло, 3894 кг бруто тегло, декларирана митническа
стойност за 1 брой в размер на 0,49 лв. или 1,58 лв./кг, условие на доставка CFR Варна.
Според
съдържанието на писмо № 32-330378/ 11.11.2020 г, при проверка на данните от цитираната митническа
декларация митническите органи
установили, че декларираните цени на стоките са по-ниски от
справедливите цени, валидни за
Европейския съюз, поискали предоставяне на обезпечение. Такова е внесено в набирателната сметка на ТД „Северна морска“ при Агенция Митници
Със същото писмо от дружеството вносител са изискали допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност, но
нови такива не са представяни.
Непредставянето от дружеството
вносител на допълнителни документи,
които според митнически органи следвало да
са: външнотърговски договор или заявка, проформа фактура, документи за
извършени разплащания между купувача и продавача, и водената между тях търговска кореспонденция,
подсилило у тях „основателността на съмненията относно реалността на
декларираната митническа стойност на процесните стоки“.
След извършен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система, митническите органи приели, че за процесиите стоки са декларирани
по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните.
За целите на проверката
на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, митническите
органи използвали оценки на групи месечни агрегирани данни на сходни стоки,
извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период - четири последователни години -
т.нар. "справедливи цени" (съгласно нормата на параграф 1 т. 40 от
допълнителните разпоредби от Закона за митниците).
Така въз основа на тези
си констатации приели, че декларираната митническа стойност на процесната стока № 8 ., класирана в код по КН
69120025 за килограм е в размер на 1,58 лв./кг и
същата е по-ниска с повече от 50% в сравнение със средностатистическия размер
на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, която е 4,03 лв./кг.
Възприетата от митническите органи справедливата цена на
стока № 8 следва да е 4.03 лв./кг.
Методът на договорната
стойност според митническите органи не е
приложим именно поради липсата на всякакви документи, които биха дали информация за това какви цени
на стоките в пратката са били договорени. Прието е, че когато истинността на
договорната стойност не може да бъде проверена се прилагат други методи за
остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в
максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в
момента и около вноса.
Поради неотпаднало
съмнение приет за относим и приложен в случая е
методът по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
За приблизително същият период не са установени
декларирани митнически стойности по реда на член 70 от Регламент (ЕС) №
952/201Зг. за „идентични стоки“ от същия износител еднакви във всяко отношение.
Поради това след анализ
в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители,
които не са необичайно ниски. Посочени са MRN 20BG002002039199R2/04.11,2020г., с
която е допусната за свободно обращение стока с описание „ЧАША ОТ КЕРАМИКА;,
СТ=64;, 3072 БРОЯ;, 4=MRKU2052898;“ и митническа стойност изчислена на 0,84 лв.; MRN 20BG001007024794R0/27.10.2020 г.
, с която е е допусната за свободно обращение стока с описание „
ПОЗ.ПО Ф.1-18;64; Керамични чаши, единични и в комплекти, различни видове-19806
бр. в 536 картона“ и митническа стойност изчислена на 0,91 лв./бр. и MRN
20BG005807078062R4/09.10.2020r. е
допусната за свободно обращение стока с описание „КЕРАМИЧНИ ЧАШИ - ОБЩО: 1872
БР. В 42 ОПАК.“ и митническа стойност изчислена на 2,07 лв./бр.
Въз основа на тези
данни митническата стойност на стока №8
от процесната декларация следва да бъде определена на основание чл. 74, пар. 2,
буква „б” от Регламент (ЕС) № 952/201З г., като е взета предвид декларираната
митническа стойност по митническа декларация MRN 20BG002002039199R2/04.11.2020г.
- 0,84 лв./бр.
Така с оспореното решение
митническата стойност за декларираната с MRN 20BG002002039647R8
от 11.11.2020г. стока № 8 не е приета.
Определена е нова митническа стойност на декларираната стока № 8 в МД MRN 20BG002002039647R8 от 11.11.2020г.,
описана в ЕД 6/8
като „изделия от керамика: керамична чаша - 12000 бр“, 3704,00 кг нето тегло, с
код по ТАРИК **********, в размер на 10080,00 лв., представляваща сумата от 0,84
лв./бр., при база за формиране на митническата стойност - МД 20BG002002039199R2/04.11.2020г.
Видно от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза договорената стойност по Фактура № 20S09003/24.09.2020 г. за процесната стока № 8 по МД № MRN
20BG002002039647R8 от 11.11.2020г.,
е платена изцяло по
банков път, - с банкова операция от
12.01.2021 г. към доставчика. Налице е пълно съответствие между декларираната
стойност по процесния ЕАД и установеното
от експертизата плащане -64 284.24 щатски долара. Фактурата е отчетена в
счетоводството на оспорващото дружество със счетоводна статия от 24.09.2020 г.
с левовата и равностойност.
Това заключение не е оспорено от страните.
Съдът го счита за пълно, обективно и компетентно изготвено.
Писмените документи, по които е работила
експертизата бяха представени от оспорващото дружество и приети от съда в открито съдебно заседание
на 25.10.2021 г.
Правни изводи:
Оспореното решение е
издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101, §1 и чл. 29 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр.чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ,
вр.чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г.- началникът на ТД „Северна морска“ към
Агенция „Митници“.
Спорът е концентриран върху
въпроса налице ли са обосновани
„основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и
спазена ли е процедурата по чл.141 от същия Регламент, вр. Чл.74, §2, буква б)
от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно
договорната стойност на сходни стоки.
Този въпрос предполага два категорични
отговора – наличие на основателно съмнение, което да е и обосновано от МО.
Съгласно чл.70, §1 и 2 от МКС митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначения в митническата територия на съюза, коригирана при
необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МКС/. Митническата стойност
следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение
от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU:
C: 2006 : 716, т.20.
Според правилото на чл.74, §1 от МК,
когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя
като се прилагат последователно букви от а)до г)от §2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съгласно чл.74 §3 МК, когато митническата стойност не може да
се определи по §1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията; на чл.VII от Общото споразумение за митата и
търговията и Глава 3 от Дял II на МК. Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
След като митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от МК, те могат да
поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл.140,
§1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след
представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, §2 от Регламента
за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл.70, §1 от Кодекса.
В такива хипотези намират приложение
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, в тежест
на митническите органи е обаче при
условията на приложимото общностно право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което доказване да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, §1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл.74, §2, букви а) или б) от МК се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя.
Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско
равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се
коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско
равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно §2 но чл.141 от Регламента
за прилагане прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Съгласно чл.1, §2, т.4 от Регламента за
прилагане, идентични стоки в
рамките на определянето на митническа стойност са стоките, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл.1, §2, т.4 „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са
произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се
отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
Правомощието на митническите органи да не приемат
договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и
да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия
регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на
чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки
конкретен случай / решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело №
8396/2019 г. /
Основателни биха били такива съмнения, изводите за
които да се обосновават на анализа на конкретни данни и доказателства, събрани
от МО в хода на административното производство. Такива конкретни доказателства в разглеждания случай съдът не откри, което
насочва към извода за немотивираност на приетия от МО правен резултат.
Още повече, че с оспореното
решение не само е определена нова митническа стойност на изброените в решението
стоки, но на част от тях са определени нови ТАРИК
кодове. Това също е лишено от обосноваване с конкретни доказателства, анализ на същите и изводи - в пряка връзка с тях.
Неясно остава за съда какви са били съображенията на
ответника да определи нов тарифен код на стоките в процесната митническа
декларация, както и дали и защо МО не е извършил проверка, не е взел предвид
или съответно не е зачел извършеното по
банков път плащане на договорената стойност по сделката за процесните стоки.
Съгласно изискването
на чл. 22 §7 от МК митническите органи имат императивното
задължение да мотивират всяко решение, което е
неблагоприятно за заявителя. В настоящия случай липсва точно тази
съществена част от решението на МО,
която има за цел да информира, но и да убеди всяка друга страна, в това число и
контролирания митнически субект за точното и обективно формиране на митническа
стойност на стоките, различна от декларираната, въз основа на която пък е формирано допълнително данъчно или митническо задължение.
Същото се отнася в пълна степен и относно използването на различна мярна единица при сравняване на
митническа стойност на стоките / по митническата декларация за брой , на
килограм по ползваните митнически декларации на други вносители/. Това освен,
че не доказва твърдението на
митническата администрация за занижена митническа стойност, но и внася
още по-голяма неяснота за подхода,
критериите и основанието, от които е изхождала администрацията.
Съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразено с възможностите му ( Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni,
C-263/06q EU: C: 2008: 128,т.52.)
В тежест на митническия орган е също и да
обоснове въобще необходимостта от
прилагане на процедурата по чл.141, §1 от Регламента за изпълнение 2015/2447, в
частност следва по същия начин да обоснове и възприетата от него различна
митническа стойност на внасяните стоки.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа , за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена такава, а лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя
на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно
съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл.15, §1 от МК.
Обжалваното решение не
съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен
вторичният метод по чл. 74, пар.2 б. „б“ от Регламент № 952/2013 г., а липсата
на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и
самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства
възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е
послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
Според чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на член 74, параграф 2, б.(б) от Кодекса се използва договорната
стойност на сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя, т.е. тези изисквания следва да са налице по отношение на
сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение.
Извод за сходството на стоките по процесната
митническа декларация и тези, посочени в справката от МИСША не е възможен, тъй
като обективни обстоятелства, анализи и съответните на тях изводи за сходство
като качеството, репутацията, наличието
на търговска марка и търговското равнище на доставките не са изложени.
Въпреки даденото изрично указание при
разпределение на доказателствената тежест, ответникът не ангажира доказателства, не посочи и други източници освен
коментираните по-горе данни от МИСША, които да обосноват поддържаната теза за
сходство на стоките по процесната митническа декларация с митнически декларации
на други вносители по критериите за също
търговско равнище и за количества.
Сходството в
характеристиките и функциите на процесните стоки, за които е определена
различна митническа стойност и „съпоставените“ сходни такива, без съобразяване
с фактори като търговската марка, качеството и количеството в случая ги изключва от категорията „сходни“.
Горното води до извод за
незаконосъобразно определена митническа стойност на описаните стоки поради противоречие
с материалния закон при нейното
формиране въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В този смисъл е
решение 16811/10.12.2019г.
на ВАС по адм. дело №9341/2019; решение №
16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8139/2019 г. /.
Изложеното
обосновава извод за незаконосъобразност
на постановеното от директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ (променено
наименование - ТД Митница Варна) решение,
което налага неговата отмяна.
Предвид
приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното от
процесуалния представител на оспорващия искане за присъждане на разноски по
делото, съдът намира същото за основателно и доказано, следва да се уважи в
пълния му претендиран размер съобразно списъка на л. 36 от делото.
Мотивиран от изложените съображения
Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN 20BG002002039647R8/11.11.2020 г. на Директора на ТД Митница
Варна в Агенция „Митници“ с рег. № 32-41047/05.02.2021 г., с което са определени нова митническата стойност на декларираната в документа стока № 8 от 10080 лв. и държавни
вземания за досъбиране по същия документ: Мита – 379.48 лв.; окончателни
антидъмпингови мита – 1522.15 лв.; ДДС – 1223.62 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Ш.г.“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от Ж.Ш. ,съдебно-деловодни
разноски в размер на 830лв. /осемстотин и тридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова