РЕШЕНИЕ
Номер 296118.11.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Благоевград
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501207 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото в.ч.гр.д.№1207/2020г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по жалба на ЕТ „ИЛИАНА – 05- Д. Г.“, с ЕИК *********, с адрес
гр.Благоевград, *********, представлявано от Д. В. Г., в качеството на длъжник по
изпълнително дело №555/2018г. по описа на ЧСИ В. Т., против Постановление за възлагане
на разноски за изпълнението с изх.№ 6563/05.03.2020г., ведно със сметка №
*****/04.03.2020г. по ИД № 555/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 795 В. Т., с район на
действие ОС Благоевград.
В жалбата се твърди, че на 16.06.2020г. длъжникът е получил Постановлението за
възлагане на разноски, ведно със сметка, с посочени разноски, като в съобщението е
посочено, че сметката е издадена във връзка с Решение № 853/20.02.2020г. по в.ч.гр.д.№
46/2020г. по описа на ОС Благоевград. Излага се, че посочената сметка е незаконосъобразна
и е издадена в нарушение на постановения съдебен акт – Решение № 853/20.02.2020г. по
ВЧГД № 46/2020г. по описа на ОС Благоевград.
Твърди се, че на първо място липсва Постановление на база, на което съдебния
изпълнител е издал сметка за разноски. Излага се, че постановление от 05.11.2019г. на ЧСИ
В. Т. е било отменено, като повторно такова не е издавано.
Излага се, че по съдържание сметката, която е приложена съдържа суми, еквивалентни на
сумите по вече отмененото постановление, при което ЧСИ в нарушение на съдебното
решение отново е начислил такси по т.5 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Излага се, че не е ясно от
посочената сметка защо начислената такса по т.5 от ТТР е 10 пъти по висока от посочената в
тарифата.
Излага се, че ЧСИ не е събрал дължимата по изпълнителното дело сума, а същата е
платена от длъжника на взискателя без ЧСИ да е допринесло за това, поради което се
твърди, че начисляването на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е незаконосъобразно.
1
Посочва се, че в издадената сметка има редица пропуски, като непосочване на акта, от
който са цитираните като основание точки, непосочване на материалния интерес, на база на
който е начислена недължимата пропорционална такса, непосочване на възможността за
обжалване в какъв срок и пред кой орган.
На следващо място се твърди в жалбата, че длъжника не е уведомен за образуваното
изпълнително дело, като не му е връчено съобщение за доброволно изпълнение, нито
запорно съобщение, не му е връчван и акт за установяване на задължения по декларация от
Община Благоевград. Въпреки горното, след като е разбрал, че са му запорирани сметките
длъжникът заплатил дължимите данъци, за което му била издадена приходна квитанция,
като бил уведомен, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено, но това не било
сторено.
По подробно изложени в жалбата съображения се настоява съдът да отмени
Постановление с изх.№ 6563/05.03.2020г., с което на длъжника са възложени разноски за
изпълнението по и.д. 20187950400555 по описа на ЧСИ В. Т. с рег.№ 795 и с район на
действие ОС Благоевград, или да бъдат намалени същите до размера на доказаните и
установени обикновени разноски и да бъде указано на ЧСИ да прекрати посоченото
изпълнително дело и да вдигне наложените запори. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е подадено писмено възражение от взискателя Община
Благоевград.
В мотивите на частен съдебен изпълнител В. Т. се сочи, че не отговаря на фактическата
обстановка по делото твърдението, че длъжникът не е получил по надлежния ред ПДИ. В
тази насока се твърди, че на лист 54 от делото се намира ПДИ и в отбелязването на връчител
е удостоверено, че на 12.03.2019г. лицето е отказало да получи книжата. Цитира се
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ГПК, досежно това, че отказът на лицето да получи книжата
не засяга редовността на връчването. По отношение на възражението, че връчването не е
станало на адреса посочен от взискателя по делото, е посочено, че тъй като се отнася за ЕТ в
случая намира приложение чл.49 от ГПК, който казва, че връчването може да стане на всяко
място, на което адресатът може да бъде намерен.
Посочва се в мотивите на ЧСИ, че длъжникът е заплатил цялата дължима сума по делото
директно по сметката на взискателя, като това е направено след образуване на
изпълнителното дело и връчването на ПДИ, поради което и на основание чл.79, ал.1, т.1 от
ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
Изложено е, че ЧСИ е изпълнил указанията на ОС Благоевград обективирани в Решение
№ 853/20.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 46/2020г. и е издал сметка по чл.79 от ГПК, в
която подробно са описани всички дължими такси по основание и размер, както и
материалния интерес по делото и същата е редовно връчена на длъжника на 16.06.2020г.
На последно място в мотивите на ЧСИ е отразено, че по въпроса, че таксата по чл.26 от
ТТРЗЧСИ се дължи винаги, когато е образувано изпълнително производство и е погасено
задължението дори в срока за доброволно изпълнение е налице обилна и непротиворечива
съдебна практика, в която е прието, че след като изпълнителното производство е образувано,
независимо от способа и механизма на погасяване на задължението /със или без участието
на ЧСИ/, тоест изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по
изпълнителното дело, сумата се счита „събрана“ от този съдебен изпълнител за погасяване
на задължението.
2
С оглед изложеното се иска да бъде оставена жалбата без уважение.
От анализа на материалите по изп.д.№555/2018г. по описа на ЧСИ В. Т. се установява
следното:
Изпълнително производство №555/2018г. по описа на ЧСИ В. Т. е образувано с
разпореждане от 05.12.2018г. въз основа на възлагателно писмо от взискателя Община
Благоевград до ЧСИ В. Т. за събиране на публични вземания от длъжника ЕТ „Илиана – 05-
Д. Г.“, представлявано от Д. В. Г. по АУЗД №********/05.08.2017г. в размер на 1018,98 лв.
за периода 2014г.-2016г., касаещ главница, както и лихви за просрочие в размер на 333,63
лв., изчислени към 12.10.2018г.
Акта е изпратен за връчване на длъжника, като пратката е върната с отбелязване, че не е
потърсена. Приложени са два протокола по чл.32, ал.2 от ДОПК в които е отразено, че на
19.06.2018г. и 04.07.2018г. длъжника не е намерен на адреса, като със съобщение по чл.32,
ал.1 от ДОПК на 18.07.2018г. акта е приложен към досието, като копие от съобщението е
поставено на таблото за обявления на Общинска администрация Благоевград и е обявено на
интернет страницата на Общинска администрация Благоевград и на 02.08.2018г. е свалено.
Видно от материалите по изпълнителното производство, съдебния изпълнител е изискал
документи и информация за длъжника от различни институции.
С дата 14.02.2019г. е изготвено запорно съобщение до Банка *** ЕАД и ********* АД, с
което е наложен запор на всички вземания на длъжника от тези банки на договорно и
извъндоговорно основание до размера на дълга му по изпълнителното дело.
Наложен е и запор върху товарен автомобил *********, с рег.№ ********* и лек
автомобил Марка *********, с рег.№ *********.
По образуваното изпълнително дело е присъединена ТД НАП с удостоверение по чл.191
от ДОПК за събиране на публични задължения в размер на 28528,49 лв.
До длъжника ЕТ „Илиана – 05 – Д. Г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№3164/14.02.2019г. за задълженията по Акт за установяване на задължение по декларация,
както следва: 28873,61 лв. неолихвяема сума, 1018,98 лв. главница; ведно със законна лихва,
разноски по изпълнителното дело и такса по чл.26 от ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС в размер
на 2939,51 лв. Поканата е връчена на 12.03.2019г. на адрес ул. И. Г., като е отразено, че
лицето Д. Г. е отказал да получи документа.
С писмо вх.№ 24445/04.11.2019г. получено от взискателя Община Благоевград, е
уведомен ЧСИ, че задължението за данък върху превозните средства в размер на 1018,98 лв.
и законова лихва до датата на образуване на изпълнителното дело в размер на 345,69 лв. са
погасени изцяло на 29.10.2019г. при Взискателя, като е поискано делото да бъде прекратено
и да бъдат вдигнати всички обезпечителни мерки, след като бъдат събрани дължимите такси
към Община Благоевград и обикновените такси дължими към ЧСИ, съгласно ТТР към
ЗЧСИ.
С писмо редовно връчено на 05.11.2019г. ЧСИ е уведомил длъжника, за постъпилата
молба от Община Благоевград за прекратяване на изпълнителното производство, както и че
дължи сумата от 614,44 с ДДС, от която 444,00 обикновени такси с ДДС, 5,98 лв. – т.31 от
ТТР към ЗЧСИ и 164,46 лв. /с ДДС/ - пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Постановлението за определяне на разноските е обжалвано от длъжника пред БОС.
3
С решение №853/20.02.2020г. постановено по въззивно гр.д.№ 46/2020г. по описа на БОС
е отменено Постановление от 05.11.2019г. на ЧСИ – В. Т., постановено по изп.дело №
555/2018г., с което е определил ЧСИ разноски за изпълнението в общ размер на 614,44 лв.,
представляващи 444,00 лв. с ДДС – обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ, 5,98 лв. такса по
т.31 от ТТР към ЗЧСИ и сумата от 164,46 лв. с ДДС – пропорционална такса по т.26 ТТР към
ЗЧСИ. С решението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокат, като неоснователно. Съдът е приел, че длъжникът не е бил уведомен за
основанията и размера на дължимите от него такси , за да може да упражни правото си на
защита, предвидена в чл.435, ал.2 от ГПК, а в случай, че не ги оспорва по основание и
размер да ги заплати доброволно.
Въз основа на решението е издадена от ЧСИ Т. сметка №********* от 04.03.2020г., която
се атакува с настоящата жалба.
С издадената сметка са начислени следните разноски по изпълнението: 20 лв. за
образуване на изпълнително дело по т.1, 20,00 лв. за извършване на всяка справка за
длъжника и неговото имущество по т.3, 40,00 лв. за изпращане по пощата на призовка,
препис от молба, уведомление и книжа по т.4 ; 200,00 лв. за изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517,
ал.2 и 3 от ГПК – т.5; 60,00 лв. - налагане на запор без извършване на опис – т.9; 30,00 лв.
изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ – т.12; 137,05 лв. – изпълнение на парично
вземане – т.26; 5,98 лв. допълнителни разноски – т.31 или 507,05 лв. разноски без ДДС, или
всичко 614,44 лв. Издадената от ЧСИ сметка с придружително писмо изх.№
6563/05.03.2020г. е изпратена на длъжника, като му е връчена на 16.06.2020г., чрез адв. А..
Жалбата, предмет на настоящото произнасяне е депозирана на 23.06.2020г. пред ЧСИ Т.,
което я прави подадена в срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл.470 от ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 от ГПК,
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане, а на
основание чл.462, ал.2 от ГПК длъжникът по изпълнението може да обжалва и извършеното
от съдия изпълнителя и предявено разпределение. На основание чл.436, ал.1 от ГПК жалбата
се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в
посочените процесуални срокове.
Настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е подадена от надлежна
страна, имаща качеството на длъжник в изпълнителното производство, като е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срок, с нея се атакува действието по определяне на
разноски по изпълнителното дело.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението, респ. всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
4
Съгласно чл.79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали
изпълняемото право е парично или непарично. В изпълнителното производство няма
изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за
разноските. Размерът им следва да бъде установен в течение на самото производство, което
става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да
определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи
плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира
принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на
съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист
/Тълкувателно решение №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК/. В настоящия
случай в нарочно изготвената сметка са определени разноски по изпълнителното
производство в размер на 614,44 лв., която сума е формирана като сбор от неолихвяеми
суми, посочени по основание и размер от ЧСИ /л.136 от изпълнителното дело/. При
извършената проверка съдът не намира причини да приеме, че същите са начислени без
основание или са със завишен размер. Касае за такси, начислявани от съдебния изпълнител
за извършване на справки за длъжниковото имущество, за изпращане на съдебни книжа по
пощата, за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негови служители на
покани, призовки, съобщения и уведомления, такса за налагане на запор върху сметка на
длъжника, за изготвяне на сметки и т.н., които освен че се начисляват за конкретно
извършени действия по изпълнителното дело, са точно определени от законодателя по
размер, поради което не могат да бъдат необосновано увеличавани за сметка на длъжника.
Съдът намира за неоснователни доводите изложени в жалбата, че не е налице постановление
на съдебния изпълнител за определяне на разноски, тъй като от съдебния изпълнител е
издадена сметка, с която са определени разноските. Неоснователни са и доводите, че
начислените такси са в по – голям размер от предвидения в Тарифата, доколкото за всяка
извършена справка и действие по връчване на съобщения или налагане на запор се дължи
отделна такса, като в случая с оглед материалите по делото съдът констатира, че е налице
основание за всяка от начислените такси в издадената сметка. Посочено е и конкретното
основание по Тарифата, според което е начислена всяка от таксите.
Жалбата срещу определените разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 137,05 лв. също е
неоснователна. Размерът им е правилно определен по правилото на чл.26, б.“в“ от ТТР към
ЗЧСИ съобразно материалния интерес с добавен дължим ДДС. За определяне на
материалния интерес съдът съобрази подробната сметка на дълга към 05.12.2018г.,
съобразно която материалния интерес се определя от олихвяема сума от 1018,98 лв.,
неолихвяема сума – 8,49 лв. и лихва 336,63 лв. към 12.10.2018г., която е изчислена към
датата на извършеното плащане, като въз основа на материалния интерес е определена и
пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ и същата е правилно изчислена. Съгласно
общото правило на чл.79 от ГПК, таксата върху размера на събраната сума по чл.26 от
ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнителното производство,
независимо дали е платил на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
В тази насока и във връзка с възраженията в жалбата, следва да се отбележи, че с
решение № 266/19.12.2013г. по гр.д.№ 1427/2012г. на ВКС IVг.о. съдът е разрешил правния
въпрос в кои случаи, в какъв размер и от кого се дължи таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Прието е, че разноските по принудително изпълнение са винаги за сметка на длъжника,
освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда
или делото се прекрати на основание по чл.433 ГПК, но не и поради плащане направено
след започване на изпълнителното производство -чл.79 ГПК. Според съдебния състав
плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът
е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред
5
съдебния изпълнител. Прието е, че единственото изключение от принципа, че таксите по
принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл.53, ал.2 от ТДТССГПК –
държавния съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в
срока за доброволно изпълнение. Прието е също, че когато изпълнителния лист е предявен
пред ЧСИ, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно
изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси, разноските за извършените
необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално
представителство и окончателната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ. В решението е прието,
че по правилото на чл.89, ал.1 от ГПК таксата върху събраните суми за изпълнение на
парично вземане по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ винаги е за сметка
на длъжника, като сумата е събрана, както когато третото задължено лице е платило на
съдебния изпълнител, така и когато длъжника е заплатил директно на кредитора
задължението, следва да се счита събрана сума, доколкото съдебния изпълнител е запорирал
или възбранил имущество на съответната стойност.
С оглед цитираната практика, която се споделя от настоящия състав, и доколкото в
настоящия случай, след образуване на изпълнителното производство са извършени
изпълнителни действия, като са запорирани сметките на длъжника, както и притежавани от
същия МПС, то независимо от погасяване на задължението от длъжника на кредитора в хода
на изпълнителното производство, същия дължи заплащане на таксата по т.26 от Тарифата.
Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна жалба на ЕТ „ИЛИАНА – 05- Д.
Г.“, с ЕИК *********, с адрес гр.Благоевград, *********, представлявано от Д. В. Г., с вх.№
11016/23.06.2020г., с която се иска отмяна на определени в сметка № *****/04.03.2020г.
разноски в размер на 614,44 лв. с ДДС, представляващи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
обикновени такси по изпълнителното дело и допълнителни разноски.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7