Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /15.03.2021 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на първи март
две хиляди двадесет и първа година
публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 576/2020 г. по описа
на съда
Производството е по реда на
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
Производството е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 422
ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД предявен от „Е.ф.к.“ ЕООД срещу Т.Г.Г.,
с който се иска да се приеме за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 28,65 лв.- незаплатени суми по договор за
телекомуникационни услуги сключен на 23.06.2017 г между ответника и „БТК“ ЕАД,
която сума е прехвърлена на ищеца с договори за покупко-продажба на вземания от
16.10.2018г. сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД и от 26.08.2019 г. сключен между „С.Г.
Груп“ ООД и „Е.ф.к.“ ЕООД, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 373/2020г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения,
уточнение с молба от 12.10.2020 г.: Между ответника и „БТК“ ЕАД по делото е сключен на 23.06.2017 г. договор за телекомуникационни услуги по силата,
на който на ответника са
предоставени телевизионни и
интернет услуги с абонаментен план „комбинирай и спести“. Срокът на Договора
е 24 месеца, като същия е влязъл в сила в дена на подписването
му. Сочи се, че по
договора са издадени два броя
фактури от 22.07.2017 г. и
23.08.2017 г., като и сумите
по двете не са заплатени
до подаване на исковата молба.
Сочи се, че на основание
чл. 84 ЗЗД се дължи заплащане на лихва за
забава от ответника в общ размер на 7,89 лв. Твърди се в исковата
молба, че на 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е сключила
договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп“ ООД по силата
на който дружеството цесионер е придобил процесните вземания, а на 26.08.2019 г. „СГ Груп“ ООД са прехвърлили
вземанията на ищеца, за което
е изпратено уведомление до длъжника Г.. Моли се за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски. С Разпореждане от 28.09.2020г. съдът е оставил исковата молба без движение,
като е дал указания на ищеца за отстраняване на констатирани нередовности. Във връзка с дадените от съда указание подадена молба от 12.10.2020г., с която
ищецът е заявил, че не поддържа претенцията за мораторна лихва. Доколкото
уточнението е направено във връзка с дадени от съда указания, то това
представлява уточнение на исковата претенция, поради което съдът не дължи
произнасяне с изрично определение за прекратяване на производството, арг. чл. 129, ал. 5 ГПК.
Ответникът, е получил препис от исковата молба
с приложенията, като в законоустановения срок до е подал отговор
на исковата молба, в който се излага, че
исковата претенция е неоснователна. Твърди се, че действително
е сключен договор на 23.06.2017 г. между нея и „БТК“ ЕАД за доставяне на телевизия
и интернет услуги, като на 29.06.2017 г. до адреса на
ответника отишли техници, поставили техника и бил съставен
констативен протокол. В отговора на исковата
молба се излага, че е имало
проблеми с интернет връзката, като още на следващия
ден такава нямало, за което
два пъти идвали техници. На 04.07.2017 г. с жалба ответникът заявила желанието си за
прекратяване на договора по тяхна
вина, ако не отстранят повредата
в срок от 24 часа, като техници
посетили ответника на същия ден,
но не успели
да отстранят проблема, поради което на 05.07.2017 г. ответника подал нова жалба за
прекратяване на договора. В отговор на последната жалба
на 11.07.2017 г. „Виваком“ уведомили ответника, че не могат
да отстранят проблема с интернет, поради което ответникът
заявила желание за прекратяван на договора, което се случило на
14.07.2017 г. с двустранно споразумение,
като устно е посочено на ответника,
че няма задължения
към дружеството. Сочи се, че не дължи процесните суми, тъй като
не е получава услуги, които да
заплаща. Моли се да се
постанови решение, с което да се
отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание 422 ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца: 28,65 лв.- незаплатена главница
по договор за телекомуникационни услуги от 23.06.2017 г. сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД, която сума е прехвърлена на ищеца по силата на договори
за покупко-продажба на вземания от 16.10.2018г. сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.
Груп“ ООД и от 26.08.2019 г. сключен между
„С.Г. Груп“ ООД и „Е.ф.к.“ ЕООД, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата. Предявеният иск е процесуално допустим предявен е в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото
указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 27.08.2020 г., а
исковата молба е подадена на 25.09.2020 г., от процесуално легитимирано лице –
заявител в заповедното производство.
Тук е мястото да се посочи, че с Разпореждане от 28.09.2020г. съдът е
оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца за
отстраняване на констатирани нередовности. Във връзка
с дадените от съда указания е подадена молба от 12.10.2020г., с която ищецът е
заявил, че не поддържа претенцията за мораторна лихва. Доколкото уточнението е
направено във връзка с дадени от съда указания, то това представлява уточнение
на исковата претенция, поради което съдът не дължи произнасяне с изрично
определение за прекратяване на производството, арг. чл.
129, ал. 5 ГПК.
От приложен по делото договор от 23.06.2017г. се установява, че между „БТК“
ЕАД и Т Г. е сключен договор за предоставяне на
интернет услуга и телевизионна услуга, по силата на който търговското дружество
се е задължило да предоставя за срок от 24 месеца описаните в договора
услуги, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение.
Ищецът е представил две месечни сметки в едно с
приложения към тях предоставящо информация за използваните услуги. И двете месечни
сметки са на името на Т. Г.
По делото са представени и приети като доказателство констативни протоколи подписани
от представител на „БТК“ ЕАД, от които се установява, че на 29.06.2017 г. са
активирани услугите предмет на договора.
По делото е представена жалба от 04.07.2017г. подадена от ответника до „БТК“
ЕАД, с изявление за прекратяване на сключения договор, поради неизпълнение от
страна на доставчика на услугата за доставка на интернет, в случай че услугата
не бъде възстановена до следващия ден.
По делото е представена и приета като доказателство втора жалба от
ответника от 05.07.2017г., в която посочва, че е посетена от служители на „БТК“
ЕАД, които не са успели да отстранят проблема с доставката на интернет. В
резултат на подадената жалба на 11.07.2017г. „БТК“ ЕАД са отправили покана за
прекратяване на договора, поради невъзможност за осигуряване доставка на избраната
от ответника интернет услуга.
От представено по делото и прието като доказателство споразумение от
14.07.2017 г. сключено между Г. и „БТК“ ЕАД се установява, че сключения между
тях договор е прекратен, като са съставени приемно-предавателни протоколи за
връщане на оборудването предоставено на клиента Г..
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза от
заключението на която се установява, че на ответника на 29.06.2017 г. е предоставена
услуга Vivacom tv L, като в избрания от ответника план
„комбинирай и спести“ е уговорено предоставянето на интернет услуга и
телевизионна услуга. Вещото лице е посочило, че размерът на претендираното
вземане от 28,65 лв. отговаря на посочените данни от тези по месечните сметни и
кредитната сметка издадена от „БТК“ ЕАД. Съдът възприема заключението вещото
лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички
поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си
акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
От представените по делото договори за прехвърлена на вземания (цесия) от
16.10.2018г. сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД и от 26.08.2019 г. сключен между „С.Г.
Груп“ ООД и „Е.ф.к.“ ЕООД, както и потвържденията
към тях се установява, че ищецът е носител на спорното материално право.
Посоченото не е спорно между страните.
При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав намира
следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални
и процесуални предпоставки
(юридически факти): наличието на валидно възникнала облигационна връзки между ответника и
„БТК“ ЕАД по сключен договор
за предоставяне на услугим въз основа, на който се претендира процесната сума; че услугите са реално доставени. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
От представения по делото договор за услуги от 23.06.2017г. и споразумение
за прекратяване на договора от 14.07.2017 г. се установява, че между ответника Г.
и телекомуникационната компания „ БТК“ ЕАД за периода от 23.06.2017г. до
14.07.2017 е съществувало валидно облигационно правоотношение. Посочения
договор,
по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален,
двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата
на които в момента на сключването
му и за двете страни по
него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения
ненаименован договор попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото
от него договорно
правоотношение е възникнало
между лица, едно от които
е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на
субективните (относителните)
търговски сделки.
Съгласно принципа на свободното
договаряне и автономията на волите, уредени
в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между “БТК”
ЕАД и Т.Г. е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил
да предоставя на ответника услуги,
посочени в договора от 23.06.2017г.
за доставка на интернет и телевизия, срещу изпълнение на насрещната
престация от страна на потребителя
– заплащане на уговореното възнаграждение. Тук е мястото да се посочи, че от доказателствата по делото се установи
действително, че „БТК“ ЕАД не е изпълнявал в цялост поетите по договора
задължения, а именно задължението за доставка на интернет, поради което и
договорът е прекратен на основание чл. 87 ЗЗД, но от събраните по
делото доказателства – представените фактури и приетата по делото експертиза се
установява, че телекомуникационната компания не е начислила задължение към
ответника за заплащане на услугата, която не е предоставила. По време на срока на
договора „БТК“ ЕАД надлежно е изпълнявала задължението си доставка на телевизионни
услуги, за което се дължи съответната цена от ответника. Следва да се посочи,
че не се явява неравноправна клаузата от договора, която предвижда сключване на
същия само при съгласие от потребителя за избор на две услуги. Както бе
посочено, по -горе разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗЗД предвиждат свободно договаряне
между страните, в конкретния случай операторът е направил предложение за сключване
на договор при определени условия, които са приети от ответника, като за използване
на двете услуги са предвидени и съответните отстъпки от цената на всяка една от
тях. Ответникът е имал възможност (избор) да не сключва договора с параметрите
посочени от доставчика, поради което следва да се приеме, че не е налице
неравноправна клауза в твърдения от ответника смисъл. Още повече, че договорът
е прекратен между страните именно поради искане на ответника, доколкото същата
не е имала интерес от частично изпълнение от страна на оператора.
Съдът намира, че ищецът е доказал претенцията си за заплащане стойността на
предоставените услуги, отразени в приложените към исковата молба фактури. Видно
от записаното във фактурите и заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза – т. 4 от нея, сумите са начислени за потребени
услуги, остойностени по ценоразпис на телекомуникационния
оператор, съобразно избрания от ответника пакет. В представените фактури и
приложенията към тях подробно са дадени ползваните от ответника услуги и как е
формирано задължението му към оператора, като са направени съответните корекции
за приспадане на суми от задълженията му за заплащане за предоставяне на интернет
услугата, която се установи, че не е предоставяна в договорения обем и качество.
В този смисъл, доказана се явява
стойността на доставените телекомуникационни услуги и изискуемостта на
задълженията. Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите
като краен срок за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е
посочен и в самата фактура. Предвид
всичко изложено настоящият съдебен състав приема предявения иск за основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в заповедното производство от
ищеца в размер на 325лв., от които 25 лв. ДТ и 300 лв.- адвокатско
възнаграждение, като са представени доказателства, че същите са реално сторени
(л. 19 от заповедното производство). Доколкото изцяло е уважен предявения иск,
то следва в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски в размера на 325 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 575 лв., от които 25
лв.- държавна такса, 300 лв. - адвокатско възнаграждение, 250 лв.- депозит за
вещо лице, като са представени доказателства, че същите са реално сторени (л. 36
от делото). Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 575 лв. за исковото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79 ЗЗД, по отношение на Т.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, че „Евро финанс Колет“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** е носител на парично вземане в размер на 28,65 лв. – незаплатена сума по договор за телекомуникационни услуги сключен на 23.06.2017
г между ответника и „БТК“ ЕАД, която сума е прехвърлена на ищеца с договори за
покупко-продажба на вземания от 16.10.2018г. сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.
Груп“ ООД и от 26.08.2019 г. сключен между
„С.Г. Груп“ ООД и „Е.ф.к.“ ЕООД, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 15.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 373/2020г. по описа на Районен
съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.Г.Г., ЕГН **********, да
заплати на „Евро финанс Колет“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в
размер на 325,00 лв.
– представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 575,00
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: