Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../26.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13748 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
Т.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 439, ал.
1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите
по изпълнителен лист, издаден по
ч. гр. д. № 3418/2013 г. по описа на
ВРС, ХVIII състав, както следва: сумата 3423.22 лв. – главница
за незаплатена ел. енергия по
фактури за периода
14.01.2011 г. – 18.10.2012 г. по партида
с клиентски № **********, находящ
се в гр. Варна, Вилна зона
Варна – Бриз 5; сумата 437.64 лв., представляваща мораторна лихва по фактури
за периода до 31.01.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 14.03.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата 77.22 лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса, както и сумата 432 лв., представляваща юрисконсултско въъзнаграждение, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20137160401530 по описа на ЧСИ Николай
Георгиев, с рег. № 716 на КЧСИ, с район
на действие – ВОС, поради погасяването по давност на
вземанията.
В исковата
си молба и становището си от 06.01.2021 г. ищецът Т.К.М. твърди,
че въз основа
на издаден в полза на ответното
дружество „Е.П.“ АД изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3418/2013 г. по описа на
ВРС срещу него е образувано изпълнително дело № 20137160401530 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, с рег. № 716 на КЧСИ, с район
на действие – ВОС. Поддържа, че процесните
суми, за чието събиране е образувано това изпълнително дело, са погасени
по давност, доколкото по същото
не са предприемани
каквито и да било изпълнителни действия спрямо него. Счита, че изпълнителното
дело е прекратено в хипотезата на чл.
433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Поддържа, че т. нар.
„перемпция“ настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Посочва, че
след настъпилата перемпция взискателят не е предприел каквито и да било
действия срещу него за събиране на вземането си. Счита, че има интерес от водене
на настоящия иск, за да установи,
че изпълняемото право не съществува.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
Ответникът „Е.П.“ АД, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. В. С
. Поддържа
становище за недопустимост на предявения иск.
Не оспорва обстоятелството, че по образуваното
срещу длъжника изпълнително производство не са извършвани
изпълнителни действия.
Посочва, че на 25.10.2015 г. същото е прекратено, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което ищецът
не притежава качеството „длъжник по изпълнението“ и за него липсва правен
интерес от воденето на настоящия
иск. Излага, че процесният
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Сирма войвода“ № 9, ет.
3, ап. 5, за който са начислени
процесните фактури и за които вземания в полза на дружеството
е издаден процесният изпълнителен лист, е собственост на друго лице, съгласно
вписано постановление за възлагане на 08.10.2014 г. в Имотния регистър към СВп. По
изложените съображения моли производството по делото да
бъде прекратено. В условията на евентуалност моли разноските по делото
да бъдат възложени в тежест на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото към датата
на подаване на исковата молба
погасителната давност на вземането е изтекла, но с поведението
си дружеството не е дало повод
за завеждане на делото.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв.
К.Т., която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият
да бъде уважен.
Ответникът се
представлява от юрк. В. С., която моли да бъде
постановено решение при признание на иска.
Съдът,
след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
По допустимостта на производството съдът изцяло споделя разрешенията,
дадени в определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по описа на
ВКС, I т. о. и в определение №
410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., съгласно които предявяването на установителен
иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е
допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство.
По делото не е спорно, а и от изисканото изп.
дело дело № 1530/2013 г. по описа на ЧСИ Н.Г., с район на действие – ВОС, се
установява, че срещу ищеца през 2013 г. е образувано посоченото изпълнително
производство въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3418/2013
г. по описа на ВРС, ХVIII
състав.
Видно от материалите по изпълнителното дело, е поискано цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника, като на последния е връчена
покана за доброволно изпълнение, получена редовно по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК
на 17.11.2013 г. Изготвени са съответните справки и е получена информация за
притежаваните от длъжника моторни превозни средства. Няма данни за наложени
запори върху тях.
Не е спорно по делото, че давността за процесните
вземания е изтекла още през 2018 г. /с изтичането на предвидената в закона
петгодишна давност/, доколкото не са предприемани каквито и да е изпълнителни
действия срещу длъжника по образуваното срещу него изпълнително дело. В тази
връзка по молба на взискателя, подадена на 14.12.2020
г. /след образуване на настоящото производство/, изпълнителното дело е прекратено
с постановление на ЧСИ от 20.01.2021 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
а именно предвид обстоятелството, че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия срещу длъжника.
Следва още веднъж да се отбележи, че ищецът има правен интерес по реда
на чл. 124, ал. 1 ГПК да установи, че процесните
вземания са погасени по давност, въпреки наличието на вече прекратено
изпълнително производство, доколкото все пак кредиторът разполага с
изпълнителен титул и затова в бъдещ момент може да осъществи принудително
изпълнение.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото
производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива в размер на 174.80 лв. –
платена държавна такса, която сума следва да му бъде присъдена, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
от 27.10.2020 г., в който е посочено, че е оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – осъществена е безплатна адвокатска защита в
полза на материално затруднено лице. В производството ищецът е представляван от
адв. Р.Д. /депозирала исковата молба/ и адв. К.Т. /взела участие в проведеното по делото открито
съдебно заседание/. Коментираният по-горе договор за правна защита и съдействие
е сключен между ищеца и адв. Райна Друмева. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид посоченото, съдът
приема, че сумата 535.90 лв., представляваща минимално дължимото адвокатско
възнаграждение, следва да бъде присъдена в полза на адв.
Друмева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Неоснователно е искането на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на възнаграждение в размер на
сумата 550 лв.
Съдът приема за неоснователно и искането на ответника да
бъде освободен от сторените разноски. В случая съдът намира, че не са налице
кумулативно изискуемите предпоставки на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК – с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и признание
на иска от негова страна. В депозирания писмен отговор липсва ясно изразено
признание на исковата претенция. Напротив. Направени са оспорвания относно
допустимостта на иска. Ето защо и въпреки искането на процесуалния представител
на ответника в хода на устните състезания да бъде постановено решение при
признание на иска, то липсата на реално такова обуславя невъзможността
разноските в производството да бъдат възложени върху ищеца. Не може да бъде
споделено и виждането, че ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото. Както бе посочено и по-горе в изложението, към датата на
депозиране на исковата молба образуваното срещу ищеца изпълнително производство
е висящо. Същото е прекратено едва в хода на процеса с постановление от
20.01.2021 г. по повод на депозирана от ответното дружество молба за
прекратяването му, която обаче е с дата 14.12.2020 г., тоест подадена е след
постъпване на исковата молба в съда –
28.10.2020 г., съответно след получаването на препис от същата –
19.11.2020 г. В този смисъл за пълнота на изложението следва да се посочи, че
дори и настоящото производство да беше прекратено като недопустимо, то
разноските за воденето му отново следваше да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата 3423.22 лв. – главница
за незаплатена ел. енергия по
фактури за периода
14.01.2011 г. – 18.10.2012 г. по партида
с клиентски № **********, находящ
се в гр. Варна, Вилна зона
Варна – Бриз 5; сумата 437.64 лв., представляваща мораторна лихва по фактури
за периода до 31.01.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 14.03.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата 77.22 лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса, както и сумата 432 лв., представляваща юрисконсултско въъзнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3418/2013 г. по описа на ВРС, ХVIII състав, поради погасяването на вземанията
по давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на Т.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 174.80 лв.
/сто седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Райна Друмева,
Адвокатска колегия – гр. Варна, със съдебен адрес:***,
сумата 535.90 лв.
/петстотин
тридесет и пет лева и деветдесет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказване на правна защита и съдействие на ищеца Т.К.М., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: