ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 486
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК
Съдът е сезиран с частна жалба вх. № 3895/10.06.2021 г. по описа на ОС -
Пловдив, подадена от К. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С.М., против
протоколно определение от 12.05.2021 г., постановено по гр. дело № 84/2021 г. по
описа на ПРС, X гр. с., с което е върната искова молба с вх. № 159/05.01.2021 г. по
описа на ПРС, подадена от жалбоподателката срещу „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, с ЕИК115016602, и е прекратено образуваното по молбата производство по гр.
дело № 84/2021 г. по описа на РС – Пловдив, X гр. с. По изложените в жалбата
съображения се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В законен срок е постъпил отговор на частната жалба от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК115016602, чрез юрк. П. Х., с който се оспорва жалбата.
Твърди се, че липсва правен интерес от предявяване на иска, първо защото вземането
вече било погасено, и второ, защото ищцата разполага с друг, по-ефективен ред за
защита, като предяви осъдителен иск. Претендират се разноски.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди
доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следното:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба от К. Ж. Б., с която е
предявен иск с посочена правна квалификация чл. 254 ГПК (отм.) вр. чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД суми в общ размер от 5 388,21 лв., от които 1 843,11 лв. за
непратена топлинна енергия за периода 01.04.2002 г. – 30.04.2006 г., 582,67 лв. –
обезщетение за забава за периода 03.06.2002 г. – 03.07.2006 г., 2 962,43 лв. законна
1
лихва от 07.07.2006 г. до 31.12.2020 г., за които е издаден по реда на чл. 237 и сл. от
ГПК (отм.) изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5259 от 2006 г. по описа на ПРС, поради
погасяването им по давност. В молбата се твърди, че за събирането на тези суми е
образувано изп.дело № 4594 от 2006 г. при ДСИ към Районен съд – Пловдив, за което е
констатирано на 26.10.2012 г. прекратяването му поради перемпция, и изп. дело №
3071/2012 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, по което посочените суми са били
събрани. Ищцата счита, че вземането на кредитора е погасено по давност преди
принудителното му събиране, като в тази насока развива своите съображение за
основателност на иска и сочи конкретни периоди, през които е текъл срокът на
погасителната давност.
При тези твърдения, районният съд е приел, че ищцата няма интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск, защото е следвало да предяви
осъдителен иск за вземането си, с оглед пълното удовлетворяване на нейния интерес. С
жалбата се оспорват посочените изводи на съда, като се излагат аргументи, с оглед
спецификата на иска по чл. 254 ГПК (отм.) вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и значението му при
евентуалната претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателката счита, че районният
съд е следвало да даде указания за обосноваване на правен интерес с оглед
възможността от изменение на иска и преминаване от установителен към осъдителен.
Настоящата въззивна инстанция не споделя изложеното в жалбата и намира
мотивите на районния съд за правилни, предвид следното.
Условие за допустимост на установителните искове (положителни или
отрицателни) е наличието на обоснован правен интерес у ищеца да търси защита чрез
установяване наличието или липсата на съответното право. Липсата на такъв интерес
води до недопустимост на иска, респ. до връщане на исковата молба и прекратяване на
образуваното по тази молба производството, тъй като няма да са налице всички
положителни процесуални предпоставки относно съществуването на право на иск.
Трайно се приеме, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен
иск, тогава когато може да се защити по по-ефективен начин чрез предявяване на
осъдителен иск. Това произтича, от една страна, от невъзможността да се получи пълна
адекватна защита на накърненото материално право на ищеца, а от друга – с оглед
принципа на процесуална икономия, недопускащ създаването на две или повече
процесуални правоотношения, когато спорът може да се разреши само в един процес.
В тази насока неоснователно с жалбата се извежда интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск за отричане правото на кредитора принудително да
събере вземането си, с евентуалната възможност за предявяване в бъдеще на
осъдителен иск за възстановяване на неоснователно получена от същия и платена от
ищеца – длъжник парична сума. Още повече, че ищецът може направо да предяви
осъдителен иск, за уважаването на който основният въпрос по установителния иск
също ще следва да се разгледа, предвид преюдициалното му значение за спорното
право по осъдителния иск. Правният интерес не може да се обуславя и от
хипотетичната възможност за ищеца от преминаване по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3
ГПК от установителен иск към осъдителен и обратно.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че ищцата Б. би имала интерес
от предявяване на отрицателния установителен иск, ако се твърдеше, че вземането на
ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД все още не е събрано по принудителен
ред. В този случай нейната правна сфера би била застрашена от инициираните от
взискателя изпълнителни действия и тя щеше да има интерес от защита чрез
установяване липсата на право за кредитора от принудително събиране на неговото
2
вземане. Така чрез иск по чл. 254 ГПК (отм.) вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ще реализира
съдебната си защита в рамките на изпълнителния процес, когато изпълнителният лист
е издаден по молба, подадена преди влизането в сила на сега действащия ГПК (вж.
Решение № 129 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 864/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 33
от 06.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1178/2011 г., II т. о., ТК). Горното съответства и на
цитираното от жалбоподателя Решение № 93 от 24.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3221/2018 г., III г. о., ГК. В тази насока, доколкото се твърди в исковата молба, че
вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД вече е удовлетворено в хода на
изпълнителното производство, то за ищцата понастоящем е налице правен интерес от
възстановяване на неоснователно, според нея, събраните суми. Тази защита на
накърненото право се постига чрез предявяване на осъдителен иск, в производството
по който ще се изследва какви суми са събрани и дали е имало основание за това.
По изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а
първоинстанционното определение, като правилно, ще се потвърди.
Предвид изхода на спора в полза на ответната страна по жалбата на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25а, ал. 2 от НЗПП следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
На основание чл. 274, ал. 4 ГПК настоящото въззивно определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.05.2021 г., постановено по
гр. дело № 84/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр. с., с което е върната
като недопустима искова молба с вх. № 159/05.01.2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, подадена от К. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ***, срещу „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК115016602, и е прекратено образуваното въз основа на тази
искова молба производство по гр. дело № 84/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, X гр. с.
ОСЪЖДА К. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК115016602, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 50 лева, представляващи разноски
за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3