№ 3110
гр. С., 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20251100502268 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. Я., ЕГН**********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на А. К. Г., срещу решение №
22984/18.12.2024 г. на СРС, ГО, 92 състав по гр. дело № 23310 по описа за
2023 г., с което съдът е отхвърлил молбата им за издаване на заповед за защита
срещу К. А. Г.. Въззивниците са изложили в жалбата си в какво се състои
порочността на решението- считат решението за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, при превратно тълкуване на изложените и присъединени в
хода на производството доказателства и материали по делото. Излагат
съображенията си, поради които моли същото изцяло да бъде отменено и
съдът да постанови друго, с което да уважи молбата й за съдебна закрила.
Въззиваемата страна К. А. Г., в законоустановения срок, не е подал
възражение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена за съдебно заседание по
делото, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителите в първоинстанционното производство, които имат правен интерес
от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 03.05.2023 г., Т. Д. Я., действаща лично и в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете А. К. Г., са поискали да се
издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу К. А. Г., който е бивш
фактически съжител на молителката и баща на детето А., описвайки в какво се
изразяват актовете на насилие по отношение на тях.
С решение № 22984/18.12.2024 г., СРС, ГО, 92 състав по гр. дело №
23310 по описа за 2023 г., е оставил без уважение молбата на Т. Д. Я., лично и
в качеството й на майка и законен представител на А. К. Г., за издаване на
заповед за съдебна защита срещу К. А. Г., и е отказал да издаде заповед за
защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна. Осъдил е Т. Д. Я., да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството, в размер на 25,00
лева, както и е осъдил Т. Д. Я., лично и в качеството й на майка и законен
представител на А. К. Г., да заплати на К. А. Г. разноски в размер на 800,00
лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени доводи, че неправилно СРС е приел,
че липсва извършен от ответника акт на домашно насилие, тъй като фактите
сочат агресивното поведение на ответника-грубо неспазване на съдебно
решение за определения режим на лични отношения с детето му, че съдът
неправилно е обосновал виждането си за правната валидност на
волеизявлението на детето в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Първоинстанционният съд е коментирал без това да има отношение към
събитията социален доклад, изявления на страните и прокурорски преписки.
Настоящата инстанция счита тези доводи за неоснователни.
2
Твърденията на молителите са за следните извършени от ответника
актове на домашно насилие: На 04.04.2023 г., около 14.30 часа, в заведението „
Mr Pizza” в МОЛ „Paradise centre” К. А. Г. се е обърнал към молителката с
думите: „Какво си мислиш, че правиш, ма?“. В този момент сина на страните
се е хванал за краката на молителката и се е скрил зад нея. Ответникът е
започнал да вика детето по име, а тя се е изплашила, че ще го отвлече, взела
го е на ръце и е побягнала към ескалатора. Впоследствие е видяла как К. А. Г.
тича след нея и сина им и крещи: „Ще ви изтребя всички и с тебе ще започна“.
Молителката е подала сигнал на 112. Впоследствие са дошли органи на реда и
охраната на МОЛ-а и ответникът им е обяснявал, че е искал само да види
детето си. Около 15.30-16.00 часа молителката, заедно със сина си и неин
приятел О.М. са напуснали търговския обект и са се отправили към 04 РУ,
където тя е влязла, за да даде обяснения, а приятелят й я изчакал отвън с
детето. Докато молителката давала обяснения е чула, че К. А. Г. разговаря по
телефона на високоговорител и крещял, след което той отворил вратата на
приемната, в която тя давала обяснения и казал: „Ще те убия, ма“.
Твърдят се и системно извършени предходни актове на домашно насилие
/извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН/, изразяващи се във физическо насилие,
побои, обиди и заплахи спрямо молителката.
Първоинстанционния съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото въз основа на събраните по делото доказателства, които
е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът се е мотивирал защо
е достигнал до извода за неоснователност на молбите за защита.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност, поради което не намира за необходимо да преповтаря
тази доказателства и изводи и препраща към тях.
Наведеният във въззивната жалба довод, че на декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от малолетното дете, действащо чрез неговата майка
и законен представител, следва да бъде придадена силата на доказателствено
средство за акта на насилие и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, е неоснователен. Декларацията
не изхожда от пострадалото лице, а ЗЗДН не предвижда възможност законният
представител на пострадалото лице, да декларира вместо пострадалото лице
за извършеното спрямо пострадалото лице домашно насилие със законните
последици, предвидени в ЗЗДН относно декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
изхождаща от пострадалото лице. Отделно от това, молителят в сезиращата
съда молба твърди, че на извършения акт на домашно насилие е присъствал
свидетел- очевидец. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН предвижда заповед
за защита да се издава само на основание декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
3
когато няма други доказателства- което, безспорно, не е налице в настоящия
случай.
Твърденията за отправени в МОЛ „Paradise centre” заплахи от страна на
ответника:„Ще ви изтребя всички и с тебе ще започна“, останаха недоказани
по делото. В саморъчно написано от молителката сведение от 20.04.2023 г. по
приложената по делото прокурорска преписка №22381/2023 г. на СРП,
молителката, за датата 04.04.2023 г., посочва само, че К. я е „пресрещнал“ и „е
започнал да се разправя с нея“. В сведението не се съдържат твърдения за
отправени от ответника на тази дата заплахи към молителката за убийство,
което е фрапантно, ярко, запомнящо се, впечатляващо обстоятелство, още
повече- с оглед твърденията й за предизвиканите у нея от заплахата страх и
стрес, е нещо, което логично не би следвало да се пропуска, поради
маловажност.
В саморъчното сведение по същата преписка от разпитания в качеството
му на свидетел по делото О.П.М. за тази дата се споменава без липсата на
достатъчна конкретика, че ответника е заплашвал както молителката, така и
М. със саморазправа.
В съдебно заседание пред СРС, О.П.М., в качеството му на свидетел
дава показания, че на процесната дата и място К. през цялото време, е казвал:
„Ще ви затрия. Защо не си вдигаш телефона“, че „няма да ни се размине така“.
Показанията му се различават от твърденията на самата молителка в
сезиращата СРС молба, от собствените й обяснения, давани пред
разследващите органи, както и остават изолирани от останалия
доказателствен материал по делото.
За твърденията за заплаха за убийство от ответника спрямо молителката,
извършена в 04 РУ на МВР, не бяха ангажирани никакви доказателства, като
твърденията противоречат и на житейската логика, с оглед мястото на
отправяне на заплахата.
Относно довода в жалбата за системно домашно насилие, упражнявано
от въззиваемия спрямо въззивниците, извън това на 04.04.2023 г.- молбата за
защита не съдържа описание на актове, не съдържа и дата, час, място и начин
на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването
му, поради което е невъзможно да се установи извършени ли са такива актове
на насилие- за такива актове на насилие не са ангажирани никакви
4
доказателства по делото.
Настоящата инстанция счита, че твърдяното поведение на ответника-
опит да осъществи контакт с детето си, не може да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, и да обуслови ползването на
държавна принуда под формата на мерки за защита. Обратното би означавало
неоправдано да се допусне злоупотреба с право, а това не е целта и смисъла на
ЗЗДН. Освен това целта на искането за защита и общото в така изброените в
закона мерки е, че те не са създадени за санкциониране на извършителя, а за
преустановяване или предотвратяване на домашното насилие. Мерките са със
защитен и превантивен характер. Те са насочени към обезпечаване от страна
на държавата на сигурността и спокойствието, недосегаемостта на
пострадалото лице от извършителя. Пострадалото от домашно насилие лице
няма право срещу насилника, което да защити по реда на разглеждания закон.
То има право на защита от държавата – държавата е задължена да му
предостави тази защита и тя се дава тогава и дотогава, когато и докогато има
акт на домашно насилие. Държавата обезпечава защитните мерки чрез съда.
Съдът не правораздава в случаите на налагане на мерки, а оказва защита на
нуждаещите се лица.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани никакви доказателства,
обуславящи основателността на молбата за защита.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото, въззивницата Т. Д. Я., на основание чл. 11, ал.
3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка
на СГС в размер на 12,50 лв. Малолетния въззивник А. К. Г., съгласно
посочената разпоредба, не дължи заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22984/18.12.2024 г. на СРС, ГО, 92 състав
по гр. дело № 23310 по описа за 2023 г.
ОСЪЖДА Т. Д. Я., ЕГН********** да заплати държавна такса за
въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6