№ 231
гр. Благоевград , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:К. Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от К. Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200501441 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Б. АС. ЛЮБ., ЕГН ********** от
с.Б., общ.Р., обл.Благоевград, ул.“К.С.“ №1, против Решение №504468 от 06.11.2020 г.,
постановено по гр.д.№1122/2018 г. по описа на РС-Р..
С атакуваното решение е отхвърлен предявения от Б.Л. Асенов, ЕГН ********** от с.Б.,
общ.Р., обл.Благоевград, ул.“К.С.“ №1, против ЕТ „П-1-К.К.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Б., общ.Б., обл.Благоевград, ул.“М.в.“ №22, представлявано от
К.П.К. и против „М. Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р.,
ул.“Из.“ №73, представлявано от управителите В.Г.Б. и М.Г.Б., иск за заплащане на сумата
от 9000 лв. (девет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания в резултат на влошаване на професионалното заболяване на
ищеца (ексцес) след 25.05.2011 г. до момента на предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
решение. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не са били налице предпоставките по
чл.200 КТ за реализиране на отговорността на работодателя за обезщетяване на работника
вследствие на ексцес на професионално заболяване. Посочва се, че неправилно е прието, че
1
не е налице влошаване на професионалното заболяване на жалбоподателя. Твърди се, че
било видно от всички представени по делото писмени доказателства и събраните в ходя на
производството гласни такива, че професионалното заболяване на жалбоподателя се е
влошило до такава степен, че много често се налага да постъпва в болница. Събраните по
делото доказателства установявали, че за кратък период от време, след активно болнично
лечение на заболяването, болките на жалбоподателя отминавали и след това пак се
появявали. Професионалното заболяване на ищеца се развило до такава степен, че много
често довеждало и до изпускане на предмети, което било основен признак на влошаване на
здравословното му състояние и задълбочаване на полученото професионално заболяване
„Синдром на карпалния канал – двустранно“. На следващо място, твърди се, че съдът
неправилно бил приел, че не е налице ново състояние, различно от първоначалното, за което
жалбоподателят е обезщетен и по отношение на което е налице сила на пресъдено нещо. В
тази насока се изтъква, че след постановяване на решение №2/2015 г. по описа на ВКС,
жалбоподателят многократно е посещавал болнични заведения във връзка със задълбочаване
на заболяването му, за което по делото били представени множество епикризи. Твърди се, че
представените епикризи установявали наличието на задълбочаване на здравословното
състояние на жалбоподателя, което от своя страна е предпоставка за установяване на ексцес
на професионално заболяване и основателност на предявения иск. Жалбоподателят твърди
също, че неправилно районният съд е приел, че не са налице неимуществени вреди
вследствие на влошаване на професионалното му заболяване. В тази насока се навеждат
твърдения, че всички представени писмени доказателства, установяващи историята и
хронологията на ищцовото заболяване, взети предвид поотделно и в тяхната съвкупност,
установявали наличието на ексцес на професионалното му заболяване. Тези обстоятелства
водели и до претърпени нови болки и страдания, които са значително по-силни от
първоначалните, последиците са значително по-големи и периодът на възстановяване е по-
дълъг и труден и съответно с по-кратка ефективност и по-висок интензитет. Тези
обстоятелства се установявали от писмените доказателства и разпитаната в ходя на делото
като свидетел К. Л.а. В жалбата се посочва още, че неправилно съдът е приел, че
изпълнението на сегашната длъжност на ищеца – „огняр“, водела също така до влошаване
на заболяването на жалбоподателя и до развитие на същото. В тази връзка се твърди, че
оперирането на количка за пренасяне на дървен материал за огрев от жалбоподателя, не
следва да се приема за тежък физически труд, който да допринася за влошаване на
здравословното му състояние. Посочва се, че в ходя на производството не били събрани
доказателства, че ищецът-жалбоподател е извършвал постоянно и непрекъснато тежък
физически труд, в продължение на часове, всеки ден, който да се характеризира с голямо
натоварване на крайниците му, което да доведе и до влошаване на заболяването му. На
следващо място, в жалбата се твърди, че районният съд е допуснал и нарушение на чл.172
ГПК. При постановяване на решението си, районният съд не е обсъдил свидетелските
показания, които единствено установявали претърпените от ищеца болки и страдания, и
които в съвкупност с представените епикризи, установявали наличието на ексцес на
професионалното заболяване на ищеца. Твърди се, че е допуснато и нарушение на чл.235,
2
ал.2 ГПК, в която насока се посочва, че липсвало цялостен анализ на всички събрани по
делото доказателства и извеждане на релевантните правни изводи, като се посочва, че дори
и от възприетите от съда доказателства, той е извел изводи, които не съответстват на закона.
Представените епикризи, свидетелски показания и експертни заключения, анализирани в
тяхната съвкупност, установявали наличието на ексцес на заболяването, поради което се
твърди, че ако същите били анализирани в тяхната съвкупност, то изводите в съдебното
решение щели да бъдат различни. В жалбата се твърди, че съдът неправилно не е приел и не
е обсъдил въобще направената Електромиография, от която можело да се проследи най-
точно професионалното заболяване на ищеца и това дали същото се влошава. От
посоченото доказателство се установявало, че заболяването на ищеца е задълбочено и е
задълбочено здравословното му състояние. На основание изложените съображения се иска
от съда постановяване на решение, с което да се отмени атакуваното решение и да се
постанови друго, с което да се уважи предявеният от жалбоподателя иск, ведно с
присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от „М. Р.“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Г.Б.. В отговора се поддържа, че
жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди се, че няма представени по делото
доказателства, от които категорично да следва единственият възможен извод, че
здравословното състояние на ищеца се е влошило. Развиват се подробни съображения в
насока, че събраните по делото доказателства (епикризи и експертизи) водят до извод, че не
е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, респ. няма ново положение, за
което той да бъде обезщетен. Развитите в обратната насока доводи във въззивната жалба не
се споделят от въззиваемия, който твърди, че същите са неоснователни. Поддържа се, че
представените решения на ТЕЛК съответстват на заключенията на изготвените и приети
като доказателства епикризи, които са взети предвид при изготвяне на експертните
заключения, поради което и твърдените противоречия в жалбата били неоснователни.
Твърди се, че въззивникът не излага аргументи защо следвало да се кредитира представената
по делото електромиография. В заключение на изложеното се иска потвърждаване на
атакуваното решение, ведно с присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателят Б.Л., не се
явява, вместо него се явява адв.Я.. Същият по съществото на делото заявява, че поддържа
въззивната жалба, моли за отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на предявения
иск, ведно с присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл.80 ГПК.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, въззиваемият ЕТ „П-1-К.К.“,
редовно призован, представлява се от адв.Сланчев. Същият по съществото на делото счита
жалбата за неоснователна, иска потвърждаване на решението и присъждане на сторените по
делото разноски съобразно списък по чл.80 ГПК.
3
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, въззиваемият „М. Р.“ ООД,
редовно призован, представлява се от адв.Р.. Същият по съществото на делото заявява, че
жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваното решение, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл.80 ГПК.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение е и правилно, а жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което
съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него фактическа обстановка.
По делото не се спори, че между ищеца и ответните дружества са съществували валидни
трудови правоотношения в периода от 01.08.2008 г. до 22.11.2011 г., като Л. е изпълнявал
длъжността „транжор”.
Видно от експертно решение №0841 от 25.05.2011 година на УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски”
ЕАД и решение №0658 от 20.07.2011 година на НЕЛК ищецът е с професонално заболяване
- „Синдром на карпалния канал двустранно”, с 44 % трайно намалена работоспособност.
С последващи експертни решения №1044/14.06.2013 година, № 0593/17.06.2016 г. и
№0538/06.06.2019 г., всички на УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД на ищеца за
професионалното заболяване - „Синдром на карпалния канал двустранно” е определена 10%
ТНР от общата ТНР.
По делото са приети множество епикризи, удостоверяващи здравословното състояние на
4
ищеца.
С решение, постановено по гр.д.№182/2012 година по описа на Районен съд – Р., обжалвано
пред Окръжен съд – Благоевград и пред ВКС е постановено да бъде изплатено обезщетение
на ищеца в размер на 8000 лв. (осем хиляди лева) за претърпените от същия неимуществени
вреди вследствие на полученото от същия професионално заболяване във връзка с
изпълняваната от него длъжност „транжор” в ответните дружества.
По делото са приети три екпертизи: съдебно-медицинска експертиза с вещо лице невролог,
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице специалист по трудова медицина и комплексна
съдебно-медицинска експертиза.
Според първоначално назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
– невролог, след личен преглед и запознаване с приложената по делото медицинска
документация, към момента на прегледа на пациента не може да се направи извод за
влошаване на здравословното състояние на ищеца, дължащо се на професионалното му
заболяване.
Според съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист по трудова
медицина категорично не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца по
отношение на заболяването „Синдром на карпалния канал - двустранно, с невропатия на
средните нерви“. Същото може да провокира обостряне при натоварване на гръбнака и
извършване на ръчна работа с тежести, например при упражняване на професията „огняр“,
при която се натоварват горните крайници, тъй като се пренасят тонове дърва с ръчна
количка.
С оглед оспорване заключенията на цитираните експертизи и за изясняване фактическата
страна на спора, първоинстанционният съд по искане на ищцовата страна е допуснал
комплексна съдебно-медицинска експертиза. Експертите по тази експертиза са категорични,
че липсват обективни данни за наличие на влошаване на здравословното състояние на
ишеца, както и причинна връзка с професионалното заболяване. Вещите лица посочват, че
обективно „влошаване“ не може да се приеме и такова няма. Посочили са, че това, че има
продължаващи оплаквания извън „влошаване“, то има причинно-следствена връзка не
толкова с работата му като „транжор“, а по-скоро с непровеждането на комплексно лечение
и с продължаващото натоварване на китките при изпълнение на сегашната му работа като
„огняр“, съответно „огняр 1/2 и общ работник 1/2“. Вещите лица посочват, че независимо,
че то е значително по-слабо от работата като „транжор“, то причинява постоянно „дразнене“
на средните нерви.
Разпитания по делото свидетел – К. Л.а (съпруга на ищеца) посочва, че болките в лактите,
раменете и слуха на ищеца са започнали да се появяват още през 2016 г., като същият е
започнал да лежи в болници, многократно е лежал в болница, защото нямало как да се
лекува по друг начин. Свидетелката сочи, че той не можел да спи, да работи, да стиска, уж
5
държи нещо, но го изпуска. Посочва, че след 2013 г. ищецът работи като „огняр“ в Основно
училище в с.Б.. Посочва, че като огняр пренася въглища в една количка от около 20-30 м. от
едното помещение до другото, за да ги сложи в котела. Твърди, че ищецът се оплаква от
болки в ръцете, гърба, лактите, краката. В периода от 2013 г. е лекуван, като от два до три
пъти в годината ходи на болница. След лечение имал малко подобрение, но с течение на
времето пак се възстановявала болката и пак ходи, но нещата се повтаряли многократно.
При така установената фактическа обстановка, БлОС намира, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца иск по чл.200,
ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за влошено здравословно състояние (екцес) от
професионалното му заболяване след 25.11.2011 г. Правилно е прието, че липсата на ексцес
в различните му проявления – влошаване на здравословното състояние, респ.
нововъзникнало основание или утежняване на старото състояние, както и на новонастъпили
увреждания, които да не са били взети предвид от съда по първоначалното дело, обуславя
неоснователност на претенцията.
Предмет на настоящото производство е обезщетяване на неимуществени вреди, причинени
от трудова злополука, които са нови спрямо тези, за които е присъдено първоначално
обезщетение или т.н. „ексцес“.
Ексцесът не е изрично предвиден в чл.200-202 КТ, но в съдебната практика той се извежда
от уредбата на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане в чл.51, ал.3 ЗЗД.
Това са болки и страдания, които са нови спрямо първоначално съществувалите, възникнали
са поради засилване, изостряне, неблагоприятно развитие на заболяването, най - общо при
влошаване на здравословното състояние на пострадалия. Това ново развитие на болестта
представлява нов юридически факт, даващ основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за нови болки и страдания, такива които не са предвидени и
съобразени при първоначалното присъждане на обезщетение по чл.200, ал.1 КТ (в този
смисъл Решение №993 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр.д.№2687/2008 г., I г. о., ГК). За
доказване по основание на предявеният иск, е необходимо да се установи настъпването на
нови болки и страдания, които да се намират в причинно-следствена връзка с претърпяната
трудова злополука.
В конкретния случай, от всички съдебно-медицински експертизи се установява по
безспорен и категоричен начин, че липсва влошаване на състоянието на ищеца във връзка с
констатираното като професионално заболяване „Синдром на карпалния канал – двустанно
с невропатия на медианните нерви“ от 25.05.2011 г. Вещите лица по комплексната съдебно-
медицинска експертиза посочват, че обективно „влошаване“ не може да се приеме и такова
няма. Посочили са, че това, че има продължаващи оплаквания извън „влошаване“, то има
причинно-следствена връзка не толкова с работата му като „транжор“, а по-скоро с
непровеждането на комплексно лечение и с продължаващото натоварване на китките при
изпълнение на сегашната му работа като „огняр“, съответно „огняр 1/2 и общ работник 1/2“.
6
БлОС кредитира заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, тъй като
то не противоречи на извършените по-рано съдебно-медицински експертизи, а и защото при
извършването й са взети предвид всички представени по делото медицински документи.
При тези факти, искът за заплащане на неимуществени вреди е неоснователен. За
субективните оплаквания на ищеца няма обективен измерител и не би могла да бъде
установена и причината за тях, доколкото същите симптоми са свързани с непровеждане на
комплексно лечение и с натоварване на китките в настоящата работа на ищеца. В този
смисъл, не е установена в процеса функционална връзка между твърдените вреди и
злополуката, като елемент от фактическия състав на задължението на работодателя за
обезвреда по реда на чл.200 КТ. В настоящото производство не се установяват нови факти,
за появили се нови, след присъждане на първоначалното обезщетение симптоми. Дори и да
се приеме, че действително ищецът има такива здравословни проблеми и страдания, които
са в обем по-голям от съобразения при предходното производство, то липсва основание да
се направи заключение, че те са в причинна връзка с процесната трудова злополука. Същите
биха могли да бъдат резултат, както нееднократно се посочи, от непровеждане на
комплексно лечение, от друго заболяване или да се дължат на особеностите на настояща
професия на ищеца. В този смисъл, предявения иск се явява неоснователен.
По наведените във въззивната жалба оплаквания, свеждащи се до това, че първостепенният
съд не е взел предвид свидетелските показания на свидетеля К. Л.а (съпруга на ищеца) и
представените по делото епикризи, съдът намира следното:
Съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти, в т. ч. и
показанията на свидетелите. Съдът е длъжен да вземе предвид и добросъвестността и волята
на свидетеля да каже истината, като съгласно чл.172 ГПК извърши преценка дали и доколко
са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото.
Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той
възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или
само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези
показания и в каква степен. Затова и в конкретния казус същите се преценяват на фона и на
останалия доказателствен материал и най-вече с преценка заключенията на вещите лица по
трите съдебно-медицински експертизи. Действително, от ангажираните гласни
доказателства – св.К. Л.а, се установява, че ищецът и понастоящем изпитва болки в ръцете,
гърба, лактите, краката. Но тъй като свидетеля К. Л.а е близка роднина на ищеца, то й
нейните показания не се подкрепят от други доказателства, те са по-скоро показания на
заинтересованите в полза на ищеца свидетели, и съгласно правилото на чл.172 ГПК не следа
да бъдат кредитирани. От друга страна заключенията на вещите лица (по трите експертизи)
са пълни, аргументирани и непротиворечиви, изготвени са въз основа на официални
медицински документи и същите са специалисти в съответната област. Ролята на вещото
7
лице е да направи достъпно и разбираемо за широк кръг от лица удостовереното в
документите със специфична медицинска терминология здравословно състояние на ищеца.
Най-подходящия за тази цел се явява специалиста съдебен медик, който разполага както със
специализирани медицински познания, така и с познания относно изискванията и
стандартите за доказване в съдебния процес. По тази именно причина вещото лице би могло
да отговори най-добре на интересуващия делото въпрос, а именно налице ли е влошаване на
състоянието на ищеца във връзка с професионалното му заболяване и дали е налице
причинна връзка между първоначалното заболяване и влошаването на здравословното му
състояние. След като отговора на тези въпроси в случая е отрицателен, то и предявения иск
за неимуществени вреди за наличието на „ексцес“ на професионалното му заболяване е
неоснователен. От друга страна, самия факт, че ищецът все още има болки, дори и да се
приема за установен, както вече се изтъкна, не означава, че същите са резултат от влошаване
на първоначалното професионално заболяване на ищеца. Отделно от това, следва да се
посочи, че представените от ищеца епикризи са взети предвид при изготвянето на
експертните заключения, поради което доводите на жалбоподателя, че от тези епикризи се
установявало влошаване на здравословното му състояние, са неоснователни. Неоснователно
е също така и възражението на жалбоподателя, че от представена Електромиография в
съдебното заседание, проведено на 04.06.2020 г. пред районния съд, се установявало
наличието на влошаване на здравословното състояние на ищец. В тази насока следва да се
изтъкне, че от протокола за проведеното на 04.06.2020 г. открито съдебно заседание по
първоинстанционното дело, се установява, че това съдебно заседание е отложено и в
неговите рамки не са приети каквито и да е доказателства. Очевидно жалбоподателят има
предвид представената в следващото съдебно заседание – проведено на 16.07.2020 г.,
епикриза, издадена от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД – София, но съдът намира, че и тя
не установява поддържаното влошено здравословно състояние на ищеца за което се
претендира обезщетение.
Предвид изложените съображения и с оглед съвпадащия краен резултат при решаване на
спора по същество, настоящият съдебен състав намира въззивната жалба на за
неоснователна, а обжалваното решение на РС-Р. за правилно. На основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния по отношение на
установените факти и направените правни изводи.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемите имат право на
сторените от тях разноски в рамките на въззивното производство. В полза на въззиваемия
ЕТ „П-1-К.К.“ следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 650 лв. (вж. договора за правна защита на л.25 от делото), а в полза на „М. Р.“
ООД следва да се присъдят разноски също за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв.
(вж. договора за правна защита на л.26 от делото).
На следващо място, БлОС констатира, че решението на районния съд в частта относно
разноските – в частта, с която се осъжда дружеството „Б.“ ООД, ЕИК *********, да заплати
8
на Разложкия районен съд сумата от 5576, 80 лв. – държавна такса, е процесуално
недопустимо, поради което в тази част същото следва да се обезсили. Това е така, защото
такова дружество въобще не е участвало като страна по делото в каквото и да е било
процесуално качество, поради което ангажирането му със заплащане на разноски по делото
е недопустимо. Ето защо и решението в споменатата част следва да се обезсили като
процесуално недопустимо, тъй като е постановено срещу несъществуваща страна.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №504468 от 06.11.2020 г., постановено по гр.д.№1122/2018 г. по
описа на РС-Р., в частта, с която се осъжда „Б.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Б., ул.„Д.Х.” №13, представлявано от З.В. да заплати на Разложкия
районен съд сумата от 5576.80 (пет хиляди петстотин седемдесет и шест лева и осемдесет
стотинки) лева – държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №504468 от 06.11.2020 г., постановено по гр.д.№1122/2018 г.
по описа на РС-Р., в останалата част.
ОСЪЖДА Б. АС. ЛЮБ., с ЕГН ********** от с. Б., общ.Р., обл.Благоевград, ул.„К. С.“ №1,
да заплати на ЕТ „П-1-К.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
общ.Б., обл.Благоевград, ул.“М.в.“ №22, представлявано от К.П.К., сумата в размер на 650
лв. (шестстотин и петдесет лева) – разноски по въззивното дело.
ОСЪЖДА Б. АС. ЛЮБ., с ЕГН ********** от с. Б., общ.Р., обл.Благоевград, ул.„К.С.“ №1,
да заплати на „М. Р.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р.,
ул.„Из.” №73, представлявано от управителите В.Г.Б. и М.Г.Б., сумата от 780 лв.
(седемстотин и осемдесет) – разноски по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните,
пред Върховния касационен съд на Република България, при наличието на предпоставките
по чл.280, ал.1 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10