Р Е Ш Е Н И Е 833
/ 1.7.2020г.
Номер 01.07.2020г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети юни Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №07649 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Н.Б.Н., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 275,98лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 36,99лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3805/25.09.2019г., издадена по ч.г.д.№05468/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Н.Б.Н. е оспорил вземанията по основание, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че не е собственик на процесния имот, тъй като е направил отказ от наследството на баща си Б.Н.К., поради което и няма облигационна връзка между страните.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №3805/25.09.2019г., издадена по ч.г.д.№05468/2019г. на ПРС, които са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия ищецът “Топлофикация-П.”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 15.06.2020г.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.12.1990г. бащата на ответника Б.Н.К. е придобил в режим на СИО правото на собственост върху процесния апартамент. Видно от удостоверението за наследници Б.Н.К. е починал на 11.06.1993г., но ответникът се е отказала от наследството на баща си, като отказът е вписан в книгата към ПРС под №249/19.12.2019г.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Н.Б.Н., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 275,98лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 36,99лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3805/25.09.2019г., издадена по ч.г.д.№05468/2019г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№05468/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: