РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. К., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200551 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Р. М. с ЕГН/ЛНЧ **********, адрес гр. С., бул. „***************,
подадена чрез адв. Г. Г. от АК П., срещу НП № 22-0281-000806 от 26.09.2022
г. на Началника на РУ К. при ОДМВР П., с което на основание чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП на М. са му били наложени административно наказание глоба в
размер на 1000 лв., както и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от дванадесет месеца за нарушаване нормата на чл.5,
ал.3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника М. твърди, че НП било неправилно и
незаконосъобразно като излага аргументи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила свързани основно с това, че не владеел
български език и не могъл да разбере за какво нарушение му е съставен
АУАН и какви документи е подписал. Моли НП да бъде отменено.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, М. редовно призован се явява в с.з. на 03.05.2023г.
Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на
адв. Г., който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли
НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.
Въззиваемата страна - Началник на РУ „Полиция“ К. при ОДМВР П. -
редовно призована, не изпращат представител. С разпореждане от
22.05.2023г. с оглед задължителната практика по Тълкувателно решение №3
1
от 28.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по ТД №5/2022г. на първа и втора
колегия на ВАС, съдът е заличил страна в процеса и е конституирал нова
такава – Началник на РУ „ПОЛИЦИЯ“ К. при ОДМВР П.. Същата е редовно
призована, но не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от
Началника на РУП К., с което уведомява съда, че не възразява по събраните
доказателства по настоящото дело, съгласен е същите да се ползват като
такива, няма искания и моли да се потвърди наказателното постановление.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.08.2022 год., около 05:10ч. М. управлявал МПС - лек автомобил
Х.С. с украински peг. табели с номер ***************, собственост на Н.В.
по ул. "И.В." до **** в гр. С., обл.П. с посока на движение от запад на изток.
По същото време св. С. И. и П. К. и двамата служители на РУП К. при ОД на
МВР П. изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол и спрели за
проверка автомобила управляван от М.. При проверката полицейските
служители установили, че водача е украински гражданин и му обяснили, че
ще му бъде извършена проба с апарат за наличие на алкохол в кръвта. М.
разбрал казаното от И. и К. и се съгласил, но поискал и се обадил на свой
познат – св.С. С. с когото работили заедно, за да му помогне при разговора с
полицаите. Пристигнал С. и пред него М. бил изпробван с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ***************,
определящо концентрацията на алкохол, като то отчетело положителна проба,
а именно наличието на 0,94 промила на хиляда алкохол в издишания въздух.
На водача М. бил издаден талон за изследване с бл. № 108889 и номер
на МВР 108889.1. от 20.08.2022 г., но той отказал кръвна проба и
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с доказателствен
анализатор и медицинско и химическо изследване и заявил, че приема
показанията на техническото средство и подписал талона.
Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор И. съставил
процесния АУАН серия GA №656585 от 20.08.2022 г. с който приел, че М. е
осъществил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 20.08.2022 г. в
05:10 часа, в гр.С. по ул. „И.В." до *** с посока на движение от запад към
изток управлява лек автомобил Х.С. с украински peг. табели с номер
***************, собственост на Н.В., с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ***************, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта, като в 05:24 часа техническото средство отчете 0,94 промила на
хиляда. Водачът приема показанието на техническото средство и не желае да
даде кръвна проба за химико - токсилогично лабораторно изследване, отказва
да даде проба с доказателствен анализатор. Издаден талон за изследване с
номер 108889/20.08.2022г.
С АУАН бил иззето СУМПС на водача.
Така съставения АУАН бил подписан от М. без възражения, като същия
получил препис от акта. Впоследствие не се е възползвал от законното си
2
право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 26.09.2022 г. оправомощено
съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. длъжностно лице – Началник РУ
К. при ОДМВР П., издало атакуваното наказателно постановление, с което
при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършване, на жалбоподателя М. било наложено административно
наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лв.,
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление било връчено на М. на 29.09.2022г., а
жалбата срещу него депозирана на 03.10.2022г., т.е. в срок.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва
изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду
си и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство съдът не констатира и в тази
връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.
Основното възражение от страна на жалбоподателя е, че е нарушено
правото му на защита, тъй като съответните документи не били преведени на
украински език и М. не разбрал съдържанието им.
Безспорно е, че нарушителя е украински гражданин, като не се твърди,
че не разбира български език. Правото на безплатен превод на разбираем за
обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3,
б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл.
21, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното
правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от
родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно
която обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на
постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за
вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената
присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на
3
касационната инстанция. Настоящото производство не представлява
същинско наказателно производство, т. е. няма за предмет извършване на
престъпление, а в ЗАНН, който регламентира производството по
установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е
процесното санкционирано с оспореното пред КРС НП, не се предвижда
задължително участие на преводач във фазата на установяване на
нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси
не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби
са приложими за производството по обжалване на наказателните
постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55,
ал. 3 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана
директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври
2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство. Директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред съд. Няма спор, че при установяване на нарушението и
съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани,
които не владеят български език, имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български
език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на
официален преводач при предявяване на АУАН /такъв обаче е бил св.С./ и
при връчване на наказателното постановление представлява съществено
процесуално нарушение, не следва да се прави формално и да се основава
единствено на факта на липсата на такъв реводач, което автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на
правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния
принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид
чл.47 и чл.48, § 2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната
се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение. Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното
постановление нарушение, поведението на властите, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от
наложеното наказание, развитието на процедурата в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес
и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на
ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за
административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на
ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки
казус (Решение на ЕСПЧ по делото *************** mf 16137/04). Следва да
се има предвид и, че правото на лицето да бъде информирано за обвинението
срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от
правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда.
4
Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно
Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС
относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд, т. е. преценката за нарушено право на
защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички
горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може
да се направи извода, че въззивника, макар и чужденец (украински
гражданин) е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен
акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод
за това настоящия съд прави на първо място с оглед конкретиката и характера
на нарушението. Касае се за деяние свързано с управление на МПС след
употреба на алкохол, което е наказуемо навсякъде. На следващо място
предвид показанията на разпитаните свидетели И. и К., които категорично и
без колебание съобщават, че комуникацията с водача М. е била
осъществявана на руски език с помощта и на С. - близък на въззивника,
когото лично той е избрал и повикал по телефона на място, който е
превеждал. Следва да бъде посочено още и това, че М. е със статут на
постоянно пребиваващ в страна чужденец, което предполага познаването
правилата и законите в РБ и разбирането на българския език макар и на
елементарно ниво. Нещо повече, от показанията на св.И. и св.С. се
установява, че М. пребивава в Р Б. поне от 4 години, като след войната между
У. и Р. трайно се е установил в Б.. При това положение за настоящия съд няма
никакво съмнение, че М. е бил наясно с това какво нарушение е извършил
още в момента на проверката и на съставяне на АУАН, поради което
нарушено право на защита не е налице.
Съдът не споделя и възражението на адв.Г. за допуснато нарушение
предвид на това, че в РУП К. имало зачислен доказателствен анализатор, но
към 20.08.2022г. същия не е минал периодична проверка, тъй като това
обстоятелство няма никакво значение и отношение към случая, понеже
жалбоподателя е отказал изследване с такъв анализатор.
Като прецени всички доказателства по делото по отделно и в тяхната
съвкупност съдът счита, че въззивника е извършил нарушението за което е
санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на ППС
е забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол и като съобрази
горните обстоятелства съдът прецени, че жалбоподателя е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 промила и това е доказано по
безспорен и категоричен начин.
АНО е дал правилна квалификация на нарушението и отчитайки
данните от техническото средство е наложил на М. следващите му се
5
наказания съобразно нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП предвиждаща
санкция за управление на МПС с концентрация на алкохол от 0, 8 промила до
1.2 промила, които определил във фиксираните в нормата размери - глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т 5 от ЗАНН Карловският
районен съд
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-000806 от
26.09.2022 г. на Началника на РУ К. при ОДМВР П., с което на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Р. М. с ЕГН/ЛНЧ **********, адрес гр. С., бул.
„*************** са му били наложени административно наказание глоба в
размер на 1000 лв., както и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от дванадесет месеца за нарушаване нормата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.П..
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6