РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. К., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500068 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 22/27.01.2022 г., постановено по гр.д. № 860 по описа за
2021 г., К.йският районен съд е отхвърлил предявените от "В и К" ООД, със
седалище и адрес на управление гр.К., бул."Б." № *, с ЕИК *********,
представлявано от адв. Н.В. М. от АК-К., против Б.Л.Ю., с ЕГН **********
от гр.К., ул.“З.З.„ №*, ап.*, искове за присъждане на сумата от 451.96 лева -
главница, представляваща неизплатено задължение за консумирана питейна
вода и отведни канални води за абонатен № 1027040 за периода от 18.03.2019
г. до 16.09.2020 г., по издадени фактури, както и 52.95 лв. - лихви за забава за
периода от 16.05.2019 г. до 09.06.2021 г., като неоснователни и недоказани.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „В и
К“ ООД – гр.К., представляван от процесуален представител - адв. Н.М.,
който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон,
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. В жалбата се сочи, че от доказателствата по делото било
установено, че за претендирания период от време, ответникът е имал открита
партида за ползване на питейна вода и отведни канални води с абонатен
1
номер 1027040, с адрес на ползване гр.К., ул.”З.З.” № *, ап.*. По силата на
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители на ВиК
оператор “В и К” ООД- К., в сила до 05.10.2014 год., одобрени от ДКЕВР на
основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 022/09.06.2006 год., и
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители на ВиК
оператор “В и К” ООД- К., в сила след 05.10.2014 год., одобрени от ДКЕВР с
решение №ОУ-09/11.08.2014 год., в качеството си оператор, въззиваемото
дружество изпълнявало задълженията си за доставяне на потребителя на
питейна вода, както и е отвеждало отпадъчните води, като не е имало
възражения от страна на въззиваемия.
За времето от 18.03.2019 год. до 16.09.2020 г. въззиваемият потребявал
вода на обща стойност 451.96 лева, за която сума били издадени описаните
фактури. Сочи се също, така, че въззивникът е изпаднал и в забава, тъй като
не е изпълнил задължението си да заплати консумираната вода и отвеждането
на отпадъчни води в срок, независимо от изпратената му покана. Дължимото
обезщетение за забавеното изпълнение на паричното му задължение за
времето от 16.05.2019 год. до 09.06.2021 год. било в размер на 52.59 лева.
Тази фактическа обстановка се установявала от представените по
делото писмени доказателства, представени с исковата молба, както и тези,
представени в съдебно заседание в изпълнение на вменените от съда
задължения съгласно разпределението на доказателствената тежест. Така
приетите писмени доказателства не били оспорени в срок и по надлежния ред
от страна на ответника по делото, поради което и неправилно и необосновано
съдът приел в мотивите си, че предявените искове са неоснователни и
недоказани.
Сочи се че, от определение № 464/24.09.2021 г. на РС - К., постановено
по гр.дело № 860/2021 г., било видно, че по делото липсва депозиран от
ответника отговор на исковата молба, поради което не било уважено и
своевременно направеното с исковата молба доказателствено искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Също така Б.Ю. не се явил и
в първото по делото заседание, въпреки редовното призоваване, както и не
бил представляван от процесуален представител. Твъди се, че евентуално
предявените от ответника възражения, че апартамента не бил обитаван от
2017 год. и през този период не била консумирана вода, били преклудирани
2
по силата на чл.133 от ГПК, който изрично предвиждал, че когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или
не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, каквито по делото не били доказани.
Поради това счита, че претенцията за заплащане на сумите се явявала
основателна и доказана. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС 9
К. и да уважи предявените искове. Претендира разноски и представя списък
на разноските. В съдебно заседание представя писмена молба, с която
поддържа въззивната жалба. Излага съображения по същество.
Въззиваемият Б. Л. Ю. не е представил отговор на основание чл. 267,
ал.1 от ГПК и не взема становище по въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е основателна.
Решението на К. районен съд е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
искове за заплащане на доставена питейна вода и отвеждане на отпадъчните
води, ведно с обезщетение за забавено плащане за минало време – мораторна
лихва. Ищецът твърди, че времето от 18.03.2019 год. до 16.09.2020 г.
ответникът потребявал вода на обща стойност 451.96 лева, за която сума били
издадени описаните в исковата молба фактури. Задължението не било
изпълнено в срок, а мораторната лихва била в размер на 52.95 лв.
Ответникът Б. Л. Ю. не е представил отговор на исковата молба на
основание чл.131 от ГПК.
От представените като доказателство по делото справка-извлечение изх.
№ 9471-00-25/09.06.2021 г. и 18 бр. фактури се установява, че за отчетен
период от 18.03.2019 г. до 16.09.2020 г. абонат с № 1027040 на името на Б. Л.
Ю. е потребявал питейна вода и съответно е използвал услугата отвеждане на
3
отпадъчни води, като общият размер на дължимите суми по фактурите е в
размер на 451.96 лв., а начислената лихва е в размер на 52.95 лв.
Видно от представените като доказателства по делото справка №
582272/26.05.2021 г., изд. от Агенция по вписванията, договор за
предоставяне на В и К услуги на потребители с дата 09.06.2021 г. и карнет
9227/87, въззивникът е бил собственик на процесния апартамент № 17,
находящ се в гр.К., ул.“З. З.“ № * и титуляр на партида 9227/87, до 09.06.2021
г., когато е сключен договор с нов собственик Ю. С. Х..
От писменото заключение на вещото лице Г.Д. Д. по назначената пред
въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на
същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че
процесиите фактури, издадени от ищеца за абонаментен номер 1027040 за
дължими суми за доставяне на вода и отвеждане на отпадъчни води, в
периода от 18.03.2019г. до 16.09.2020 г. са на обща стойност 451.96 лв.,
същите се осчетоводени по надлежния ред в ищцовото дружество. Към
10.06.2021 г. е съществувало осчетоводено задължение на Б. Л. Ю. от гр. К.
ул. „З.З.“ № * , ап.* , с ЕГН **********, към „В и К“ ООД – гр.К. в размер на
451.96 лв. за доставка на питейна вода и отведени отпадъчни води. При
проверка на хронологичния регистър 411 „Клиенти“ вещото лице констатира,
че не е налице плащане по посочените фактури. Дължимият данък е
деклариран от „В и К“ ООД в Справка- декларация за ДДС за съответния
данъчен период и същият е внесен в приход на Републиканския бюджет.
Съгласно чл.31 ал.2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. При неизпълнение в срок на задължението си за плащане
ползваните услуги, потребителят дължи законна лихва, съгласно чл.86 ал.1
ЗЗД/чл.44/. Законната лихва за периода от деня, следващ този на изтичане на
срока за плащане на задължението по всяка от процесиите фактури, който
срок е посочен в Общите условия на ищеца, до 09.06.2021 г. е в размер на
52.95 лв.
При така установените данни по делото следва извода, че предявените
искове са основателни и доказани. Видно от представените по делото
писмени доказателства - справка-извлечение изх. № 9471-00-25/09.06.2021 г.
и 18 бр. фактури се установява, че за отчетен период от 18.03.2019 г. до
4
16.09.2020 г. абонат с № 1027040 на името на Б. Л. ЮС. е потребявал питейна
вода и съответно е използвал услугата отвеждане на отпадъчни води.
Съгласно заключението на вещото лице Г.Д. Д. процесиите фактури, издадени
от ищеца за абонаментен номер 1027040 за дължими суми за доставяне на
вода и отвеждане на отпадъчни води, в периода от 18.03.2019 г. до 16.09.2020
г. са на обща стойност 451.96 лв., същите се осчетоводени по надлежния ред в
ищцовото дружество. Дължимият данък е деклариран от „В и К“ ООД в
Справка- декларация за ДДС за съответния данъчен период и същият е внесен
в приход на Републиканския бюджет, а законната лихва е в размер на 52.95
лв. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът не е подал отговор на
основание чл.131 от ГПК, респ. не е направил възражения против
твърденията на ищеца и не е оспорил представените документи, поради което
същият е загубил възможността да направи това по-късно в хода на процеса.
Поради това възраженията на ищеца, направени пред първоинстанционния
съд с молба вх. № 5072/02.11.2021 г., а именно, че апартамента не е обитаван
от 2017 г., а новите собственици са прехвърлили партидата през 2020 г., са
преклудирани.
Не може да бъде споделен доводът на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск поради липса на подпис на потребителя
срещу отчетеното в карнета количество на използваната вода, респ. че от
доказателствата по делото не може да се установи количеството използвана
вода. Както бе посочено и по-горе, ответникът не е подал отговор на
основание чл.131 от ГПК и не е направил възражения против твърденията на
ищеца за количеството използувана вода, поради което тези възражения не
могат да се направят на по-късен етап от производството по делото. Не са
оспорени и представените с исковата молба писмени доказателства - справка-
извлечение изх. № 9471-00-25/09.06.2021 г. и 18 бр. фактури. От друга страна
от доказателствата по делото, и най-вече от писменото заключение на вещото
лице се установява, че задълженията за заплащане на доставено количество
питейна вода и отведени отпадъчни води са надлежно фактурирани и
осчетоводени от въззивника, дължимият ДДС е деклариран и заплатен.
Ето защо, обжалваното решение на РС - К. следва да бъде отменено
като неправилно, а предявените искове следва да бъдат уважени в пълните им
предявени размери, като основателни и доказани. При този изход на делото в
полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции
5
в размер на 1083 лв. съгласно представен списък на разноските.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22/27.01.2022 г. по гр.д. № 860 по описа за 2021
г. на РС – К., вместо което постановява:
ОСЪЖДА Б.Л.Ю. от гр.К., ул.“З.З. № *, ап.*, с ЕГН **********, да
заплати на "В и К" ООД - гр.К., бул.Б. № *, с ЕИК *********, сумата в размер
на 451.96 лв., представляваща неизплатено задължение за консумирана
питейна вода и отведни канални води за абонатен № 1027040 за периода от
18.03.2019 г. до 16.09.2020 г., сумата в размер на 52.95 лв. - обезщетение за
забавено плащане за минало време - мораторна лихва, за периода от
16.05.2019 г. до 09.06.2021 г., както и сумата в размер на 1083 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6