РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110212823 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б” ЕООД срещу наказателно
постановление/НП/ № 22-007555/26.08.2021г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” София, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 КТ за
нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Изтъква се, че работодателят е забавил подаването на
уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение с три дни.
Счита се, че административнонаказващият орган е следвало да приложи чл.
28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Х, която моли жалбата да
бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено. Счита, че в случая не
може да бъде приложен чл. 415в КТ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В периода от 8.07.2021г. до 30.07.2021г. служители на дирекция
„Инспекция по труда” София извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на „Б” ЕООД, като са изискани и представени документи в
дирекция „Инспекция по труда“ София. При преглед на представеното досие
на С Д Г е установено, че работодателят „Б“ ЕООД със заповед №
466/20.05.2021г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ е прекратил трудовото
правоотношение със Стефка Григорова, считано от 20.05.2021г. Видно от
справката от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ с вх. № 22388213222006/30.05.2021г. уведомлението за регистрация на
прекратяването на трудовия договор с горепосоченото лице е изпратено на
30.05.2021г.
На 03.08.2021г. св. А.Б., инспектор при Д”ИТ” София, съставила АУАН
№ 22-007555/03.08.21г. на „Б” ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ на основание чл. 414, ал. 3
КТ.
Със заповед № З-0058/11.02.14г. изпълнителният директор на ИА
„ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47 ЗАНН, като издават наказателни постановления по АУАН, издадени от
инспектори и от лицата от Д”ИТ”, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения
правилник на ИА”ГИТ”.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката А.Б..
Събраните по делото доказателства са единни и непротиворечиви, с оглед на
което не се налага обстойният им анализ. Съдът намира, че показанията на св.
Б. изясняват протичането на процесната проверка, както и установените в
хода на проверката обстоятелства, които намират пълно потвърждение в
2
приобщените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание, с оглед на което и спорът следва да бъде разгледан
по същество.
Съдът намира, че доказателствата по делото налагат извода, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
Императивната разпоредба на чл. 62, ал. 3 КТ предвижда, че в
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
В случая по несъмнен начин се установява, а и не се оспорва от
жалбоподателя, че уведомление до съответната ТД на НАП за прекратяване
на трудовото правоотношение между „Б” ЕООД и С Д Г е изпратено на
30.05.2021г. Нарушението е извършено на 27.05.2021г., когато е изтекъл
седемдневният срок за подаване на уведомлението, тъй като трудовото
правоотношение е било прекратено, считано от 20.05.2021г. Съдът намира, че
безспорно се установи, че от обективна и субективна страна/отговорността на
ЮЛ е обективна и безвиновна/ е осъществено вмененото нарушение на чл. 62,
ал. 3 КТ.
В случая е неприложима нормата на чл. 415в КТ, тъй като
3
императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ забранява нарушение на чл.
62, ал. 3 КТ да бъде квалифицирано като маловажно. С оглед на това и не
може да се сподели тезата на жалбоподателя, че нарушението е маловажно и
следва да се приложи чл. 28 ЗАНН. Независимо че се касае за закъснение от 3
дни за подаване на уведомлението законодателят изрично е забранил
нарушения от този вид да се преценяват за маловажни, респективно е
счетено, че те винаги се отличават със степен на обществена опасност, която
обуславя необходимост от ангажиране на административнонаказателна
отговорност.
В процесния случай на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в минималния законоустановен размер от 1500 лева, с оглед на което
отсъстват предпоставки за намаляване размера на административното
наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди
възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното
производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на
чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да
осъди жалбоподателя „Будмакс“ ЕООД да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007555/26.08.2021г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” София, с което на
„Б“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА „Б“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
4
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5