Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в
публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря
Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев търг. дело № 93 по
описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 59 ЗБН.
Образувано е вследствие на
предявени от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките Синдици
на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище ***, срещу „Д.“
АД, ***, евентуално обективно съединени искове с правна квалификация чл. 59,
ал. 5 ЗБН, съответно чл. 59, ал. 3 ЗБН, за обявяване по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на извършени от кредитор на банката
прихващания, с изявления под вх. № 10324/31.10.2014 г., вх. № 10322/31.10.2014
г. и вх. № 10321/31.10.2014 г., за относително недействителни.
Ищците посочват, че със съдебно
решение № 664 от 22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС банката е
обявена в несъстоятелност и е постановено осребряването на имуществото й. С
решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 по описа на
САС, ТО, III състав, посоченото решение на СГС е отменено в частта, с която за
начална дата на неплатежоспособността на банката е приета датата 06.11.2014 г.,
като е определена друга начална дата – 20.06.2014 г. Задължението на
назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката,
както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на
вземане на банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от
провеждане на исковете.
На 30.10.2014 г. в „К.Т.Б.“ АД –
в несъстоятелност били получени уведомления за извършени цесии с вх. №
10186/30.10.2014 г., вх. № 10185/30.10.2014 г. и вх. № 10179/30.10.2014 г. от Е.Р.М.,
ЕГН ********** и от „Е.“ ЕАД, ЕИК*******, с които цедентите уведомили банката,
че са прехвърлили в полза на цесионера - „Д.“ АД свои парични вземания към
кредитната институция. Пояснено е, че вземанията на Е.Р.М. произтичали от
договор за откриване на преференциален безсрочен депозит от 03.04.2011 г. по
депозитна сметка с IBAN: ***, в размер от 2 218 405, 49 щатски долара, както и
от договор за индивидуален срочен депозит № 41095/15.05.2014 г. по депозитна
сметка с IBAN: ***, в размер от 920 000,00 евро, а вземането на „Е.“ ЕАД имало
за свои източник сключен договор за
индивидуален срочен депозит № 38933/07.01.2014 г. по депозитна сметка с IBAN: ***,
в размер на сумата от 23 000 000,00 евро. Фактическата
обстановка се обогатява от ищеца с изтъкване на това, че посредством три
изявления за прихващане с вх. № 10324/31.10.2014 г., вх. № 10322/31.10.2014 г.
и вх. № 10321/31.10.2014 г., придобитите от цесионера вземания били прихванати
за погасяване на задълженията на ответника „Д.“ АД по четири договора за банков
кредит от 11.01.2011 г., 14.12.2006 г., 08.01.2013 г. и 25.03.2014 г., по
силата на които „КТБ“ АД е отпуснала на кредитополучателя -„Д.“ АД банкови кредити
в общ размер от 15 000
000,00 щатски долара, 29 890 000,00 лева и 26 000 000,00 евро, като всички суми
по така направените кредитирания били ефективно усвоени от кредитополучателя
им. Отбелязва се и това, че към 31.10.2014 г. – датата на постъпване в
деловодството на банката на изявленията за прихващане предприети от „Д.“ АД,
общият размер на неговите задължения по цитираните три кредитни правоотношения възлизал
на 10 491 686,41 щатски долара, 19 460 925,20 лева и 24 943 369 евро.
Ищците посочват, че доколкото
компенсационните изявления са извършени след приетата с решението на САС
начална дата на неплатежоспособността (20.06.2014 г.), по силата на чл. 59, ал.
5 от ЗБН, то същите не могат да бъдат противопоставени на кредиторите на
несъстоятелността, като считат за приложима спрямо тези сделки редакция на
разпоредбата след измененията, извършени с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от
28.11.2014 г. Излагат доводи, че извършените прихващания не могат да бъдат
противопоставени на кредиторите на несъстоятелността и въз основа на редакцията
на разпоредбата със съдържанието отпреди изменението. Акцентират над това, че
не са били налице и предпоставките за извършване на атакуваните прихващания,
тъй като активните вземания, за които „Д.“ АД поддържа да е придобил по
сключени договори за цесия не могли да се квалифицират, като ликвидни и
изискуеми, защото временната мярката по налагане на режим на специален банков
надзор водела до спиране на изпълнението на всички задължения на банката и
ограничаване на дейността й.
При тези твърдения, синдиците на
несъстоятелната банка предявяват искове за обявяване на недействителност по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на изявленията на „Д.“ АД от 31.10.2014
г. за прихващане на задълженията си към „К.Т.Б.“ АД с вземанията, придобити от Е.Р.М.
и „Е.“ ЕАД по договорите за цесия.
В срока по чл. 367 от ГПК
ответникът е подал писмен отговор, с който излага становище за неоснователност
на предявените против него искове. Признава твърденията на ищеца относно
съществуването, основанието и размера на насрещните вземания на ищеца и на
ответника към 31.10.2014 г., както и извършените от негова страна и достигнали до
банката-адресат изявления за прихващане. Посочва, че при изложената от ищеца
фактическа обстановка приложение е допустимо да намери единствено разпоредба на
чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията ѝ към момента на получаване от страна
на банката на изявленията за прихващане – 31.10.2014 г. В дисонанс с принципите
на правовата държава и правната сигурност било с последващи изменения да бъдат
преуреждани заварени материално-правни правоотношения и страните по тях да се
съобразяват с бъдещи нормативни постановки. Според приложимата по мнение на
ответника редакция на правната норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността можело да бъдат обявени по
установения исков ред единствено прихващания сторени след началната дата на
неплатежоспособността от банката-длъжник, а не и от нейни кредитори. В този
контекст, доколкото оспорваните прихващания са упражнени с едностранно
изявление от страна на кредитор, то съгласно визираната по-горе редакция на
закона всяка от манифестираните компенсационни сделки е противопоставима на останалите
кредитори на несъстоятелността, които не разполагат с възможността да парират
действието й спрямо себе си. На следващо място от ответника се настоява,
че насрещните вземания предмет на
реализираните компенсации били ликвидни,
тъй като между страните по делото отсъствали разногласия за основанието и
размера им. Налице били и всички материални предпоставки разписани от
законодателя за валидно извършване на прихващане, тъй като ЗЗД изисквал
изискуемост единствено на активното вземане, докато пасивното било достатъчно
да бъде и само изпълняемо. Решението на БНБ за спиране изпълнението на всички
задължения на банката, касаело единствено извършваните от банката реални
плащания, а не създавало нормативно препятствие за реализацията на прихващания
от кредитор на „КТБ“ АД, а освен това коментираната мярка по никакъв начин не
създавала основание за отлагане настъпването
на падежа на активните вземания, а само освобождавала банката от отговорност за
забава в тяхното изпълнение.
В срока по чл.372 от ГПК от името
на ищците е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържа изложеното
в първоначалната такава и наред с това се оспорват възраженията на ответника
развити в писмения му отговор. Посочва се, че следва да се приемат за безспорни
признатите в отговора на исковата молба обстоятелства. Нямало съмнение, че
компенсаторният ефект на всяко едно от трите атакувани прихващания бил настъпил
към момент след определената от съда начална дата на неплатежоспособността на
банката. При условията на евентуалност са въведени твърдения, че реализираните
прихващания от „Д.“ АД са относително недействителни и на основание чл. 59, ал.
3 ЗБН, защото към момента на придобиване на вземанията по договорите за цесия,
ответното дружество е било недобросъвестно, поради наличието на знание за
настъпилата неплатежоспособност на длъжника по тези вземания и за поисканото
откриване на производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД, предвид
поставянето й под специален надзор от страна на БНБ още на 20.06.2014 г.
В срока по чл. 373 от ГПК от
страна на ответника е упражнен
допълнителен отговор, където се изтъкват вече изложените в първия
отговор възражения свързани с неоснователността
на исковете. Казва се, че поставянето на банката под специален надзор не
означавало, че същата е неплатежоспособна, а само че е налице опасност от
неплатежоспособност, която може да бъде преодоляна чрез мерки за оздравяване.
Съответно от факта на поставяне на една банка под специален надзор от страна на
БНБ не можело да се извежда презумпция за знание у третите лица - нейни клиенти
за неплатежоспособността на кредитната институция и те да търпят
неблагоприятните последици едно подобно предположение.
Конституираните, като подпомагащи
страни – Е.Р.М. и „Е. М.“ ЕАД, чрез процесуалния им представител – адв. Я. в
проведеното съдебно заседание на 04.10.2019 г. възразява по предявените от
синдиците на „КТБ“ АД /н./ искове, като поддържат същите да са недоказани в
своето основание и иска тяхното отхвърляне.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа страна следното:
С решение №
73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор за
срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си,
независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС. Видно от протокол № 27
от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение №
138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД е отнет,
което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на
незабавно изпълнение.
С решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „К.Т.Б.“
АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг.
дело № 2216/2015 г. за начална дата на несъстоятелността е определена датата
20.06.2014 г.. С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са
назначени за синдици на банката.
Представен е Договор за банков
кредит от 14.12.2006 г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по силата на който
банката е предоставила на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на
1 000 000 лева, както и тринадесет броя анекса към него, последният от
02.10.2013 г., с които са изменяни сроковете за погасяване на отпуснатия банков
кредит, както и начина на погасяване на уговорените погасителни вноски, чрез въвеждането
на промяна в броя и размера им. Трансформация в съдържанието на кредитното
правоотношение е налице и по отношение на кредитния лимит, чийто предел е
завишен до сумата от 25 000 000 лв. С последния подписан от страните
анекс е уговорено, че срокът за погасяване на всички задължения на
кредитополучателя се удължава до 05.01.2015 г. Съобразно отразеното в приобщено
по делото извлечение от счетоводните книги на КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя
- „Д.“ АД по договор за банков кредит от 14.12.2006 г. се констатира, че общото
задължение на кредитополучателя към банката определено към датата – 31.10.2014
г. възлиза на сумата от 19 460 952,20 лв. / вкл. редовна
главница, просрочени и текущи лихви върху редовна главница, неустойка върху
просрочена лихва, уговорени и начислени такси по кредита/.
Представен е Договор за банков
кредит от 11.01.2011 г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по силата на който
банката е предоставила на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на
5 000 000 щатски долара със задължение на последния да го върне в срок до
05.02.2015 г., както и четири броя анекса към него, последният от 04.06.2014
г., с които са въведени промени в начина на погасяване на уговорените вноски,
чрез изменение на техния брой и размери. Трансформация в
съдържанието на кредитното правоотношение е налице и по отношение на кредитния
лимит, чийто предел е завишен до сумата от 15 000 000 щатски долара.
Съобразно отразеното в приобщено по делото извлечение от счетоводните книги на
КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по договор за банков кредит от
11.01.2011 г. се констатира, че общото задължение на кредитополучателя към банката
определено към датата – 31.10.2014 г. възлиза на сумата от
10 491 686,41 щ.д. /вкл. редовна главница, просрочени и текущи лихви
върху редовна главница, неустойка върху просрочена лихва, уговорени и начислени
такси по кредита/.
Представен е Договор за банков
кредит от 08.01.2013 г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по силата на който
банката е предоставила на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на
сумата от 11 000 000 евро със задължение на последния да го върне в срок до
30.05.2013 г. Съобразно отразеното в приобщено по делото извлечение от
счетоводните книги на КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по
договор за банков кредит от 08.01.2013 г. се констатира, че общото задължение
на кредитополучателя към банката определено към датата – 31.10.2014 г. възлиза
на сумата от 9 735715,67 евро /вкл. редовна главница, просрочени и текущи лихви
върху редовна главница, неустойка върху просрочена лихва, уговорени и начислени
такси по кредита/.
Представен е Договор за банков
кредит от 08.01.2013 г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по силата на който
банката е предоставила на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на
сумата от 11 000 000 евро със задължение на последния да го върне в срок до
15.03.2016 г. Съобразно отразеното в приобщено по делото извлечение от
счетоводните книги на КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по
договор за банков кредит от 08.01.2013 г. се констатира, че общото задължение
на кредитополучателя към банката определено към датата – 29.10.2014 г. възлиза
на сумата от 9 733 346,88 евро /вкл. редовна главница, просрочени и
текущи лихви върху редовна главница, неустойка върху просрочена лихва,
уговорени и начислени такси по кредита/.
Представен е Договор за банков
кредит от 25.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Д.“ АД, по силата на който
банката е предоставила на упоменатия кредитополучател банков кредит в размер на
сумата от 15 000 000 евро със задължение на последния да го върне в срок до
20.04.2018 г. Съобразно отразеното в приобщено по делото извлечение от
счетоводните книги на КТБ“ АД от сметки на кредитополучателя - „Д.“ АД по
договор за банков кредит от 25.03.2014 г. се констатира, че общото задължение
на кредитополучателя към банката определено към датата – 31.10.2014 г. възлиза
на сумата от 15 2207 653,33 евро /вкл. редовна главница, просрочени и
текущи лихви върху редовна главница, неустойка върху просрочена лихва,
уговорени и начислени такси по кредита/.
По инициатива на ищеца е
приобщено, като писмено доказателство по делото
Уведомление с вх. № 10186/30.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено
от физическото лице – Е.Р.М., с което същия уведомява банката и назначените й
квестори на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че е прехвърлил в полза на „Д.“ АД
вземанията, с който разполага към банката, произтичащи от рамков договор за
платежни услуги за потребител за откриване на банкова сметка ***.03.2012 г. и
анекс към него сключен на 03.04.2012 г. по банкова сметка ***, на стойност
2 218 405,49 щатски долара. В съдържанието на уведомлението е налице
позоваване, че вземанията са прехвърлени в полза на новия посочен кредитор по
силата на сключен между Е.Р.М. и „Д.“ АД договор за прехвърляне на вземания от
30.10.2014 г. Същевременно част от приетите доказателства съставлява й Анекс №
79245/03.04.2012 г. към Рамков договор за платежни услуги на потребители за
откриване на банкова сметка ***ен депозит „Плюс“, от които е видно, че към
датата на извършеното уведомление лицето – Е.Р.М. е имало качеството на
депозант по преференциален безсрочен депозит открит при „К.т.б.“ АД, като същия
е бил титуляр на банкова сметка ***.
Съгласно изявление с вх. № 10324/31.10.2014
г. по описа на “КТБ” АД, подадено от “Д.” АД се установява, че посоченото
дружество отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане по 104 ЗЗД във връзка с
чл. 103 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД
на вземането си възлизащо в размер на 2 218 405,49 щатски долара, което е придобито
посредством договор за цесия от 30.10.2014 г. сключен с Е.Р.М., с насрещното вземане на банката към “Д.”
АД по договора за банков кредит от
11.01.2011 г. за част от главница възлизаща в размер на сумата от 2 218 405,49
щатски долара.
По
инициатива на ищеца е приобщено, като писмено доказателство по делото Уведомление с вх. № 10185/30.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД,
подадено от физическото лице – Е.Р.М., с което същия уведомява банката и
назначените й квестори на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че е прехвърлил в
полза на „Д.“ АД вземанията, с който разполага към банката, произтичащи от договор за индивидуален безсрочен депозит от 15.05.2014 г. по депозитна сметка B********, на стойност
920 000 евро. В съдържанието на уведомлението е налице позоваване, че вземанията са
прехвърлени в полза на новия посочен кредитор по силата на сключен между Е.Р.М.
и „Д.“ АД договор за прехвърляне на вземания от 30.10.2014 г. Същевременно част
от приетите доказателства съставлява й Договор за
индивидуален срочен депозит № 41095/15.05.2014г., от чиито прочит става ясно, че към датата на извършеното уведомление лицето – Е.Р.М. е имало
качеството на депозант по индивидуален срочен депозит открит при „К.т.б.“ АД, като същия е бил титуляр на банкова сметка ***.
Съгласно изявление с вх. № 10322/31.10.2014
г. по описа на “КТБ” АД, подадено от “Д.” АД се установява, че посоченото
дружество отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане по 104 ЗЗД във връзка с
чл. 103 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД
на вземането си възлизащо в размер на
920 000 евро, което е придобито посредством договор за цесия от
30.10.2014 г. сключен с Е.Р.М., с
насрещни вземания на банката към “Д.” АД, както следва : по договора за банков кредит от 11.01.2011 г.
за част от главница възлизаща в размер на сумата от 186 000 евро, и по договора
за банков кредит от 14.12.2006 г. за част от главница възлизаща в размер на
сумата от 1 435 572,22 лева, съставляващи равностойност на
превалутирани 734 000 евро.
По инициатива на ищеца е
приобщено, като писмено доказателство по делото
Уведомление с вх. № 10179/30.10.2014 г. по описа на “КТБ” АД, подадено
от търговското дружество – „Е. М.“ ЕАД, с което посочения субект уведомява
банката и назначените й квестори на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че е
прехвърлил в полза на „Д.“ АД вземанията, с който разполага към банката,
произтичащи от договор за индивидуален срочен депозит от 07.01.2014 г. по
депозитна сметка BG********, на стойност 23 000 000 евро. В съдържанието
на уведомлението е налице позоваване, че вземанията са прехвърлени в полза на
новия посочен кредитор по силата на сключен между „Е. М.“ ЕАД и „Д.“ АД договор
за прехвърляне на вземания от 30.10.2014 г. Същевременно част от приетите
доказателства съставлява й Договор за индивидуален срочен депозит № 38933/07.01.2014г.,
от чиито прочит става ясно, че към датата на извършеното уведомление лицето –
„Е. М.“ ЕАД е имало качеството на депозант по индивидуален срочен депозит
открит при „К.т.б.“ АД, като същия е бил титуляр на банкова сметка ***.
Съгласно изявление с вх. № 10321/31.10.2014
г. по описа на “КТБ” АД, подадено от “Д.” АД се установява, че посоченото
дружество отправя до “КТБ” АД изявление за прихващане по 104 ЗЗД във връзка с
чл. 103 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗЗД
на вземането си възлизащо в размер на
23 000 000 евро, което е придобито посредством договор за цесия от
30.10.2014 г. сключен с „Е. М.“
ЕАД, с насрещни вземания на банката към “Д.” АД, както следва : по договора за банков кредит от 25.03.2014 г.
за част от главница възлизаща в размер на сумата от 11 170 000 евро, по договора за банков кредит от 08.01.2013 г.
за част от главница възлизаща в размер на сумата от 9 003 000 евро, и по
договор за банков кредит 11.01.2011 г. за част от главница възлизаща в размер
на сумата от 2 827 000 евро.
По почин на ответника за целите
на производството е прието, като писмено доказателство банково удостоверение с №
9346/18.12.2014 г., което е издадено от квесторите на обявената в
неплатежоспособност „КТБ“ АД, като съгласно отразената в него информация става
ясно, че към датата – 20.11.2014 г. дружеството „Д.“ АД има следните салда по
кредитни сметки открито в банката : сумата от 2 491,94 лв. по договор за
банков кредит от 14.12.2006 г.; сумата от 189 921,23 евро по договор за
банков кредит от 25.03.2014 г.; сумата
от 430 309,00 евро по договор за банков кредит от 08.01.2013 г.; сумата от
1 208 741,48 евро по договор за банков кредит от 20.09.2012 г.; и
сумата от 252 772, 39 щатски долара по договор за банков кредит от
11.01.2011 г.
Приобщени, като писмени
доказателства са също така : отчети за движението на средствата по три
разплащателни сметки на „Д.“ АД, които са открити в „КТБ“ АД отнасящ се за
датата – 06.11.2014 г. , от които се вижда, че извършените прехвърляния на
вземания от Е.Р.М. и „Е. М.“ ЕАД в полза на „Д.“ АД, за които банката е била
уведомена с цитираните по-горе писмени уведомления изготвени и изпратени й от
старите кредитори са били осчетоводени. Операции по осчетоводяване се
наблюдават и по отношение на манифестираните от
„Д.“ АД три броя прихващания датиращи от 31.10.2019 г. адресирани до
„КТБ“ АД.
Сред ангажираните от ответника
доказателства са и самите договори за прехвърляне на вземания, които са
сключени между Е.Р.М. и „Е. М.“ ЕАД в качеството им на цеденти и „Д.“ АД, в
качеството му на цесионер. От тях се установява, че „Д.“ АД е придобило
вземания на посочените два правни субекта спрямо длъжника – „КТБ“ АД, като
размерите и видът на тези вземания са ясно обособени в съдържанието на всяка от
сключените сделки, и те изцяло кореспондират на уведомленията, които
впоследствие Е.Р.М. и „Е. М.“ ЕАД изпращат до своя длъжник за постигане ефекта
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД /обвързване на длъжника с извършената договорна субективна
промяна на кредитора му/. Видно е още, че волята на страните по тези договори
за цесия е същите да бъдат възмездни, тоест купувача на вземането се обременява
със задължението да заплати в полза на продавача определена цена /цесионна
цена/, чиито размер е ясно дефиниран във всеки договор, като издължаването на
същата е уговорено да става на вноски за определен период от време /60 равни
месечни вноски за срок от 5 години/. В чл. 9 от договорите присъства ясна
уговорка, че същите влизат в сила между страните по тях, считано от момента на
подписването им, като от същата дата настъпва прехвърлянето на вземанията
очертани в тези сделки. Тоест прехвърлянето на вземанията не е обусловено от
настъпването на допълнително заложени между страните договорни условия, а
настъпва веднага при подписване на договора. Това означава, че считано от
30.10.2014 г. „Д.“ АД е придобил всяко едно от вземанията по трите договора за
цесия сключени с Е.Р.М. и „Е. М.“ ЕАД. От този момент страните са обвързани и
от уговорката за изпълнение на задължението за заплащане на възприетата цена за
продадените вземания, за която както вече се отбеляза е предмет на разсрочено
изпълнение.
Съгласно приобщения по делото
Анекс към договор за цесия от 30.10.2014 г. сключен между „Е. М.“ ЕАД и „Д.“ АД
от страните е постигната допълнителна регулация на отношенията им произтичащи
от сделката за прехвърляне на вземания с предмет 23 000 000 евро,
като е възприето прекратително условие /обявяването на изявлението за
прихващане с № 10321/31.10.2014 г. за недействително, или отмяната му в рамките
на откритото спрямо банката производство по несъстоятелност/ , чието сбъдване
води до прекратяване на договора за цесия с обратна сила, съгласно правилото на
чл. 25, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно сключеното впоследствие
на 30.11.2015 г. Споразумение „Е. М.“ ЕАД и „Д.“ АД са постигнали уредба
относно формираните задължения на „Д.“ АД за заплащането на цена по пет
договора за прехвърляне на вземания на вложители в „КТБ“ АД /н./, чиято индивидуализация
е направена в самото споразумение и касае правоотношения създадени на
30.10.2014 г. със „Е. М.“ ЕАД, Е.Р.М.
/две/, „ИНТЕРПРЕД СВЕТОВЕН ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР СОФИЯ“ АД и „Б.Р.Е“ АД, Люксембург.
Освен това страните за разширили съдържанието на уговореното с анекс от
30.10.2014 г. прекратително условие, като са предвидили нови хипотези
детайлизирани в т. 20 от коментираното споразумение. Постигнато е и съгласие
относно това, че общия размер на цесионната цена, която „Д.“ АД има да плаща
към „Е. М.“ ЕАД възлиза на сумите от : 22 176 000 евро;
1 774 724,39 щ.д.; и 400 000 лв. Предвидено е, че това
задължение подлежи на изпълнение чрез плащането на 60 равни месечни вноски,
като срокът за плащане започва да тече, считано от 01.01.2015 г.
Събрани са доказателства и за
това, че Е. М.“ ЕАД в качеството му на титуляр на вземане спрямо „Д.“ АД за сумите
от : 22 176 000 евро; 1 774 724,39 щ.д.; и 400 000 лв. се е разпоредил със
същото, като го е прехвърлил в полза на трето лице – „В.И.Б.“ ЕООД, по силата
на договор от 11.08.2016 г. На свои ред „В.И.Б.“ ЕООД също е транслирало така
придобитото от него вземане в полза на следващ правен субект – „В.Л.“,
чуждестранно дружество с регистрация на Британските Вирджински Острови, в която
насока е сключен договор също на датата 11.08.2016 г. На 05.07.2017 г.
описаните вземания за пореден път са променили своя титуляр, като са
прехвърлени от В.Л.“ в полза на „Д.“ ЕООД, като това е станало също след
сключен договор за цесия. От своя страна
„Д.“ ЕООД също се е разпоредил с тези придобити от него вземания, като ги е
прехвърлил в полза на „КТБ“ АД /н./, посредством договор за прехвърляне на
вземане от 25.08.2017 г. Договорното поведение на „КТБ“ АД /н./ не търпи отклонение от
предходната практика, като разпореждането
вземанията този път е адресирано към купувача – „Д.К.К.“ ЕАД, която ги
придобива съгласно подписан договор от 25.08.2017 г. Последният по веригата купувач - „Д.К.К.“ ЕАД
получава изпълнение на така придобитите вземания, като задължения по тях субект - „Д.“ АД ги плаща осъществявайки по сметката на
„ДКК“ АД три банкови превода на датата – 30.08.2017 г. в размери от
46 842 284,97 лв.; 3 111 497,86 лв. и 432 000 лв.
Същевременно с определение от
20.09.2017 г. съдът, комуто е поверен за разрешаване настоящия спор е отделил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, следния кръг от факти
и обстоятелства : че въз основа на сключени
договори за банков кредит от 11.01.2011 г., 14.12.2006 г., 08.01.2013 г.
и 25.03.2014 г. „К.Т.Б.“ АД предоставила
на ответното дружество парични суми общ размер от 15 000 000, 00 щатски долара,
29 890 000, 00 лева и 26 000 000, 00 евро, от които към 31.10.2014 г. непогасената
част възлиза на 10 491 686,41 щатски долара, 19 460 925,20 лева и 24 943 369
евро.; на 31.10.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е получило три изявления от „Д.“ АД, с
които последното заявява, че прихваща остатъкът от задълженията си по договорите
за банков кредит с насрещното си вземане срещу банката, придобито по силата на
сключени с Е.Р.М. и „Е.“ ЕАД три договора за цесия.
С оглед така установената фактическа обстановка сезираният съд, приема
следното по спора от правна страна :
С оглед последователността на
формулираните от ищеца претенции концентрирани към постигане защита интересите
на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, и обстоятелството, че
като предпочитана е заявена защита по чл. 59, ал. 5 ЗБН, то именно този иск
подлежи на разглеждане, като главен в рамките на инициираното исково
производство, срещу „Д.“ АД.
Конститутивният иск, уреден в чл.
59, ал. 5 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици упражняването на
преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на
„КТБ“ АД (н) да обявят за относително недействително по отношение на тях
прихващането, извършено от ответника, т.е. налице е фигурата на процесуална
субституция. Следователно основателността на предявения в тази процесуална
хипотеза иск изисква да е осъществен фактическият състав, пораждащ
упражняваното от ищците в настоящото производство преобразуващо право, което
създава необходимост да се изясни коя е приложимата спрямо това право редакция
на чл. 59, ал. 5 ЗБН, уреждаща
възникването му, тъй като разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г., а с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г.,
изрично ѝ е придадено обратно действие, като същата се прилага считано от
20.06.2014 г.
Именно по приложението на
релевантната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН страните по делото са развили
подробни аргументи в противоположни насоки като ищците поддържат, че
приложимост за разглеждания случай следва да намерят правилата установени с
редакцията на цитираната разпоредба със съдържанието, влязло в сила с изменение
от 28.11.2014 г. и приложимо, считано от 20.06.2014 г., а ответното дружество
на свои ред, чрез процесуалния си представител привежда аргументи в насока, че
разпоредбата трябва да се прилага според съдържанието ѝ дадено с
редакцията на ЗБН към 29.12.2011 г.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 31.10.2014 г. ответникът – „Д.“ АД е манифестирал три
писмени изявления за прихващане с вх. № 10321/31.10.2014 г.; с вх. № 10322/31.10.2014
г. и с вх. № 10324/31.10.2014 г., като с тях е предприел извършването на
компенсация по смисъла на чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД със свои активни вземания
към банката в размер на сумите от : 2 218 405,49 щатски долара; 920 000 евро; и
23 000 000 евро, които е придобил въз основа на три договора за цесия
от 30.10.2014 г., погасявайки насрещни свои задължения към банката произтичащи
от четири действащи договора за банков кредит датиращи съответно от 11.01.2011
г., 08.01.2013 г., 14.12.2006 г, и
25.03.2014 г. касаещи сумите от 2 218 405,49 щатски долара,
186 000 евро, 1 435 572,22 лева
/равностойност на 734 000 евро/, 11 170 000 евро,
9 003 000 евро, и 2 827 000 евро, като всяко от едно от
тези прихващания е произвело погасителен ефект до размера на по-малкото от
двете насрещни задължения. Проведено е успешно пълно и главно доказване, както
по отношение съществуването на визираните насрещни задължения, така и относно
техните актуални размери към момента непосредствено преди упражняването на атакуваните
компенсационни изявления – 31.10.2014 г. За да настъпи преследвания погасителният
ефект на прихващането, когато то се извършва извънсъдебно, както е в настоящия
случай, трябва да бъде установено, че са се осъществили всички предпоставки,
предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които това право на компенсация възниква,
а именно, че съществуват насрещни изискуеми и ликвидни вземания на две лица,
както и да се докаже, че това право е надлежно упражнено, съгласно чл. 104, ал.
1, предл. първо ЗЗД, т. е. че от едното от лицата, които си дължат взаимно, е
отправено изявление за прихващане, което да е достигнало до другото лице.
Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и
надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който
то е могло да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в
който и двете насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т. е.
установени по основание и размер с постановено между страните съдебно решение,
респ. влязла в сила заповед за изпълнение, или когато тяхното възникване и
размер са безспорни в отношенията помежду им. Данните по делото показват, че
извършените от ответното дружество изявления за прихващане са били осчетоводени
от квесторите на банката, което означава, че в отношенията между кредиторите по
насрещните вземания, които са предмет на компенсационните изявления отсъстват
разногласия във връзка с възникването и размера им. Аргумент за обратното не
може да бъде решението на БНБ за спиране изпълнението на всички задължения,
които банката има, поради наложената и специална защитна мярка по чл. 116 ЗКИ.
Тази мярка действително ограничава в известна степен правата на кредиторите на
банката, като не им позволява в периода на нейното приложение да изискват
реално изпълнение на вземанията си към кредитната институция, а именно тяхното
изплащане. Действието й обаче, изобщо не създава основание за формиране на
позиция свързана с изключване изискуемостта на задълженията по депозитните
сделки, които банката има към своите клиенти – депозатни, респективно към
лицата които са придобили тези вземания, по съответния договорен ред – чл. 99 ЗЗД. В подкрепа на това схващане е и разпоредбите
на чл. 119, ал. 4 и 5 ЗКИ, където законодателя изрично е изключил отговорността на банката за забава,
каквато възниква само по отношение на изискуеми задължения, като подобно
законодателно разрешение би било
безпредметно, ако такава не възниква. Предвид казаното, приложението на
административната мярка по чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗКИ не рефлектира върху
изискуемостта на вземанията, а въвежда забрана за доброволно изпълнение от
страна на банката, респективно временна забрана да се изпълнява принудително по
отношение на нея.
Доколкото се изясни, че насрещните
вземания, които са визуализирани от прихващания ответник във всяко едно от
трите му изявления по чл. 104 ЗЗД отправени до банката, отговарят на критериите
за еднородност и изискуемост, то сезираният съд напълно обосновано може да
заключи, че всяка една от предприетите компенсационни сделки е валидно
осъществена и е произвела присъщите си правни последици.
Следователно проведеното
доказване еднопосочно разкрива извършени от кредитора – „Д.“ АД три прихващания,
като елемент от фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, които са се
реализирали на 31.10.2014 г. и са насочени към погасяването на насрещни
кредитни задължения, които дружеството има към „КТБ“ АД /н./.
Правото да се иска обявяването на
относителна недействителност на прихващане упражнено спрямо банка, която е
обявена в несъстоятелност по естеството си е преобразуващо право, с което
разполагат само една специална група правни субекти и това са кредиторите на
несъстоятелността. Ето защо преди всичко относно приложимостта на текста на чл.
59, ал. 5 ЗБН в новата му редакцията /уредена с изменението с ДВ, бр. 98 от
2014 г./ е от значение да се отговори на въпроса кога е възникнало
правоотношението, породило потестативното право на процесуалните субституенти
–синдиците.
Правото на кредиторите на
несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на
извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние,
при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в привилигировано
спрямо останалите кредитори положение при удовлетворяването му от осребреното
имущество по реда на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се стига до
ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени
и са правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от
момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката, се
превръщат в неправомерни (извършва се тяхна преоценка), тъй като с
осъществяването им се създава привилегировано положение на един кредитор, чието
вземане се удовлетворява изцяло, като се заобикаля реда, предвиден в закона,
целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката. С оглед на
това следва да се приеме, че това преобразуващо материално право, както и
всички останалите права, предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват едва тогава, когато
по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този
момент могат да бъдат надлежно упражнени. До откриване на производството и
обявяването на банката в несъстоятелност, такъв тип право не би могло да
възникне, съответно не е възникнало и основание за преоценка на извършеното
прихващане.
В случая се установява, че
производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД (н) е открито с
решение от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на
Софийски градски съд, VІ-4 състав и именно от този момент следва да се приеме,
че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката се пораждат всички
специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59,
ал. 5 ЗБН. Ето защо именно към посочената дата – 22.04.2015 г., трябва да се
извършва и преценката относно приложимата
материално-правна норма, която урежда фактическия състав на правото на
кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително
недействителни извършените прихващания. Няма съмнение, че това е разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014
г. Приложението на тази редакция е основано на това, че субективното материално
преобразуващо право е възникнало за кредиторите на масата на несъстоятелността
след влизането в сила на изменението дадено с ДВ, бр. 98 от 2014 г. В този
смисъл придаденото от законодателя обратно действие с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН,
обн. ДВ, бр. 20/2018 г., на чл. 59, ал. 5 ЗБН, считано от 20.06.2014 г. не
рефлектира върху спорното материално преобразуващо право, защото то и без това няма
как да се породи в правната сфера на носителя му преди относно даденото дружество
/банка/ спрямо, което е било предприето прихващането да е било открито от съда
производство по несъстоятелност, а това действие, както вече се спомена се е
реализирало на 22.04.2015 г. В посочения смисъл аргументите на ответната
страна, че новелата на §8 от ПЗР на ЗИД
на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г. противоречи на конституционни норми и на
нормите на правото на ЕС не следва да бъде обсъждани, защото при формиране на
мотивите си по настоящото решение, съдът не изхожда от приложимостта на
посоченото законодателно разрешение в темпоралното приложение разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Тълкуването на разпоредбата на
чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че предвиденото в нея преобразуващо право
възниква при наличие на следните елементи (фактически състав): извършване на
прихващане от кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н) след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните
институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако
тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността, но не е спорно,
че тези две дати съвпадат.
Извършване на прихващането по
смисъла на посочената норма е налице при настъпване на неговия погасителен
ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо право, е да се обяви за
непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността именно
погасителното действие на прихващането по отношение на вземането на кредитора,
който го е извършил – с този ефект всъщност се изпълнява спрямо него
задължението на банката за връщане на вложените в нея парични средства.
От своя страна, за да настъпи
погасителният ефект на прихващането, когато то се извършва извънсъдебно, както
е в настоящия случай, трябва в рамките
на съдебното дирене да бъде разкрито, че са се осъществили всички предпоставки,
предвидени в материалната норма на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които това правото
на компенсация възниква. От решаващия състав нееднократно в настоящото
изложение се упомена, че реализацията на материалните предпоставки на обсъжданите
три компенсационни изявления се е проявена в тяхната съвкупност, като
финализирането на фактическия състав необходим за произвеждане на целения, като
правна последица погасителен ефект от активния кредитор е станало на датата - 31.10.2014
г. Следователно всяко едно от коментираните материално-правни прихващания е
осъществено от – „Д.“ АД, в качеството му на кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н), след
20.06.2014 г., която дата е определена за начална такава на
неплатежоспособността на банката, както и е датата, на която банката е
поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета,
раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл.
116, ал. 2, т. 2 от същия закон, т.е. и така разглежданите изявления за
прихващане се явяват все такива осъществени след момента, посочен в чл. 59, ал.
5 ЗБН, като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба
преобразуващо право те да бъдат обявени за относително недействителни.
Съдът вече имаше възможност в
свое определение от 08.06.2018 г. да изложи отрицателни мотиви във връзка с
направения от ответното дружество отвод за недопустимост на предявените за
разглеждане искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН, и като последица от това искане за прекратяване
на инициирането производството по делото. Без съмнение тези съображения
продължават да са валидни и към момента, тъй като пасивната процесуална легитимация
на ответника да отговаря по предявените срещу него специални искове по чл. 59,
ал. 5, респективно ал. 3 ЗБН няма как да отпадне, при все че „Д.“ АД ангажира
доказателства в посока, че поетите от негова страна възмездни ангажименти за
заплащане на цена по прехвърлени му вземания, произтичащи от сключени договори
за цесия с трети лица, в т.ч. и ТЛП конституирани по делото, са станали предмет
на поредица от договорни прехвърляния, които в крайна сметка са довели до
придобиване на тези насрещни вземания от „ДКК“ ЕАД, а последното е получило
погашение чрез плащането им на 30.08.2017 г. от длъжника по тях - „Д.“ АД. В
материално-правен аспект тези факти не създават никакво изключение относно
пасивната легитимация на „Д.“ АД, чиято правна сфера може да бъде засегната от
преобразуващото действие на упражнените искове за обявяване недействителност на
трите му компенсационни изявления от 31.10.2014 г. спрямо „КТБ“ АД. Развитието
на всяко от правоотношенията, което е създадено от договорите за цесия, в
частта му отнасяща се до възмездната уговорка за плащане на определена цена за
придобиваните вземания, респективно произтичащите от тази част на
облигационната връзка права и задължения, имат напълно самостоятелен характер и
тяхното изпълнение или неизпълнение не може да създаде никакви правни последици
спрямо валидността и действието на осъществените компенсации, нито да замести
погасителния ефект породен от така използвания от ответника способ за
удовлетворяване на негови изискуеми задължения по кредитни сделки.
Компенсаторните изявления имат незабавен ефект, считано от момента на тяхното
упражняване /31.10.2014 г./, стига да са налице предпоставките на чл. 103 ЗЗД,
в какъвто смисъл съдът вече формулира извод. Това, че към даден по-късен етап „К.Т.Б.“
АД (н) е придобила и вземанията с предмет уговорена цена по договори за цесия,
за които „Д.“ АД е поел ангажимент да плати при определени условия, респективно
го е направил, съвсем не означава, че материалната легитимация на кредиторите
на масата на несъстоятелността на банката да постигнат относителна
недействителност на извършените прихващания от 31.10.2017 г. е отпаднала. Напротив
за тях преобразуващото право по чл. 59 ЗБН продължава да е налице, тъй като с
ефекта на осъществените прихващания се стига до погасяване на вземания, с които
„КТБ“ АД разполага спрямо „Д.“ АД, като ако този ефект бъде отречен спрямо тази
специална група субекти, то за същите ще е налице възможност да се удовлетворят
съразмерно на правата си от така събраните вземания, като в еднакво положение
ще бъде поставен и Д.“ АД. Аргумент в обратната насока не може да бъде
позоваването на ответника, че така или иначе в масата на несъстоятелността на „КТБ“
АД вече е влязла сума равна на заплатената от Д.“ АД продажна цена, която е
договорена по цесионните сделки и тя кореспондира на задълженията по договорите
за кредит, относно които са осъществени трите оспорвани прихващания.
Респективно в този контекст, останалите кредитори на масата не трябвало да се
разглеждат, като такива със засегнати права в универсалното принудително
изпълнение. Първо е нужно да се отбележи, че макар Д.“ АД да е платил на
30.08.2017 г. суми в размери от 46 842 284,97 лв.; 3 111 497,86 лв. и 432 000
лв., то това плащане е направено не в полза на „КТБ“ АД /н./, а в полза на
„ДКК“ ЕАД, като няма никакви данни по делото, че „КТБ“ АД /н./ е получил плащане на подобни
суми от „ДКК“ ЕАД. Дори обаче да се докаже подобно плащане, то така получения
актив в масата на „КТБ“ АД /н./ е със съвсем различен договорен източник от
задълженията, за които „Д.“ АД е извършило атакуваните прихващания. Насрещните
задължения на „Д.“ АД, за които той е манифестирал воля да прихване са такива
датиращи още преди 2014 г. и имащи за източник ясно дефинираните по-горе в
изложението четири договора за кредит. На следващо място прочита на договорите,
с които вземането за заплащане на цесионна цена е било предмет на транслиране
измежду няколко търговски дружества, сред които и „КТБ“ АД /н./, показва, че
тези сделки са били възмездни, тоест всеки купувач по веригата се е обвързвал
със задължение към продавача му за заплащане на определена цена срещу
придобиваното вземане. Изключение от това не прави и „КТБ“ АД /н./, което
съгласно договора си от 25.08.2017 г. с „Д.“ ЕООД е възприело задължение да
заплати цена от над 22 000 000 евро, като уговорения начин на плащане
не променя съществуването на това задължение. Посоченото означава, че дори в
масата на несъстоятелната банка да е постъпил определен актив под формата на
извършено плащане от „ДКК“ ЕАД по договор за цесия от 25.08.2017 г., то това не
е станало безвъзмездно, тъй като за масата е формирано задължение към „Д.“ ЕООД.
На последно място преценката за
основателност на предявените главни искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН по никакъв
начин не е обусловена от събирането на доказателства в настоящето производство,
ориентирани към това какво би получил извършилия прихващането кредитор на
банката съгласно окончателната сметка за разпределение. Разпоредбата на чл. 59,
ал. 6 ЗБН предвижда, че в случаите на чл. 59, ал. 5 ЗБН, какъвто е настоящият,
действието на прихващането се отлага до влизане в сила на окончателната сметка
за разпределение по чл. 104 ЗБН. Едва на този етап и след издирване и събиране
на имуществото от масата на несъстоятелността и неговото разпределение за
удовлетворяване на вземанията на кредиторите би могло да се извърши преценка
какво би получил прихващащия кредитор при разпределението, каквато преценка не
възможна по никакъв начин на по-ранен етап поради неизвестност както на
възможното за събиране имущество, така и на кръга от легитимирани да участват в
разпределението кредитори. Същевременно по делото се установява, че вземането,
с което „Д.“ АД е извършил прихващане е предявено от него и включено в
списъците с приетите вземания под условие - уважаване на иск по чл. 59 ЗБН,
поради което и искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да се уважи именно до размера
на сумата, която би получил при извършване на окончателно разпределение на
постъпилите суми от осребряване на имуществото на банката.
В обобщение, в полза на
кредиторите на несъстоятелността е възникнало предвиденото в чл. 59, ал. 5 ЗБН
преобразуващо право и всяко едно от атакуваните три прихващания, извършено от
ответника – „Д.“ АД с изявления,
манифестирани в писма с вх. на „КТБ“ АД (н) № 10324/31.10.2014 г., вх. №
10322/31.10.2014 г. и вх. № 10321/31.10.2014 г., следва да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на масата на
неплатежоспособната банка.
Уважаването на предявените от
ищеца главни искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН, съставлява процесуална пречка за
разглеждане на съединените евентуални искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН в рамките на
настоящото исково производство.
По
отговорността за разноските направени от страните във връзка с провежданото
исково производство сезирания съд приема следното : Изходът на делото е изцяло
позитивен за ищеца, и предвид този процесуален резултат единствено в негова
полза се поражда възможност да получи репарация на направени за целите на
производството разноски. Синдиците на банката обаче не установяват извършването
на разходи по водене на делото, респективно не търсят присъждането на такива по
реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответното дружество има въведена претенция за
присъждане на разноски, но тя няма как да бъде удовлетворена, предвид изцяло
неблагоприятния за него резултат от произнасянето на съда по поставения за
разглеждане спор.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН от
ответника – „Д.“ АД следва да бъде
заплатена по сметка на СГС държавна такса в размер на сумата от 2 031 797,19
лв.
При тези мотиви Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение
на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./ извършеното с изявление за прихващане с вх.
№ 10324/31.10.2014 г. от „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, Централна поща, п.к. 12 прихващане на придобитите от „Д.“ АД по
договор за цесия от 30.10.2014 г. вземания, произтичащи от рамков договор за
платежни услуги за откриване на банкова сметка ***ен депозит и Анекс №79245 от 03.04.2012 г. по банкова сметка *** със
задължения на „Д.“ АД към „К.Т.Б.“ АД /н./ по
договор за банков кредит от 11.01.2011 г., освен за сумите, които „Д.“ АД би
получил при разпределение на осребреното имущество.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение
на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./ извършеното с изявление за прихващане с вх.
№ 10322/31.10.2014 г. от „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, Централна поща, п.к. 12 прихващане на придобитите от „Д.“ АД по
договор за цесия от 30.10.2014 г. вземания, произтичащи от договор № 41095 за
индивидуален срочен депозит от 15.05.2014 г. по депозитна сметка B******** в
евро със задължения на „Д.“ АД към „К.Т.Б.“ АД /н./ по договор за банков кредит от 14.12.2006
г., освен за сумите, които „Д.“ АД би получил при разпределение на осребреното
имущество.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение
на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н./ извършеното с изявление за прихващане с вх.
№ 10321/31.10.2014 г. от „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, Централна поща, п.к. 12 прихващане на придобитите от „Д.“ АД по договор за
цесия от 30.10.2014 г. вземания, произтичащи от договор № 38933 за индивидуален
срочен депозит от 07.01.2014 г. по депозитна сметка BG******** в евро със
задължения на „Д.“ АД към „К.Т.Б.“ АД /н./ по договор за банков кредит от 23.05.2014
г., договор за банков кредит от 14.12.2006
г. и договор за банков кредит от 11.01.2011 г., освен за сумите, които „Д.“ АД
би получил при разпределение на осребреното имущество.
ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, Централна поща, п.к. 12, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН сумата в размер от 2 031 797,19 лв.,
съставляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, която
не подлежи на първоначално внасяне.
Решението е постановено при
участието на страната на ответника - „Д.“ АД, ЕИК ******** на третите лица –
помагачи, както следва : Е.Р.М., с ЕГН **********, с адрес ***, и „Е. М.“ ЕАД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: