Решение по дело №8342/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 09.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Д., сложи за разглеждане гр. дело № 8342 по описа за 2020 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявите искове с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от В.А.Д., ЕГН ********** и С.А.В., ЕГН **********, и двете с адрес: *** срещу П.М.П., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищците по Заповед за изпълнение № 2107/28.05.2020г., постановена по ч.гр. дело № 3596/2020г. на ВРС, 47 състав, сумата от 1820 /хиляда осемстотин и двадесет/ лева, представляваща платено възнаграждение по договор за проектиране от 28.08.2017 г., развален поради пълно неизпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 113.75 лева /сто и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, начислено за периода от 01.08.2019 г. до 12.03.2020 г., които суми са платими разделно и поравно на заявителите /по 910лв. - главница и по 56.87лв. -мораторна лихва/.

Претендират се и разноските.

Обстоятелства,   от   които   се   твърди,   че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от

ГПК за сумата. В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което съществува правен интерес от иска.

На 28.08.2017 год., двете ищци от една страна като възложители, а от друга страна П.М.П., като проектант, сключили договор за проектиране.

Съгласно раздел „А", предметът на договора е изготвяне на проектна документация за доброволна делба по чл. 202 от ЗУТ„ на апартамент с идентификационен № ********, находящ се в гр. ********, УПИ *******, кв. *** по плана на кв. ,*******"-гр. Варна, по части: архитектурно заснемане и обособяване на самостоятелни две жилища, конструктивно становище, заверка на проектант технически контрол по част конструктивна, електро-становище, ВиК становище.

Договорената хонорарна сума, в общ размер на 1820.00 ищците заплатили изцяло, по предвидения в договора начин, като окончателното заплащане, в размер на 900.00 лева, било направено на 20.08.2017 год., за което изпълнителят издадел приходен касов ордер №221 от 20.08.2018 год.

През лятото на 2018 год., след извършване на окончателното плащане, получили уверение, че през септември най-късно ще бъдат внесени проектите. В последствие П. престанал да отговаря на обажданията им, поради което ищците извършили справки в СГКК-Варна, откъдето разбрали, че проекти изобщо не са подавани. Ето защо, година по-късно изпратили покана, връчена на 1.08.2019 год., с която прекратили договора поради пълно неизпълнение и поискали връщане на сумата от 1820.00 лева, като недължимо платена.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

Оспорва исковете по основание.

Не спори, че между В.Д. и С.В., в качеството им на възложители и П.П., в качеството му на изпълнител, е сключен на 28.08.2017г. договор за проектиране.

В сключения между страните договор ясно е написан обема на задълженията на изпълнителя, а именно: „да изготви проектна документация за доброволна делба по чл.202 от ЗУТ на апартамент с идентификатор № ********, находящ се на ул."*******, в гр.Варна, УПИ *******, кв.***, по плана на кв.******* гр.Варна, общ.Варна:Архитектурно заснемане и обособяване на две самостоятелни жилища".

След сключване на договора е изготвен инвестиционен проект, със задание предмета на договора и фаза: технически проект. Изготвена е обяснителна записка към проекта и са изготвени и приложени чертежи с разпределението на етажите на сградата.

Инвестиционните проекти са внесени в Община Варна и е образувана административна преписка № АУ084045АС/07.08.2019г.

С писмо per. № АУ084045АС_001АС/05.09.2019г. район „*******" при Община Варна, е уведомила П.П., че входираната административна преписка № АУ084045АС/07.08.2019г. е разгледана на заседание на РЕСУТ с Протокол №7/04.09.2019г. и са взети решения, подробно описани в писмото от Община Варна.

Незабавно П.П. е уведомил възложителите по договора за изпълнение за взетите решения от комисията, с оглед обстоятелство, че е необходимо представяне на документи от тяхна страна, както и че е необходимо да окажат съдействие за изпълнение на работата на ответника и да представят доказателства от тяхна страна, за законността на извършеното от тях строителство до този момент.

Въпреки многократно проведените разговори, изискуемите от район „*******" при Община Варна документи не са били предоставени от възложителите по договора.

Ето защо счита, че е изпълнил всички задължения по договора за проектиране от 28.08.2017г. и исковете следва да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете си и молят за уважаването им. Ответникът оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявения по делото по реда на чл. 415 от ГПК иск намира материално-правното си основание в разпоредбите на чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, за връщане на даденото на отпаднало основание по развален поради неизпълнение договор за изработка.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е сключен валиден договор за изработка с  посочените параметри, че ищците са изпълнили собствените си задължения да заплатят цената по договора, и валидно разваляне на договора.  

В тежест на ответника е да установи надлежно изпълнение на договора.

Не спори, че между В.Д. и С.В., в качеството им на възложители и П.П., в качеството му на изпълнител, е сключен на 28.08.2017г. договор за проектиране.

Съгласно раздел „А", предметът на договора е изготвяне на проектна документация за доброволна делба по чл. 202 от ЗУТ„ на апартамент с идентификационен № ********, находящ се в гр. ********, УПИ *******, кв. *** по плана на кв. ,*******"-гр. Варна, по части: архитектурно заснемане и обособяване на самостоятелни две жилища, конструктивно становище, заверка на проектант технически контрол по част конструктивна, електро-становище, ВиК становище.

Уговорено е и възнаграждение в размер на 1820  лева, което изплатено, както е уговорено в договора, за което няма спор по делото.

Спори се по въпроса налице ли е неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, съответно валидно ли е развален договора поради неизпълнение.

Съдът намира, че основна уговорка във всеки един договор, вкл. и настоящия договор за изработка, е срокът на договора, т.е. в какъв срок е дължимо изпълнение на задължението на изпълнителя да изработи уговореното в договора. В б. Г „Срок на изпълнението“ от Договора, е посочено, че срокът за изпълнение е един месец след одобрена от възложителя архитектурна част и издадена виза за делба по чл. 202 от ЗУТ от Гл. Архитект на Община Врана, Район *******. Посочено е още, че в този срок не влиза периода на съгласуване на проектите по инстанциите /ВиК, Енерго и пр./ Не е уговорен срок обаче за изготвяне на архитектурната част и внасяне на документацията, необходима за издаване на виза за делба по чл. 202 от ЗУТ от Гл. Архитект  на Община Врана, Район *******.

При липса на уговорен срок на едно задължение, съгласно общите правила на ЗЗД /нормата чл. 69 от ЗЗД/, изпълнение на задължението може да бъде искано веднага. За да бъде поставен длъжника в забава обаче /доколкото няма уговорен срок в договора/ е необходима покана.

Не се установява по делото да е била отправяна покана, в която да бъде даден срок на длъжника да изпълни уговореното в договора, т.е. длъжникът не е поставен валидно в забава за изпълнение на задълженията му по договора или с други думи същият не е бил в неизпълнение на договора /поради липса на срок за изпълнението му/. 

Дори ответникът да е бил в забава обаче, общият способ за едностранно извънсъдебно разваляне на договора е регламентиран в чл.87, ал.1 ЗЗД, изисква предоставянето на длъжника на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален. Само при наличие на определени от закона /в чл. 87 ал. 2 от ЗЗД/ предпоставки, ищецът има право да развали договора без да даде срок за изпълнение – ако поради забава изпълнението е станало безполезно, ако е станало невъзможно изцяло или отчасти или ако е трябвало да бъде изпълнено непременно в уговореното време /при фикс сделки/.

Видно от отправената от ищците спрямо ответника писмена покана, връчена на 01.08.2019г., същите не са дали срок за изпълнение на длъжника, а са го уведомили, че считат договора за „прекратен“ /развален поради неизпълнение – забава, продължила две години/.

По въпроса за валидността на развалянето на договорите по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, има постановена трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС – решение № 51 от 10.09.2010г. по т.д. № 32/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 29 от 13.04.2011г. по т.д. № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 203 от 30.01.2012г. по т.д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100 от 03.07.2012г. по т.д. № 307/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 82 от 31.07.2015 г. по т.д. № 1611 / 2013, на ВКС, ТК, І т.о., В тези решения е прието, че когато се твърди разваляне на договора, на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, поради безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, безполезността трябва да е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а отпадането на интереса му в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано /при условията на пълно и главно доказване, което е в тежест на кредитора – ищец/. Посочено е още, че субективната представа на страната за безполезност на изпълнението не е достатъчна за разваляне на договора в хипотезата на чл.87 ал.2 пр. второ ЗЗД, а следва да се предпостави от конкретна, обективна причина за отпаднал интерес от същото.

В конкретния случай не е посочена от ищците хипотезата на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, на която се позовават, за да предприемат разваляне на договора без даване на подходящ срок за изпълнение, както изисква чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Би могло да се приеме обаче /по пътя на изключването/, че се касае за хипотезата на забава на изпълнението, което е направила изпълнението на договора безполезно за кредитора. Не се твърдят обаче обективни факти, извън дългия период на забавата, които да обосновават отпадане на интереса на ищците от договора. Съответно липсва и доказване на такива факти.

При липса на ангажирани доказателства за поставяне на длъжника в забава /доколкото липсва срок на договора/, както и на доказателства за отпадане на интереса от забавеното изпълнение на договора /доколкото липсват твърдения за наличие на такива/, съдът намира, че с получаването на писмената покана от ответника на 01.08.2019г. не са настъпили последиците на разваляне на договора.

Следва да бъде посочено още, че в б. Е „Отговорности и санкции“ т. 3 от Договора, изрично е посочено, че възложителят може да прекрати едностранно договора с петдневно писмено предизвестие. В този случай на прекратяване /а не разваляне/ не се изисква и виновно неизпълнение на договора/. Може да се приеме още, че страните изначално са уговорили какъв е подходящия срок по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договора. Доколкото нормата на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД е диспозитивна, същата се прилага в случай, че страните не са уговорили други параметри в договора между тях. В този случай ищците е следвало да отправят уговореното в договора петдневно предизвестие, за да прекратят валидно договора за проектиране от 28.08.2017г. на основание б. Е т. 3 от Договора.

Доколкото с получаването на изявлението на ищците за разваляне на договора от ответника на 01.08.2019г., не са настъпили последиците на валидно разваляне на договора за проектиране от 28.08.2017г., то същият се явява валиден към датата на изпълнението му, а именно входирането на административна преписка с вх. № АУ084045АС/27.08.2019г. за одобряване на инвестиционен проект за делба по чл. 202 от ЗУТ в Община Варна, район *******. Не се спори по делото, че ищците са били уведомени за началото на административната процедура, както и за задълженията им във връзка с последващото движение на процедурата.

Доколкото и към настоящия момент договорът между страните не е развален валидно, неоснователно се явява искането за връщане на даденото на отпаднало основание, а именно възнаграждението по договора. Исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Предвид изхода на делото в полза на ответника се дължат разноските за производството, които видно от представения договор за правна защита и съдействие, са в размер на 500лв., заплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  исковете на В.А.Д., ЕГН ********** и С.А.В., ЕГН **********, и двете с адрес: *** срещу П.М.П., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищците по Заповед за изпълнение № 2107/28.05.2020г., постановена по ч.гр. дело № 3596/2020г. на ВРС, 47 състав, сумата от 1820 /хиляда осемстотин и двадесет/ лева, представляваща платено възнаграждение по договор за проектиране от 28.08.2017 г., развален поради пълно неизпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 113.75 лева /сто и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, начислено за периода от 01.08.2019 г. до 12.03.2020 г., които суми са платими разделно и поравно на заявителите /по 910лв. - главница и по 56.87лв. -мораторна лихва/, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН ********** и С.А.В., ЕГН **********, и двете с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА П.М.П., ЕГН **********,***, сумата от 500 лева /петстотин лева/, разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: