№ 18
гр. Варна , 03.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Н. Николова
при участието на секретаря Мария С. Миланова
като разгледа докладваното от Милена Н. Николова Административно
наказателно дело № 20203110203643 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. П. срещу Наказателно
постановление № 20-0819-003053 от 31.08.2020 г., издадено от началник
група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
- на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП;
- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
- на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП ме у наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение по чл.
150а, ал. 1 ЗДвП.
1
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Отправено е
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното на открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. Р., който излага
доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не
изпраща представител. Преди даване ход на делото пред въззивната
инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени
възражения срещу подадената въззивна жалба от ст. юрисконсулт К.Л. - А.
(процесуален представител на въззиваемата страна). Отправено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната
страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.07.2020 г. около 19,15 часа в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, до бл. 18, вх. 1, жалбоподателят В. К. П. управлявал лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № В 5446 КМ, собственост на Р.Н.К..
Жалбоподателят предприел маневра „движение назад“ и блъснал паркирания
зад него лек автомобил „Шкода“ с рег. № В 3211 НА, който бил избутан
върху тротоар с тревна площ. Върху ударения автомобил имало и следи от
жълта боя.
Жалбоподателят напуснал мястото на произшествието, което
впоследствие било посетено от полицейски служители, измежду които и св.
В. Ц. В. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна.
Свидетели очевидци посочили, че автомобилът „Шкода“ с рег. № В 3211 НА
2
е бил ударен от жалбоподателя, като посочили номера на автомобила, който е
управлявал, както и имената му. Свидетелите посочили и адреса, на който
живее жалбоподателят. На паркинга на този адрес св. В. установил лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № В 5446 КМ, по който в задната му част
също имало следи от удар. Полицейските служители след няколко опита
успели да установят жалбоподателя. При извършена проверка в
автоматизираната информационна система на МВР установили, че
жалбоподателят е с наложено наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от един месец по НП № 19-0819-007399 от 21.01.2020 г.,
издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“,
чието изпълнение не е започнало поради това, че не е върнал в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна свидетелството си за управление на МПС.
На 19.07.2020 г. в 20,30 часа собственикът на лек автомобил „Шевролет
Авео“ с рег. № В 5446 КМ попълнил декларация, в която посочил, че на
процесните дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя В. К.
П..
В тази връзка на 30.07.2020 г. св. В. Ц. В. съставил срещу
жалбоподателя В. К. П. АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП,
който бил връчен лично на жалбоподателя П. и подписан от него без
възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят
посочил, че връченият му АУАН е нечетлив от една страна, а от друга страна
оспорил фактическата обстановка, описана в АУАН.
На 31.08.2020 г. началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
3
доказателствени средства - показанията на св. В. Ц. В., св. С.А.Ж. (частично)
и св. М.П.В. (частично) и писмени доказателства и доказателствени средства:
АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи; декларация; разписка;
протокол за ПТП; справка за нарушител/водач; писмо от сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна с приложени справка за нарушител/водач,
копие на АУАН, два листа справки от АИС КАТ и протокол за доброволно
предаване и НП № 19-0819-007399 от 21.01.2021 г., издадено от началник
група към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие,
поведението на водача на автомобила и нанесените имуществени вреди се
установяват изцяло от показанията на св. В. Ц. В., които са източник на
производни доказателства и служат за заместване на първичните такива,
които са недостъпни. Св. В. възпроизведе извънпроцесуални изявления на
свидетели очевидци, за които по делото не съществуват индивидуализиращи
данни, позволяващи на съда същите да бъдат разпитани.
Освен това от показанията на св. В. се установи, че и по двата
автомобила – удареният и този, който е установил по-късно, е имало следи от
удар. На следващо място показанията на св. В. се подкрепят от представената
по делото декларация от собственика на лек автомобил „Шевролет Авео“ с
рег. № В 5446 КМ, който е посочил, че на процесните дата, час и място
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.
Съдът не кредитира показанията на св. Ж. в частите, в които посочва, че
автомобилът е бил паркиран през целия ден на паркинга в кв. „Владислав
Варненчик“, пред вх. 8 на бл. 302, и показанията на св. Василев, в частите, в
които посочва, че за времето от 18,00 ч. до 22,00 часа жалбоподателят не е
напускал заведението, намиращо се на около 200-300 метра от блока, в който
живее, поради това, че не съответстват на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства и по-конкретно на
показанията на св. В., който не познава нито участниците в ПТП, нито
свидетелите, поради което и е изцяло незаинтересован от изхода на делото,
както и на представената по делото декларация от собственика на автомобила,
в която е посочил именно жалбоподателя като водач на автомобила на към
момента на произшествието.
4
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН
съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се
ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от
контролните органи факти се считат за установени до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като
основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските
показания в кредитираните части изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по
реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП (пункт 1. от НП):
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава всеки участник в
движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки
за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не
причинява имуществени вреди.
5
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят от обективна страна е нарушил посочената забрана, като на
11.07.2020 г. около 19,15 часа в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, до бл.
18, вх. 1, управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № В 5446 КМ,
собственост на Р.Н.К., и предприел маневра „движение назад“, като блъснал
паркирания зад него лек автомобил „Шкода“ с рег. № В 3211 НА. Последният
бил избутан върху тротоар с тревна площ и върху него имало следи от жълта
боя.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината
непредпазливост и по-конкретно небрежност, тъй като нарушителят не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Това е така, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
предприемайки движение назад с автомобила, би могъл да удари паркирано
зад него превозно средство и да нанесе материални щети.
По изложените съображения правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на В. К. П. за нарушение по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП (пункт 2. от НП):
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му.
Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30
от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
6
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Предвид наличието на боя в задната част на лек автомобил „Шкода“ с
рег. № В 3211 НА, съдът намира, че жалбоподателят е участник в ПТП, при
което са настъпили само имуществени вреди.
След произшествието В. К. П. не е спрял и не е установил какви са
последиците от произшествието.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. В конкретния случай удареният
автомобил е бил изблъскан върху тротоар с трева, което предполага
настъпването на силен удар. Това води до единствения възможен извод, че
жалбоподателят е съзнавал участието му в настъпилото пътно – транспортно
произшествие, но въпреки това не е спрял и не е установил последиците от
ПТП.
Следователно правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на В. К. П. за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП
(пункт 2. от НП):
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От събраните по делото доказателства се установява, че с Наказателно
постановление № 19-0819-007399 от 21.01.2020 г., издадено от началник
група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателя П. е
7
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Същото му е
връчено на 11.05.2020 г. и е влязло в законна сила на 19.05.2020 г. От
представеното по делото писмо сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна
и протокол за доброволно предаване се установява, че изпълнението на
наказанието е започнало на 30.07.2020 г. Съгласно чл. 20, т. 1 Наредба № I-
157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (наредбата) отнемане на свидетелства за управление на МПС се
извършва въз основа на влезли в сила наказателни постановления, решения
или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се
управлява МПС". В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от наредбата е посочено, че
когато свидетелството за управление на МПС не е отнето със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение, датата, месецът и
годината на отнемане на свидетелството за управление, както и неговият
номер се отбелязват върху документа по чл. 20, т. 1 или 2, послужил за
отнемането. Информацията се съхранява и на магнитен носител. Съобразно
разпоредбата на чл. 22, ал. 1 отнетите български национални свидетелства за
управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до
настъпването на правно основание за връщането им. В чл. 24, ал. 1, т. 1 от
наредбата е регламентирано, че в зависимост от основанието за отнемането
му свидетелството за управление се връща след изтичане срока на
наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС".
При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че в
случая с връчването на наказателното постановление не е започнал да тече
срокът на административното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, тъй като същото все още не е било предадено на полицейските органи,
което е станало на 30.07.2020 г. Т.е. към 11.07.2020 г. въззивникът все още не
е изтърпявал наказание „лишаване от право да управлява МПС“, поради
което и жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Следователно в тази част (по пункт 3) наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния закон, поради което и следва да бъде
отменено.
8
По приложението чл. 28 ЗАНН:
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН за нито едно от първите
две деяния, за които е санкциониран жалбоподателят, тъй като не са налице
такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават някое от
тях като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типични
нарушения. Нещо повече – касае се за нарушения, свързани с управление на
МПС, която дейност винаги е източник на повишена опасност. Освен това са
извършени едновременно две нарушения. Тези обстоятелства ги отличават
като такива с висока степен на обществена опасност, поради което и
неприложима се явява разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По възраженията на въззивната страна:
Въззивната страна не представи доказателства за нечетливост на
издадения и връчен АУАН, поради което възражението в тази насока се явява
недоказано.
На следващо място съдът намира, че нарушението е индивидуализирано
в степен, позволяваща на нарушителя да разбере за какви административни
нарушения е привлечен към административнонаказателна отговрност.
Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението,
индивидуализиран е автомобилът, управляван от жалбоподателя, и изрично е
посочено в какво се състои съставомерното му поведение, а именно, че при
маневра на заден ход е ударил друг лек автомобил, на който е причинил
материални щети, при което не е спрял и не е установил последиците от ПТП.
Относно възражението, че ПТП е настъпило в резултат на поведението
на водача на ударения лек автомобил „Шевролет Авео“, съдът намира, че
същото не е подкрепено от доказателствата по делото, доколкото се установи,
че удареният лек автомобил е бил паркиран, т.е. не е бил в движение,
съответно не е имало водач.
По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4
ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде
9
основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две
причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички
доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът
решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че
той никога не връща делото за ново разглеждане от
административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от
„Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд
паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.Л. и доц. д-р И.Т., стр. 386). По същите
тези съображения непосочването в НП на доказателствата, които
потвърждават нарушението, не може да се приеме за съществено процесуално
нарушение, което да е довело до ограничаване на правото на защита на
нарушителя.
По отношение на наказанията:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП за нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Поради това, че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред
съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
Следователно в частта по пункт 1. наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
В санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са предвидени
административни наказания „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. за
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие.
При индивидуализацията на административното наказание съдът отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че причинените при
произшествието щети са незначителни.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наказването
10
на водача за други нарушения на ЗДвП.
При наличието на баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства наказващият орган е следвало да определи
административните наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява
МПС“ в средния предвиден в закона размер: глобата в размер на 125 лв. и
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца,
които биха се явили справедливи и напълно съответстващи на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Доколкото съгласно чл. 337,
ал. 2 НПК въззивният съд няма право да влошава положението на
жалбоподателя, то наказателното постановление следва да бъде потвърдено и
в тази част по пункт 2.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като
всяка от тях прави искане за присъждането им.
Процесуалният представител на въззивната страна е представила
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено само уговореното,
но не и платеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК, „съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка“. Съгласно мотивите на тълкувателното решение
„само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата
на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен
начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
11
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение“.
В конкретния случай правилата на чл. 78 ГПК са напълно приложими
по арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК. По делото не са представени
доказателства за платени разноски от въззивната страна, поради което и
искането и за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото
в случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80 лв. предвид представянето само на писмени бележки по делото, от които
има право на 35,55 лв., пропорционално на отхвърлената част от
обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК
вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, които следва да бъдат присъдени на ОДМВР
– Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление
№ 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители
с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0819-003053 от
31.08.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, в частта по пункт 1., с която на В. К. П. на основание
разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и в частта
по пункт 2., с която на В. К. П. на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т.
5 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
12
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-003053 от 31.08.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“,
в частта по пункт 3., с която на В. К. П. на основание разпоредбата на чл.
177, ал. 1, т. 1 ЗДвП ме у наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 150 лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, адрес гр. ГР. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“ № 302, вх. 8, ет. 1, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА сумата от 35,55 лв. (тридесет и
пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща направени във
въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН
вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл.
27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13