Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.02.2020
г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XX - ти
наказателен състав
На
двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Станимира Иванова
Секретар:
Гергана Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 5049 по описа на БРС за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.Г.Г. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 431а-30/28.02.2019 г., издадено от Началника на Първо РУ на
МВР към ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗакрДет, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрДет, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
Макар
с жалбата да не се оспорва фактическата обстановка, то в нея се излагат
подробно възражения за незаконосъобразността й, поради което се моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателя, който е редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Наказващият орган, който също е
редовно призован, също не се представлява в съдебното заседание.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (по делото липсват доказателства за
датата на депозиране пред АНО на жалбата, поради което съдът приема, че същата
е в срок). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Жалбоподателят Н.Г.Г. има син – К. Н. Г. ЕГН: **********. Вечерта на 20.01.2019 г., около 00. 45 часа, при
извършена полицейска проверка в нощен бар „А”, находящ се в ****, проверяващите установили, че К. Н. Г., непълнолетен към 20.01.2019 г., се намирал в заведението, без да е придружен от родител, настойник, попечител или друго пълнолетно дееспособно лице, определено от родителите или
настойника да го придружава на обществени места след 22. 00 часа.
С оглед на това, полицейският служител И.П. съставил на жалбоподателя АУАН с бланков № 409681/24.01.2019 г., в негово присъствие, както и в присъствието на един свидетел.
В акта от фактическа страна посочил, че на 20.01.2019 г., около 00. 45 часа, бил
установен от служители на Първо РУ при ОДМВР-Бургас непълнолетният К. Н. Г. в нощен бар „А”, находящ се в ****, без да е придружаван от родител или пълнолетен
дееспособен придружител след 22. 00 часа. Актосъставителят посочил и че
родителят Н.Г.Г. не е придружавала в бар “А“ непълнолетния си син и не е осигурила дееспособен
придружител след 22. 00 часа, което квалифицирал като нарушение по чл. 8, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД. Връчил на жалбоподателя екземпляр от акта срещу подпис, като не били направени възражения от последния. Въз основа на съставения АУАН било издадено
атакуваното наказателно постановление, при идентичност във фактическото
описание и правната квалификация на нарушението.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло. Самият жалбоподател също не оспорва така
установените факти.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, за което са представени доказателства по делото, а именно
Заповед № 251з-4488/09.11.2015 г на Директора на ОД на МВР-Бургас /л.13/. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като жалбоподателят се е запознал с акта и препис от същия му е бил предоставен.
Разпоредбата на чл. 45, ал.
3 от ЗЗД предвижда, че родител, настойник, попечител или друго лице, което
полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или
друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8,
ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при
повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет, родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на
обществени места след 20,00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст,
съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Съгласно чл.
8, ал. 4 от ЗЗДет ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00ч., ако
детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Анализът на
цитираните разпоредби налага извод, че използването на съюза „или“ е проява на
законодателна непрецизност, т. к. задълженията по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
не се намират в отношения на алтернативност. Изпълнителното деяние по чл. 45,
ал. 3 от ЗЗД включва в условията на кумулативност, както неизпълнение на
задължението на родителя по чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, така и неизпълнение на
задължението му по чл. 8, ал. 4 от закона. При изпълнение на едно от задълженията по чл. 8, ал. 3 или ал. 4 от ЗЗД не е налице нарушение. Иначе казано, един родител винаги би бил в
неизпълнение на двете разпоредби, ако детето е само и няма как да бъде
допуснато нарушение само по един от текстовете. Ако детето е с придружител, то
няма да има нарушение, тъй като ще е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 4 от
закона. На практика няма как да има допускане единствено нарушение на чл. 8,
ал. 3, тъй като родителят няма да е изпълнил и двете условия. Очевидно,
законодателната воля е била да бъде санкциониран родител, който не е осигурил
придружител за детето си, независимо дали това ще е самият той, или посочено от
него друго пълнолетно лице. За да се приеме, че два състава на нарушение са
алтернативни, то двата състава следва да могат да бъдат прилагани
самостоятелно. Както бе посочено, това е невъзможно в конкретната хипотеза,
поради което правилно в НП са посочени и двете алинеи от чл. 8 от закона.
По делото безспорно се
установява извършеното от жалбоподателя деяние- не е придружил непълнолетния си син след 22. 00 часа и не е осигурил придружител. Това е
констатирано от полицейските служители, като не се оспорва и от жалбоподателя по
същество. Единствено се излагат аргументи в опит за изключване на виновното
поведение, които съдът намира за неоснователни, тъй като е без значение
мястото, където се е намирал непълнолетния, щом не е бил в дома си или е бил
извън него без родител или придружител.
Деянието не представлява
маловажен случай. Целта на ЗЗакрДет е защита и гаранция на основните права на
детето. Предвиденият контрол, както и отговорността при нарушения по ЗЗакрДет
са засилени. Деянието е с по-висока степен на обществена опасност, тъй като
води до повишен риск за детето, поради което се санкционира по-строго от
законодателя, още повече че детето се е намирало в дискотека- място, където се
сервира алкохол и т. н.
Размерът на санкцията е наложен в минимално предвидения в закона, който е
съобразен и с обстоятелствата по делото, поради което е законосъобразен.
С
оглед на всичко изложено, съдът намира обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено
изцяло.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 431а-30/28.02.2019 г., издадено от Началника на Първо РУ на
МВР към ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗакрДет, на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗакрДет, на Н.Г.Г. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.