Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4278 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника В.Д.К. срещу решение от 08.01.2020 г. по гр.д. №18120/2019
г. на Софийския районен съд, 26 състав, в частта, в която са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал. ЗЗД за 1/2
част от сумата от 2370,92 лв., представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода мес.05.2014 г. – мес.04.2018 г. за топлоснабден
имот – ап.12 в гр. София, жк. „*********, ведно със
законната лихва от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от 418,30
лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2016 г. – 17.10.2018 г.,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, и
необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че има качеството на потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Решението не е обжалвано от ответника Д.Н.К.
в частта, в която предявените срещу него установителни
искове са уважени, и ищеца в частта, в която предявените срещу двамата ответници установителни искове са
отхвърлени за разликата над посочените по-горе суми, поради което решението в
тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано
в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно
правилата за договорите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил, че е собственик
на процесния имот през част от процесния
период /до 03.11.2017 г./, но в депозираното възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК се съдържа изрично признание на
вземанията за топлинна енергия за БГВ за целия процесен
период, т.е. налице е изрично признание, че ответникът има качеството на
потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ /арг. от т.11а ТР
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Налице са писмени доказателства /платежни
нареждания/, както и заключението на ССчЕ, което
настоящият съдебен състав кредитира напълно, от които се установява, че
ответникът е извършвал частични плащания на вземанията за топлинна енергия и за
периода преди 03.11.2017 г., които плащания също представляват признание на
факта, че ответникът има качеството на потребител на ТЕ.
При тези данни, следва да се приеме за доказано наличието на
сочените от ищеца облигационни отношения с ответника В.Д.К., по силата но които
ищцовото дружество и е доставяло топлинна енергия
през процесния период.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5631 от 08.01.2020 г., постановено
по гр.д. №18120/2019 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.