Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от Ж.Ж.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0302-000092 от 02.08.2023г., издадена от мл.автоконтрольор в РУ- Царево към ОДМВР- Бургас.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради издаването й в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди се, че посоченият в заповедта АУАН не бил връчван на жалбоподателя. Налице било несъответствие между описанието на нарушението и правната квалификация в акта и в заповедта. Нарушението не било правилно квалифицирано и при неустановената фактическа обстановка. Твърди се, че жалбоподателят не е лишен от право да управлява МПС и не е извършил нарушението като на посочената дата в посоченото населено място не е управлявал визираното в заповедта МПС. Последното се потвърждавало и от образуваното срещу водача на автомобила П.Ж.А. наказателно производство за деяние, извършено на същата дата и същото място.

По изложените съображения се претендира отмяна на заповедта. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от Закона за адвокатурата за оказаната безплатна адвокатска помощ.

Ответникът – Мл. автоконтрольор в РУ- Царево към ОДМВР- Бургас, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната ЗППАМ №23-0302-000092/02.08.2023г., издадена от мл.автоконтрольор в РУ- Царево към ОДМВР- Бургас, на Ж.Ж.А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2А, б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС ******* за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни. Отнети са СРМПС №********* и 2 бр. табели с рег. № *******

За да приложи мярката, административният орган е взел предвид съставен АУАН Серия GА, бл.№774624 от 02.08.2023г. Видно от представеното заверено копие от АУАН Серия GА, бл.№774624 от 02.08.2023г., същият е съставен против П.Ж.А. за това, че на 02.08.2023г. около 10:40 ч. в гр.Царево, по ул.“Нестинарка и ул.“Черковна“ управлява „Фолксваген Голф плюс“ с рег. № *******, собственост на Ж.Ж., след като е лишен от това право за отказ, иззето СУМПС/неправоспособен/, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а именно – управлява след като СУМПС временно е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.

По делото е приложена Докладна записка с рег.№302р-5646/03.08.2023г. от мл. автоконтрольор в РУ-Царево Г.П.до Началника на РУ-Царево. В същата са описани обстоятелствата, довели до съставяне на АУАН Серия GА, бл.№774624 от 02.08.2023г. Посочено е, че П. А., установен да управлява на 02.08.2023г. в гр.Царево, кв. „Василико“ лек автомобил „Фолксваген Голф плюс“ с рег. № *******, не притежава СУМПС, тъй като е лишен от право да управлява МПС със ЗППАМ № 23-0271-000102/07.06.2023г. по описа на РУ-Харманли.

Видно от Мотивирана резолюция №23-0302-М000026 от 15.08.2023г. на Началника на РУ-Царево, административнонаказателното производство по АУАН Серия GА, бл.№774624 от 02.08.2023г. е прекратено, поради това, че деянието съдържа признаците на престъпление и материалите по преписката са изпратени на ТО-Царево към Районна прокуратура –Бургас като е образувано БП №302ЗМ-101/2023г. по описа на РУ-Царево.

ЗППАМ №23-0302-000092/02.08.2023г., издадена от мл.автоконтрольор в РУ- Царево към ОДМВР- Бургас, е връчена лично на Ж.Ж.А. на 08.08.2023г.

Жалбата срещу ЗППАМ е подадена на 10.08.2023г. по пощата, видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена директно до Административен съд –Хасково.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в същата съображения.

Между страните не е спорно , че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП като в тази връзка на съда е служебно известна Заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Бургас относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР –Бургас да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които и полицейски органи, служители в звена в РУ при ОДМВР.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма, като съдържа необходимите по закон реквизити, вкл. посочени фактически и правни основания за прилагането на ПАМ.

От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираната в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП хипотеза, предвиждаща прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице с временно отнето СУМПС, вкл. се съдържа препращане към съставения АУАН Серия GА, бл.№774624 от 02.08.2023г, което е напълно допустимо. Именно с оглед това препращане, макар неправилно в оспорената заповед да е посочено, че актът е съставен против жалбоподателя, съдът не споделя оплакването, че описаната в нея фактическа обстановка е неустановена. Констатираното нарушение според съда се дължи на техническа грешка и не е съществено, доколкото от АУАН Серия GА, бл.№774624 от 02.08.2023г. , чийто текст е възпроизведен в заповедта е видно, че е съставен на П.Ж.А.. Освен това в самата жалба изрично се сочи, че на визираните в оспорената заповед дата и място, автомобилът, чиято регистрация е прекратена, е управляван от лицето П.Ж.А.. В потвърждение на последното е и описаното в Докладна записка с рег.№302р-5646/03.08.2023г.

В заповедта са посочени и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Посочен е и адресатът на приложената ПАМ – Ж.Ж.А..

Не се установява при издаването на обжалваната ЗППАМ да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното:

Приложима в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.

В случая ПАМ е приложена във връзка с установено управление на моторно превозно средство от лице с временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП СУМПС, което обстоятелство е констатирано със съставения на 02.08.2023г. АУАН Серия GА, бл.№774624. АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН факти и обстоятелства във връзка с управлението на лекия автомобил от лице с временно отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.

Наред с горното, не се спори по делото, че собственик на управлявания на посочените в оспорената заповед дата и място автомобил е жалбоподателят, както и че автомобилът е бил управляван от лицето П.Ж.А., чието СУМПС е било временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.

Неоснователни са наведените доводи за незаконосъобразност на ЗППАМ, обосновани с невръчване на АУАН на жалбоподателя и с несъответствие между описаното в същия нарушение и правната му квалификация. Предвид вида на установеното с акта нарушение и относимите към него текстове от ЗДвП, касаещи налагане на ПАМ, съгласно които адресат на мярката трябва да е собственикът на управляваното МПС, не е необходимо този адресат да е бил запознат със съставения преди това на друго лице АУАН. Съставянето на АУАН е предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на посочения в него нарушител и в тази връзка дали правната квалификация на констатираното противоправно деяние е съответна на описанието му, подлежи на преценка в друго производство, различно от настоящото. Посочването в оспорената заповед, че виновно е нарушен чл.150а, ал.1 от ЗДвП всъщност представлява възпроизвеждане на констатациите по съставения АУАН и в тази връзка не се отнася за жалбоподателя, а за лицето, управлявало процесния автомобил и спрямо което е съставен актът. В случая същественото е, че описаните в оспорената заповед обстоятелства, представляващи констатациите по съставения АУАН Серия GА, бл.№774624 от 02.08.2023г., правилно са подведени под нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, респ. обосновават прилагането на процесната ПАМ.

Независимо от горното, съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, в която хипотеза попада настоящият случай, ПАМ се прилага за срок от 6 месеца до една година като при определяне срока на същата административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. В процесната заповед е посочено, че регистрацията на ППС се прекратява „за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни“. Конкретизирайки, че ПАМ се прилага за 190 дни, ответникът от една страна е определил срок, какъвто в ЗДвП не се предвижда. От друга страна, броен в дни, така определеният срок изтича на 07.02.2024г. , което надвишава минималния 6 – месечен срок на ПАМ. При това положение административният орган е следвало да изложи съображения защо в случая е определил срок на ПАМ над законоустановения минимум, а такива в оспорената заповед липсват. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ представлява съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, респ. на изискването за спазване на законоустановената форма на акта, доколкото препятства преценката за съответствие на оспорената заповед в тази й част с материалния закон.

Предвид гореизложеното, оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.2 и т. 4 от АПК и следва да бъде отменена.

При този изход на производството, основателна е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатската помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със закон. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на тези основания не се нуждае от доказване. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0302-000092 от 02.08.2023г., издадена от мл.автоконтрольор в РУ- Царево към ОДМВР- Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на адв.Т.Д. *** адвокатско възнаграждение в размер 1000.00 /хиляда/ лева за оказана безплатна правна помощ, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: