РЕШЕНИЕ
№ 877
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20245300501178 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №57 от 26.02.2024г. на Карловски РС, втори
гр.с., постановено по гр.д.№1602/2022г., с което се отхвърля иска на Н. Т. Ч.,
ЕГН: ********** от гр. **********; З. Т. С., ЕГН: ********** от гр.
**********; И. А. Д., ЕГН: **********, от гр. ********* и Л. Г. Н., ЕГН:
**********, от гр. **********, чрез Г. Н. Ч. /пълномощник/ за признаване за
установено, на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение на В. К. П., ЕГН:
**********, от гр. **********и Е. С. Я., ЕГН:**********, от гр. ********: че
ищците са собственици на поземлен имот с площ от 273 /двеста седемдесет и
три/ кв. м., който имот по отменения план на гр. ****** одобрен със Заповед
№ 342/20.11.1954 год. е съставлявал ПИ с № 374 /триста седемдесет и
четвърти/, а по сега действащите КККР на гр. С. одобрени със Заповед № РД-
18-8/11.03.2011год. на ИД на АГКК този имот съставлява част от ПИ с
идентификатор 68080.501.149, заключена между точки: 206, 207,118,116, 115,
114, 113, 112, 111, 110, 218, 217, 216 и 206, съгласно комбинираната скица на
вещото лице Й. Й.; че в КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-
8/11.03.2011год. на Изпълнителния директор на АГКК, е налице непълнота,
1
изразяваща се в ненанасяне на границите на имот с пл. № 374 по отменения
кадастрален план на града, одобрен със Заповед № Н342/20.11.1954 г., както и
в неотразяването на правото на собственост върху този имот на ищците, като
наследници на Н. Х. Ч.; че в КККР на гр.С., одобрени със Заповед № РД-18-
8/11.03.2011год. на Изпълнителния директор на АГКК, е налице грешка,
изразяваща се в неправилно отразяване на границите на имот с пл. № 421 по
отменения кадастрален план, одобрен със Заповед № Н342/20.11.1954 г. така,
че същите да съвпаднат с границите на ПИ с идентификатор 68080.501.149,
както и вписването в КР на наследодателите на ответниците, а впоследствие и
на ответницата В. К. П., като собственик на целия този имот.
Жалбоподателите Н. Т. Ч., ЕГН: **********, З. Т. С., ЕГН: **********,
И. А. Д. и Л. Г. Н. с ЕГН-**********, чрез процесуалния им представител
адв.Е. П. обжалват решението на първоинстанционния съд като
незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства, по съображения подробно изложени в депозираната
жалба. Молят въззивният съд да отмени първоинстанционния ак и вместо
него постанови друг, с който да уважи предявеният иск с правно основание
чл.54 ал.2 от ЗКИР. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна В. К. П., ЕГН: **********, чрез процесуалния и
представител адв. Б. Н. оспорват жалбата като неоснователна, моли същата
да се остави без уважение, а първоинстанционния акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен по съображения подробно изложени в отговора.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Е. С. Я., ЕГН:**********, чрез особения и
представител адв.Р. И. оспорват жалбата като неоснователна, моли същата да
се остави без уважение, а първоинстанционния акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен по съображения подробно изложени в отговора.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната жалба,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
В обхвата на така посочените въззивни предели ПОС намира, че решението е
2
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно, но е недопустимо.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 9 на
ППВС № 1/85 г. съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от
искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. Този принцип
е залегнал и в действащия ГПК- чл. 6, ал. 2, регламентиращ диспозитивното
начало в гражданския процес. Когато съдът е разгледал иска на непредявеното
основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е
недопустимо. Разрешението е възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на
ВКС, според което въззивната инстанция, като съд по съществото на
възникналия правен спор, който без да повтаря дейността на първата
инстанция я продължава, е длъжен да определи предмета на делото само въз
основа на въведените с исковата молба обстоятелства и заявен петитум. В
случай, че е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се
връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск- чл.
270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
В конкретния случай, предмет на въззивен контрол е решението на
първата инстанция, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.54 ал.2
ЗКИР.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 8 от
23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, одобрените по реда
на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие, същевременно поради изискването те да се поддържат в актуално
състояние и да отразяват точно собствеността, когато е налице грешка,
породена от спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР,
установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право е към момента на предявяване на иска,
респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на
кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване,
изменение или погасяване на правото на собственост.
В разглеждания случай първоинстанционния съд се е произнесъл по
придобиване правото на собственост на ищците върху дворно място, цялото с
площ от 376кв.м., находящо се в гр.С., което по кадастралния план на града,
3
одобрен със Заповед №Н342/20.11.1954г., съставлява имот №374 по плана на
гр.С., одобрен през 1954г., на основание наследство по закон от Н. Х. Ч./ К./
роден на *******. Ищците твърдят, че наследодателят им не е притежавал
нотариален акт за собственост на процесния имот. Индиции обаче за това, че
Н. Ч. е бил собственик на имот с пл. № 374, се съдържали в представените с
исковата молба нотариални актове, в които Н. Ч. е посочен като съсед на
други имоти.
Настоящият съдебен състав е констатирал, че в обстоятелствената част
на исковата молба, липсват каквито и да е било твърдения на какво основание
наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху
процесния имот, поради което е приел, че са налице нередовности по исковата
молба, като с Определение №45/09.01.2025г. е оставил исковата молба без
движение и е дал подробно указания на ищците да конкретизират на какво
основание е придобита собствеността от наследодателя Н. Ч.
С молба с вх.№2834/24.01.2025г. ищците са отстранили констатираните
от въззивния съд нередовности, като са конкретизирали, че наследодателят им
Н. Ч. е придобил процесния имот на основание изтекла в негова полза
давност в периода от 04.10.1947г. до смъртта му през 1965г.
Това уточнение, тъй като е направено пред въззивната инстанция, не е
съобразено при постановяване на първоинстанционното решение и не е
намерило отражение в мотивите на първоинстанционния акт. Касае се за
новозаявени факти и променени фактически твърдения, по които
първоинстанционния съд не се е произнесъл при постановяване на решението
си. В тази връзка за прецизност следва да бъде отбелязано, че предметът на
спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически
твърдения и от отправеното до съда искане. Квалифицирането на спорното
право се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича
възникването на правото. Фактическите твърдения следва да са ясни, пълни и
логически свързани, така че съдът да може да определи ясно какви са
обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, а от друга страна
ответникът следва да има достатъчно информация, за да може да изрази
становището си по иска и да направи съответни възражения.
В своята задължителна и константна практика ВС и ВКС
последователно са се придържали към становището, че за да определи
4
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да
изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от
заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши
правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения
иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото
и становищата на страните и приложи съответния материален закон.
В конкретния случай, с оглед на обстоятелството, че
първоинстанционния съд не се произнесъл по променените факти и твърдения
посочени с молба с вх.№2834/24.01.2025г., то следва да се приеме, че е
нарушен принципа на диспозитевното начала в процеса, касателно предмета
на търсената защита, което води до недопустимост на решението.
Ето защо решението на първата инстанция следва да бъде обезсилено, а
делото върнато на РС гр.Карлово, на друг съдебен състав, с указания за
прилагане на спорното материално право, очертано в исковата молба и
уточнено пред въззивния съд с молба с вх.№2834/24.01.2025г. в рамките на
търсената защита.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №57 от 26.02.2024г. на Карловски РС, втори
гр.с., постановено по гр.д.№1602/2022г.
ВРЪЩА делото на РС гр.Карлово на друг съдебен състав, с указания
за прилагане на спорното материално право, очертано в исковата молба и
уточнено пред въззивния съд с молба с вх.№2834/24.01.2025г. в рамките на
търсената защита, по предявения от Н. Т. Ч., ЕГН: ********** от *******;
З. Т. С., ЕГН: ********** от гр. **********; И. А. Д., ЕГН: **********, от
гр. ******** и Л. Г. Н., ЕГН: **********, от гр. ********* /пълномощник/
против В. К. П., ЕГН: **********, от гр. ********** и Е. С. Я.,
ЕГН:**********, от гр. *********, иск с правно основание чл. 54, ал.2 от
5
ЗКИР
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6