Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.
Варна, 11.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на пети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като разгледа докладваното административно дело №3305/2017
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.54, ал.6 от ЗКИР.
Образувано
е по жалба от „Домостроене – инженеринг“
АД, ЕИК *********, с представляващ Д.Б.К.
срещу Заповед № 18-8700/02.11.2016 г. издадена от началника на СГКК – гр.
Варна, в частта относно нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807 и поземлен имот с идентификатор 10135.3514.808, и
относно заличени обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9 и
поземлен имот с идентификатор 10135.3514.11.
Жалбоподателят
сочи, че е записан като собственик на имот с ид. 10135.3514.9 от КККР-Варна, поради
което е следвало да бъде уведомен за издадената заповед. Заповед №
Г-61/03.06.1996 г. на кмета на Община Варна не е приложена, поради което не
може да е основание за изменение на кадастралната карта. Допуснато е нарушение
на чл.41, ал.1 и чл.43, ал.1, т.5, б. “в“ от ЗКИР, поради това, че не е
съобразена предходната кадастрална карта. С направеното изменение за ПГСАГ „В. Л.“
се отрежда имот с площ 27223 кв. м, която е по-голяма от площта по документа за
собственост – АДС № 130, т. ХХХVІІІ, дело № 8757/04.08.2003 г. Налице е спор за
материално право, който началника на
СГКК – Варна няма компетентност да разреши. В съдебно заседание, чрез адв. Д. Д.
жалбата се поддържа. Допълва, че АДС от 2017 г. е издаден след издаване на
оспорената заповед, поради което не установява правилно правото на собственост.
Дори и да се приеме, че „Домостроене - инженеринг“ АД не е собственик, то
тогава такъв е Община Варна, тъй като имота следва да е общинска собственост.
Отправено и искане за отмяна на заповедта в оспорената част. Претендира
присъждане на сторени разноски, съобразно представен списък.
Ответникът
- Началник на СГКК – гр. Варна, при представяне на административната преписка е
изразил становище по спора, като счита, че жалбата е недопустима, поради това,
че жалбоподателя, въпреки дадените указания не е представил в административното
производство документ, който да удостоверява правото му на собственост, поради което
не е сред лицата по §1, т.13 от ПЗР на ЗКИР. Поради това заповедта не е
съобщена на жалбоподателя и е влязла в сила. Счита, че жалбоподателя няма
правен интерес от оспорването. Направено е искане при претендиране от
жалбоподателя адвокатски хонорар над
минималния размер предвиден в Наредба №1/2004 г., съдът да го намали до
предвидения минимум.
Заинтересована
страна – Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия /ПГСАГ/
„Васил Л.“ – гр. Варна, чрез адв. В.П. оспорва жалбата. Счита същата за
недопустима, а в условията на евентуалност за неоснователна. Жалбоподателят
няма установено право на собственост или вещни право върху имот с ид. 807, това
че сграда в имота е била записана като негова собственост не му представя право
на собственост върху имота. Същия не разполага с титул за собственост.
Установено е чрез СТЕ, че документа, с който жалбоподателя претендира да е
собственик е договор за делба № 61, том 8 от 02.12.1998 г. и имота описан в
него се намира в кв. „Възраждане“ на гр. Варна. Собственик на имота е Държавата,
като е дадена за ползване на ПГСАГ „В. Л.“ – гр. Варна. Установено е, че имот
807 съответства на АДС съобразно СТЕ и заключените на вещото лице. Отправено е
искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените разноски, съобразно
представен списък.
Съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ за територията на административен район „Младост“ – Варна, общ.
Варна /л.12 от делото/. Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 52/06.06.2008 г. /л.13
от делото/.
Подадено
е заявление до СГКК – Варна, вх. № 01-183155/20.06.2016 г., в което е посочено,
че получател е Областна администрация – Варна, автор на заявлението е ПГСАГ „В.
Л.“ – Варна, подписано е от представител на ПГСАГ „В. Л.“ – Варна, като е заявено
нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта за поземлен имот /ПИ/
10135.3514.9, ПИ 10135.3514.11. Представен е проект за „Поправка на КК – гр.
Варна, район „Младост“ за ПИ 10135.3514.9 и ПИ 10135.3514.11, с възложител
ПГСАГ „В. Л.“ – Варна, с Акт за публична държавна собственост № **, том ***, рег. № ***, дело № ****/**.**.**** г. В обяснителна записка към проекта е
посочено, че разработката има за цел
поправка на КККР – Варна на основание чл. 57, ал.3 от Наредба № 3 за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Изложено е, че при
изработването на КК на гр. Варна е допусната явна фактическа грешка в
отразяването на УПИ ІІ – Строителен техникум „В. Л.“. Направено е искане
западната част на ПИ № 10135.3514.11 /частта, която се застъпва от УПИ ІІ –
Строителен техникум „В. Л.“/ се придава на ПИ 10135.3514.9, като се образува ПИ
10135.3514.807 с площ 27223 кв. м. От
останалата част от ПИ 10135.3514.11 се образува нов ПИ 10135.3514.808 с площ
939 кв. м.
АДС
/публична/ № 4615/10.07.2003 г., вписан в книгите за вписване на СВ – Варна с № 130, том ******, рег. № *****, д.
8757/04.08.2003 г. е съставен за
имот: ПГС „Кольо Фичето“ земя ½ ид. ч. от УПИ ІІ – СТ „В. Л.“ от РП на
ЗПЗ, целия с площ 27080 кв. м на
стойност 9749 лв. и склад ГСМ застроена площ 15 кв. м от портиерна, цялата с
площ от 100 кв. м /л.43-46 от адм. пр./.
АДС
/публична/ № 4666/01.08.2003 г. вписан в книгите за вписване на СВ-Варна с № 62, том ***, рег. № ****, № 9555/19.08.2003 г. е съставен за имот: ПГСАГ
„В. Л.“ земя: ½ ид. ч. от УПИ ІІ- „Строителен техникум „В. Л.“ от РП на
ЗПЗ, целият с площ от 27080 кв. м и сгради: учебен корпус № 1 със застроена
площ 976 кв. м /л. 26-27 от адм. пр./.
Със
Заповед № РД-14-105/12.07.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката
/л.50 и 87 от делото/ е закрита Професионална гимназия „Кольо Фичето“ – гр.
Варна, имуществото на закритото училище е държавна собственост и се предоставя
за ползване на РИО-Варна.
Със
Заповед № РД-11-17/12.08.2016 г. на министъра на образованието и науката е
отнет, поради отпаднала нужда от РИО – Варна и е предоставен безвъзмездно за
управление на ПГСАГ „В. Л.“ – Варна имот – публична държавна собственост, описан
в Акт № 4615/10.07.2003 г. /л. 67 от делото/.
Със
Заповед № Г-61/03.06.1996 г. на кмет на Община Варна е одобрено частично
изменение на ЗРП за СТ „В. Л.“ и Общежитие на фирма „Домостроене“ в ЗПЗ – гр.
Варна /л. 30, 48-49 от адм. пр. и л.90 от делото/.
За
започналото административно производство е уведомено „Домостроене - инженеринг“
АД, депозирано е двукратно едно и също възражение от „Домостроене - инженеринг“
АД, първото е с рег. № 02-670/11.07.2016 г. /л. 40-42 от адм. пр./ и второто е с рег. № 02-678/12.07.2016 г. /л.
36-37 от адм. пр./, в което е посочено, че Заповед № Г-61/03.06.1996 г. за ЧИЗРП
на кмет на Община Варна е влязла в сила, но не е приложена, поради което не
може да служи като основание за изменение на КККР. Съгласно АДС №
4666/01.08.2003 г. ПГСАГ „В. Л.“ притежава ½ ид. ч. от ПИ 10135.3514.9 с
обща площ 27080 кв. м, с проекта за изменение на КК се създава нов имот с ид.
10135.3514.807 с площ 27223 кв. м, т. е. създава се имот, който надвишава
площта по документа за собственост, като е недопустимо с изменение на КК да се
засяга правото на собственост на трети лица. Счита, че не е налице грешка, а
спор за собственост, който не може да се разреши от СГКК – Варна. Също така
дори и да се приеме, че е налице разлика между координатни точки определени по КК
и чрез геодезични измервания, както се твърди в обяснителната записка, то тази
разлика е по-малка от допустимата по реда на чл. 19 от Наредба № 3/28.04.2005
г. по чл. 31 от ЗКИР и чл. 54, ал.3 от ЗКИР, поради което не може да се приеме,
че е налице непълнота или грешка.
Началникът на СГКК – Варна е изискал от „Домостроене
- инженеринг“ АД документ за
собственост, във връзка с възражение рег. № 02-678/12.07.2016 г. Подаден е
отговор рег. № 07-12507/19.10.2016 г., в който се сочи отново, че Заповед № Г-61/03.06.1996
г. на кмет на Община Варна не е приложена и ПГСАГ „В. Л.“ не притежава документ
за собственост за ПИ с ид. 10135.3514.11
/л.51 от адм. пр./
Издадена
е Заповед № 18-8700/02.11.2016 г. на началника на СГКК – Варна, в която е
посочено, че се издава на основание чл. 54, ал.1 от ЗКИР и чл. 58, ал.3 и ал.5
и чл. 59, ал.1 от Наредба № 2/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР, изложени са мотиви, че в законоустановения срок от
„Домостроене - инженеринг“ АД не са представили документ за собственост за ПИ с
ид. 10135.3514.11, поради което е одобрено изменение на КККР – гр. Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, представляващо
отразяване на североизточната граница на УПИ ІІ – „строителен техникум“,
съгласно Заповед № Г-61/03.06.1996 г. на кмета на Община Варна, състоящо се в:
/описани са имотите само в оспорената част/
нанасяне
на нови обекти в КККР:
ПИ
с ид. 10135.3514.807 с площ 27223 кв. м, начин на трайно ползване: за обект
комплекс за образование, собственост на Държавата, чрез Регионален инспекторат
по образованието /РИО/ – гр. Варна, въз основа на АДС № 130, том ХХХVІІІ, рег.
№ 12941, дело 8757/04.08.2003 г. издаден от СВ - Варна, Държавата чрез РИО –
гр. Варна, въз основа на Заповед № РД-14-105/12.07.2012 г. издадена от
министъра на образованието, Държавата, чрез ПГСАГ „В. Л.“, въз основа на
документ АПДС /при първоначална регистрация/ № 62, том ХІІІ, рег. № 13939, дело
№ 9555/19.08.2003 г. издаден от СВ-Варна.
ПИ
с ид. 10135.3514.808 с площ 939 кв. м, начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, собственост на „Домостроене - инженеринг“ АД, въз
основа на документ: липсва информация.
Заличени
обекти от КККР:
ПИ
с ид. 10135.3514.9 с площ 26645 кв. м, начин на трайно ползване: за обект
комплекс за образование, собственост на ПГСАГ „В. Л.“, въз основа на АПДС № 62,
том ХІІІ, рег. № 13939, дело № 9555/19.08.2003 г. издаден от СВ – Варна,
Държавата, чрез РИО – Варна, въз основа на АДС № 130, том ХХХVIII, рег. 12941, дело 8757/04.08.2003 г.
издаден от СВ-Варна, Държавата, чрез РИО-Варна въз основа на документ: Заповед
№ РД-14-105812.07.2012 г. издадена от министъра на образованието.
ПИ
с ид. 10135.3514.11 с площ 1517 кв. м, начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, собственост на „Домостроене - инженеринг“ АД, въз
основа на документ: липсва информация.
В
съдебното производство по искане на съда е представен отговор от кмет на район
„Младост“ при Община Варна /л.89 от делото/ - писмо рег. №
РД18019658ВН_001ВН_002МЛ/ 24.10.2018 г., в което е посочено, че Заповед №
Г-61/03.06.1996 г. на кмет на Община Варна относно УПИ V – предназначен за
жилищно строителство, собственост на „Домостроене - инженеринг“ АД и др. е
приложена. Относно УПИ ІІ, собственост на Областна администрация – Варна,
съгласно АДС № 146, том 17, рег. 5777, дело № 3603/03.04.2017 г., а именно СТ
„В. Л.“ – Варна, заповедта е приложена частично. Същата не е приложена в
участъка между имоти с ид. 10135.3514.807 и 10135.3514.808. Границите на имот с
ид. 10135.3514.807 са отразени по съществуващата ограда и част от него с
широчина 1 метър попада в одобрената улична регулация.
Съгласно
АДС № 9258/21.03.2017 г., вписан в СВ-Варна с № 146, том ХVІІ, дело № 3603/03.04.2017
г. /л.59-60 от делото/, ПИ с ид. 10135.3514.807 с площ 27223 кв. м и сграда
с ид. 10135.3514.807.1 със застроена площ 916 кв. м са ПГСАГ „В. Л.“ – Варна.
Предоставено е право на управление на МОН – ПГСАГ „В. Л.“ – Варна.
По
делото е приета СТЕ и допълнителна СТЕ, неоспорени от страните, чиито заключения
съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, същите ще бъдат коментирани
в мотивите на решението.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на производството: Образувано е срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР. Заповедта
не е съобщена на жалбоподателя, поради което жалбата депозирана на 30.11.2017
г. не е просрочена по арг. на чл.149, ал.1 от АПК. Жалбоподателят е адресат на
оспорената заповед, в частта в която се оспорва са засегнати негови права,
поради това, че се намалява с 578 кв. м площта на имота, относно който е записан
като собственик - 10135.3514.11, който получава нов номер 10135.3514.808, като
съответната площ се придава към друг имот -10135.3514.9, който получава нов
номер 10135.3514.807, поради което за него е налице правен интерес от
оспорването в заявените части. С определение № 7313/04.06.2018 г. по адм. дело
№ 2663/2018 г. на ВАС е отменено изцяло определение № 188/17.01.2018 г. по адм.
дело № 3305/2017 г. на Адм. съд – Варна и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия, поради което съдът приема, че жалбата е
допустима така както е определен предмета на спора с определение №
188/17.01.2018 г. по адм. дело № 3305/2017 г. на Адм. съд – Варна. Относно
заличаване на имот 10135.3514.9 жалбата е допустима, поради това, че не следва
при отмяна на административен акт да се влошава положението на заявителя на
административна услуга повече от това, което е било преди заявяване на
услугата.
Жалбоподателят е адресат на административния
акт, поради което за него е налице правен интерес от оспорването в частите,
които нарушават неговите права. В този смисъл е определение № 6287/29.05.2008
г. по адм. дело № 6784/2008 г. на ВАС.
Със
спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост
на жалбата.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
На
основание §1, т.13 от ПЗР на ЗКИР, "заинтересовани лица" са
собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в
случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които
са предоставени правата. Относно имот с ид. 10135.3514.807 по КККР – Варна
правото на управление е предоставено от Държавата на ПГСАГ „В. Л.“ – Варна,
видно от АПДС № 146/03.04.2017 г. /л.59-60 от делото/, поради което ПГСАГ „В. Л.“
– Варна е конституирана като заинтересована страна в производството.
Съгласно
чл. 54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или
грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – началника на СГКК – Варна.
В
процесната заповед е посочено, че се издава на основание чл. 54, ал.1 от ЗКИР, т.
е. ответника е приел, че изменението е във връзка с непълнота или грешка в
КККР. В мотивите на ответника е посочено, че „Домостроене - инженеринг“ АД не
представя документ за собственост върху имот с ид. 10135.3514.11 от КККР –
Варна, чиито граници се засягат, поради което е приел, че не е заинтересовано
лице по смисъла на §1, т.13 от ПЗР на ЗКИР и е одобрил поисканото изменение на
КККР – Варна относно имоти с ид. 10135.3514.9 /собственост на Държавата/ и ид.
10135.3514.11 /записан като собственост на „Домостроене - инженеринг“ АД/, като
е увеличил площта на първия имот с 578 кв. м и той е получил нов ид.
10135.3514.807, чрез отнемане на посочената площ от имот с 10135.3514.11, който
е записан с нов ид. 10135.3514.808.
Няма
спор между страните, че имот с ид.
10135.3514.11 по одобрената КККР със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК е с площ 1517 кв. м, записан като собственост на „Домостроене - инженеринг“
АД без да не налице документ за собственост за имота. В справка представена от
жалбоподателя – л.6 от делото е посочено, че имота е записан като собственост
на „Домостроене - инженеринг“ АД съобразно Договор за делба № 61, том VІІІ,
рег. № 11588/02.12.1998 г. издаден от РС – Варна, но договора не е представен.
Чрез СТЕ /л. 93 от делото/ е установено, че имота описан в посочения договор за
делба се намира в жк „Възраждане“ – І микрорайон със собственици Продан Буров и
Тодор Буров и няма нищо общо с процесните имоти.
Фактът
на записването на „Домостроене - инженеринг“ АД като собственик на имот с ид.
10135.3514.11 по КККР – Варна към момента на подаване на заявление от
20.06.2016 г. за изменение на КККР – Варна прави дружеството заинтересовано
лице по смисъла на § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР.
Това правно положение на „Домостроене - инженеринг“ АД обуславя и неговата
възможност да се ползва от доказателственото действие на кадастъра, съгласно
чл.2, ал.5 от ЗКИР /данните по ал. 1 и 2 са доказателство за обстоятелствата,
за които се отнасят, до доказване на противното/. Действително „Домостроене -
инженеринг“ АД не представя документ за собственост относно имот с ид.
10135.3514.11, но не се оспорва факта, че е вписано като собственик на имота в
КККР – Варна одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК.
Налице са двете предпоставки - фигуриране в КККР като носител на права и
изрично изразено несъгласие с промяната, които са достатъчни да се приеме, че е
повдигнат спор за материално право относно частите от поземления имот, които се
включват в новообразувания имот с ид. 10135.3514.808 /стар ид. 10135.3514.9/.
Съществуването на спор за материално право е пречка за изменение на КККР поради
грешка /чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР/, до
разрешаването му по съдебен ред по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР.
Противното означава ответника да разреши спор за собственост, което е
недопустимо.
Чрез
СТЕ е установено, че имотът описан в
АДС № 62/19.08.2003 г. и АДС № 130/04.08.2003 г. е УПИ II „Строителен техникум „Васил Л.“. Той не е
идентичен с никой имот от изменената КККР – Варна със Заповед № 18 - 8700/02.11.2016 г. на
началника на СГКК – Варна и с никой имот от КККР – Варна, одобрена със Заповед
№ РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК. Видно от посочените актове за публична
държавна собственост площта на имота е 27080
кв.м. Следва, че отнетите 578 кв. м от имот 10135.3514.11, който е бил с
площ 1517 кв. м и придаването им към имот 10135.3514.807, който от имот ид.
10135.3514.9 с площ 26645 кв. м става с площ 27223 км. м е извършено преди да се разреши спора за собственост по
съдебен ред. Допуснатото нарушение на материалния закон е основание за отмяна
на заповедта в оспорената част. В този смисъл е съдебната практика на ВАС:
решения по адм. дела №10975/2017 г. и № 7887/2017 г.
Чрез допълнителна СТЕ е установено, че Акт за
публична държавна собственост № 9258/21.05.2017 г. е съставен за имот с
идентификатор 10135.3514.807 и съответства напълно по отношение на границите и
площта на същия. Посочения АПДС е съставен след издаване на оспорената заповед и
съобразно нея, но преди да е влязла в сила, поради което не следва да се
възприема като титул за собственост, въз основа на който както административния
орган така и съда следва да се позовава.
Установено е безспорно,
чрез становище от кмет на район „Младост“ при Община Варна и установяването на
СТЕ, че Заповед № Г-61/03.06.1996 г. на кмет на Община Варна, е приложена
частично, като в частта на УПИ ІІ – ПГСАГ „Васил Л.“ – гр. Варна, имоти с ид. 10135.3514.808 и ид. 10135.3514.807 не е приложена. В оспорената заповед е посочено, че границите
на процесните имоти 10135.3514.807
и 10135.3514.808 се поставят съгласно
Заповед № Г-61/03.06.1996 г. на кмет на Община Варна за ЧИЗРП на СТ „В. Л.“ и
общежитие на фирма „Домостроене“ в ЗПЗ – гр. Варна. Съгласно чл. 14, ал.5 от ЗУТ, в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните
линии по ал. 3 стават граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. В
случая са налице доказателства, че плана не е приложен така както изисква §22,
т.1, б. “б“ и „в“ от ЗР на ЗУТ. Нормата на §5, ал.1 от ПЗР ЗКИР предвижда, урегулиран
поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната
карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. По аргумент
на противното следва, че при неприложен ПУП, какъвто е плана за частично
изменение на ЗРП е налице пречка за изменение на КККР. В този смисъл е съдебната
практика на ВАС: решение по адм. дела №6262/2018 г., 9018/2017 г., 9557/2014 г.
Допуснато е нарушение на материалния закон, което е самостоятелно отменително основание.
Заповедта
е постановена при неправилно приложение на материалния закон, в оспорената
част, поради което същата е незаконосъобразна, което налага отмяната й съобразно
чл.146, т.4 от АПК.
Предвид
изхода на спора и по арг. на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на
заинтересованата страна ПГСАГ „В. Л.“ – Варна за присъждане на сторени разноски
и възнаграждение за един адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Предвид
изхода на спора и съобразно чл.143, ал.1 от АПК претенциите от страна на жалбоподателя за присъждане на
сторени разноски в производството и възнаграждение за един адвокат са
основателни. Представен е Договор за правна защита и съдействие сключен на 25.02.2019
г. между жалбоподателя и адв. Д. Д.,
видно от който е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 700
лв. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на стореното
възнаграждение, поради което съдът на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл.
144 от АПК намалява и определя дължимото възнаграждение за адвокат на
жалбоподателя в размер на 600 лева, съобразно чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатена
е държавна такса в размер на 50 лева и депозити за възнаграждения на вещо лице
в общ размер на 400 лева. Следва на жалбоподателите да се присъди сумата в
размер на 1050 лева, платима от бюджета на АГКК, към която е административния
орган издал обжалвания административен акт, съгласно чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър.
Водим
от горното и на основание чл. 172 , ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 18-8700/02.11.2016 г. издадена от началника на СГКК – гр. Варна, в частта
относно нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807
и поземлен имот с идентификатор 10135.3514.808, и относно заличени обекти в
КККР: поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9 и поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.11.
ОСЪЖДА
Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати в полза на „Домостроене
– инженеринг“ АД, ЕИК *********, с представляващ Д.Б.К., сумата от 1050 /хиляда и петдесет/
лева за сторени разноски в производството и възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ :