№ 1181
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330200595 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4252411, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Ф. Д. Ш., ЕГН ********** – законен
представител на „Фото Видео Елит“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ......, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят Ш., чрез процесуалния си представител адв. Т.Т., моли съда
да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез ст. юрисконсулт
Гергана Белова, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и
законосъобразен и претендира присъждане на разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висши адвокатски
съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 24.11.2020г. в
11:54ч. на път I-8, км.213+230, посока запад-изток, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 №
11743са, като при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак
В26, при управление на л. а „Форд С Макс“ с рег. № ***, жалбоподателят Ш.
превишил допустимата скорост с 23 км/ч. За установена и наказуема скорост
била приета скоростта от 83 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс
от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от автоматизираното
техническо средство скорост.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на „Фото
Видео Елит“ ЕООД, ЕИК *********, чийто законен представител бил
жалбоподателят Ф. Д. Ш., ЕГН **********.
За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП
жалбоподателят Ш. бил санкциониран с налагане на адиминистративно
наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.3 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства –
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126/07.09.2017г. с приложение към него, справка за регистрация и
собственици на превозно средство л. а. „Форд С Макс“ с рег. № ***, Протокол
за използване на АТСС от дата 24.11.2020г., снимка на разположението на
уреда, , Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ, 1 бр.
снимково изображение на заснетото нарушение с АТСС, писмо изх. № 11-00-
134/08.02.2022г. на Директора на ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна
инфраструктура“ с приложена към него извадка от проект за организация на
движението в участъка.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания ЕФ, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
2
доброволното й заплащане.
ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя, като законен
представител на собственика на процесното МПС.
По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение
МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 № 11743са, за което е ноторно и служебно известно на съда, че
представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” - преносима поставка с
три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на
разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото
изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме,
че има характер на временно разположено на участък от пътя, т. е. явява се
„мобилно“ по своя характер. Техническото средство е от одобрен тип за
измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126/07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. По делото е
приложен и Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ за
извършена проверка на техническото средство.
Предвид вида на АТСС са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно е попълнен протокол за
използване на АТСС.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява и доказва
извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на
скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак.
Безспорни са обстоятелствата, че управляваният от жалбоподателя Ш.
л. а. „Форд С Макс“ с рег. № *** се е движил по Републикански път I-8,
км.213+230, посока запад-изток със скорост от 83 км/ч, след като преди това
бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от
автоматизираното техническо средство скорост.
Видно обаче от писмо изх. № 11-00-134/08.02.2022г. на Директора на
ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“ и от приложената към
него извадка от проект за организация на движението в участъка, на
км.213+230 на Републикански път I-8 „Пазарджик – Пловдив“ няма поставен
3
пътен знак В26 /60 км/ч/ „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“ в посоката запад-изток /Пазарджик – Пловдив/. Такъв знак в
комбинация със знак В24 „Забранено изпреварването“ има на км.213+340 в
същата посока, наличен към 24.11.2020г. От тази информация настоящият
съдебен състав достига до извод, че към процесната дата на мястото, на което
е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на жалбоподателя -
на пътен участък Републикански път I-8, км.213+230 посока запад-изток, не е
действал пътен знак В26 с ограничение на скоростта от 60 км/ч. Следователно
от обективна страна водачите на ППС на този участък нямат нормативно
установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се
съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Предвид горното
следва да се приеме, че не се установява жалбоподателят Ш. да е извършил
нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ, доколкото се
установява неспазване на правилата за използване на АТСС, тъй като
последното е използвано на пътен участък, който не е бил контролиран с
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Ш., което води и до отмяната на атакувания
ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Такава претенция е своевременно направена от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представени са
доказателства за това, че същите са сторени – договор за правна защита и
съдействие, в който е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при
подписването му, като в тази си част представлява разписка за изплащането
им. Предвид горното и поискания и определен минимум, предвиден в
наредбата, неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна за
намаляване на адвокатския хонорар.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4252411, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на Ф. Д. Ш., ЕГН ********** – законен представител на
„Фото Видео Елит“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21
ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189
ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Д. Ш., ЕГН
********** – законен представител на „Фото Видео Елит“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: ......, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5