№ 25398
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110119523 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с предявени от А. Д. Ц., ЕГН ********** и адрес:
гр. Б, ул. „Б“ №25 искове както следва:
1. да бъде признато за установено, че А. Д. Ц. не дължи на „ф-ма“ ЕАД, с ЕИК *****,
сумата в размер на 18232.09 лв., представляваща главница по договор за банков кредит „ф-
ма“ №BL14602/20.03.2008г. сключен между ЕТ „ф-ма.“, ЕИК ***** и „ф-ма“ АД, 782.40
лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 611.28 лв. - други такси и 648 лв. -
адвокатски хонорар, заплатени от "ф-ма" ЕАД в полза на „ф-ма“ АД по силата на
гаранционно споразумение от 04.02.2009г. и споразумение от същата дата, заедно с анекси
към тях, сключени между двете банки, като погасени на основание чл.739, ал.1 ТЗ – поради
непредявяването им до приключване на производство по несъстоятелност на ЕТ.
Претендира се и заплащането на разноски по делото.
2. за признаване за установено, че А. Д. Ц. не дължи на "ф-ма" АД, с ЕИК *******,
сумата от 2031.94 лв., лихва за периода от 21.02.2009г. - 18.02.2010г. върху главницата по
договор за банков кредит „ф-ма“ № BL14602/20.03.2008г., както и законната лихва върху
главницата по договор за банков кредит „ф-ма“ N2 BL14602/20.03.2008г. за периода от
18.02.2010г. до окончателното изплащане;
3. за осъждане на "ф-ма" АД да заплати на А. Д. Ц., на основание чл.55 ЗЗД, сумата
от 6113.76 лв„ представляваща недължимо платено вземане на отпаднало основание,
събрано по принудителен ред по изп.дело №170/2010г. по описа на ЧСИ Г Ц, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че „ф-ма“ АД подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, като било
образувано ч.гр.д. №1398/23.02.2010г. на PC-Б и издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист, като ЕТ „ф-ма.“ бил осъден да заплати
следните суми: 18232.09 лв., главница по договор за кредит; Законната лихва върху
главницата от 18.02.2010. до окончателното изплащане; 2031.94 лв., лихва за периода от
21,02.2009г. - 18.02.2010г.; 405.28 лв., държавна такса; 15 лв., такса за издаване на справка за
актуално състояние; 652 лв., адвокатско възнаграждение. Било образувано изп.дело
№170/2010г. по описа на ЧСИ Г Ц за събиране на сумите, като въз основа на молба от
10.11.2014г. като взискател по делото била конституирана "ф-ма" ЕАД, като частен
правоприемник на „ф-ма“ АД за част от сумите, предмет на изпълнение по делото.
1
Посочва, че с решение № 2045/15.05.2015г. по т.д. № 151/14 на ОС- Б, по отношение
на ЕТ „ф-ма.“ и на основание чл.632, ал.1 ТЗ във вр. с чл.608, ал.1 ТЗ, била обявена начална
дата на неплатежоспособност, постановена обща възбрана, прекратена дейността на
предприятието и спряно производството по делото. В едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ,
никой от кредиторите на ЕТ „ф-ма.“, не е предявил вземанията си, нито е внесъл разноски,
поради това, с Решение № 3063/08.06,2016г. по т.д. 151/14 на ОС-Б, производството по
несъстоятелност било прекратено и бил заличен търговеца.
Ищецът счита, че поради това е погасено самото материално право и физическото
лице, което е упражнявало търговска дейност не е отговорно за задълженията. Въпреки това
от А. Д. Ц. била събрана сума в размер на 6113.76 лв. по изп.дело.
Към исковата молба са приложени документи, чието приемане като доказателство по
делото се иска. Поискано е задължаване на ответника да представи договор за банков кредит
„ф-ма“ № BL14602/20.03.2008 г. и гаранционно споразумение от 04.02.2009, както и
споразумение от същата дата. Поискано е да се изискат ч.гр.дело № 1398/23.02.2010 г. на РС
– Б, изпълнително дело № 170/2010 г. на ЧСИ Г Ц и т.д. № 151/2014 г. на ОС – Б. Поискано е
допускане на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ф-ма” ЕАД оспорва предявените искове, като
излага подробни съображения в тази насока.
С молба от 27.06.2022 г. „ф-ма” ЕАД признава иска, като заявява, че с поведението си
не е далa повод за завеждане на производството, с оглед на което претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ф-ма“ АД оспорва исковете, като излага доводи
за неоснователност и недопустимост. Поддържа, че едноличният търговец, като носител
едновременно на търговски и граждански права и задължения, отговаря с едно също
имущество за задължения, придобити в резултат на упражняване на търговска дейност и по
всякакви правоотношения, с които влиза в частния си живот, и отговаря за задълженията си
като търговец, и като физическо лице с едно и също имущество. Счита, че кредиторът има
право, но не и задължение за предплащане на разноските за развитие на производството по
несъстоятелност, като незаплащането им не води до погасяване на вземането му. Излага, че
след прекратяването на дейността на физическото лице като търговец, правата и
задълженията, произтичащи от договор, сключен от него, по време, когато е бил вписан като
ЕТ продължава да носи физическото лице, макар и да няма качеството търговец.
Към исковата молба са приложени документи, чието приемане като доказателство по
делото се иска.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази
формулираните искания, намира, че така предявената искова претенция е с правно
основание чл. 439 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
С оглед особеностите на доказателствената тежест при отрицателните установителни
искове, изцяло в тежест на ответниците е да докажат наличие на вземане спрямо ищеца в
оспорения размер, както и прекъсване на погасителната давност.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на всяка от страните е
да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като в тежест на
ищеца по главния иск е да докаже, че е платил процесната сума на „ф-ма“ АД,
представляваща недължимо платено вземане на отпаднало основание, а ответникът „ф-ма“
следва да установи наличието на основание за получаване, респ. задържане на сумата.
Приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
документи са относими към спора и следва да се приемат като доказателства по делото.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА!
ПРИЕМА проект за предварителен доклад по делото съгласно обстоятелствената
част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото на приложените към исковата
молба и отговорите на исковата молба документи.
ДОПУСКА изготвяне на ССчЕ със задачи, формулирани от ищеца в исковата молба,
при депозит в размер на 250лв., вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В Д П.
ДА СЕ ИЗИСКАТ ч.гр.дело № 1398/23.02.2010 г. по описа на РС – Б и т.д. №
151/2014 г. на ОС – Б, както и копие от изпълнително дело № 170/2010 г. на ЧСИ Г Ц.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответник да
представи договор за банков кредит „ф-ма“ № BL14602/20.03.2008 г. и гаранционно
споразумение от 04.02.2009, както и споразумение от същата дата, тъй като същите са
приложени към отговора на исковата молба.
ПРИЗНАВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата: 1. че между А. Д. Ц. и „ф-ма“ АД е сключен договор за банков
кредит „ф-ма“ № BL14602/20.03.2008 г.; 2. поради неплащане на задълженията по кредита е
издадена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист
от 23.02.2010 г. и е образувано изпълнително дело № 170/2010г. на ЧСИ Г Ц, 3. че на
04.02.2009 г. между „ф-ма“ АД и „ф-ма“ ЕАД е сключено гаранционно споразумение от
04.02.2009 г. и споразумение от същата дата, заедно с анекси към тях; 4. че „ф-ма“ ЕАД е
заплатил на „ф-ма“ АД, посредством два превода – 18 232,09 лева и 2 041,68 лева; 5. с
протокол от 05.05.2015 г. по изпълнително дело № 170/2010 г. на ЧСИ Г Ц, като взискател е
конституирана „ф-ма“ ЕАД; 6. с Решение № 2045/15.05.2015 г. по т.д. 151/14 на ОС-Б, по
отношение на ЕТ „ф-ма.“ е обявена начална дата на неплатежоспособност, постановена е
обща възбрана; 7. производството по несъстоятелност е прекратено и е заличен търговецът
ЕТ „ф-ма.“.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2022г. от
14.00 ч., за когато да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните заедно с призовката за
съдебното заседание. На ищеца да се връчи и препис от отговорите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3