РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №8509 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Исковете са
с правно основание по чл.31, ал.2 ЗС и по чл.86 ЗЗД.
Ищцата П.А.Д. твърди в исковата молба, уточнена с молба вх. №4786/01.02.2019г., че
с ответницата са сестри, с която след смъртта на
двамата им родители: баща А Д М, починал на 06.01.1997г. и майка Д М М,
починала на 09.05.2017г., притежават в съсобственост при равни права
влогове, движими вещи и поземлен имот с пл. №1239 с площ по документи
595 кв.м.,
представляващ 595/1170 ид.ч.
от УПИ, заедно
с къща №601.1239.1 от 68 кв.м., на адрес
гр. ***************. Непосредствено след смъртта на майка
им ответницата, заедно със съпруга
си, е завладяла недвижимия имот, придобит от родителите
през време на брака им,
както и цялото наследство, включващо още влогове, пари
в брой, ценности, покъщнина и селскостопански инвентар. През месец май
2017г. ответницата й изпратила нотариална покана с искане да купи на
пазарна цена останалите в наследство вещи, без да
посочва цена на сделката, нито
да съобщава факта на еднолично
владение, ползване и разпореждане с останалите в наследство движими вещи и недвижим имот. На направеното
от нея възражение-отговор
на нотариалната покана не дала
отговор, нито й предала ключовете от недвижимия имот,
нито й заплатила обезщетение за едностранното “узурпиране” на наследството, което продължава и понастоящем. Ответницата я е възпрепятствала да
ползва наследствения имот в периода от месец май
2017г. до месец юни 2018г., с което я е лишила от възможността да реализира ползите от общия имот на
пазарни цени в размер на половината
наем за посочения
период или сумата 2400 лв. Моли ответницата да бъде осъдена
да й заплати обезщетение в размер на 2400 лв, загдето
я е препятствала да ползва жилището и дворното място според наследствените й права в периода от месец май
2017г. до месец юни 2018г., както и сумата 172.47 лв лихви за
забава от датата на поканата
– началото на месец май 2017г. до края на месец май
2018г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска. Претендира заплащане
на разноските по делото.
Ответницата З.А.Й. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва по основание и
размер и двата иска – главен и акцесорен, оспорва фактите, изложени в исковата молба, както и периода на претендираното от ищцата обезщетение.
Заявява, че след смъртта на
баща им, през всичките години
до смъртта на майка им,
лично тя и съпругът й са се
грижили за нея: помагали й в бита, в домакинството, в полската работа, помагали й при болест, когато се е нуждаела от
специални грижи, организирали са и са заплатили погребението
й. Фактически живеели с майка им, обработвали
също двора и лозето в него. В
това време ищцата е била напълно
дезинтересирана от майка им, дори
не я е посещавала. На 29.12.2016г.
(приживе) майка им й продала
собствените си 4/6 ид. части
от недвижимия имот и така тя
придобила 5/6 от него. Изпратила нотариална покана
на ищцата
с предложение да изкупи нейната 1/6 ид. част
от имота, била готова веднага
да плати цената, но ищцата
неоснователно проточила преговорите, колебаейки се за цената.
На
14.05.2018г. осъществили
продажбата на недвижимия имот с нот. акт,
вписан в СВ гр. Русе с вх. рег.
№5706/15.05.2018., Акт №91, том 13, дело №2585, дв. вх.
рег. №5571.
Бавенето на преговорите от страна на
ищцата счита за недобросъвестно поведение по см.
на чл.12 ЗЗД, поради което тя
й дължи обезщетение за вреди от
лишаване правото да ползва нейната
1/6 ид. част
за времето, през което преговаряли
за продажбата, в размер на 2400 лв. Прави възражение
за прихващане със сумата 2400 лв, поискана от
ищцата за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, с нейното вземане към нея за
заплащане на обезщетение по чл.12 ЗЗД за сумата 2400 лв. Предвид това заявява, че не дължи
на ищцата никакво обезщетение за описания имот.
Оспорва частния документ, озаглавен “нотариална покана” с дата 25.05.2017г.
относно верността
на съдържанието и достоверността на датата, тъй като
не е получавала такъв документ.
По делото са представени писмени
доказателства, разпитани са свидетели и е прието заключение на техническа
експертиза.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
От представените удостоверение за
наследници изх. №105/12.05.2017г. и удостоверение изх.№104/12.05.2017г., двете
издадени от Община Ветово, област Русе, се установява, че А Д М, б.ж. на гр.
Ветово, е починал на 06.01.1997г., а Д М М, б.ж. на
с.гр., е починала на 09.05.2017г. Двамата са оставили за свои наследници дъщеря
П.А.Д., ищца и дъщеря З.А.Й., ответница.
Не се спори, че през време на
брака си наследодателите на страните са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност поземлен имот с пл. №601.1239, с площ
по документи 595 кв.м., представляващ
595/1170 ид.ч. от
УПИ, заедно с къща
№601.1239.1 от 68 кв.м., намиращ се в гр. ************* (нотариален акт
№43/25.09.1975г., том XIII, дело №6615/1975г. на русенския нотариус Цв.
Миланов).
Няма спор и относно
обстоятелството, че след смъртта на наследодателя А Д М преживялата съпруга Д М
М лично е ползвала имота до деня на смъртта си през 2017г.
Видно от нотариален акт
№162/29.12.2016г., том VI, рег. №16631, дело №975/2016г.
на русенския нотариус Георги Георгиев (л.46) приживе Д М М
чрез пълномощник З.А.Й. продала на З.А.Й. на основание чл.38, ал.1 ЗЗД 4/6 ид.ч. от дворно място с площ 595 кв.м., намиращо се в гр.
Ветово, общ. Ветово – парцел №409 в кв. 64 по плана на гр. Ветово, заедно с
построената в него масивна жилищна сграда, а съгласно скица имотът представлява
595/1170 ид.ч. от УПИ VII, целият с площ 1170 кв.м., образуван от имот №601.1239 в кв. 144, с построената в него сграда №601.1239.1, представляваща едноетажна масивна жилищна сграда с
площ 68 кв.м.,
при граници: имот №601.1227, имот №601.1228, имот №601.1229, имот №601.1238, имот №601.1875, имот №601.1224 и имот №601.1225, за сумата 3300.00 лв, като
продавачът е запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване.
Свидетелят Р.В.Б., живущ ***,
установява, че ищцата му е споменавала, че след смъртта на Д М, “…сестра й не я пуска в къщата”, където има лични вещи и не може да се ги вземе.
Показанията на свидетеля Д П М
също възпроизвеждат казаното му от ищцата, съпруга на чичо му. От нея знае, че
сестра й не я допуска до наследствената къща и че между двете има имуществени
спорове относно делбата на наследството. В къщата ищцата имала лични вещи, но
не можела да си ги вземе, защото не я допускали до имота.
Свидетелката С М М обяснява, че е била близка с покойната Д М, че двете се “имали” като комшии. След развода с
първия си съпруг ищцата живяла 3-4 години в къщата на майка си, но след това
без предупреждение отишла да живее при друг мъж. Това огорчило възрастната
жена, но пък ответницата и съпругът й, които живеели в гр. Русе, започнали да я
посещават, когато са свободни или когато имало проблем. Преди смъртта си наследодателката на страните получила “удар” и докато почине девет дни за нея
се грижили ответницата и съпругът й. Според свидетелката, външната врата на
къщата в гр. Ветово се заключва и никой освен тях двамата не влиза там. След
смъртта на майка си ищцата предявила претенции към сестра си да си поделят
къщата. Във връзка с това тя - свидетелката, заедно с ответницата и съпругът й
посетили адвоката на ищцата Д, присъствала на тази среща, но не знае на коя
дата се е състояла. Разправяли се за пари, затова колко пари иска ищцата, но
накрая уточнили сумата – 4000 лв.
Свидетелят С.В.Й. е съпруг на
ответницата. Той потвърждава казаното от свидетелката С М, че около пет години
преди смъртта на наследодателката двамата със
съпругата си й помагали, а след като на 01.05.2017г. тя внезапно се разболяла,
девет дни до смъртта й я обслужвали, “гледали“ я, както и градината. През месец юли 2017г. поканили
ищцата да поделят къщата във гр. Ветово чрез русенския нотариус Георги
Георгиев. Тогава разбрали, че ищцата претендира за наем от имота. Преговорите
за изкупуване на наследствения дял на ищцата се проточили, тъй като не можели
да се разберат за цената. Със съдействието на свидетелката Миткова се срещнали
с ищцата при нейния адвокат и тогава двамата със съпругата си се съгласили на
4000 лв изкупна цена за имота, тъй като къщата се
разрушавала. Заявява, че входната врата за къщата, както и вратата на жилището
се заключва, всичките вещи на ищцата са в нея, нищо от тях не са изхвърлили, но
ищцата не е търсила контакт с тях, не е искала да влезе в имота и не е искала
да й изпратят ключове.
По иска с правно основание в
чл.31, ал.2 ЗС за сумата 2400 лв обезщетение за
недопускането на ищцата да ползва съсобствения имот в
периода от месец май 2017г. до месец юни 2018г.
Същият е частично основателен.
Съгласно
чл.31, ал.2 ЗС, когато общият имот се използва лично само от някой от
съсобствениците, той дължи обезщетение за ползата, от която е лишил другия
съсобственик, след като направи писмено искане за това. Писменото искане е
равнозначно на поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД и след получаването й съсобственикът
изпада в забава (Тълк. реш.
№7/2.11.2012г. по тълк. д. №7/2012г., ВКС, ОСГК).
С нотариална
покана от 25.05.2017г. (л.9), изпратена на ответницата по пощата и получена
лично от нея на 21.06.2017г., видно от завереното копие на известие за
доставяне на гърба на поканата, ищцата е поискала от съсобственицата
си да й заплаща обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния недвижим имот в размер на 200 лв
на месец до предаване на правото й на ползване, заедно с лихви до изплащане на
обезщетението.
От
писменото заключение на техническата експертиза, потвърдено и допълнено устно
от вещото лице инж. Г.И.Ф. в съдебно заседание на 19.11.2019г., се установява,
че пазарната наемна цена, определена по метода на прихода, възлиза на 125.00 лв за един месец.
За
периода от 22.06.2017г. до 14.05.2018г., когато съсобствеността е прекратена,
съгласно нот. акт №85/14.05.2018г., том II, рег. №5706, дело №248/2018г. на русенския нотариус
Георги Георгиев (10 месеца и 22 дни), пазарният наем за процесния недвижим имот възлиза общо на сумата 1341.67 лв при месечен пазарен наем 125.00 лв. Според правата на
ищцата в размер на 1/6 ид.ч., дължимото обезщетение
за периода възлиза на 223.62 лв.
Съдът е приел заключението на експертизата,
депозирано от вещо лице, притежаващо необходимата за случая компетентност.
Следователно,
ответницата следва да заплати на ищцата сумата 223.62 лв,
заедно със законната лихва от деня на писменото поискване – 21.06.2017г. до
окончателното изплащане. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика. До този размер предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до 2400 лв същият следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед
гореизложеното искът за заплащане на сумата 172.47 лв
лихви за забава от началото
на месец май 2017г. до
края на месец
май 2018г. следва да се отхвърли изцяло.
Направеното от ответницата възражение за прихващане
с претендираното обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС със сума в размер на
2400 лв обезщетение по чл.12 ЗЗД за вреди от лишаване ползване на нейната 1/6 ид. част
за времето, през което преговаряли
за продажбата, е неоснователно.
Прихващането (компенсация) е способ за погасяване на
две насрещни задължения до размера
на по-малкото от тях. То е допустимо само при насрещни вземания
между едни и същи лица, ако
всяко от вземанията е изискуемо и ликвидно, т.е. безспорно установено по основание и размер - чл.103, ал.1 ЗЗД.
Касае
се за специална отговорност за обезщетение на вреди, предвидена в разпоредбата
на чл.12 ЗЗД, която визира в най-общ вид задължението за добросъвестност в
отношенията между страните при водене на преговори, сключване на договори и
последиците от неговото нарушаване. Чл.12 ЗЗД ограничава дължимото обезщетение
в границите на негативния интерес само по иска за обезщетение на вреди от
несключване на договор. Следователно страната може да бъде обезщетена за
претърпени от нея вреди, които обхващат само претърпяната загуба от несключване
на договора, но не и пропуснатата полза, т.е. позитивния си интерес,
пропуснатото увеличение на имуществото си. В случая не е налице основание за
обезщетение по чл.12 ЗЗД на ответницата, тъй като по делото е установено, че
преговорите между страните са приключили със сключване на договора за продажба
по нот. акт №85/14.05.2018г. В разглеждания случай прихващане не може
да се извърши.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищцата 82.23 лв доказани разноски по делото, съобразно уважената част на
иска.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата дължи на ответницата 45.65 лв разноски, съобразно отхвърлената част на иска съгласно
представен списък на разноските.
Предвид
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А. ***, ЕГН **********, да заплати на П.А.Д. ***, ЕГН **********, сумата 223.62 лв обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за
периода от 21.06.2017г. до 13.05.2018г., заедно със законната лихва от 21.06.2017г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 223.62 лв до 2400 лв обезщетение.
ОСЪЖДА З.А.Й. да заплати на П.А.Д.
сумата 82.23 лв разноски.
ОСЪЖДА П.А.Д. да заплати на З.А.Й. сумата 45.65 лв разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: