№ 3635
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100509796 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 8635 от 25.05.2023 г. по гр.д. № 62412/2022 г. Софийски
районен съд, 50 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
Г. П. С., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5 408.35 лева – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ул. ****, жилище на целия
етаж първи, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 622.79 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.02.2022 г., и сумата 53.33
лева – главница, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 13528/2022 г. по описа на СРС, като отхвърлил иска за сумата
7.43 лева - мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 23.02.2022 г.,
начислена върху главницата за цена на извършена услуга дялово
1
разпределение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 995.46 лева – разноски за заповедното и за исковото
производство. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“
ЕООД, като трето лице-помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Г. П. С.,
която го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При
постановяване на решението районният съд не обсъдил доказателствения
материал поотделно и в съвкупност и така достигнал до погрешна преценка
при формиране на своето вътрешно убеждение. Както било посочено и в
отговора на исковата молба, при прочит на приложените доказателства с
оглед получаване информация как ищецът е формирал претендирания размер
от 6 091.90 лв. било видно, че тази сума фигурирала само в ненаименован
документ за абонат № ********** с таблица в него. В документа, който
ответникът оспорвал, били посочени операции с наименование „дялово“ и
посочени месеци, за които били начислявани определени суми. Тези суми
били в размер на 6 091.90 лв. и за период 07.2019 г. – 07.2021 г. Периодът,
посочен в исковата молба обаче (05.2018 г. – 04.2021 г.) не съвпадал с тези,
посочени в таблицата на ненаименования документ. Към исковата молба били
представени и съобщение към фактура № **********, обща фактура №
**********-оригинал, както и ненаименован документ с информация за
окончателно задължение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. От
съобщение към фактура № ********** било видно, че сумата, която се дължи
след изравнение от ФДР била 97.79 лв. за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
От обща фактура № **********-оригинал било видно, че документът
обхваща отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., т.е. по-голямата част от
претендирания такъв с исковата молба. Посочената дължима сума била в
размер на 2 683.44 лв. От трите документа било видно, че обхващат исковия
период, но сумите не отговаряли на твърдените в исковата молба. Така за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по доказателства се дължали само 97.79
лв., а за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. съгласно третия документ
ищецът следвало да възстановява сума. Освен това, както посочил и
районният съд, от приетата и неоспорена ССЕ се установило, че ответникът е
извършил плащания за периода м. 05.2018 г. – м. 11.2018 г., както и частично
2
плащане по обща фактура от м. 07.2019 г., касаеща отчетен период 01.05.2018
г. – 30.05.2019 г. (или фактура № **********). В диспозитива на обжалваното
решение обаче съдът приел за установено, че ответникът дължи главница в
размер на 5 408.35 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., като не ставало
ясно защо, след като от неоспорената ССЕ е установено, че има извършени
плащания за периода м. 05.2018 г. – м. 11.2018 г., дължимите суми за същия
са включени в общата сума за главница. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски
за двете инстанции.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, не
взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове – с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата 5 408.35 лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г.
– м. 04.2021 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. ****, целия
първи етаж, с аб. № 339131; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 622.79 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 23.02.2022 г.; с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 53.33 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 01.2020
г. – м. 04.2021 г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 7.43 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за дялово
разпределение за периода 02.03.2020 г. – 23.02.2022 г. Претендирана е и
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 15.03.2022 г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 13528/2022
г. на СРС, 50 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер с
възражения, част от които се поддържат и във въззивната жалба. Искал е от
съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е
правилно по следните съображения:
Пред настоящата инстанция не е спорно, а и от приетия съдебен
протокол за постигната съдебна спогодба за делба по гр.д. № 1048/1993 г. на
Пети районен съд, 10 състав се установява, че ответникът е собственик на
процесния имот. Не е било спорно и по делото се установява, че имотът е
топлоснабден. Като собственик на топлоснабден имот, ответникът се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
дължи цената на доставената в имота му топлинна енергия.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ
се установява, че в процесния период м. 05.2018 г. – м. 04.2021 г. е извършван
реален отчет на топлоразпределителите и водомера за топла вода в имота.
Дяловото разпределение е извършвано от третото лице помагач в
съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Общо дължимата за
имота сума за топлинна енергия за процесния период след извършеното
изравняване е в размер на 7 688.92 лв.
От приетото в първата инстанция заключение на ССЕ се установява, че
по обща фактура от м. 07.2019 г. (касаеща отоплителен период м. 05.2018 г. –
м. 04.2019 г.) от ответника са извършени частични плащания в общ размер
2 064.14 лв. – главница, и 50.31 лв. – лихви, а по обща фактура от м. 07.2020 г.
4
(касаеща отоплителен период м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г.) – частични
плащания в общ размер 238.60 лв. – главница. Дължимата от ответника
главница за топлинна енергия за процесния период м. 05.2018 г. – м. 04.2021
г. след отчитане на частичните плащания и извършените прихващания със
суми за възстановяване за отоплителен период 2019/2020 г. и 2020/2021 г. е в
размер на 5 408.35 лв., а за дялово разпределение за претендирания период – в
размер на 53.33 лв., или общо 5 461.68 лв. главници. Дължимата лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, след отчитане на извършените
частични плащания и прихващания със суми за възстановяване е в размер на
622.79 лв.
Съдът кредитира заключенията като обективно и компетентно
изготвени. Същите не са оспорени от страните по реда в срока по чл. 200, ал.
3 ГПК.
С оглед така установеното, доводите в жалбата са неоснователни.
Районният съд е взел предвид установените от ССЕ частични плащания по
общите фактури за отоплителни сезони 2018/2019 г. и 2019/2020 г. и е
признал за дължима главница за топлинна енергия за процесния период в
установения от ССЕ дължим остатък за трите отоплителни сезона, обхванати
от процесния период. Противно на поддържаното в жалбата, от приложените
към исковата молба 3 бр. общи фактури и извлечение от счетоводни книги не
се установява ответникът да дължи само сочените в жалбата суми, нито е
налице твърдяната неяснота относно начина на формиране на претенцията на
ищеца. От обща фактура от 31.07.2019 г. е видно, че дължимата от ответника
сума за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. е била в размер на 2 747.02 лв. (а
не както се твърди в жалбата 97.79 лв. – тази сума представлява изравнителен
резултат за отоплителния период, който е за доплащане), като след отчитане
на извършени към датата на издаване на тази фактура частични плащания от
450.46 лв. сумата за плащане е 2 296.56 лв.; От обща фактура от 31.07.2020 г.
е видно, че за отоплителен период м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. дължимата
сума след изравняването е в размер на 2 544.53 лв., а от обща фактура от
31.07.2021 г. - че за отоплителен период м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. след
изравняването дължимата сума е в размер на 2 623.20 лв. Противно на
поддържаното от въззивника, т.нар от него ненаименован документ,
представляващ извлечение от счетоводните книги на ищеца, не се отнася за
задължения за период 07.2019 г. – 07.2021 г., а именно за исковия - м. 05.2018
5
г. – м. 04.2021 г., видно от последната графа „период“. Посоченото в графа
„месец“ 07.2021 г. касае датата на издаване на общата фактура за отчетен
период 05.2020 г. – м. 04.2021 г. Посочената в извлечението в графа „салдо“
сума от 6 091.90 лв. пък представлява сбор от дължимите главници за
топлинна енергия, за дялово разпределение и за лихви за забава върху двете
главници. При предявяване на претенцията си ищецът е съобразил
извършените от ответника частични плащания, както и извършените
прихващания със суми за възстановяване за отоплителни периоди 2019/2020 и
2020/2021 г., при което дължимата главница за процесния период възлиза на
общо 5 408.35 лв. Поради това неоснователно в жалбата се поддържа
извършените частични плащания да не били взети предвид от районния съд.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е
уважен искът за главница за топлинна енергия. Въззивната жалба в частта й
по иска за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия и по иска за
главница за дялово разпределение е бланкетна – в нея не са релевирани
никакви конкретни оплаквания за неправилност на изводите на СРС, поради
което и съгласно чл. 269 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта му по тези искове.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8635 от 25.05.2023 г., постановено по
гр.д. № 62412/2022 г. на Софийски районен съд, 50 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. П.
С., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ вр.
6
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5 408.35 лева – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ул.
****, жилище на целия етаж първи, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 622.79 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
23.02.2022 г., и сумата 53.33 лева – главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, ет. 1, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78 ГПК сумата 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 62412/2022
г. на Софийски районен съд, 50 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на
ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7