Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София,05.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на десети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №4603/2019г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ - П.Е.К., ЕГН **********, твърди, че на 12.05.2018 г., около 21:00
часа, л.а. „БМВ", модел „530Д" с per. № *******,
управляван от И.Ч.М., ЕГН **********, се е движил в гр. София, по бул.
„Владимир Вазов" с посока от ул. „Витиня" към ул. „Станислав Доспевски" и в района на кръстовището с ул. „Поп
Груйо", участва в ПТП с пресичащия пътното платно от дясно на ляво спрямо
посоката на автомобила пешеходец Е.П.К.с ЕГН **********, който е починал на
място. Излага, че починалият е неин баща
и е имал двигателни проблеми, поради което не е могъл да се придвижва бързо. В тази връзка
водачът на МПС не е изпълнил
задълженията си, предвидени в чл. 5, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, да бъде внимателен
и предпазлив с уязвимите участници в движението, каквито безспорно са
пешеходците. Ищцата сочи, че в резултат от смъртта на баща й, настъпила при
описаното ПТП, е преживяла нестихващи душевни болки и страдания, каквито
единствено загубата на близък човек може да причини. Приживе между двама им е
съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение, която е
прекъсната за секунди. Само за миг е загубила един от най-ценните хора в живота
си -своя баща. Липсата на бащина упора ще я съпътства през важните периоди в
живота й- отглеждане на деца и внуци, без да може да разчита на помощ, съвет
или подкрепа, каквито само родител би бил в състояние да й даде. Загубата за
нея е непреодолима и безвъзвратна. Вследствие на трагичния инцидент
психическото й състояние е твърде тежко.
В нея е налице постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и
безпомощност. Не може да спи, често изпада в депресивни състояния. Ищцата
излага, че по отношение на л.а. „БМВ" модел „530Д" с per. № *******, към момента на настъпване на ПТП е била
налице валидна застраховка за риска
"Гражданска отговорност” при „З.А. ” АД, сключена със
застрахователна полица № BG/11/117002228247 / 17 г., със срок на действие от
14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. Предвид това е сезирала застрахователното
дружество с искане за изплащане на обезщетение за причинените и от ПТП вреди в
размер на 200 000 лв., но получила отказ. С оглед изложеното намира, че за
нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск като моли съда да
осъди ответника да и заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
постановяване на отказ от страна на застрахователя – 04.09.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.” АД, ЕИК: *******, не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване
на ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената
връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Представя писмени доказателства и прави доказателствени
искания.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира следното:
Представени
са с исковата молба-молба- претенция за изплащане на обезщетение; писмо изх. №
КЗ-100-5047/04.09.2018 г., с които се
установява, че ишцата преди завеждане на иска е
сезира застрахователя за изплащане на обезщетение, но е получила отказ на
04.09.2018г.
Не се
спори, че към момента на
настъпване на процесното ПТП е бил налице валиден застрахователен договор с ответното дружество по отношение на
процесния лек автомобил.
Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се
очертават:
механизмът на настъпване на ПТП; видът и характерът на причинените вреди и
наличието на причинно –следствена връзка
между тях и процесното ПТП; размерът на
обезщетението; обезщетението за законна лихва
По делото са приети
като доказателствозаверени копия от материалите по
образуваното по процесното ПТП нак.
производство, вкл. и присъда № 137 от
22.05.2019 г. по НОХД № 366/2019 г. на СГС, НО, 34 състав, които са обсъдени подробно от
допуснатите по делото съдебни експертизи.
За установяване механизма на процесното ПТП и във връзка с направеното от ответника
възражение за липса на виновно поведение у водача на застрахования при него
автомобил, както и относно възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат в хода на делото е допусната АТЕ, според която механизмът на процесното ПТП е следният: на 12.05.2018г.,
около 21:00 часа, в гр. София, по бул. „Владимир Вазов" се е движил л.а.
БМВ 530Д с per. № *******с посоката на движение е от ул.
„Витиня" към ул. „Станислав Доспевски". В
района на пешеходна пътека, след кръстовището с ул. „Поп Грую"
автомобилът се движи със скорост от порядъка на 100,29 км/ч., във втората от
дясно на ляво от три пътни ленти по посоката си на движение. Платното е било
мокро, в тъмната част на денонощието. В същото време пострадалият пешеходец К.-
67 год., предприема пресичане на пътното платно от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на лекия автомобил на 1,5 - 2,0 м след пешеходната пътека.
На 13,0-13,5 метра след зоната след пешеходната пътека автомобилът удря
пешеходеца отляво с предната си част (в областта вляво от десния фар). Последвал
е вторичен удар на горната част на тялото в предния капак, с приплъзване към челното стъкло. Главата на К.пробиват
челното стъкло. Последвал трети удар на тялото, в тавана на автомобила.
Следствие на отрицателното ускорение тялото е отхвърлено напред и вдясно спрямо
посоката на спиращия автомобил и след плъзгане се установява, където е намерено
при огледа. Произшествието е станало в тъмната част на денонощието при добра
видимост, дъждовалеж, мокро пътно платно и работещо
улично осветление. Процесното ПТП е настъпило
следствие на субективните действия на водача на автомобила, който в зоната на
голямо кръстовище се е движил с висока скорост (100км/ч), като не е възприел
или ако е възприел не е реагирал своевременно на намиращия се на платното за
движение пешеходец. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
пешеходеца в момента на стъпването му върху пътното платно. Пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, като е предприел
пресичане на пътното платно, слизайки от тротоара и се е насочил към левия край
на пътното платно. Възможността за предотвратяване на процесното
ПТП от страна на водача на лекия автомобил се свежда до движение с разрешената
скорост - 50 км/ч. , а от страна на пешеходеца - при виждане на приближаващ
автомобил да не предприема пресичане на пътното платно.
От заключението на
приетата съдемно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че причината за
смъртта на наследодателя на ищцата е тежката съчетана травма - гърди, глава,
корем, гръбначен стълб и крайници, като водеща е тежката гръдна и
черепно-мозъчна травма, довели до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност. Настъпилата смърт на Е. К.на 12. 05. 2018 г. е в причинно —
след ствена връзка с настъпилото на същата дата ПТП.
За установяване на причинените неимуществени
вреди на ищците в хода на делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелката И.Д.В.сочи,
че нейната приятелка(ищцата) много тежко приела смъртта на баща си. Те били в
много близки отношения. Ищцата живее в отделен апартамент с детето си, но за
всичко се консултирала с баща си и той много й помагал.
Свидетели са разпитани и за
установяване на механизма на процесното ПТП.
Свидетелят М.Д.Д. сочи, че процесното
ПТП се случило към 19-20 часа,
май месец, времето било хубаво. Със своя приятел Е.( другия допуснат свидетел) тръгналие
към хипермаркет „Билла“ да си вземат по една бира. Времето било приятно за
разходка навън, но леко валяло и било тъмно. Застаналие
да пресечат на светофара, за да отидат до
хипермаркета, срещу тях било лицето, което починало при ПТП. Те тръгналие да пресичат от другата страна и той тръгнал да
пресича и докато тръгвали да пресичат колата го ударила. Ударът станал в средна
лента, при което светлинната уредба, според него не била настроена адекватно да
отброява, тъй като, когато той пресичал все едно от вашата страна (говори към
съда) пресича към нас, за него на гърба зад свидетеля на светофара, понеже имало
остров, на този остров също имало светофарна уредба, пресичайки пострадалият Е.,
зад свидетеля сочело зелено, но на острова сочело червено. Режимът на работа е
такъв, че той, когато тръгва да пресича, реално зеленото, което вижда е само от
страна на свидетеля до острова, изчаквало се и след това светва зелено. Пострадалият
не изчакал да светне зелено, защото те видяли, че той
бил с жена до себе си, която в последния момент просто направила една крачка да
пресече заедно с него, но в последствие, защото видяла какво станало, се
спряла. Мисли, че за нея също сочело червено. Сочи, че този път е с три платна
за движение. Между двете платна за движение има остров. Мантинелата
е по-назад. Двете платна са с отделна светофарна уредба. Когато за тях(свидетелите)
светело зелено, за да пресечат до средата, до
острова, за пострадалия в този
момент е светело червено, за да може да изчакат и да светне и за него зелено,
за да може да пресече до острова и да се срещнат на средата. Твърди, че живее
на 400 метра от това кръстовище и го познава добре. След тази несинхронизиране
светофарна уредба имало и други инциденти. Затова той писал писмо до госпожа Фандъкова да оправят тази светофарна уредба и мисли, че вече е променена. Изтъква, че до Е.
К.имало жена, която е тръгнала с него да пресича, но се върнала, стъпила на
платното, уплашена от това, че той леко се забързал, не да тича, нито да ходи
спокойно, той стигнал до средата на платното, в което го ударила колата, жената
нямала време да реагира и се върнала. Е. бил с чадър, с голям мъжки чадър и
може би чадърът му е пречил да види светофара. Реално колата остреща не виждал,
а то е било тъмно и валяло. Той се е заблудил от първия светофар и си е мислил,
че и следващият е зелен.
Свидетелят Е.С.С. -очевидец на процесното
ПТП, сочи, че било късно вечерта, тъмно, валяло леко, той и М.(др.свидетел) били на кръстовището, човекът, който го блъснали бил срещу тях на
отсрещното платно. Готвели се да пресечат. Техният светофар
светнал зелено, неговият още бил червен. Той и още една жена тръгнали да
пресичат. Бил с черен чадър. Светофарът за неговото платно светел червено. Човекът
го блъснали в средната лента, той тръгнал да пресича на червено и го блъскат.
Пешеходецът тръгнал да пресича на червено, те са две платна с по три пътни
ленти, той минал на червено първата пътна лента и в средната лента го блъснала
кола, а на него от първата лента до острова му светило червено. За другата
страна на свидетелите до острова им светило зелено, пострадалият се объркал, че
и на него му свети зелено и тръгнал да пресича и го блъскат на червено. Бил с
черен чадър и мисли, че носел бежово яке. Не си спомня дали претичвал. Мисли,
че нямало автомобили в неговата лента. Спомня си, че на тяхното платно имало
само една спряла кола, било спокойно. Мисли, че за БМВ-то е светело жълто,
понеже, ако на платното на пешеходеца свети червено, би трябвало за БМВ-то да
свети жълто, то се движел страшно бързо.
С представените
към исковата молба- препис-извлечение от акт
за смърт и удостоверение за наследници се
установява активната легитимация на ищцата по отношение на починалия Е. К..
Относими доказателства
за други факти не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на чл.4326 от Кодекса за застраховането дава
право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4
от
Не се спори, че във вразка с катастрофата е
починал родствениът (баща) на ищцата, както и
наличието на валидно застрахователно праоотношение.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които
същата възниква. Извършването на противоправното
деяние от деликвента е установено по несъмнен начин
от заключението на АТЕ, както и влязлата
в сила присъда № 137 от 22.05.2019 г.
по НОХД № 366/2019 г. на СГС, НО, 34 състав. Вещото лице
сочи, че причината за настъпване на произшествието са субективните
действия на водача на автомобила, който в зоната на голямо кръстовище се е
движил с висока скорост (100км/ч), като не е възприел или, ако е възприел, не е
реагирал своевременно на намиращия се на платното за движение пешеходец.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия е основателно- в тази
насока се събраха доказателства, че
пострадалият е пресичал при червен сигнал на светофарната уредба.
Претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени
по несъмнен начин от показанията на разпитаната исвидетелка.
Относно спорното обстоятелство за размера на
претенцията на ищцата- съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и установената съдебна практика. По
делото се установи, че ищцата е претърпяла
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя баща. Житейски неоспоримо е, че голяма
е скръбта от загубата на родител. При това положение, отчитайки
големия процент на съпричиняване от страна на
пострадалия, икономическите
условия в страната, съдебната практика и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на по 100 000 лв., за колкото искът следва да се
уважи, а за разликата да се отхвърли.
По
изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по
реда на чл.496 КЗ, т. е. от 04.09.2018г.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази
насока искание с представения списък за разноски в
хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е основателно. Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2,
т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска, намира, че адв. възнаграждение следва да е в размер
на 4 000лв. При извършени 4000 лв.
разноски на ищцата с оглед уважената част от иска следва да й се присят разноски в размер на 2 000лв. При това решение на съда
и ищецът, и ответникът имат право на
разноски –– съразмерно на уважената, съответно
на отхвърлената част от исковете. Съдът приема, че разноските на ответника за
процесуално представителство са в размер на 450 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 405 лв. от 810 лв. След компенсация на ищцата
следва да се присъдят разноски в размер на 1595лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 4 000лв., както и 600лв. разноски по
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.И.
и В.К.-М.– изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Г.С., да заплати на П.Е.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
адв. Я.Д.- САК: съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния
баща в размер 100 000 лв. (сто хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тази сума от 04.09.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 200
000лв.(двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.” АД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.И. и В.К.-М.–
изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Г.С., да заплати на П.Е.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.
Я.Д.- САК: съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 1 595 лв.(хиляда
петстотин деветдесет и пет лева ).
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.” АД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.И. и В.К.-М.–
изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Г.С., да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 4 000лв.(четири хиляди лева), както и
600лв. (шестстотин лева)
разноски по възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: