ПРОТОКОЛ
Номер 125.08.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 25.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Галина Арнаудовав
Членове:Георги Чамбов
Иван Ранчев
Прокурор:Николай Божилов (АП-Пловдив)
Елеонора Крачолова
Секретар:
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Ранчев
Въззивно частно наказателно дело № 20205000600398 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Съгласно разпореждане на съдията-докладчик, на основание заповед РД №
40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд Пловдив и раздел II т. 5 от Правила и
мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия на ВСС /Протокол № 15/12.05.2020
г./, изменен и допълнен с Протокол № 16/19.5.2020 г., и с оглед наличната техническа
възможност за осъществяване на видеоконферентна връзка със Skype, същата в момента е
осъществена със Затвора - П., с добра картина и звук.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. М. , редовно призован, присъствието му за днешното съдебно
заседание е осигурено в Затвора – П. посредством „Skype“- връзка.
В съдебната зала се явява защитникът му адв. Е. П..
Апелативна прокуратура Пловдив изпраща представител прокурор Николай
БОЖИЛОВ.
В залата за техническото осигуряване на връзката по “Skype“ присъства и
системният администратор В.Н..
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Знам, че делото се гледа по „Скайп“ поради „Корона Вируса“.
Разясниха се правата на страните по чл.274 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам отводи към състава на съда, секретаря
и защитника.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото. Нямаме отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.М.: Да се даде ход на делото. Нямам отводи.
Съдът след съвещание счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик Иван Ранчев.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл.275 от НПК.
АДВ.П.: Представям и моля да приемете като писмено доказателство по делото една
епикриза в заверено копие, касаеща здравословното състояние на съпругата на моя
подзащитен – М.А.М., на 60 години, с вписана диагноза: Увреждане на междупрешленни
дискове в поясен отдел и з., като съпругата му основно разчита на негова помощ. Нямам
искания за събиране на други доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се приеме представеното от защитника ми. Нямам искания за
събиране на други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представеното от защитата писмено доказателство.
Нямам други искания.
Съдът след съвещание счита, че няма пречка да се приеме така представеното от
защитата писмено доказателство, след което, с оглед изявлението на страните, че нямат
искания за събиране на други доказателства, следва да бъде даден ход на делото по
същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ се и се ПРИЕ представената епикриза на М.А. М.А, издадена от МБАЛ
„З.В.“ ЕООД гр. В., Н. отделение, за лечение в периода 21.01.2020 г. – 26.01.2020 г.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.П.: Уважаеми апелативни съдии, аз акцентирах и при първоначалното вземане
на мярката за неотклонение, и при последващото искане за изменението на тази мярка. Вие
сте се запознали с доказателствата и с това колко са оскъдни и не могат да бъдат безспорни
и категорични относно това, че моят подзищитен от субективна страна е направил опит да
убие пострадалия К.. Аз и затова съм поставила в жалбата пострадалия под съмнение, тъй
като може да се направят съвсем различни изводи от неговите показания, като бъдат
съпоставени с останалите доказателства и с обясненията на моя подзащитен.
Съвсем накратко, няма да се разпростирам дълго, искам да обърна внимание при
първия разпит на пострадалия свидетел К. какво е казал той - че моят подзащитен бил
стрелял по него. Обстановката е била през нощта, тъмно. Аз не се впускам в цялата
хронология, тъй като Вие сте запознати, но било е тъмно, бил е осветен подзащитният ми с
фенер и за да се защити, той така казва, съответно, някой е стрелял срещу него и той също е
стрелял.
След това, в показанията си пострадалият казва пък: „Аз го подгоних“. След
стрелбата тръгнал да го гони, настигнал обвиняемия. Обвиняемият го ударил с пистолета, а
той паднал и загубил съзнание /говоря за пострадалия/.
После, във втория разпит вече има еволюция в неговите показания, като казва, че
след като бил ударен с пистолета от моя подзащитен, той паднал по гръб, така бил минута-
две и след това вече можел да стане. И при двата случая, въпреки че има еволюция и
промяна в показанията на пострадалия и при двата случая аз задавам въпрос: Ако моят
подзащитен желаеше и имаше намерение да умъртви пострадалия, защо когато първият път
казва, че е бил в безсъзнание 1-2 минути, не го е умъртвил и втория път, след като променя
показанията си, бил лежал от болка една минута по гръб, защо моят подзащитен пък не го е
умъртвил, ако е имал намерение да извърши това деяние - ето тук възникват тези
противоречия с обвинението и с наличния доказателствен материал.
Моля да обърнете внимание на показанията на св. А. - колега на пострадалия, на
който той се е обадил по телефона и след това, след като вече бил гонил моят подзащитен,
пак му се обажда и му казва: „А.М. ме удари и избяга“. Не е казал „опита се да ме убие“.
Сигурна съм, че и такъв е сигналът на телефон № 112. Аз в жалбата си съм изложила, че
нямам информация какво се съдържа като информация на този диск. Нито прокурорът се
беше запознал, нито съдията, още по-малко пък аз като защитник. Но смятам, че в случая
въобще не се касае за опит за убийство. Може да се касае за обвинение, каквото не е
повдигано – по чл.235 от НК за незаконна сеч, по чл. 339 от НК – за незаконно държане на
огнестрелно оръжие, но в никакъв случай не се касае за опит за убийство и няма други
доказателства, които да го подкрепят. Тъй като съдебният състав погледна снимката, аз
искам да обърна внимание на това, че има един проектил и няма повече от месец и половина
назначена съдебно-балистична експертиза. Има един проектил, който е на височина 61 см.
от земята в ствола на едно дърво. Отделен е въпросът дали този проектил е точно от
пистолета на моя подзащитен, защото аз се запознах така с обстановката, там много се
стреляло по гората и т.н. Не че някой иска да убива някого, просто ходят и стрелят и не
знам дали този проектил е точно от пистолета на моя подзащитен. Това тепърва ще се
установява.
Освен това, пострадалият е казал: „имаше прясно протекла смола“. Всички сме
виждали в гората как се правят едни нарези и се събира смола, но тя не изтича за един час,
така че няма как да е прясно протекла смолата. Друго, което пак трябва да бъде предмет на
балистичната експертиза, каква е била целта, ако моят подзащитен е произвел този изстрел
с този проектил в дървото. Каква е била целта, в която той не знам дали изобщо се е целил.
Било в краката, има откат и 1 мм. отклонение на цевта дава доста голямо разстояние в
сантиметри. Така че, не знаем какъв е бил теренът – равен ли е бил, наклонен ли е бил, все
неща, които разколебават обвинението по отношение на обоснованото предположение.
Другото, което не е ясно, така, както е повдигнато обвинението е по какъв начин
обвиняемият се е опитал да убие пострадалия – когато го е стрелял или когато го е ударил с
дръжката на пистолета или със самия пистолет – това вече не ни е ясно.
По отношение на другите кумулативно изискуеми предпоставки за продължаване на
тази смятам много тежка за конкретния казус мярка за неотклонение - дали обвиняемият има
реална опасност да се укрие и да извърши друго престъпление. Да извърши друго
престъпление – виждаме той е човек на около 60 години, който досега няма никакви
осъждания. Няма заявителски материали, няма каквито и да било простъпки от този вид.
Освен това, няма и опасност да се укрие.
Защо съдът в П. прие, че е налице опасност да се укрие - защото пострадалият е
стрелял в лицето му от един метър разстояние с газов пистолет. Какво да направи? Да остане
там на място ли? Естествено е, че е тръгнал да бяга. Не може някой да стреля в лицето ти с
газов пистолет, най-напред ставаш неадекватен. След това, тъй като три пъти е стреляно в
лицето му, е полежал няколко часа и полицията го е заловила в дома му. Нито се укривал,
нито някъде е отишъл.
За да не пропусна, въпросният газов пистолет никой от разследващите не си е
направил труда да го изземе. По данни на пострадалия не бил негов. А пък аз бях направила
искания, на досъдебното производство, де факто пострадалият е лишаван от право да носи
огнестрелно оръжие. Така че, следваше този въпрос да бъде изяснен за такъв сравнително
дълъг период от време, смятам, че около два месеца. А защо е носил газов пистолет със себе
си, къде е този газов пистолет, къде са гилзите от този газов пистолет, за да се установи и да
се направи проверка на показанията на пострадалия - дали е стрелял там, където моят
подзащитен е бил, ние не отричаме, че е рязал незаконно дърва, че е притежавал пистолет,
дали там е стрелял или на друго място. Все въпроси, без отговори все още и не знам дали
специално на този последен въпрос ще има някакъв отговор, защото вече е късно да се ходи,
да се търси газовият пистолет, да се събират някакви си гилзи – няма да получим отговор на
този въпрос. Но аз смятам, че не са налице нито обосновано предположение, нито опасност
да се укрие подзащитният ми, нито да извърши престъпление. Единствено тази тежка мярка
за неотклонение се крепи на тежестта на повдигнатото обвинение. Друго според мен, аз не
мога да си обясня като основание за „Задържане под стража“.
Благодаря Ви за вниманието. Ще моля да измените мярката за неотклонение на
подзащитния ми А.М. в по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.М. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА: Искам домашен арест. Няма какво
друго да добавя. Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще Ви моля да потвърдите
протоколното определение на Пазарджишкия окръжен съд като правилно, обосновано и
законосъобразно. Спрямо М. е повдигнато обвинение за опит за убийство. За едно нещо е
права колежката, че не са повдигнати и още три други обвинения, но ние сме ограничени в
това, в което имаме повдигнато обвинение.
Не мога да се съглася с анализа, който направи тя на доказателствата. На първо място,
налице е годно средство, с което обвиняемият е могъл да лиши пострадалия от живот. На
второ място, иззетият пистолет „М.“, незаконно притежаван от обвиняемия М., е в крайно
положение – това значи, че рамата е опъната докрай и са произведени всички възможни
изстрели с този пистолет с наличните в него боеприпаси. Не мога да твърдя като колежката,
че съм специалист - балистик, но това според мен е достатъчно.
На следващо място, описано е добре, къде се е бил прикрил пострадалият. Описано е
добре и нараняването на ствола на дървото. Да, безспорно, експертиза балистическа трябва
да се проведе, за да може да има отговор на въпроса за идентичност на проектила с
изстрелване от конкретната цев на късоцевното оръжие.
На следващо място, дали може да се укрие и да извърши друго престъпление. Тук
съм склонен да се съглася с нея, че същият няма да се укрие. Той е улегнал човек, на години,
с установени житейски навици, с постоянно местоживеене, но не мога да се съглася с тезата
на защитата, че не може да извърши друго престъпление.
Вие сами виждате обстоятелствата, при които е извършено първото престъпление, т.е.
опитът за убийство - в момент, в който той извършва незаконна сеч, отделно от това, с
наличието и на огнестрелно оръжие, което той притежава без всякакво разрешително, без
значение дали е от баща му, дали е купено от „Р.п.“, въпросът е, че това е годно огнестрелно
оръжие.
По отношение на медицинските документи, които бяха представени за съпругата на
обвиняемия М., следва да се посочи, че епикризата е с дата 26.01.2020 г., тоест с един период
от почти вече осем месеца, откакто е претърпяла болезненост. Не е доказано увреждания на
коренчетата на нерва, не е доказана дискова херния. Касае се за патология, която най-
вероятно е протрузия на гръбначния стълб, а такова заболяване предполагам, че поне 2/3 в
залата имаме и не е обстоятелство, което може да наложи изменение на мярката за
неотклонение в по-лека такава, за да може обвиняемият да се грижи за нея. И към настоящия
момент считам, че най-адекватната мярка за неотклонение е именно „Задържане под стража“
В този смисъл ще ви моля да потвърдите протоколното определение наПазарджишкия
окръжен съд като обосновано и законосъобразно. Благодаря ви за вниманието.
АДВ. П. /реплика/: Прокурорът каза, че обвиняемият е можело да лиши от живот
пострадалия. Да се спрем на момента, когато пострадалият е бил в неадекватно състояние.
Защо не го е лишил от живот, ако е имал такова намерение? Значи, можел е, но не го е
лишил от живот.
По отношение на това, че има опасност да извърши престъпление. Какво
престъпление има опасност да извърши? За това, че имал пистолет, държал пистолет – вече
не държи пистолет, той е иззет. Какво престъпление може да извърши? Аз съм любопитна,
обвинението дали може да посочи какво престъпление може да извърши. Вярно е, че е разял
незаконно дърва и той е обяснил защо. Смятам, че след престоя му в ареста, който след
седмица ще стане два месеца, след престоя му в ареста той изобщо едва ли би си помислил
да извършва каквото и да било.
И по отношение на епикризата, да - от януари месец е тази година, но заболяванията,
които са посочени, са нелечими. „з.“ е заболяване, за всички е ясно, и съдебният състав и
обвинението и аз сме чували много медицински експертизи в това отношение, че захарният
диабет прогресира, но не се лекува. В самата епикриза е написано: статус при изписване „с
подобрение“, но не „с излекуване“. Захарният диабет предизвиква полиневропатия и много
други усложнения. Ето защо аз моля за по-лека мярка за неотклонение.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ А. М. М. : Очаквам добро от съда. Да не съм
в ареста - това очаквам от съда.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение №333 от 17.08.2020 г. по ЧНД № 373/2020 г.
Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение искането на защитата на обвиняемия
А. М. М. по ДП № 367 ЗМ305/2020 г. по описа на РУ на МВР - В. за промяна на мярката му
за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Недоволен от така постановеното определение е останал защитникът на обвиняемия
М. – адв. Е. П. от АК - П., като го обжалва в законоустановения срок пред въззивната
инстанция, намирайки, че след вземане на първоначалната мярка „Задържане под стража“ са
налице нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й в по-лека. Според защитника,
събраните до момента доказателства не могат да доведат до извода за наличие на
обосновано предположение, че подзащитния му е свързан с вмененото му престъпление по
чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, защото е бил предизвикан от действията на пострадалия К.,
след което е избягал от местопроизшествието. Няма опасност от неговото укриване или
извършване на друго престъпление, защото е с постоянен адрес по местоживеене, не е
осъждан и с добри характеристични данни. Твърди се и че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като след изслушването на последната
дума на обвиняемия, не се е оттеглил в действителност на съвещание, като веднага е
произнесъл определението си. Поради тези причини счита, че са отпаднали основанията за
приложение на взетата спрямо обв. М. най-тежка мярка за неотклонение и моли за
изменението й в по-лека.
Обв. М. участва в съдебното заседание посредством провежданата видеоконферентна
връзка със Затвора - П., като се представлява от адв. П.. Двамата заявяват, че поддържат
жалбата си по изтъкнатите в нея съображения. Поставят акцент върху липсата на достатъчно
доказателства за авторството на деянието, както и на реална опасност от укриване или
извършване на друго престъпление, като молят за по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като липсва промяна
на първоначално взетите предвид обстоятелства за най-тежката мярка за неотклонение и
следва да се потвърди атакуваното определение .
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и с направените оплаквания в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Окръжният съд обосновано е преценил, че събраните до момента доказателства не
могат да доведат да някакви коренно различни изводи от тези, при които е била взета
първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обв. М..
Аргументирано е отчел, че все още не е разколебано обоснованото подозрение за
съпричастността на обв. А.М. спрямо вмененото му във вина тежко умишлено престъпление
по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като по делото продължават процесуално-следствените
действия.
Не са налице и нови данни, въз основа на които да се приеме, че е отпаднала реалната
опасност от извършване на друго престъпление, предвид на презумпцията на чл.63, ал.2, т.3
от НПК и високата степен на обществена опасност на деянието, за което е повдигнато
обвинение с предвидена наказателна отговорност от не по-малко от десет години лишаване
от свобода. Отделен е въпросът, че по делото са налице данни и за същевременното участие
на обвиняемия в друга престъпна деятелност, за която макар и да не му е повдигнато
обвинение, все пак сочи за опасност от извършване на друго престъпление.
В този смисъл изтъкнатите от защитата основания за неговия постоянен адрес по
местоживеене, чисто съдебно минало и добри характеристични данни, не биха могли да
повлияят за промяната на този извод, съобразен при началното взимане на мярката за
неотклонение. А представената епикриза на съпругата на обвиняемия датира от преди
повече от половин година с данни за подобряване в здравословното й състояние.
С напредването на разследването по досъдебното производство, ако се съберат нови
доказателства, оборващи предходните такива за съпричастността на обв. М. към така
вмененото му престъпно деяние, няма пречка да се постави отново въпросът за
адекватността на взетата спрямо него мярка за неотклонение.
Доводите на защитата за прекомерност на взетата най-тежка мярка за неотклонение,
също се явяват неоснователни, тъй като не са нарушени принципите на ЕКПЧОС, свързани с
разглеждането и решаването на делото в разумни срокове. И това е така, защото
продължават процесуално-следствените действия, като се изчаква заключението по
назначената съдебно-балистична експертиза, която е от важно значение по делото.
В тази връзка съвсем логично е било преценено, че посочените в жалбата основания,
на настоящия етап от разследването не могат да бъдат приети за обосновани и като
последица да доведат до промяната на взетата спрямо М. първоначална мярка за
неотклонение.
Не отговаря на действителността и твърдението за допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като съдът след изслушването на последната дума на
обвиняемия М., реално не се е оттеглил на тайно съвещание, с което е показал своята
предубеденост. Видно от изготвения по делото съдебен протокол, подобно действие е било
извършено и отразено, като пред защитата е нямало пречка по реда на чл.312, ал.1 и ал.2 от
НПК да се направи писмено искане за поправка на съдържанието му, но това не е било
сторено. В този смисъл и твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение
няма как да бъде споделено, с оглед на съдържанието на изготвения по делото съдебен
протокол, в който надлежно е вписано провеждането на това процесуално действие,
съобразно изискванията на НПК.
За това, следва да се потвърди обжалваното определение на Пазарджишкия окръжен
съд, с което е оставена без уважение молбата на защитата на обв. М. за промяна на мярката
му за неотклонение в по-лека такава.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание чл. 65, ал. 8 и
ал.9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 333, постановено в съдебно заседание на
17.08.2020г. по ЧНД № 373/2020 г. по описа на Окръжен съд – П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________