Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в закрито заседание на първи
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№13014/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „И.И.“ АД по изпълнително дело
№20128510402310 на ЧСИ М.П., рег. №851 на РКЧСИ, срещу отказ за прекратяване на
изпълнителното производство спрямо жалбоподателя, инкорпорирано в уведомление с
изх. №9250/18.02.2019 г. Излагат се твърдения, че за периода 11.10.2012 г. -
31.10.2019 г. взискателят не е поискал и не са били извършвани изпълнителни
действия. Твърди още, че взискателят е оттеглил пълномощното на процесуалният
си представител. Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалвания отказ и всички
последващи запори.
Взискателят по
изпълнителното дело П.К.К.е подал възражение срещу
жалбата, в което излага, че на ЧСИ М.П. още с образуване на изп.
дело са му възложени правата по чл.18 ЗЧСИ. Сочи, че са налагани запори на банкови
сметки на длъжника през 2012 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г. Твърди, че
оттеглянето на пълномощното е извършено през 2017 г.
Частен съдебен
изпълнител М.П. е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни
действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Излага
доводи, че е упълномощен по чл.18 ЗЧСИ, като не са настъпили визираните в
закона факти и обстоятелства, обуславящи прекратяване на изпълнителното
производство.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание
чл.435 ал.2 т.6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на
изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима.
Изпълнителното
производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Според приетото в т.10 ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС,
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Всички
предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват
по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права.
В конкретния
случай изпълнителното производство е образувано на 04.10.2012 г. по писмена
молба с вх.№33203/04.10.2012 г. на взискателя П.К.К., чрез пълномощника му адв. Д.С.С., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.09.2012
г. по гр.д. №23055/2012 г. по описа на СРС, 62 състав, по силата на който
длъжникът „И.И.“ АД е осъден да заплати на взискателя
парично задължение. С депозираната молба за образуване на изпълнителното дело
взискателят е упълномощил съдебният изпълнител с правата на чл.18 ЗЧСИ.
В хода на
изпълнителното дело са правени справки и са налагани следните обезпечителни
мерки: изпратени са съобщения за налагане на запори на вземанията на длъжника
до търговските банки на територията на Република България от дата 04.10.2012г.
По делото са
приложени запорно съобщение с изх. №33997/04.03.2014 г.
с адресат „П.Б.“ АД и запорно съобщение с изх.
№68141/15.05.2015г. , адресирано до „Банка ДСК“ ЕАД.
Със запорно
съобщение с изх. №231330/26.11.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника, открити в „И.“ АД, а със запорно
съобщение с изх. №73859/19.11.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.
С налагане на
запор на банковите сметки, съобразно възприетото в посоченото ТР №2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, се прекъсва 2-годишния срок за прекратяване на изпълнителното
производство по перемпция. Същият започва да тече от
последното валидно изпълнително действие. Съгласно ТР №3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.450 ал.3 и чл.507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не
свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от
фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той
може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не. Ето защо, запорни
съобщения с изх. №33997/04.03.2014 г. до „П.Б.“ АД и с изх. №68141/15.05.2015г.
до „Банка ДСК“ ЕАД не следва да се считат наложени, тъй като няма доказателства
в кориците на делото те да са достигнали до адресатите им.
От 04.10.2012
г., когато са наложени предишните запори на банкови сметки до 04.10.2014 г.
изтича 2-годишния срок, следователно на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК
изпълнителното производство се счита прекратено по право от 05.10.2014 г. ЧСИ М.П. е следвало да констатира
настъпилото ex lege прекратяване на изпълнителното производство и да не предприема
повече изпълнителни действия.
Съдът в
настоящото производство няма правомощие да прекрати изпълнителното дело по
аргумент на чл.433 ал.1 и ал.2 ГПК, тъй само органа по изпълнението има
компетентност да издаде постановление за прекратяване. Съдът не е компетентен и
да задължава органа по изпълнението да заличава запори, тъй като съгласно ТР
№2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, всички последващи
изпълнителни действия се обезсилват по право, като в случая не са налице
такива, от извършването на които трети лица са придобили права.
Предвид
изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
законови предпоставки за прекратяване изпълнителното производство на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради което делото следва да се върне на ЧСИ М.П. с
указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК отказ на ЧСИ М.П. с рег. №851 от РКЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство по изп. дело
№20128510402310, инкорпорирано в уведомление с изх. №9250/18.02.2019 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П. с рег. №851 от РКЧСИ за издаване на
постановление по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.