Р E Ш Е Н И Е
№
07.11.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 216
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка
с чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с
предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ твърди
в исковата си молба, че за вземанията му била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника И.Б.И. по ч.гр.д № 4643/2017 г. по описа на PC -
Стара Загора, както и че предявява в настоящото производство искове за
установяване на тези вземания.
Ищецът излага следните
обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
Между кредитора-ищец и
ответника съществували и валидно действали Договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер М4168798 от
17.07.2014 г. и М4179412 от 29.07.2014 г., с които на ответника били
предоставяни далекосъобщителни услуги. Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на услугата се извършвало въз основа на месечна
фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора
ищецът уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който щяла да му бъде
издавана фактура. Промяната на този
период можела да бъде извършвана едностранно от Мобилтел, след
предварително уведомяване на абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
В срока на действието на
горепосочените договори за мобилни услуги „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ издал на
абоната-ответник следните фактури :
1. Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с номер М4168798 от дата 17.07.2014 г., по който
били издадени следните фактури: фактура № *********/19.09 2014 г., с падеж на
плащане 04.10.2014 г., за отчетен период от 16.08.2014 г.до 15.09.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.80 лв.; фактура №
*********/20.10.2014 г., с падеж на плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от
16.09.2014 г. до 15.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 9.90 лв.; фактура № *********/19.12.2014 г., с
падеж на плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г. до
15.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лв.;
фактура № *********/23.02.2015 г., с падеж на плащане 23.02.2015 г., за отчетен
период от 16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
173.25 лв.
2. Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с номер М4179412 от 29.07.2014 г., по който били
издадени следните фактури: фактура №*********/26.09.2014 г., с падеж на плащане
11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 72,16 лв., фактура
№**********/27.10.2014 г., с падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период
от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 57,56 лв.; фактура №*********/27.11.2014 г., с падеж на плащане
12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 1,73 лв., фактура № *********/02
03.2015 г., с падеж на плащане 02.03 .2015 г., за отчетен период от 23.01.2015
г.до 22.02.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 33 лв.
Потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори М4168798
от дата 17.07.2014 г., М4179412 от дата 29 07 2014 г. възлизали на
сумата в размер на - 153.21
лв., а начислените неустойки в размер на 206.25 лв. – за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги М4168798 от дата
17.07.2014 г., М4179412 от дата 29.07.2014 г.
Длъжникът не изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок всички дължими
към Оператора суми за
потребени договорни услуги, поради което мобилният оператор прекратил
едностранно сключените с абоната-длъжник И.Б.И. договори за далекосъобщителни
услуги и му начислил неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ищецът твърди, че клаузата за неустойка
фигурирала в представеното с исковата молба Приложение в раздел Отговорност и
гласяла „В случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в
това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване,
Операторът има право да прекрати Договора по отношение па тези или всички
услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване.” Основанието за прекратяване на договора
следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че
„А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ има право да ограничи достъпа до част от услугите
или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими
вземания към „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД. А съгласно чл. 54 от ОУ: „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/
има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане”. За самото прекратяване на
договора законът не изисквал форма нито
за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Искането на ищеца до
районния съд е да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответника И.Б.И. съществуването на вземането на ищеца „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД за сумата общо в размер на 359,46
лева, от които 153,21 лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор №М4168798 от дата 17.07.2014 г. и Договор
№М4179412 от дата 29.07.2014 г. и 206,25 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на горепосочените договори. Претендира за направените деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител
на ответника адв. П., която взема становище, че предявените
искове са допустими, но неоснователни. Оспорва фактите и обстоятелствата,
на които ищецът основава тези искове.
Особеният представител адв.
П. твърди, че към исковата молба не били приложени цитираните в
обстоятелствената й част Договор №М4168798 от 17.07.2014г. и №М4179412 от
29.07.2014г.. Непредставянето на тези два договора поставяло под съмнение
твърдениято на ищеца и било пречка да се установи по безспорен начин сключили
ли са страните цитираните два договора и, ако са ги сключили, какво е тяхното
съдържание. В този смисъл твърденията на ищеца за наличие на основание за
издаване на фактури, отразяващи задължения за плащане от ответника, били изцяло
недоказани.
Особеният представител
сочи, че не може да заяви пред съда дали ответникът е ползвал услугите, за
чиято стойност са били издадени цитираните в обстоятелствената част на исковата
молба 3 бр. фактури по горепосочения Договор М4168798/17.07.2014г. и 3 бр.
фактури по Договор М4179412/29.07.2014г., тъй като нямала връзка с него. Към
исковата молба нямало доказателства, които да доказват твърдението, че
представените фактури се отнасят към конкретните договори. Не се представяли и
доказателства, доказващи, че цитираните в исковата молба фактури са били
осчетоводени от ищеца и че по същите имало неплатени задължения. В този смисъл
твърденията на ищеца за наличие на задължение за плащане стойност на потребени
услуги по 3 бр. фактури по Договор М4168798 от 17 07 2014г и 3 бр. фактури по
Договор М4179412 от 29.07.2014г. били изцяло неоснователни и недоказани.
Претенцията за плащане на
неустойки била изцяло неоснователна и недоказана. Ищецът не бил доказал
наличието на подписани между страните договори за далекосъобщителни услуги
М4168798 от 17.07.2014г. и М4179412 от 29.07 2014г.; не бил доказал
неизпълнение на всеки от тези два договора; не бил доказал наличието на
основание за начисляване на неустойките,
които претендирал и не бил доказал претенциите си по размер.
Към исковата молба нямало
доказателства, които да доказват твърдението, че представената фактура за
173,25лв. се отнася към Договор М4168798 от 17.07.2014г.
Към исковата молба нямало
доказателства, за издаване на фактура за неустойки по Договор М4179412 от
29.07.2014г.
От съдържанието на исковата
молба не ставало ясно как е бил определен размерът на неустойките, поради което
особеният представител на ответника оспорва исковете и в тази им част.
Не се представяли и
доказателства, доказващи че цитираните в исковата молба 2бр. фактури за
неустойки са били осчетоводени от ищеца и че по същите имало неплатени
задължения.
В този смисъл твърденията
на ищеца за наличие на задължение за плащане на общо 206,25лв.- неустойки по
1бр. фактура по Договор М4168798 от 17.07.2014г. и 1бр. фактура по Договор
М4179412 от 29.07.2014г. /липсваща в изпратените до ответника книжа/ били
изцяло неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което доразвива изложените в исковата молба доводи за
основателност на исковите претенции, като уточнява с оглед направените
оспорвания, че договорът с номер ********* от 17.07.2014г, сключен с ответника
е с индивидуален потребителски номер М4168798 за предоставяни услуги за
тел.номер **********, а договорът с номер ********* от 29.07.2014г, сключен с
ответника е с индивидуален потребителски номер М4179412 за предоставяни услуги
за тел.номер **********.
В съдебно заседание, особеният
представител на ответника адв. П. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д.№ч.гр.д № 4643/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с
предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ срещу И.Б.И. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 153,21 лв. –
главница, представляваща цена на потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги; 206,25 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, ведно със законната лихва
върху главницата от 21.08.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 34,89 лева - за мораторна
лихва, както и за разноските по заповедното производство – 25 лева за ДТ и 180
лева – адвокатски хонорар. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Мобилтел” ЕАД е предявило против И.Б.И. установителен иск за вземанията си по издадената заповед
за изпълнение. С влязло в законна сила определение № 2324 от 04.09.2018г., постановено по настоящото дело, съдът е прекратил
производството по делото частично по отношение на иска за мораторна лихва, на
основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска и относно тази сума е обезсилил
издадената заповед по чл. 410 ГПК ч. гр. д.№ 277/2018г.
по описа на Районен съд - Стара Загора.
По делото е представен договор с номер ********* от 17.07.2014г, ведно с
Приложения 1 и 3, сключен с ответника за предоставяни услуги за тел.номер
**********, със срок на договора 24 месеца. Относно ползваните услуги за
тел.номер ********** са издадени от ищеца следните данъчни фактури с приложения
към тях, в които са посочени проведените разговори, съобщения и други такси и
услуги (също приети като доказателства по делото), както следва: данъчна фактура
№ **********/19.09 2014 г., с падеж на плащане 04.10.2014 г., за отчетен период
от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 11.80 лв.; данъчна фактура № **********/20.10.2014 г., с падеж на
плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от 16.09.2014 г. до 15.10.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 9.90 лв.; данъчна фактура № **********/19.12.2014 г., с падеж на плащане
03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лв.. Видно от фактура № **********/23.02.2015
г., с падеж на плащане 23.02.2015 г., в същата с получател И.Б.И. е начислена
неустойка в размер на 173.25 лв.
По делото е представен договор с номер ********* от 29.07.2014 г., ведно
с Приложение 1 и 3, сключен с ответника за
предоставяни услуги за тел.номер ********** със срок на договора 12 месеца Относно ползваните
услуги за тел.номер ********** са издадени от ищеца следните данъчни фактури с приложения към тях,
в които са посочени проведените разговори, съобщения и други такси и услуги (също
приети като доказателства по делото), както следва: данъчна фактура № **********/26.09.2014
г., с падеж на плащане 11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014 г. до
22.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 72,16 лв., данъчна
фактура № 03011311042/27.10.2014 г., с падеж на плащане 11.11.2014 г., за
отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 57,56 лв.; данъчна фактура № **********/27.11.2014
г., с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до
22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 1,73 лв..
На ответника е начислена неустойка в размер на 33 лв. по данъчна фактура № **********/02.03.2015
г..
Представени са по делото и Общите условия на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника.
От
представените два договора за мобилни услуги, подписани от страните, се
установяват възникналите облигационни правоотношения помежду им. Съдът приема,
че Приложения А към фактурите, касаещи потреблението на процесните два мобилни
номера за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях данъчни
фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при
условие, че не са оспорени от последния (особеният му представител заяви, че
може да каже дали ответникът е ползвал услугите), доказват предоставените му
услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства
за заплащането на исковата претенция за
ползваните от него мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради
което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца в размер
общо на сумата от 153,21 лева по горепосочените данъчни фактури за ползвани
далекосъобщителни услуги. Неоснователни са доводите
на особения представител на ответника, че не може да бъде направен извод, че
горепосочените фактури са издадени въз основа на представените по делото
договори за мобилни услуги, сключени между страните. Видно от съдържанието на Приложенията
към фактурите, в тях са посочени телефонните номера, за които се отнасят и именно
те са предмет на договорите за мобилни услуги. Номерата на договорите са
различни от индивидуалните потребителски номера, с които абонатът фигурира в
системата на оператора и които са посочени в исковата молба.
Ищецът наред с неплатените главници, претендира в настоящото производство
и неустойки в общ размер на 206,25 лева за предсрочно прекратяване на договорите
за далекосъобщителни услуги на основание чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния
оператор (представени по делото) и на основание чл. 6.3.1 от Приложение 1 към
договорите (л. 151 и 163 от делото). Видно
от тези клаузи ако в рамките на срока на договора абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово
искане или вина бъде прекратен Договора, Операторът има право да прекрати договора,
както и/или да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси
(без отстъпки ), дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения
в договора срок.
По
настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за
прекратяване на договорите да е достигнало до ответника, което е основание да
се приеме, че исковете за заплащане на
неустойки се явяват неоснователни.
Въпреки
извода за недължимост на претендираните неустойки поради липса на доказателства
за прекратяване на договорите между страните, съдът намира за необходимо да отбележи, че счита
клаузите, с които са уговорени неустойките за неравноправни и оттам за нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2
от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета,
тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни
цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност
между страните по договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори,
че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално
уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, предвид което мобилните
оператори бяха задължени да предприемат промяна в тази насока. Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
и др.
Предвид гореизложеното, исковете за признаване
съществуването на вземане на ищеца за главница в общ размер на 153,21 лева за ползвани и незаплатени далекосъобщителни
услуги, а исковете за установяване на съществуването на вземането на ищеца за неустойки в общ размер на 206,25 лева за
предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителна услуга, следва да
бъде отхвърлени като неоснователни. Съдът не се произнася по дължимостта на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 21.08.2017г., защото не е сезиран с такова искане,
видно от исковата молба, от молбата – уточнение и от допълнителното становище
на ищеца по делото.
По отношение на разноските: Ищецът е
направил следните разноски в исковото производство: 25 лева – ДТ, 180 лева –
възнаграждение за процесуалния си представител и 300 лева – за особен
представител на ответника или общо сумата от 505 лева. С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 215,24 лева,
съразмерно с уважената част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.
422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 79,65 лева, съразмерно с уважената
част от искове. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски,
поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Б.И., ЕГН:
**********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309,
район Илинден, ул. Кукуш № 1, в общ размер на 153,21 лева – за главница, представляваща цени на ползвани и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги от дата
17.07.2014 г. и от дата 29.07.2014 г. съгласно
данъчна фактура № **********/19.09 2014 г., с падеж на плащане 04.10.2014 г.,
за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 11.80 лв.; данъчна фактура №
**********/20.10.2014 г., с падеж на плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от
16.09.2014 г. до 15.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 9.90 лв.; данъчна фактура № **********/19.12.2014 г., с
падеж на плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014 г. до
15.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лв., данъчна
фактура № **********/26.09.2014 г., с падеж на плащане 11.10.2014 г., за
отчетен период от 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 72,16 лв., данъчна фактура № 03011311042/27.10.2014
г., с падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до
22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 57,56 лв.;
данъчна фактура № **********/27.11.2014 г., с падеж на плащане 12.12.2014 г.,
за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 1,73 лв., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4643 / 2017 г. по описа на PC – Стара
Загора.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, против И.Б.И., ЕГН: **********,***, искове за установяване на вземането на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/
за сумата в общ размер на 206,25 лева -
неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги от дата 17.07.2014
г. и от дата 29.07.2014 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4643 / 2017 г. по описа на PC –
Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Б.И., ЕГН:
**********,***, да ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, сумата от 215,24 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 79,65 лева - разноски по
ч.гр.д. № 4643/ 2017 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с
уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка ***, посочена в заповедното производство /ч.гр.д. № 4643/ 2017 г. по
описа на PC – Стара Загора/, а именно: IBAN: ***
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: