Определение по дело №790/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1459
Дата: 13 април 2023 г. (в сила от 13 април 2023 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20233100500790
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1459
гр. Варна, 13.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500790 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „С. Б.“ ЕООД, ЕИК ................. срещу
Решение № 475 от 14.02.2023г. по гр.д. № 15945/2021г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с
което на основание чл. 220, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявеният от въззивника срещу П. С.
С. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов
договор № 6296/03.02.2020г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението, поради неправилния правен извод, че в конкретния случай не е настъпило
прекратяване на ТПО между страните на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, а то е прекратено на
друго основание, поради което ответникът не дължи обезщетение за неспазено
предизвестие. Установено е по делото, че ответникът е отправил предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, в което изрично е
заявил, че няма да отработи предизвестието и че е съгласен да му бъде удържано
обезщетението за неспазено предизвестие от дължимото му трудово възнаграждение за м.
февруари 2020г. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по
ТПО решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент
съгласно приетото в съдебната практика. Ако страна в ТПО реши да се възползва от тази
законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от
срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора, преди
изтичане на срока на предизвестието, е поискала. В този смисъл се е позовал, че меродавен е
моментът на прекратяването на ТПО, посочен от страната, което е поискала прекратяването
му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че страната заяви, че не желае срокът
на предизвестието да бъде спазен изобщо, то ТПО се прекратява в момента на достигане на
1
изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на
прекратяване на ТПО и обезщетението по чл. 220 от КТ е дължимо. Отправил искане поради
изложеното обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск да се уважи.

В отговор на жалбата П. С. С. оспорил доводите в нея като неоснователни. Посочил,
че правилно в решението си ВРС приел, че за да произведе неспазването на предизвестието
ефекта на прекратяване на трудовия договор, дължимата сума за обезщетение трябва реално
да се заплати, а ако не се заплати към момента на неспазване на предизвестието,
прекратяване на трудовия договор не настъпва. След като е безспорно по делото, че
ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие към 14.02.2020г.,
то трудовият договор не е прекратен от този момент. По делото липсват данни за момента
на получаване на предизвестието от 15.02.2020г. от работодателя, а заповедта на
работодателя за прекратяване на трудовия договор считано от 16.02.2020г. е получена от
работника на 17.03.2020г. Дори и да се приеме, че обезщетението е дължимо, то по делото
не е установено получено от ответника БТВ за пълен отработен месец, а е установено, че за
отработените от него 10 дни е получил аванс в размер на 400 лв., в който размер евентуално
би било дължимо процесното обезщетение. Обратното би довело до неоснователно
обогатяване на работодателя. В този смисъл отправил искане жалбата да се остави без
уважение, а решението на ВРС да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 02.05.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената/дължима държавна такса се връща на задълженото лице, на основание чл. 78, ал. 9
от ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3