Р Е Ш Е Н И Е
№ 260434
гр. Хасково, 29.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на секретаря Велислава Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 2958 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл.92, вр. чл.99 и сл. ЗЗД срещу А.Е.С. ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***.
С молба от 14.04.2021 г. ищецът изрично е заявил, че се отказва от претенцията си за сумата от 2,91 лв., представляваща законна лихва за периода от 12.07.2017 г. до 01.04.2020 г., както и за главницата в размер на 10,47 лева, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***********, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ и издадени въз основа на него фактури, поради което с влязло в сила Определение № 260956/03.08.2021г., по настоящото дело, на основание чл.233 ГПК, производството по гр. д. № 2958/2020год. по описа на РС-Хасково по отношение на предявените от „ЮБЦ“ ЕООД срещу А.Е.С. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,91 лв., представляваща законна лихва за периода от 12.07.2017 г. до 01.04.2020 г., както и за главницата в размер на 10,47 лева, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***********, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ и издадени въз основа на него фактури, поради отказ от иска, е било прекратено, а издадената Заповед № 829/11.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 1673/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково, е обезсилена частично – по отношение на сумата от 2,91 лв., представляваща законна лихва за периода от 12.07.2017 г. до 01.04.2020 г., както и за главницата в размер на 10,47 лева, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***********, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ и издадени въз основа на него фактури.
Ищецът твърди,
че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника бил сключен
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 14.03.2017
г., с който му била предоставена мобилна услуга
като бил добавен за ползване на мобилен номер ********* с избран
абонаментен план VIVACOM i-Traffic L, с месечна абонаментна такса 19.99 лева с
ДДС за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната му дата, която не
можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето
на мобилни услуги били издадени фактури на стойност
10.47 лв., а именно: фактури
№ **********/22.05.2017г., **********/23.06.2017г. за периода на потребление 22.04.2017г.-
22.06.2017г., обективиращи
размера и вида на незаплатената услуга. Абонатът потребил не
заплатил мобилни услуги на стойност 10.47 лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 05/2017г. и за месец 06/2017г. вкл.,
което обусловило правото на оператора на основание т. 43 от Общите му условия
да прекрати едностранно договора между тях, като издадените и неплатени фактури
за този период били за сума в общ размер на 10,47 лв., представляваща потребена
и неплатена далекосъобщителна услуга. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал крайна фактура №
********** от 22.07.2017г., с начислена обща сума за плащане. В издадената
крайна фактура била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер, от който дружеството - ищец имало правен
интерес да претендира неустойка в редуциран размер от 59.97 лв.; фактурирана
била и цената, дължима се за за потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периоди (която не е предмет на настоящото производство). Датата на деактивация
на абонамента била 27.11.2017г.,
като същата била генерирана автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Отвеникът бил в
неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване
на абонамента VIVACOM
i-Traffic L за мобилен номер ********* до 14.03.2019г., съгласно Договор за
мобилни услуги от 14.03.2017г. Това
давало право на дружеството – ищец да претендира и неустойка в размер на 59,97 лв., уговорена в т.2 от стр. 6 от
договора, съгласно която с прекратяване на споразумението се прекратявали и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът
се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер
без отстъпка. В случая размерът на неустойката представлявал сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както
следва: (3x19,99
лв.) или общо 59.97
лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.), за което била издадена фактура №
**********/22.07.2017 г., за периода от 22.06.2017 г. до 21.07.2017 г.
Неизпълнението на основното задължение на ответника да заплаща в уговорения
срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна дало
основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса, както и да начисли и
претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на
сключените договори.
На 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключило договор за цесия със „С.Г.Груп“ ООД, по силата на който последното дружество придобило вземанията по посочените в исковата молба фактури спрямо А.Е.С.. На 01.10.2019г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД за цесията от 16.10.2018г., и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Сочи се още,
че за заплащане на дължимата сума, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 1673/2020 г. по описа на Районен съд –
Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение било
подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаната сума. Претендират се и направените деловодни
разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Назначеният особен представител на ответника оспорва предявения иск. Посочва, че не е ясно съдържанието и предмета на договорите за цесия от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и "С.Г.Груп" ООД от една страна и този от 01.10.2019 г. между "С.Г.Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, тъй като в приложените към исковата молба писмени доказателства било приложено само извлечение от Приложение № 1 от договора за цесия от 01.10.2019г., съгласно което вземането на "С.Г.Груп" ООД спрямо ответника А.Е.С., произтичащо от договора за мобилни услуги в размер на 10,47 лв. и начислена неустойка по тях в размер на 59.97 лв. е прехвърлено на „ЮБЦ" ЕООД като цесионер. Не ставало ясно кои вземания са включени в договорите за цесия, въпреки клаузите в договорите, че включените в премета им вземания са подробно индивидуализирани в отделни приложения, които обаче не били приложени към исковата молба. Тоест не било доказано твърдението на ищеца, че по приложените договори за цесия му е било прехвърлено процесното вземане. Освен това се твърди, че липсвали данни цесията да е съобщена на длъжника.
По отношение искът за неустойка, ответника чрез особения си представител прави възражение за изтекла тригодишната давност за предявяване на вземането по смисъла на чл.111 б.“б“ от ЗЗД, която започвала да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно приложената фактура, крайният срок за плащане бил 08.08.2017г., т.е на 08.08.2020г. е изтекъл този срок. Излагат се още подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в индивидуалния договор и Общите условия на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Общите условия на договора между „Българска Телекомуникационна Компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД вземания, посочени в Приложение № 1, представляващи неразделна част от договора.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. "С.Г.Груп" ООД е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД вземания от трети лица, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 27707/24.10.2018 г. на нотариус М.Г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е упълномощило "С.Г.Груп" ООД да го представлява пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за цесия от 16.10.2018 г. при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и да подписва същите.
Според извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.
С писмо към същия договор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.
По делото е представено и уведомление без номер, дата и данни за получаването им, от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД чрез "С.Г.Груп" ООД и от „ЮБЦ" ЕООД до ответника, с което го уведомяват за сключените договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
От материалите,
съдържащи се в ч. гр. д. № 1673/2020г. по описа на РС-Хасково, приложено по
настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 12838/14.08.2020
г. е издадена Заповед № 829/11.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за процесното вземане, както и разноски
по делото в размер на 25.00 лв. за платена държавна такса и 180.00 лв. адвокатско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против
ответника настоящия иск за установяване на част от вземанията, предмет на
заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл.92, вр. чл.99 и сл. ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства, в т.ч. и съдържащите се в приложеното по настоящото производство ч. гр. д. № 1673/2020г. по описа на РС-Хасково договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 14.03.2017г. и декларация от същата дата, по силата на който на ответника е следвало да бъде предоставяна мобилна услуга за добавен мобилен номер ********* с избран абонаментен план VIVACOM i-Traffic L, с месечна абонаментна такса 19.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, по несъмнен начин се установява, че между него и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството - оператор е трябвало да предоставя далекосъобщителни услуги срещу задължението от страна на абоната да заплаща дължимото възнаграждение за това. Вземането по този договор е било валидно цедирано от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г, и съответно от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
Тук следва да се посочи, вкл. и във връзка с ответните възражения, че съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява да е налице, нито към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, нито до приключване на устните състезания в настоящото производство. В действителност, съобразно утвърдената съдебна практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. За да има обаче цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такъв факт не е осъществен, нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. До ответника е било изпратено уведомително писмо за извършените, коментирани по-горе, прехвърляния на вземания, но то не е достигнало до знанието му. Не може да се възприеме и становището на ищеца, че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 ГПК. Ето защо, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва извод, че извършената цесия все още не е произвела спрямо него своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Освен това, макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорно упълномощаване. При това положение, съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника, респ. същият не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск.
За пълнота на изложението и във връзка с ответните оспорвания, на първо място следва да се посочи, че съдът счита, че принципно вземането за неустойка не е погасено по давност. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че падежът на вземането за неустойка, което е обективирано във фактура № **********/22.07.2017г., в действителност е настъпил на дата 08.08.2017г., а давността за изпълнение на вземането за неустойка, съобразно чл.111 ал.1 б.“Б“, настъпва с изтичане на 3-годишен срок. Безспорен и и фактът, че ищецът е предявил претенциите си по заповедното производство на 13.08.2020г., видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1673/2020г. В случая обаче са били приложими правилата, действащи по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. ДВ бр.44, 2020г., в сила от 14.05.2020г.). Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от с.з. „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: 2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти“, т.е. към 13.08.2020г. посочения давностен срок не е изтекъл.
Искът следва
да бъде отвхвърлен като неоснователен и на още едно основание, а именно, според
настоящия съдебен състав, неустоечната клауза, служеща като основание за
претендираната сума, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следва да следи служебно, а преценката се извършва към момента на
сключване на договора - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изхожда преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я
заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга,
в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за
сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл са
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Както бе посочено,
съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото, каквато
е настоящата хипотеза. В този смисъл е и цитираното вече Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин съществуването на парично вземане в претендирания размер, както и факта, процесната цесия да е породила действие спрямо ответника, за което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 1673/2020г. по описа на РС Хасково. По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода по спора и претенцията само от негова страна на такива, на ищеца не се следват разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу А.Е.С. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл.92, вр. чл.99 и сл. ЗЗД, за приемане на установено, че А.Е.С. дължи на “ЮБЦ” ЕООД сумата от 59.97 лв., представляваща дължима неустойка по сключен между А.Е.С. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 14.03.2017г., прехвърлена на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на “ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 829/11.09.2020г., издадена по ч.гр.д. № 1673/2020г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете
/Хр. Жисова/
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.