№ 65677
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110124467 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „А. за с. на в.“ ЕАД срещу С. В. Б.,
с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответницата С. В. Б. дължи на „А. за с. на
в.“ ЕАД заплащане на следните суми: 1/ 18 034,69 лева – главница, формирана от месечните
погасителни вноски по Договор за кредит № PLUS-/07.06.2019 г. за периода 20.04.2021 г. –
20.09.2029 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 23.11.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.04.2023 г. до окончателното плащане; 2/ 3 391,21 лева – договорна лихва за
периода 20.04.2021 г. – 23.11.2022 г.; 3/ 2 001,50 лева – мораторна лихва за периода
21.04.2021 г. – 03.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 17585/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
В условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца следните суми: 1/ 18 034,69 лева – главница, формирана от месечните погасителни
вноски по Договор за кредит № PLUS[1]/07.06.2019 г. за периода 20.04.2021 г. – 20.09.2029 г.,
по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 23.11.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното
плащане; 2/ 3 391,21 лева – договорна лихва за периода 20.04.2021 г. – 23.11.2022 г.; 3/ 4
362,00 лева – мораторна лихва за периода 21.04.2021 г. – 25.04.2024 г.
С Определение № 10193/02.03.2025 г делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание. Със същото определение съдът е дал указания на ищеца да обоснове
правен интерес от предявените при условията на евентуалност осъдителни искове,
предявени под условие, че съдът отхвърли установителните искове поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост.
В изпълнение на дадените указания е депозирана молба вх. № 87972/12.03.2025 г., с
която ищцовото дружество поддържа предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове, сочейки, че съществената разлика при съединяването на установителния
иск с осъдителния е новото обстоятелство, въведено в исковата молба, което не се е
съдържало в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и което не е било
поддържано спрямо предявения главен установителен иск – уведомяването на длъжника по
кредита за изявлението за настъпване на предсрочната изискуемост с исковата молба, т. е. в
1
момент, следващ подаването за заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът намира, че предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са
недопустими, тъй като основанието им е идентично с това по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – договорът за кредит. В този смисъл,
съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
8/2017г. от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и
ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност
на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато
тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е именно сключеният договор за
кредит. Изложените от ищеца твърдения за наличие на ново обстоятелство, посочено в
исковата молба, а именно, че в.та по кредита са обявени за предсрочно изискуеми именно с
получаването на препис от исковата молба, не обуславя различно основание на предявените
искове. Съдебната практика приема, че ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1
и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен,
бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно
изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на
това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на
изискумостта на вземането. В този смисъл и актуалната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 60162 от 26.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2482/2018 г., II ТО, ВКС, както и
Решение № 60110 от 04.03.2022 г. на ВКС по т.д. № 772/2020 г., I ТО, ВКС, и др. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове.
При горните мотиви, съдът намира, че предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове подлежат на връщане, на основание чл. 130, ал. 1 ГПК, вр. чл.126 ГПК,
като производството по делото по отношение на тях следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 126 ГПК, производството по гр. д.
№ 24467/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, В ЧАСТТА по предявените от „А. за с. на в.“
ЕАД срещу С. В. Б. при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на
следните суми: 18 034,69 лева – главница, формирана от месечните погасителни вноски по
Договор за кредит № PLUS /07.06.2019 г. за периода 20.04.2021 г. – 20.09.2029 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 23.11.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане; 3
2
391,21 лева – договорна лихва за периода 20.04.2021 г. – 23.11.2022 г.; 4 362,00 лева –
мораторна лихва за периода 21.04.2021 г. – 25.04.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от разпореждането да се връчи на „А. за с. на в.“ ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3