Решение по дело №1959/2024 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 171
Дата: 11 април 2025 г.
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20244310101959
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Л., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20244310101959 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от И. Н.
Ц. против А. „П. И.“ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконно уволнение.
В исковата молба се твърди, че с решение от 13.05.2024 г., постановено
по гр. д. № 203/2024 г. на РС Л., е признато за незаконно уволнението на И. Н.
Ц., като заповедта, с която то е извършено, е отменена, възстановен е на
заеманата преди това длъжност при ответника и му е присъдено обезщетение
за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение за периода
03.01.2024 г. до 02.05.2024 г.
Решението е потвърдено от въззивната инстанция, а против него е
подадена касационна жалба.
Ищецът твърди, че е останал без работата в следствие на незаконното му
уволнение и за остатъка от 6-месечния период, след този, за който му е
присъдено обезщетение и търси заплащането на обезщетение в размер на 3
588,00 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 588,00 лв. – обезщетение за
оставяне без работа в следствие на незаконно уволнение.
В отговора ответникът не оспорва, че във висящ между страните спор е
1
постановено решението от РС Л., потвърдено от ОС Л., с което уволнението
на Ц. е признато за незаконно, а за периода 03.01.2024 г до 02.05.2024 г. му е
присъдено обезщетение.
Ответникът не оспорва, че последното получено от ищеца
възнаграждение в месеца, предхождащ прекратяване на трудовата му връзка, е
в размер на 1 794,00 лв.
Отрича да дължи заплащането на обезщетение за оставане на ищеца без
работа в следствие на незаконното уволнение над присъдени размер в рамките
на предходно исково производство.
По делото ищецът се представлява от адв. Л., която по същество излага
становище за основателност на иска поради доказаност на всички възложени
им факти.
Ответникът не участва чрез свой представител в производството и не
излага становище по същество.
Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, прима за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила решение от 13.05.2024 г. (решението е потвърдено с
решение на ОС Л., постановено по в. гр. д. № 459/2024 г., което не допуснато
до касационно обжалване), постановено по гр. д. № 203/2024 г. на РС Л., е
признато за незаконно уволнението на И. Н. Ц., с ЕГН **********, извършено
със Заповед № ************ г. на председателя на Управителния съвет на А.
„П. И.“ и то е отменено. Със същото решение А. „П. И.“ е осъден да заплати
на И. Н. Ц. сумата от 7 176,00 лв. - обезщетение за оставане без работа в
резултата на незаконно уволнение за периода 03.01.2024 г. до 02.05.2024 г.,
ведно със законната лихва до изплащане на вземането, като за горницата до
сумата от 10 764,00 лв. искът е отхвърлен.
Не е спорно между страните, че възнаграждение на ищеца в месеца,
предхождащ прекратяване на трудовата му връзка, е било в размер на 1 794,00
лв.
От ангажирани по делото служебни бележки, издадени от А. по
заетостта към датата 02.05.2024 г. и и 20.08.2024 г. се установява, че от
09.01.2024 г. и към момента на издаването им И. Н. Ц. е регистриран като
2
безработен в Дирекция „Бюро по труда“ Л.т.
Към 26.08.2024 г. на името на И. Н. Ц. в НАП, ТП В. Т. са регистрирани
шест трудови договора, което не са действащи. Последния регистриран
договор с Ц. е с А. „П. И.“, прекратен на 03.01.2024 г. След прекратяване на
трудовата връзка с А. „П. И.“ не са регистрирани трудови договори с Ц..
Ангажираният към молбата препис на страници от трудова книжка №
14, издадена на името на И. Н. Ц., не взема предвид при очертаване на факти,
тъй като от тях не може да се установи момента на изготвянето им,
респективно дали след това в трудовата книжка не са направени последващи
записвания (в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване не е
извършена констатация на оригинала на издадената трудова книжа на името
на ищеца).
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконно уволнение с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТр.
Предпоставките за уважаване на претенцията за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение са: 1)
незаконност на уволнението (уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТр); 2)
претърпяна от работника/служителя вреда, изразяваща се в пропусната полза;
3) причинна връзка между незаконното уволнение и претърпяната вреда от
работника/служителя.
С влязло в сила решение, поставено по гр. д. № 203/2024 г. на РС Л. е
признато за незаконно уволнението на И. Н. Ц., извършено със заповед на
председателя на Управителния съвет на А. „П. И.“ и е постановена отмяната
му.
За периода 03.01.2024 г. (датата на уволнението) до 02.05.2024 г. (датата
на приключване на устните състезания по гр. д. № 203/2024 г. на РС Л.) в
полза на Ц. е присъдено обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконно уволнение в размер на 7 176,00 лв.
От ангажираните по делото доказателства (справки за регистриран
трудови договори на името на ищеца и бележки за регистрацията му като
3
безработно лице) се установява, че в рамките на остатъка от законовия 6-
месечен срок по чл. 225, ал. 1 КТр (за времето от 03.05.2025 г. до 03.07.2025 г.)
ищецът е останал без работа (в мотивите на ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС
примерно са посочени доказателства, с които може да се установи факта на
оставане на работника без работа, като сред тях са такива установяващи липса
на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период,
регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен).
В последния пълен отработен месеца преди уволнението ищецът е
получил брутен доход в размер на 1 794,00 лв. (основното му трудово
възнаграждение). За процесния период 03.05.2025 г. до 03.07.2025 г. той има
право на обезщетение в размер на 3 588,00 лв., съставляващо пропусната от
ищеца полза, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба (25.10.2024 г.) до изплащането му (според постановка на ТР № 3 по гр.
д. № 3/95 г. на ОСГК на ВКС лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а ако такава покана не е
отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът
е предявен).
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. По делото той е
представляван от адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в размер на
933,00 лв. Доказателства за други разноски не са ангажирани от ищеца. При
изхода на спора направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Ответникът е заявил искане за разноски, като при изхода на спора, няма
основание такива да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавни такси в размера на 143,52 лв. в полза на РС Л..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 225, ал. 1 КТр А. „П. И.“ с БУЛСТАТ
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3,
представлявано от председателя на УС – Я. ЙО. да заплати на И. Н. Ц., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ул. „Б. М.“ № 8 сумата от 3 588,00 лв. (три хиляди
4
петстотин осемдесет и осем лева) - обезщетение за оставане без работа в
резултата на незаконно уволнение за периода 03.05.2024 г. до 03.07.2024 г.,
ведно със законната лихва от 25.10.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. „П. И.“, с БУЛСТАТ
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3,
представлявано от председателя на УС – Я. ЙО. да заплати на И. Н. Ц., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ул. „Б. М.“ № 8 сумата от 933,00 лв. (деветстотин
тридесет и три лева) - сторени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на А. „П. И.“, с горните данни, за присъждане на
сторените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. „П. И.“ с БУЛСТАТ
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3,
представлявано от председателя на УС – Я. ЙО. да заплати в полза на Районен
съд Л. държавна такса в размера на 143,52 лв. (сто четиридесет и три лева
петдесет и две стотинки).

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от 17.04.2025 г.
пред Ловешки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
5