РЕШЕНИЕ
№
18.03.2015г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І-ви граждански състав
На 18.02. 2015 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Д. Г.
Прокурор: М. Михайлова
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Петрова
гр. д. № 2115 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба
с правно основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК от Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Казанлък, представлявана от Директора М О,с адрес: гр. К
против К С Ю с ЕГН, с адрес: с. Р. Твърди се, че родители на детето А К Ю, ЕГН:
са Ф А С, ЕГН и К С Ю, ЕГН:. А бил дете на девет години, което се отглеждало от
самото му раждане от Б Б А, ЕГН: и А С А, ЕГН: негови баба и дядо по майчина
линия. Твърди се, че биологичните родители на детето А живеели заедно около 3-4
години, като съжителството им било много
бурно, с постоянни раздели и събирания. Първоначално живеели при семейство А.,
но след това се преместили в с.Горно Черковище. След раждането на малолетния
А,К Ю не го припознавал и не поемал отговорност за неговите потребности. Ф С и
К Ю имА. още едно дете - К К Ю, ЕГН: , което било припознато веднага след
раждането си. Ф А С починала на
29.07.2010г., поради сърдечни проблеми, като след смъртта й, нейните родители
станА. настойници на детето А, за което било издадена Заповед за настойничество
от община Казанлък. Въпреки, че бащата имал две деца от Ф С, той никога не се отнасял с А като към негов син. Б и А А.
споделяли, че бащата по никакъв начин не бил подпомагал финансово или
емоционално развитието на детето и изцяло го бил оставил на техните грижи. През
пролетта на 2013г. Ю посетил ОУ "Георги Кирков" в гр.Казанлък, където
учил А и пожелал да се срещне с него, но детето се уплашило и избягало. Бащата
бил консултиран от класната ръководителка на детето да го припознае. Към
тогавашния момент Ю живеел на семейни начала с А Й с ЕГН, която се грижила за другото му дете -
К като за свое. През месец март 2013г. ответникът припознал детето А, на което
било издадено ново удостоверение за раждане, в което било вписано с имената - А
К Ю. Заповедта за настойничество от Община Казанлък на семейство А. била
отменена. Твърди се, че въпреки предприетите действия от бащата за припознаване,
детето оставало да живее при баба си и дядо си по майчина линия, без да
получава подкрепата на биологичния си баща, без да му бъде заплащана издръжка,
без да получава подаръци за свои лични празници, без инициатива от г-н Ю за
контакт с детето и без никаква промяна в отношенията им. Посочва се, че бащата
заминал за чужбина, като упълномощил съжителката си А П да се грижи за
по-малкия му син К Ю, а оставил А без представител, който да защитава
интересите му и да му осигури стабилна
среда за развитие. От съда се иска да постанови решение, с
което да лиши
от родителски права
лицето К С Ю,с ЕГН спрямо детето А К ЮЕГН и да
присъди да му заплаща месечна издръжка,
която да покрива ежедневните му нужди.В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът
Ю и РП- Казанлък не са подали становище по иска.Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Казанлък, чрез представителя си поддържа
молбата.Представителят на РП- Казанлък пледира за уважаване на молбата.
Редовно призован за датата на
съдебното заседание Ю се яви лично и пред съдебния състав заяви, че оспорва
молбата и желае да си вземе детето и да се грижи за него. Заяви, че майката на
детето починала преди 5 години и от тогава не бил плащал издръжка на А. Даде показания, че е живял с майката на А
само пет години, но от съвместното им съжителство им се родили две деца. А, по – голямото дете, не го бил припознал,
защото тогава бил в чужбина, в Кипър. Малкото дете припознал. Когато
съжителката му починала малкото дете било на
шест месеца. Ю. заживял с друга жена в с. Ръжена, с която се грижили за
нейните две деца от предишна връзка, за сина му К и за тяхното природено общо
дете. Бащата заяви, че е бил в чужбина, но вече се е завърнал в България.
Работи на повикване като хлебар, но няма сключен трудов договор. Призна, че има
задължения към Банка „ДСК“ АД на стойност 10 000 лв.. Оставало му още една
година, докато го изплати, но не успял своевременно да плаща вноските и банката
пристъпила към принудително събиране. Доходите му на месец възлизали на: 115лв.
наследствена пенсия за сина му Кямил, 35 лв. детски, 135лв. майчинство за
малкото му дете и 90лв. на седмица, които изкарвал като хлебар. Ю заяви, че е
ходил в училището на А. да го види и да му даде пари, но детето избягало.
Според бащата детето е във втори клас и
се учи добре. За втори път се срещнали на центъра на гр. Казанлък, бащата му
купил камионче и му дал 20 лв.. Една събота и неделя детето останало при бащата
в с. Ръжена, където според бащата имало удобства.Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че Ф А С и К С Ю са
родители на детето А К Ю. На 29.07.2010г. майката Ф А С е починала. Видно
от изготвения социален доклад след
смъртта на майката Ф С, детето А Ю остава изцяло на грижите на баба си и дядо
си по майчина линия - Б и А А. Детето е силно привързано към тях и ги възприема
като най-близките си роднини, обръща се към г-жа Али с „мамо". Бащата К Ю
напълно е загърбил задълженията си спрямо първородния си син. По време на
съжителството си с майката Ф С, Ю почти
не се е включвал в грижите за А, като основно са помагали бабата и дядото по
майчина линия, с които са живеели. К Ю напуска семейното жилище след смъртта на
майката, като оставя А при баба му и дядо му, не го припознава и взема само
най-малкото си дете К Ю, който веднага след раждането си е припознат. Видимо
отношението на бащата спрямо двете му деца е напълно различно, К е обгрижван от
бащата и новата му съжителка от най-ранна възраст, докато за А бащата не е
предприел действия по припознаването му, не го отглежда и не помага по никакъв
начин за ежедневната му издръжка. Предвид настъпилата смърт на биологичната
майка през 2010г. и липсата на припознаване от бащата към тогавашния момент, Б
и А А са учредени като настойници на детето със Заповед на Органа по
настойничество и попечителство към община Казанлък и са поели ангажимента за
цялостното му отглеждане и задоволяване на всички потребности. А К Ю живее при
своите баба и дядо на адрес: гр.К е собственост на Б А. Намира се в тиха улица
в централната част на гр.Казанлък с добра инфраструктура. В близост до жилището
се намират учебни заведения, магазини и поликлиника. На детето не му се налага
да ползва обществен транспорт, тъй като училището, което посещава е в близост
до жилището им. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Има вътрешен и
външен санитарен възел. Представлява двуетажна тухлена постройка с алуминиева
дограма, като къщата се състои от шест стаи. Едната стая е обзаведена за детска
стая на А. Б А работи в „Катекс: АД" - Казанлък с трудово възнаграждение в
размер на 340 лв., г-н А А работи, като склададжия в „Аркомат България" -
Казанлък с трудово възнаграждение в размер на 390 лв. месечно. Г-н А е
освидетелстван от ТЕЛК с ЕР №2485/27.06.2014г. с поставена диагноза - Диабетна
ретинопатия със степен на увреждане 74%, получава ежемесечно пенсия по болест в
размер на 194 лв. В домакинството живее г-жа Ф А М, която е пенсионер с
ежемесечна пенсия в размер на 190 лв.Към момента липсвала информация за упражняваната
трудова дейност от бащата на детето в чужбина, същият по никакъв начин не
подпомагал развитието на сина си и не изплащал издръжка за А. Детето не
получавало нито парични средства от бащата, нито дрехи или други лични вещи,
които са му необходими ежедневно. Поради настъпилата смърт на майката Ф С,
детето получава месечна наследствена пенсия.Към момента детето А Ю не получавал
месечни средства по чл.7 от ЗСПД, тъй като нямал законен настойник, който да
подаде в ДСП - Казанлък необходимите документи и да представлява детето. По
данни на бабата на детето по бащина
линия след смъртта на съжителката си Ф, К Ю се
пропил, натрупал много дългове, които не
можел да изплаща. През пролетта на 2013г. К Ю подава молба за
припознаване на детето А, заявявайки, че вече желае да полага грижи за него и
да го премести в училище в с.Ръжена. Допуснато е припознаването на малолетното
дете със съгласието на г-н и г-жа Али, като в продължение на година и половила,
няма настъпила положителна промяна в отношението на г-н Ю и той продължавал да
не отглежда момчето. Към момента в Д „СП“ Казанлък са получени данни, че А се
отглежда от Б и А А, тъй като бащата злоупотребявал с алкохол, натрупал
финансови дългове, конто не можел за изплати и поради това заминал за Германия
без да осигури настойник на сина си
А., който да го представлява в спешни ситуации. Детето е оставено изцяло
на грижите на своите баба и дядо и отново не получава никаква издръжка, което рефлектира
на цялостното му развитие.На 01.10.2014г. и на 03.11.2014г. Б А и А А подали в
ДСП – Казанлък молба №ЗД-94ББ-0012 и заявление №ЗДББ/0015, с което заявявали,
че от раждането на детето А К Ю, същото живеело при тях, желаели да продължат
грижите си за него, но без да бъде предприемана мярка за специална закрила -
настаняване по административен ред в семейство на роднини, а да станат негови
настойници.По делото се събраха гласни доказателства. Свидетелката Б Б А, баба
на детето по майчина линия, даде показания, че докато дъщеря й почине живеели
заедно с ответника, с който ту се разделяли, ту се събирали. Но след като
дъщеря й починала бащата не потърсил А. Не се обаждал и на рождения ден на
детето. Свидетелката отрече, да са възпрепятсвали срещите между баща и син.
Свидетелката потвърди, че бащата е купил на детето телефон, но те са взели сим
картата, защото след като се напиел ответникът тормозил детето по телефона през
нощта, като му повтарял „ ще те взема, ще те взема“ . Преди време бащата посетил социалните служби
и ги е уверил, че ще упълномощи свидетелката относно грижите за детето.
Слабостите на Ю. били , че пиел алкохол, играел хазарт на машинки, имал
борчове, заради което останал и без лична карта. Майката на ответника й
доверила, че работи в чужбина заради заемите му. На детето не се отразявали добре срещите с
баща му. Налагало се бабата да води А. на психолог, тъй като то се страхувало.
За тези проблеми учителите на детето били наясно. Бащата не бил давал издръжка
на детето. Свидетелят А С А, дядо на
детето по майчина линия, даде показания, че след смъртта на дъщеря му Ю
не е проявил никакъв интерес по отношение на детето. Пред
отдел „Закрила на детето” ответникът обещал, че ще отделя средства за
детето. Ю. употребявал алкохол и имал задължения към банки. Не е търсил детето
от както е починала майката. Според свидетеля бащата нямал намерение да се
грижи за детето, а целта му била да получава
детски надбавки.Свидетелката И П Ф, учителка на детето А, даде
показания, че то се отглежда от дядото и бабата и в първи клас постъпил с
голямо желание на училище до момента, в който отишъл за няколко дни при баща
си. До тогава детето споделяло, че не било го виждало. След срещата с бащата детето плачело и питало кога ще дойде баба му,
като имало случаи, в които прескачало оградата и си отивало у тях. Дядото от притеснение влязъл в болница. Детето получило страхова
невроза от баща си. Наложило се да
посещава училищния психолог и след Нова година се успокоило. Ю. му бил дал
телефон, по който звънял на детето. Веднъж го извикал в училищния двор и му дал
пари. Всички останали пъти детето се водило и вземало от училище от баба си и
дядо си. Свидетелката С Б С, съседка,
даде показания, че за детето грижи полагат бабата и дядото. За последно е
виждала Ю, когато е живял заедно с майката на детето. Бащата не е търсил детето, не се интересувал
от него, имал друго семейство. Тя не била чувала да му давал пари.Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите. Те имат преки и непосредствени
впечатления относно грижите за детето, показанията им са последователни,
непротиворечиви и неопровергани от други доказателства по делото, поради което
съдът ги възприема изцяло.Братът на ответника З С З даде показания, че от 5
години от както починала майката, за детето се грижат бабата и дядото. Бащата
го бил взел единствено за една, две седмици миналата година. Искал да го запише
на село на училище, но детето искало да учи в гр. Казанлък. Ответникът не давал
пари на А, защото той получавал пенсия от майка си. Преди една година брат му
пиел. Имал борчове от банки и други институции, но ги изплащал.Преди една, две
години ходил да играе на машинките, но сега е престанал, тъй като от четири
години живее с друга жена. Към момента работи във фурна в с. Розово и има
финансова възможност да се грижи за детето. Съжителката на ответника А Й П даде
показания, че два пъти за пет години са търсили А на училище, но той избягал.
Тя полагала грижи за братчето на А и за общото им дете с ответника, което е на
3 месеца. Ответникът не употребявал алкохол, понякога пиел по една биричка.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази част, тъй като те са в
противоречие с показанията на другите разпитани по делото свидетели и на събраните
писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
За да бъде постановено лишаване от родителски права
като крайна мярка за защита на децата чл. 132, ал.1, т.2 от СК предвижда
кумулативното наличие на две условия: родителят без основателна причина трайно
не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Съдът намира, че в настоящия
случай всички тези предпоставки са налице.
Съдът приема за безспорно
установено, че бащата трайно се е дезинтересирала от детето си А К Ю, без
основателна причина не полага грижи за него и не му дава издръжка в пари и /
или в натура. От свидетелските показания, изготвения социален доклад и
признанията на ответника се установи, че от пет години, през които е изоставил
детето си на грижите на бабата и дядото по майчина линия, той се е срещал със
сина си само два пъти. През този период Ю заживял с друга жена, която полагала
грижи за по-малкия му син Кямил и общото им дете, което е на три месеца. От
свидетелските показания се установи, че бащата имал проблем с алкохола и
хазарта, бил задлъжнял към банки и кредитни институции, което налагало
периодично да търси работа в чужбина. Бабата и дядото на детето са предоставили
шанс на бащата, като са го подкрепили в решението му да припознае А. Според социалния доклад след припознаване
на детето у Ю не настъпила положителна промяна. Напротив той продължавал да не
отглежда А, който бил оставен отново на
грижите на баба си и дядо си по майчина линия. При проверка на социалните
работници било установено, че бащата бил натрупал финансови дългове, които не можел за изплати и поради това заминал за
Германия без да осигури представител
на сина си А, който да го представлява в спешни
ситуации. Детето е оставено изцяло на грижите на своите баба и дядо и отново не
получавало никаква издръжка, което рефлектира на цялостното му развитие. Бащата укоримо се е самоосвободил от
родителските си функции. Формалното притежаване на родителските функции е
станало неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето, поради което
ответникът следва да бъде лишен от родителски права на основание чл. 132, ал.1,
т.2 от СК по отношение на детето си А. Костадинов Ю..
Предвид охраняване
интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно
развитие и социално формиране, и съществуващата между родител и дете кръвна
връзка, съдът намира, че ответникът трябва да има възможност да вижда детето си
поне един път месечно – всяка последна неделя на месеца от 10:00 ч. до 18.00
ч..
Съобразно разпоредбата на
чл. 134, т.1 от СК, съдът следва да определи и размера на дължимата издръжка.
Съгласно чл. 143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Родителите на ненавършили пълнолетие деца дължат издръжка
безусловно, като размерът й, съобразно чл. 142, ал.1 от СК се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. В настоящия случай детето безспорно се нуждае от средства за издръжка
- за храна, облекло, лекарства и т.н. В случая бащата е трудоспособен. Пред
съдебния състав бащата даде показания, че работи без трудов договор като
хлебар, за което получава по 90 лв. на седмица. В производството не се доказаха
обстоятелства, препятстващи даване на издръжка в минимален размер от страна на
бащата. Същият, обаче, полага грижи за по-малкия си син К и за тримесечното си
бебе, родено от съжителството му с А П.
С оглед на изложеното съдът счита, че следва да
определи издръжка в минималноопределения от законодателя размер, а
именно в размер на 90 лв., считано от 19.11.2014 г..
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на КРС държавна такса в
размер на 80 лв..
Водим от горните съображения,
съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК, К С Ю с ЕГН, с адрес: с. Р по
отношение на детето А К Ю с ЕГН .
ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ ОТНОСНО ЛИЧНИТЕ
ОТНОШЕНИЯ между
бащата К С Ю с ЕГН и детето А К Ю с ЕГН, както следва: бащата има право вижда
детето си всяка последна неделя на месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч..
ОСЪЖДА К С Ю с ЕГН, с адрес: с. Р да заплаща на детето А К Ю с ЕГН , ежемесечна
издръжка в размер на 90 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
19.11.2014 г. до настъпване на причини, които обуславят изменяване или
прекратяване на дължимата издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА К С Ю с ЕГН, с адрес: с. Р да заплати на РС - Казанлък сумата от 80 лева държавна такса..
Препис от решението след влизането му в сила да се
изпрати на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването
от родителски права в актовете за гражданско състояние, както и на АСП, Дирекция
социално подпомагане гр. Казанлък за предприемане на процедура по чл.153,ал.3
от СК за уведомяване на органа по настойничество или попечителство при
Общината.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред ОС – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: