РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Плевен, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430103486 по описа за 2023 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, и чл.
92, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, против М. Б. Г. с ЕГН
**********, за признаване за установена спрямо ответника на основание
чл.415 ал.1 от ГПК, дължимостта на ищеца на следните суми: сумата от
127,26лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и сумата от 329,51лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.02.2023 г. до окончателното изплащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 464/16.02.2023г. по ч.гр.д.
803/2023г. на ПлРС. Твърди се, че ответникът е абонат на ищеца ***, със
сключен договорен абонамент от 04.02.2021г. за ползване на мобилен номер
***. За отчетен период на фактуриране от дата 20.01.2021 г. до дата
19.03.2021 г. са издадени фактури, както следва: *** за отчетния период на
1
потребление от 20.01.2021 - 19.02.2021 с дължима стойност за плащане в
размер на 111.77 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги; *** за отчетния период на потребление от 20.02.2021-
19.03.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 15.49 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. В резултат
на неизпълнението на абоната, ищецът е претендирал заплащане на неустойка
за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно
издадената крайна фактура *** в общ размер на: 329.51 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 04.02.2021 г. за
мобилен номер ***, от които 93.89 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 235.62 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 04.02.2021г. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особен представител, счита
че искът е допустим, но вероятно неоснователен, твърди, че ищецът следва да
докаже размера на дължимите месечни абонаментни такси и липса на
плащане, че задължението за заплащане на неустойка и предсрочно
погасяване на договора, прави възражение по чл. 92 ал. 2 от ЗЗД за
прекомерност на неустойката, счита, че разликата в стандартната и
преференциалната цена на устройството неправилно се третира като
неустойка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери за установено следното: Със Заповед №
464/16.02.2023г. по ч.гр.д.№ 803/2023г. на ПлРС, съдът е разпоредил
ответникът М. Б. Г. да заплати на кредитора ***, следните суми: сумата от
127,26лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и сумата от 329,51лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 25.00 лв. за разноски по делото за държавна такса и адв.
възнаграждение в размер на 480.00 лв. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и съдът е указал на заявителя – *** да подаде в
едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта
2
сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото
производство по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените от ищеца доказателства в кориците на ч.гр.д.№
803/2023г. на ПлРС, между страните е сключен Договор за мобилни услуги от
04.02.2021г., за ползване на мобилен номер *** със срок 24 месеца – до
04.02.2023г. От договора е видно, че ответникът е закупил и мобилен апарат
***, който е бил на стандартна цена, 589.90лв., но с отстъпка от 309.91лв., е
заплатил 279.99лв. Ищецът е изпълнил задълженията си по тези договори,
видно от приложените справки за общо потребление на гърба на всяка от
приложените по делото фактури *** Незаплащането на сумите по всяка от
фактурите от страна на ответника е видно от отбелязването във всяка
следваща такава, напр. сумата 122.76лв. от фактурата от 20.02.2021 г. е
включена като задължения от предходен период във фактурата от 20.03.2021
г. Налице е и издадена фактура от 20.05.2021г., след предсрочното
прекратяване на договора, в който момент задължението на ответника е било
в размер на 456.77лв., включващо неустойки за предсрочното прекратяване на
договора и задълженията от предходен период, и е със срок за плащане
04.06.2021г. Ответникът не твърди или доказва плащане по тези фактури,
което сочи, че е било налице неизпълнение от негова страна на договорните
му задължения. В договора за мобилни услуги, страните са уговорили, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на
потребителя или при нарушение на задълженията му, последният дължи за
всяка СИМ карта неустойка в размер на всички най-високи според условията
на плана месечни абонаменти но за не повече от три месеца – в случая този
размер е общо 93.89лв. В случаите, като настоящия е уговорено, че когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, което е посочено в този
договор, и срокът на договора не е изтекъл, потребителят дължи такава част
от разликата, между стандартната цена на устройството и заплатената от него
цена, каквато съответства на оставащия срок на договора. Доколкото цената
на устройството и разликата са изрично посочени в договора, размерът на
тази неустойка е определяем и той съответства на претендираната неустойка
за устройството в размер на 235.62лв. Цените на абонаментите и устройството
са посочени в приложените договори. В заповедното производство са
представени ОУ на ищеца за взаимоотношения с потребителите, от които е
видно, че в т. 71 вр. т. 27, е уговорено задължението на потребителя да
3
заплаща определените цени в сроковете, които са индивидуално уговорени –
посочени във фактурата, но не –по-късно от 18 дни след датата на издаването
й, както и отговорността на потребителя съгл. чл. 75 – при неспазване на
което и да е задължение, вкл. и неплащането, ищецът има правото на
ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно
индивидуалния договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: С представеният и неоспорен от страните Договор за
мобилни услуги и фактури, се доказа наличието на облигационна връзка
между ищеца и ответника по договор за услуги и договор за покупка на
устройство на преференциална цена, а представените фактури сочат
потребление на услугите от предпочетен номер от ответника. Налице е
декларация, подписана от потребителя, че същият е получил ОУ на ищеца, а
липсват данни той да не се е съгласил с тези ОУ. С представените фактури за
начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги ищецът доказа както
своето изпълнение по договорите, така и неизпълнението на ответника за
заплащане на задълженията му – във всяка от фактурите е било отбелязвано
неплащането на предходната такава. Фактурите не са оспорени от ответника
по предвидената в чл. 31 от ОУ процедура – в 6 месечен срок от тяхното
издаване пред оператора, поради което съдът приема, че записаното в тях
като информация за размерите на абонаментни такси, използвани услуги,
реално не е оспорено и е прието като размер от ответника. Не се оспорва
получаването на мобилното устройство слез заплащане на преференциалната
цена. Проследявайки поредността на незаплатените фактури, съдът
констатира продължително неизпълнение на задължения, отразявани във
всяка следваща фактура, което е основание по чл. 75 от ОУ ищецът да
прекрати договора и да начисли уговорените 2 вида неустойки в договора за
услуги – за предсрочното прекратяване по негова вина на договора за
услугата и за връщане на разликата между преференциалната и реалната цена
на устройството и то само в размер, отговарящ на оставащия срок от
договора. Техният размер не е прекомерен, и възражението по чл. 92 ал. 2 от
ЗЗД се явява неоснователно, доколкото неустойката е ограничена до три
месечни абонаментни такси, и е съобразена изцяло с вредите от
неизпълнението – следва да се отчете, че в конкретния случай
неизпълнението е започнало още от сключване на двугодишен договор и в
4
случая няма заплатена нито една фактура за потребление. Неустойката за
устройството, закупено на преференциална цена също не е прекомерна, в
договора изрично е посочена реалната му цена и цената, на която ответникът
го купува, а размерът на претендираната неустойка се изчислява именно на
базата на разликата между тези цени, като е намалена до оставащия срок от
договора – в случая не може да се счете, че ищецът се обогатява, т.к.
неустойката не надвишава разликата до реалната цена, на която той, като
продавач, би продал устройството на лице, което не е негов абонат. От
изложеното дотук може да се направи извод, че е налице основанието -
неизпълнение, за начисляване на предвидените двата вида неустойки при
предсрочно прекратяване. Не е налице неравноправност на претендираните
неустойки – обстоятелство, което съдът служебно проверява, доколкото
неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси изпълнява своите
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция, и не представлява
необосновано високо обезщетение или неустойка, доколкото претърпените
вреди за ищеца са лишаване от абонат при сключен срочен договор.
Неустойката при разваляне на договора по вина на потребителя в размер на
дадената отстъпка до размера на общата цена на устройството също се явява
справедлива по посочените по-горе причини. Такова възражение би могло да
бъде основателно при твърдение за връщане на устройството, но такива
факти по делото не се твърдят.
Поради горното, съдът намира, че претенциите на ищеца, включваща
всички задължения по договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, се явява доказана и следва да се уважи.
Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът
съобразява следното: Общо направените разноски на ищеца са в размер на
905.00лв.: 25лв. – ДТ, 480.00лв. – адвокатско възнаграждение и 400.00лв. -
внесен депозит за особен представител на ответника, които следва да бъдат
присъдени изцяло. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски, като се съобразява пълното уважаване на
исковете, които са в размер на 505.00лв.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
ЧЕ М. Б. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на кредитора
*** (предходно наименование ***), ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от законни представители ***, следните суми: сумата от
127,26лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и сумата от 329,51лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.02.2023 г. до окончателното изплащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 464/16.02.2023г. по ч.гр.д.
803/2023г. на ПлРС.
ОСЪЖДА М. Б. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА *** (предходно наименование ***), ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от законни представители ***, разноски
по исковото производство в размер на 905.00лв. и разноски по ч.гр.д. №
803/2023г. на ПлРС, в размер на 505.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6