№ 3294
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100104509 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на М. В. Д. срещу „БДЖ – П.П.“
ЕООД за осъждане на ответника да му да заплати сумата от 24 000 лева,
горницата до пълния размер на предявения и уважен с влязло в сила решение
частичен иск от 1 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от инцидент на 07.10.2018 г. и 6 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от влошаване на здравословното му състояние - ексцес от получените
травматични увреждания (счупване на костите на ляв глезен – бималеоларно
счупване), изразяващ се в претърпяна оперативна интервенция – артроскопия
на лява глезенна става, ведно със законните лихви върху сумите от 07.10.2018
г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 36185/2019 г. на СРС, 25 състав ответникът „БДЖ – П.П.“
ЕООД бил осъден да му заплати сумата от 1 000 лева, част от общо
дължимото обезщетение от 25 000 лева. С решението съдът приел, че на Д. се
дължат 50 000 лева, но уважил възражение на ответника за съпричиняване от
50%, поради което се дължали 25 000 лева.
Тъй като оплакванията на ищеца продължавали, а през януари 2023 г. в
Германия претърпял нова оперативна интервенция, търпените
неимуществени вреди не били обхванати от присъденото с решението на съда
1
обезщетение. Счита, че му се дължат допълнително 12 000 лева, като предвид
приетия от съда процент на съпричиняване, претендира допълнително сумата
от 6 000 лева.
От ответника е постъпил отговор, в който се излагат доводи за
недопустимост/неоснователност на иска. Оспорва се неоснователността на
претенцията, твърди се изключителен принос на ищеца за настъпване на
инцидента, евентуално значителното му съпричиняване на вредите.
Относно допълнителното влошаване на здравословното състояние на Д.
ответникът твърди, че ищецът не е спазвал предписания следстационарен
режим, не се е явил на контролните прегледи в срок до един месец от
изписването, не е трайно и пожизнено инвалидизиран. Оспорва и причинната
връзка между уврежданията от 07.10.2018 г. и претърпяната на 06.01.2023 г.
оперативна интервенция.
Възразява за изтекла погасителна давност на вземанията за главници и
лихви.
Третото лице помагач на страната на ответника - застрахователят по
договор за застраховка „Злополука на пътниците в обществен превод“ „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД оспорва исковете и споделя възраженията на
ответника срещу основателността на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори между страните, че с влязло в сила решение №
20044448/16.02.2021 г. по гр.д. № 36185/2019 г. по описа на СРС, 25 състав
„БДЖ-П.П.“ ЕООД е осъден да заплати на М. В. Д. сумата от сумата 1 000
лева, представляваща частичен иск от 25 000 лева – обезщетение за
претърпени от Д. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от счупването, от проведеното лечение, нарушаване на ежедневния начин на
живот и бит на ищеца, остатъчен дефицит от счупването, претърпян
психически дискомфорт, ведно със законната лихва от 24.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
2
В мотивите на т. 2 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС се съдържат задължителни за съдилищата указания, че когато
със сила на пресъдено нещо е установено валидно възникнало
правоотношение, въз основа на което се претендира непогасено парично
вземане, и поради това частичният иск е уважен, недопустимо е в последващ
исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава
въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната
му квалификация.
В случая от силата на пресъдено нещо с решението по гр.д. №
36185/2019 г. по описа на СГС се обхващат правопораждащите правото факти
– виновно и противоправно деяние на лице, на което ответникът „БДЖ-П.П.“
ЕООД е възложил работа по превоз на пътници, в причинно-следствена
връзка с което са настъпилите за ищеца вреди, както и обстоятелствата,
обусловили намаляване размера на дължимото на пострадалия обезщетение
поради съпричиняване на вредоносните последици.
В този смисъл релевираните от ответника възражения, относими към
основанието за ангажиране на отговорността му, са преклудирани.
На основание чл. 298, ал. 1 от ГПК силата на пресъдено нещо по
решението от 16.02.2021 г. по гр.д. № 36185/2019 г. на СРС обвързва
настоящия съдебен състав относно правопораждащите правото факти –
виновно и противоправно деяние на лицеот, на което „БДЖ-П.П.“ ЕООД е
възложило работа, в причинно-следствена връзка с което са настъпилите
вреди за М. Д..
В ТР № 3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВК е прието и че с решението по
частичен иск силата на пресъдено нещо не се разпростира върху останалия
размер на вземането. Настоящият съдебен процес касае остатъка от
претенцията, поради което в тежест на ищеца беше да докаже
обстоятелствата, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на
този вид обезщетение следва да бъде съобразен с характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
3
възстановяването и др.
Установява се от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
че получените от ищеца увреждания, чието обезщетение се претендира в
настоящото производство са причинени именно от процесното ПТП.
Уврежданията се изразяват в двуглезенно счупване на лява глезнена става.
Лечението е изисквало оперативна интервенция за открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с мателна остеосинтеза – плака и
винтове. Възстановителният процес е продължил шест месеца, като през
първия месец след увреждането и два месеца след началото на
рехабилитацията болките са били с по-голям интензитет. Вследствие
оперативното лечение по външната страна на лявата глезенна става е видим
белег с дължина 12 см. По вътрешната страна на ставата е налице и друг
белег с дължина 7 см.
При прегледа е установен и ограничен обем в движението на лявата
глезенна става при повдигане на ходилото - 10 градуса при норма 20 градуса.
Свидетелят С.К., сестра на ищеца знае, че брат й бил приет по спешност
в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ със счупен крак в областта на глезенната става.
Когато го видяла, бил под анестезия и се нуждаел от грижи на медицинския
екип. След десетдневен престой го изписали. Освен че изпитвал силни болки,
се чувствал потиснат и депресиран. Родителите му били в чужбина, затова
отишъл при баба си и дядо си в Кюстендил, но те не могли да се грижат за
него поради напредналата си възраст и трудна подвижност. Свидетелката К.,
негова сестра и тогавашната му приятелка Деница се редували да го
обгрижват в продължение на шест месеца. Първите три от тях М. бил на
легло, а след това започнал да става и да се опитва да се раздвижва с помощта
на патерици. Преди 07.10.2018 г. работел в почистваща фирма в София,
докато бил студент във втори курс в Лесотехническия университет.
Инцидентът затруднил обучението му и явяването на изпити. Изпуснал и
задължителен ски-курс. Провел и 10 рехабилитационни процедури, поемани
от НЗОК. Едва след девет месеца започнал да се придвижва самостоятелно,
но куцал и имал постоянен оток, болки и не движел глезенната става в пълен
обем.
Съответна на събраните по делото доказателства е претенцията на
ищеца за присъждане на обезщетение от 24 000 лева, след приспадане на
4
присъдените с решението на СРС 1 000 лева за търпените от него
неимуществени вреди. Касае се за млад човек, който се е обучавал като
студент и паралелно с това е полагал труд. В резултат на инцидента
пострадалият М. Д. е търпял силни болки от счупването, които са наложили
да претърпи оперативна интервенция; да спазва постелен режим след
десетдневен болничен престой; да разчита на чужда помощ за хигиенно-
битовото си обслужване за цели три месеца, което е неизменно свързано с
чувство за малоценност и неудобство; да преустанови нормалния си ритъм и
начин на живот. Младежките години на пострадалия е обусловила физическа
и социална активност, каквато безспорно се установи, че ищецът е проявявал.
Внезапно тя е прекъсната от нелеп инцидент, който за продължителен период
от време го е откъснал от обичайните му дейности и паралелно с това го е
поставил в безпомощно състояние и зависимост от чужда помощ. Нормални и
естествени са и негативните емоции от принудителната изолация поради
физическото обездвижване на Д.. Неоснователни са възраженията на
ответника, че пострадалият не е спазвал предписани рехабилитационни
процедури. Няма основание съдът да не кредитира показанията на свидетеля
К. относно факта на извършване на рехабилитацията. Лично сестрата на
ищеца се е грижила за него, заедно с приятелка на пострадалия и показанията
й са съответни на заключението на вещото лице относно продължителността
на възстановителния период след претърпяната на 08.10.2018 г. оперативна
интервенция по открито наместване на счупването на лява глезенна става.
Обяснима е и липсата на документи за провеждане на рехабилитациите,
доколкото ищецът не дължи заплащането на 10 процедури, които се поемат
от НЗОК. Свидетелят К. заявява, че такива са провеждани от брат й. Въпреки
това, и след самостоятелното придвижване и провеждане на рехабилитациите
пълно възстановяване за Д. не е настъпило. Трайна негативна последица е
ограниченият обем в движението на лявата глезенна става, което е налично и
към момента, както и два дълги оперативни белега, които видимо загрозяват
вида на кожата и са нарушили целостта й.
Отчитайки възрастта на пострадалия – 20 г. към датата на
произшествието, тежестта на увреждането, довело до трайно затруднение в
движението на ляв долен крайник и в този смисъл съставляващо средна
телесна повреда, невъзстановеният пълен обем в движението на лявата
глезенна става, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
5
продължителността им, промененият ритъм и начин на живот, съдът намира,
че 50 000 лева е справедлив размер на обезщетението. Присъдените 1 000 лева
и приетият процент на съпричиняване на вредите от самия пострадал,
обуславят основателност на предявения иск за сумата от 24 000 лева.
Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за
главница е неоснователно. Вземането се погасява с петгодишна давност.
Деликтът е реализиран на 07.10.2018 г., а искът е предявен на 13.04.2023 г.
Петгодишен срок към 13.04.2023 г. не е изтекъл. Основателно се явява
възражението за погасителна давност на вземането за лихва. То се погасява с
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“, пр. 2 от ЗЗД. Затова
обезщетението се дължи ведно със законната лихва от 13.04.2020 г.
След влизане в сила на решение № 20044448/16.02.2021 г. по гр.д. №
36185/2019 г. на СРС на 05.12.2022 г., ищецът твърди да е получил влошаване
на състоянието си – наложителност на нова оперативна интервенция за
отстраняване на свободни тела от ставата – костни и хрущялни парчета,
последвана от рехабилитация. Това причинило на Д. нови болки и страдания
и нов период на нетрудоспособност. Неимуществените вреди оценява на
12 000 лева, като претендира присъждане на половината от тази сума – 6 000
лева, предвид приноса му за съпричиняване на вредите.
В т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 г. са дадени указания за условията и
предпоставките, при които е допустимо пострадалият да получи
допълнително обезщетение. Такова се дължи при доказано влошаване на
здравословното състояние на увреденото лице в сравнение със състоянието,
при което е присъдено първоначалното обезщетение, ако влошаването се
намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини.
В случая се претендира обезщетение от влошаване на здравословното
състояние на М. Д., който е получил артроза на лявата глезенна става.
Безспорно е, че страданията във връзка с артроскопията на 06.01.2023 г.
не са били предмет на производството по предявения частичен иск. До
приключване на устните състезания във въззивното производство на
20.10.2022 г. нововъзникналите за ищеца вреди не са диагностицирани и за
тях той не е обезщетен.
С исковата молба, подадена на 13.04.2023 г. са представени документи,
6
от които се установява, че в болница „Санкт Йозеф Щифт“ в Зенденхорст,
Германия на 06.01.2023 г. М. Д. е претърпял операция по артроскопия –
отстраняване на свободни тела (отчупени парчета хрущял и кост) от горна
лява глезенна става и заглаждане на хрущяла, костта и сухожилието, както и
отстраняване на костни промени по пищяла и скочната кост. Преди това, на
28.12.2022 г. Д. е подписал информирано съгласие за извършване на
интервенцията. На 09.01.2023 г. е предписано следоперативно лечение,
изразяващо се в пет сеанса лечебна гимнастика (физиотерапия), по 1-2 пъти
седмично. От 05.01.2023 г. до 17.02.2023 г. последователно са издавани
болнични листа, като след 09.01.2023 г. са съставяни от специалист по
физиотерапия и рехабилитация. Това потвърждава изпълнение на
предписанията на лекуващия лекар за провеждане на физиотерапевтични
занимания.
В съдебното заседание на 10.05.2024 г. вещото лице д-р С. е обяснил, че
операцията е в причинно-следствена връзка с увредата при инцидента –
счупване на лява глезенна става. В хода на лечението са се появили прагове
на зарасналите кости, като увреждането на хрущяла и образуване на
израстъци не е закономерна последица, а представлява индивидуална реакция
на организма. В случая счупването е било вътреставно, а лявата глезенна
става е била двустранно засегната. Неравността се е получила от нарушаване
на хрущяла и това представлявало специфична реакция на организма. Този
тип увреда водела и до артрозни проблеми. При прегледа на ищеца е
констатирано ограничение в обема на движение на ставата при повдигане с
дефицит от 10 градуса, т.е. промяна спрямо състоянието след първата
операция – на 08.10.2018 г., не е налице. Продължителността на
възстановяването след артроскопия варирало между един и два месеца.
Операцията през януари 2023 г., според сестрата на ищеца С.К., се
наложила от постоянния оток, болки и ограничен обем на движение в долния
ляв крайник. Причината била в появилите се костни израстъци в ставата в
края на 2022 г. И след тази операция обаче брат й имал ограничен обем на
движения в лява глезена става, скованост на ходилото и болки при по-тежка
физическа активност, независимо че възстановил походката си.
При така даденото заключение и при съобразяване на показанията на
разпитания по делото свидетел, съдът намира за основателна претенцията на
7
ищеца за присъждане на допълнително обезщетение от влошаване на
здравословното му състояние поради настъпило необичайно и непредвидимо
натрупване на костно вещество в хрущяла в резултат на фрактура на лява
глезенна става. Костните израстъци са причина за оток, болезненост и
затруднения в придвижването и предпоставка за бъдещи артрозни проблеми.
Костните вещества са се появили като реакция на организма в резултат на
фрактурата и в този смисъл усложнението се намира в причинно-следствена
връзка с получената при ПТП на 07.10.2018 г. травма.
Предвид установените в съдебно-медицинската експертиза
обстоятелства и съобразно показанията на свидетеля К., съдът приема, че
настъпилите травматични усложнения в здравословното състояние на ищеца
е довело до нови, качествено различни болки и страдания. Артроскопията е
предизвикала допълнителни страдания за Д., наред с появата на два
допълнителни белега от по 1 см по предната страна на лявата глезенна става.
Възстановителният период е отнел два месеца, през които ищецът отново е
търпял промени в обичайния си начин на живот, лишен от пълноценна
физическа активност и нетрудоспособен, за което от лечебното заведение са
издадени съответните болнични листа.
Предявеният от ищеца иск за обезщетяване на неимуществените вреди
от допълнителното непредвидимо влошаване на състоянието му съдът намира
за основателен до размера на сумата от 15 000 лева. При определяне на
окончателния размер на обезщетението съдът следва да зачете направеното в
срока за отговор възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. В тази част решението от 16.02.2021 г. по гр.д. №
36185/2019 г. на СРС, 25 състав има обвързваща съда сила, доколкото този
въпрос е изследван и е установен принос на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат в размер на 50%. При отчитане на степента на
съпричиняване, окончателният размер на дължимото на Д. обезщетение
възлиза на 7 500 лева. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
следва да се присъди претендираният размер – сумата от 6 000 лева.
Съгласно указания в т. 4 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г.
на ОСТК на ВКС, приложимия и в настоящата хипотеза, давността за
заплащане на обезщетение при ексцес започва да тече от деня на проявяване
на вредата. От преводните документи се установява, че безспорният момент
8
на необичайната увреда по поява на костните израстъци е 28.12.2022 г. От
този момент започва да тече погасителна давност и към 13.04.20023 г.
петгодишен срок не е изтекъл. От този момент се дължи и законната лихва
върху главницата от 6 000 лева.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. С
оглед изхода на спора, такива се дължат на ищеца. Представителят на
ответника е възразил за прекомерност на заплатеното в брой на 07.05.2024 г.
на адвокат С. С. адвокатско възнаграждение от 3 050 лева. Предявени са
обективно съединени искове с цена съответно 24 000 лева и 6 000 лева. По
първия от тях минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.
е 2 560 лева, а по втория – 900 лева (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.),
или общо 3 460 лева. Дори и изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
върху глобалния размер на претенцията – 30 000 лева, адвокатският хонорар
възлиза на сумата от 3 130 лева. Прекомерност не е налице и поради броя и
характера на исковете и подлежащите на установяване факти по всеки от тях.
Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски,
поради което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 1 200
лева държавна такса и 400 лева депозит за експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, „БДЖ - П.П.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* да
заплати на М. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „*******
сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от пътен инцидент на 07.10.2018 г. – двустранно счупване на глезенна става
на ляв крайник, ведно със законната лихва от 13.04.2020 г. до окончателното
изплащане, сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца
след ПТП на 07.10.2018 г., изразяващо се в артроскопия на лява глезенна
става за отстраняване на отчупени парчета от хрущяла и на костни промени
по пищяла и скочната кост, ведно със законната лихва от 28.12.2022 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля искането за присъждане на законна
лихва върху главницата от 24 000 лева за периода 07.10.2018 г. – 12.04.2020 г.
9
и върху главницата от 6 000 лева – за периода 07.10.2018 г. – 27.12.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „БДЖ - П.П.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* да
заплати на М. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „*******
сумата от 3 050 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „БДЖ - П.П.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* да
заплати по сметка на СГС 1 200 лева държавна такса и 400 лева депозит за
експертиза по делото.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ******* – трето лице помагач на страната на ответника „БДЖ -
П.П.“ ЕООД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10