РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Радомир, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241730101320 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона
за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за паричен заем №
./13.12.2021 г., подписан с ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД, по силата на който е получил
в заем сумата в размер на 3000,00 лева, при ГПР от 49,66% и годишен лихвен процент от
35,00%. В чл. 5 от предварително изготвения от кредитора договор било предвидено, че
кредитът се обезпечава от Ferratum Bank в полза на дружеството, с одобряването от
дружеството на предоставено в негова полза обезпечение, като уговорката, свързана с
обезпечението, не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението.
По нарочно създадения бланкетен договор за предоставяне на гаранция (поръчителство)
потребителят бил задължен да заплати такса по т. 2.3 в размер на 3030,00 лева, дължима на
месечни вноски и на падежите, уговорени съгласно погасителен план, който бил аналогичен
с падежните дати по договора за заем.
Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради изначална недействителност
на съществен елемент от неговото съдържание, а именно договорната лихва, като в договора
не било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в съдържанието му да бъдат
разписани условията за прилагане на възнаградителната лихва.
Не били изпълнени и изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, а именно общите условия по
договора да бъдат подписани от потребителя. Според ищеца договорът за потребителски
1
кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в съдържанието му не е включен размерът на лихвения
процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.
Договорът се явявал нищожен, освен като сключен в нарушение на изискванията на чл.
11, т. 9 ЗПК, и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл.
19, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният в договора ГПР бил неточен и
подвеждащ, тъй като в него не била включена скритата под формата на такса за
предоставяне на гаранция договорна лихва.
Отделно от изложеното, твърди, че клаузата за възнаградителна лихва била нищожна,
тъй като с уговорения лихвен процент се нарушавали добрите нрави, както и изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и по този начин се внасяло неравноправие между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга, в разрез с изискванията
за добросъвестност и в ущърб на кредитополучателя.
Наред с това, вземането по т. 2.3 от договора за гаранция (поръчителство) нямало
характер на реално обезпечение, тъй като макар и да е именувано по този начин, това
вземане изначално било уговорено, без да притежава присъщите на обезпечението
обезпечителна и обезщетителна функции. Чрез създадените от търговеца предпоставки за
сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания, той си гарантирал, че ще го
получи срещу предоставените в заем средства. Това вземане било допълнителна и
гарантирана за него сигурна икономическа облага, поради което то съставлявало печалба за
търговеца под формата на такса за предоставяне на гаранция. Поради това, че таксата за
предоставяне на гаранция е скрита лихва, кредиторът не е изпълнил условията на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал в съдържанието на договора действително приложената в
правоотношението договорна лихва.
Твърди и че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен
от посочения в договора, като кредиторът, вписвайки в договора ГПР в размер на 49,66%, е
заблудил потребителя и по този начин е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В случая действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР, с включена такса
за предоставяне на гаранция, бил в размер на 327,5020%.
Наред с това, в процесния договор за кредит лихвеният процент и ГПР били посочени
единствено като абсолютни стойности, но липсвала ясно разписана методика за формиране
на ГПР.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит № ./13.12.2021 г., а при
условията на евентуалност – да прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 от договор за
предоставяне на потребителски кредит № ./13.12.2021 г. и т. 2.3 от договор за гаранция към
него от същата дата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
2
С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит № ./13.12.2021 г., а
при условията на евентуалност – да прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 от договор за
предоставяне на потребителски кредит № ./13.12.2021 г. и т. 2.3 от договор за гаранция към
него от същата дата.
Ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител в
съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищеца В. А. К., като кредитополучател и „Ф. Б.“
ЕООД, като кредитор, договор за предоставяне на потребителски кредит № ./13.12.2021 г.,
ведно с преддоговорна информация към него. С договора за кредит на ищеца е предоставен
паричен заем в размер на 3000,00 лева, със срок на заема 18 месеца, при фиксиран ГЛП по
заема от 35% и посочен ГПР от 49,66%, както и обща дължима сума – 4050,00 лева.
Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство от „Ф. Б.“ ЕАД в полза на
ответното дружество.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от
което се установява, че ГПР по договор за предоставяне на потребителски кредит №
./13.12.2021 г., с включване на сумата в размер на 3030,00 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Ф. Б.“ ЕАД, би се
увеличил до 255,90%. Вещото лице сочи и че при възнаграждение за гаранта в размер на
2970,00 лева, съгласно т. 4.3 от приложената преддоговорна информация, ГПР би се
увеличил до 250,62%.
Според вещото лице ищецът е извършил плащане по договора за кредит в общ размер
на 4050,00 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между ищеца В. К. и „Ф. Б.“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по
силата на договор за предоставяне на потребителски кредит № ./13.12.2021 г., при което
ищецът е имал качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този
договор между ищеца и „Ф.Б.“ ЕАД е сключен договор за гаранция. И при двата договора
ищецът, в качеството му на потребител, се ползва със законоустановената потребителска
закрила, паради което приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП, както и
общите норми на ЗЗД.
В тази насока следва да се отбележи, че съдът споделя изложените аргументи в исковата
молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените
основания по ЗПК. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани,
доколкото вторият обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността
3
на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това, изрично в
чл. 5 от договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум
Банк“ в полза на кредитора. Предвид това, съдът намира, че възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е
бил включен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и
общата дължима сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към общия разход по
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Видно от разпоредбата на чл. 5 от договора, потребителят е длъжен да посочи
обезпечение на кредита под формата на поръчителство. Следователно сключването на
договора за гаранция е условие за отпускане на кредита. Действително, потребителят може
да избере и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е
или да не получи искания заем, или да избере да сключи договор за гаранция с „Ф. Б.“. За
отбелязване е още, че „Ф. Б.“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитор „Ф. Б.“
ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на
поръчителство от „Ф. Б.“ и в частност с възмездния характер на договора за гаранция, т. е.,
насочвайки потребителя към въпросното дружество - поръчител, кредиторът изначално е
запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с кредитното
правоотношение, поради което тези разходи, освен че са пряко свързани с договора за
кредит, също така са и известни на кредитора още при сключването му.
По изложените съображения съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да
се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима
сума. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на
крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 4050,00 лева, защото
същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер на 2970,00 лева, съгласно
т. 4.3 от приложената преддоговорна информация и при главница от 3000,00 лева, дължима
за срок от 18 месеца, длъжникът е следвало да плати сумата от 7020,00 лева, в която се
включва освен чистата стойност на кредита, но още и договорна лихва от 1050,00 лева и
възнаграждение на поръчителя от 2970,00 лева. В тази връзка и предвид заключението по
изслушаната ССчЕ, е видно, че посоченият в договора годишен процент на разходите от
49,66% не съответства на действително приложимия между страните, тъй като действително
приложимият ГПР се равнява на 250,62%. Последното мотивира извода за нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на
чл. 22 ЗПК тъй като не са спазени предвидените в този закон разпоредби.
С оглед на горното, главният иск за нищожност на целия договор е основателен и като
такъв ще се уважи. Предвид уважаването на главния иск, то не следва да бъде разглеждан
евентуалния иск за недействителност единствено на клаузата на чл. 5 от процесния договор
за кредит и на т. 2.3 от договор за гаранция към него.
4
По разноските:
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, на когото не е
заплатил адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищецът се представлява
безплатно от адв. П. П. от АК - Х. поради затрудненото си материално положение, което по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). Във връзка с
направеното от ответното дружество възражение за прекомерност, съдът, като съобрази
критериите по решението по дело С./15 на СЕС за разумност и пропорционалност при
определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че при определяне на възнаграждението
на процесуалния представител на ищеца следва да вземе предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по
делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и
международни правни норми, броя на заседанията - в конкретния случай е проведено едно
открито съдебно заседание, в което не се е явила страната и нейният пълномощник - адв. П.
П..
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. П. П. от АК - Х. в размер на 600,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на РС – Р. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по предявените
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на
потребителите в размер на 162,00 лева, както и сумата в размер на 200,00 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на потребителски кредит №
./13.12.2021 г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ЖК „М.т .“, бул. „А. М.“ № ., вх. „.“, ет. ., офис .и В. А. К., с ЕГН: **********, с адрес:
**********.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „М.
.“, бул. „А. М.“ № ., вх. .“, ет. ., офис . да заплати на адв. П. И. П. от АК - Х. на основание чл.
38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева (шестстотин
лева).
5
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „М.
.“, бул. „А. М.“ № . вх. „.“, ет. ., офис . да заплати по сметка на РС – Р. в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 362,00 лева (триста шестдесет и два лева),
представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция,
както и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6