Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
Гр.Оряхово,16.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 827 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
От Т.С.С., с ЕГН **********,***, представлявана от адв. Д.Ф.-САК
против „Вива Кредит“ ООД,с ЕИК2019952287, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ
„Силвър център“, ет.2, офис 73г, представлявано от управителя Д.с.д., е предявен
иск предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем „Вива кредит ПЛАН“ №
5412546-26.01.2018 г., сключен между ищцата Т.С.С. и „Вива Кредит“ ООД и в
условията на евентуалност иск с пр. основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузите на чл.1, ал.3 и чл.4 от Договора за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №
5412546-26.01.2018 г., сключен между Т.С.С. и „Вива Кредит“ ООД.
Претендират се и направените по делото
разноски, ведно с адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на
иска са представени писмени и гласни доказателства.
Направено е
искане за допускане на съдебно икономическа експертиза.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен
такъв.
Същият оспорва иска като неоснователен.
Към отговора са приложени Договор за паричен заем „Вивакредит
План“ 5412546-26.01.2018 г. и съдебна практика.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В отговора се допълва задачата на исканата
от ищеца съдебно-икономическа експертиза:Какъв е трикратният размер на
законната лихва – годишно и месечно, считано от датата на сключване на
Договора, до падежната му дата, те.е да изчисли размера на възнаградителната
лихва по договора при условие, че не се прилага уговореният в договора лихвен
процент от 40,30%, а лихвен процент в размер на трикратния размер на законната
лихва към датата на сключване на споразумението.
В отговора се оспорва искането на ищеца на
осн.чл.190 ГПК да бъде задължен ответника да предостави по делото ОУ към
договора за паричен заем.
В зависимост от становището на ищеца правят
искане да им бъде дадена възможност да изтъкнат допълнителни аргументи, да
сочат доказателства и правят други доказателствени искания.
В откритото
съдебно заседание ищецът редовно призован не се е явил и не е изпратил
представител.
За ответникът
редовно призован, не се е явил представител.
Допусната и
изслушана е съдебно-икономическа експертиза със задача на вещото лице да
отговори на следните въпроси:
1.Какви суми са
погасявани по кредита и на кои дати?;
2.Какви разходи на заемодателя са включени
в годишния лихвен процент на разходите?;
3.Какъв е размерът на законната
лихва-годишно и месечно, считано от сключването на процесния договор, до
падежната му дата?
4.С какъв процент се оскъпява кредита с
уговорената в чл.1 ал.3 и чл.4 от
процесния договор неустойка и такса за експресно разглеждане на заявката?
5.Какъв е трикратният размер на законната лихва – годишно и
месечно, считано от датата на сключване на Договора, до падежната му дата, т.е
да изчисли размера на възнаградителната лихва по договора при условие, че не се
прилага уговореният в договора лихвен процент от 40,30%, а лихвен процент в
размер на трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на
споразумението.
Съдът,
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
безспорно и се установява от събраните по делото доказателства, че на 26.01.2018
г. между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“
№ 5412546. С цитираният договор на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1 500
лв. със срок на погасяване 9 месеца.
Уговореният
лихвен процент по договора е 40.30%, фиксиран за срока на договора, годишният
процент на разходите е в размер на 49.46%. При експресно разглеждане на
кредита, съгласно чл.1 ал.3 от Договора, ищцата дължи сумата от 614.70 лв.,
която следва да престира разсрочено, заедно с погасителната вноска, с която
месечното вземане е в размер на 264.18 лв. Съгласно чл.4 от договора, в 3
дневен срок,заемателят следва да осигури едно от двете предвидени в договора
обезпечения: едно физическо лице, отговарящо на условията подробно описани в
договора или банкова гаранция, като при неизпълнение дължи неустойка в размер
на 614.70 лв., която следва да погасява разсрочено и която се комулира към
погасителната вноска, която става в
размер на 332.48 лв., с месечен добавък в размер на 68.30 лв.
Общата
стойност на плащанията за периода е 2 992.32 лв. /9 броя вноски по 332.48 лв./, а месечната
погасителна вноска е в размер на 332.48 лв., включваща 264.18 лв. за погасяване
на лихва и главница по кредита и месечен добавък за неустойка в размер на 68.30
лв.
Не се спори и
че ищцата е заплатила сумата от 1 350 лв.
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото
лице П.О.А. се установява, че по силата
на сключения между страните договор за паричен заем, договорната лихва върху
главницата, е в размер на 262.92 лв. Законната лихва общо за периода е в размер
на 62.32 лв., като същата е променлива. Вещото лице сочи, че оскъпяването, като
сбор от неустойката и експресното разглеждане за периода на погасителния план
на кредита е в размер на 81.96%, а трикратния размер на законната лихва за
периода на погасителния план на кредита е в размер на 186.96 лв. Ищцата е
заплатила сумата от 1 450 лв., от които 1 205 лв.за погасяване на
кредита и 245.00 лв. за разходи.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Оряховският районен съд намира главния иск
за основателен.
Сключен е бил договор за паричен заем
„Вивакредит План” № № 5412546-26.01.2018 г. между кредитора „Вива кредит” ООД и
длъжника Т.С.С.. Според договора, в полза на ответника е предоставен кредит от 1
500 лв., който е следвало да се върне на общо 9 месечни погасителни вноски.
Всяка погасителна вноска е в размер на 332.48 лв., като в нея са включени част
от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Лихвеният
процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.30 %. Общият размер
на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е 614.70 лева,
която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита.
ГПР е в размер на 49.46 %. Уговорено е в договора, че за извършена допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на заема се дължи
такса от 614.70 лева /чл.1, ал.3/. Според чл.4, ал.1 заемателят се задължава в 3-дневен
срок от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения, а именно: 1. поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне
и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна
история със статус не по-лош от 401 “Редовен“, да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. Според чл.5, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят
дължи неустойка в размер на 614.70 лева, като уговорката е тя да се разсрочи и
да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 332.48 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 2 992.32 лева.
Процесният договор за кредит попада в обсега
на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този
закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа
договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от
изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са
императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. Съдът
намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9
е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация
за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В случая в чл.4 от договора формално е
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но съдът
намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне
вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което
е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност
на насрещната страна в едва 3-дневен срок
да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество
изисквания – за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален
стаж при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша
кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това
следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то
издадена също в много кратък срок, а именно не по-рано от 3 дни от деня на
представянето й. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери
такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Някои от тези
условия всъщност не са нужни на кредитора, като например да представи бележка
от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни преди представянето й. Неясно
защо се иска и поръчителят да има поне 6 месеца стаж при сегашния си работодател.
Всички тези комулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е
трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната
опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки
пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото
задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът
за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по
проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е
невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете
опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е
така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да
се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не
възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 614.70 лева
/при главница от 1 500 лева/ съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в
средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се
касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора,
освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.
След като това е така, налага се извод, че
договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая
следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.30%, както е
записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 614.70
лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй
като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от
ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора.
В този размер следва да участва и сумата от 614.70 лева, изразена като процент.
Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин
не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19,
ал.4 ЗПК/.
Горните мотиви важат и за таксата за таксата
за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, уговорена в размер на 614.70
лева. Такава такса не се дължи по силата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като
заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Експресното разглеждане на молбата за кредит е част от
усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се
дължи. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка
към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП
и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
По изложените съображения, доколкото са
налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва
да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
Горните изводи не могат да се променят от
възраженията на ответника, че кредиторът е бил добросъвестна страна по
сделката, тъй като предварително е информирал клиента за всички условия по кредита,
както и че потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва.
Фактът, че ищцата е подписала договора не може да санира неговата
недействителност, като противоречащ на ЗПК. Обстоятелството, че кредиторът не е
банка, по договора няма обезпечения, като повишеният риск оскъпява финансовия
ресурс не може да обоснове уговаряне на неустойка, която фактически
представлява допълнителна печалба, а няма обезпечителна и обезщетителна
функция.
По горните мотиви искът е основателен,
поради което следва да бъде прогласена нищожността на договора за заем.
Доколкото главният иск е уважен, съдът не
пристъпва към разглеждане на предявения евентуален иск по същество.
На
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се осъди
да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение от 439
лева. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че ищцата е получила
от адв.Д.Ф. безплатна правна помощ в качеството си на материално затруднено
лице. Размерът на възнаграждението е 439 лева, доколкото цената на иска 2 992.32
лева, освен това съдът взе предвид и възражението за прекомерност, направено от
ответника, поради което не следва в полза на адвоката да се присъжда по-висок
хонорар.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски в размер на 119.70 лева за внесена д.т. за разглеждане на
делото и сумата от 130 лева за възнаграждение за вещо лице, или общо сумата в
размер на 249.70 лева.
Мотивиран от горното Оряховският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТОНЕВЕНО по отношение на „Вива Кредит“ ООД,с
ЕИК2019952287, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к.
Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73 г,
представлявано от управителя Д.с.д., че Договор за паричен заем „Вива кредит
ПЛАН“ № 5412546-26.01.2018 г.,сключен между „Вива Кредит“ ООД,с ЕИК2019952287,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин № 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73г,
представлявано от управителя Д.с.д. и Т.С.С., с ЕГН **********,***, е нищожен.
ОСЪЖДА „Вива
Кредит“ ООД,с ЕИК2019952287, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Люлин, ж.к. Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“,
ет.2, офис 73г, представлявано от управителя Д.с.д., да заплати на Т.С.С., с
ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 249.70 лв.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД,с ЕИК2019952287, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин № 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73г,
представлявано от управителя Д.с.д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Л.Ф., вписана в
Софийска адвокатска колегия с личен № **********, с адрес гр.София на основание
чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 439 лева /четиристотин тридесет и
девет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: