Р
Е Ш Е
Н И Е
№208 от
18.04.2013 год., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия,
На осемнадесети март две
хиляди и тринадесета година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Д.К.
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
гр. дело №1903 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Р.Й.К., с ЕГН ********** и адрес:***, чрез процесуалния й представител по пълномощие – адв. К.С.,***, е предявила срещу “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Г. С. Раковски” №140, представлявано от К. С. С. и Р. Д. К., ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за признаване за установено, че не дължи на дружеството сумата в размер на 1429.45 лева с включен ДДС за доставена електрическа енергия за периода от 14.04.2010г. до 07.06.2011г., включително, начислена по следните фактури: фактура №**********/28.05.2010г. за периода от 14.04.2010г. до 03.05.2010г., за сумата в размер на 54.01 лева с ДДС; фактура №**********/16.06.2010г. за периода от 04.05.2010г. до 10.06.2010г., за сумата в размер на 101.87 лева с ДДС; фактура №**********/18.07.2010г. за периода от 11.06.2010г. до 30.06.2010г., за сумата в размер на 71.84 лева с ДДС; фактура №**********/18.08.2010г. за периода от 09.07.2010г. до 06.08.2010г., за сумата в размер на 64.50 лева с ДДС; фактура №**********/21.09.2010г. за периода от 07.08.2010г. до 09.09.2010г., за сумата в размер на 117.62 лева с ДДС; фактура №**********/20.10.2010г. за периода от 10.09.2010г. до 07.10.2010г., за сумата в размер на 105.18 лева с ДДС; фактура №**********/18.11.2010г. за периода от 08.10.2010г. до 05.11.2010г. за сумата в размер на 126.80 лева с ДДС; фактура №**********/17.12.2010г. за периода от 06.11.2010г. до 07.12.2010г., за сумата в размер на 124.34 лева с ДДС; фактура №**********/20.01.2011г. за периода от 08.12.2010г. до 12.01.2011г. за сумата в размер на 161.90 лева с ДДС; фактура №**********/18.02.2011г. за периода от 13.01.2011г. до 07.02.2011г., за сумата в размер на 126.97 лева с ДДС; фактура №**********/20.03.2011г. за периода от 08.02.2011г. до 09.03.2011г., за сумата в размер на 141.56 лева с ДДС; фактура №**********/20.04.2011г. за периода от 10.03.2011г. до 12.04.2011г., за сумата в размер на 134.41 лева с ДДС; фактура №**********/20.05.2011г. за периода от 13.04.2011г. до 10.05.2011г., за сумата в размер на 76.80 лева с ДДС; и фактура №**********/18.06.2011г. за периода от 11.05.2011г. до 07.06.2011г., за сумата в размер на 21.65 лева с ДДС /вж. изменението на иска – л. 97 от делото/. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че вземането му спрямо ищцата произтича от извършена доставка на електрическа енергия по силата на чл.98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУ/, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ с решение №ОУ-059/07.11.2007г. и влезли в сила на 26.11.2007г. През процесния период имота е бил електрозахранван и ищцата не се е възползвала от предвидената в чл. 44 от ОУ възможност да заяви писмено преустановяване на продажбата за определен срок.
Кюстендилският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че за периода от 14.04.2010г. до 07.06.2011г., включително, страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия за имот, находящ се на адрес: гр. К., кв. “Р. в.”, бл. , ап. . За доставената електрическа енергия за процесния период са издадени следните фактури: фактура №**********/28.05.2010г. за периода от 14.04.2010г. до 03.05.2010г., за сумата в размер на 54.01 лева с ДДС; фактура №**********/16.06.2010г. за периода от 04.05.2010г. до 10.06.2010г., за сумата в размер на 101.87 лева с ДДС; фактура №**********/18.07.2010г. за периода от 11.06.2010г. до 30.06.2010г., за сумата в размер на 71.84 лева с ДДС; фактура №**********/18.08.2010г. за периода от 09.07.2010г. до 06.08.2010г., за сумата в размер на 64.50 лева с ДДС; фактура №**********/21.09.2010г. за периода от 07.08.2010г. до 09.09.2010г., за сумата в размер на 117.62 лева с ДДС; фактура №**********/20.10.2010г. за периода от 10.09.2010г. до 07.10.2010г., за сумата в размер на 105.18 лева с ДДС; фактура №**********/18.11.2010г. за периода от 08.10.2010г. до 05.11.2010г. за сумата в размер на 126.80 лева с ДДС; фактура №**********/17.12.2010г. за периода от 06.11.2010г. до 07.12.2010г., за сумата в размер на 124.34 лева с ДДС; фактура №**********/20.01.2011г. за периода от 08.12.2010г. до 12.01.2011г. за сумата в размер на 161.90 лева с ДДС; фактура №**********/18.02.2011г. за периода от 13.01.2011г. до 07.02.2011г., за сумата в размер на 126.97 лева с ДДС; фактура №**********/20.03.2011г. за периода от 08.02.2011г. до 09.03.2011г., за сумата в размер на 141.56 лева с ДДС; фактура №**********/20.04.2011г. за периода от 10.03.2011г. до 12.04.2011г., за сумата в размер на 134.41 лева с ДДС; фактура №**********/20.05.2011г. за периода от 13.04.2011г. до 10.05.2011г., за сумата в размер на 76.80 лева с ДДС; и фактура №**********/18.06.2011г. за периода от 11.05.2011г. до 07.06.2011г., за сумата в размер на 21.65 лева с ДДС. В заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, е посочено, че ел. захранването на процесния апартамент е прекъснато от ответното дружество поради неплатено задължение със заповед №745055/13.04.2010г. и отчет за прекъсването №1078527/13.04.2010г. и след тази дата ищцата не е плащала такса за възстановяване, през целия процесен период не е свързвана и е била с прекъснато ел. захранване, като в дружеството се води “самовключена” – електромерът има показания през всеки отделен месец на процесния период, отчитан е от отдел “Мерене” на дружеството ежемесечно, като показанията му са въвеждани в базата-данни и същите съответстват на показанията в процесните фактури.
Така установената фактическа обстановка налага извод за основателност на иска, по следните съображения:
Предявеният иск е отрицателен установителен и доказателствената тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е върху ответното дружество. Същото следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, основанието, от което е възникнало правото му и неговия размер.
Ответното дружество не доказа основанието за възникване на правото си, доколкото не доказа влизането в сила на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-059/07.11.2007г. Макар и продажбата на електрическа енергия на потребители да е сделка при общи условия по смисъла на чл. 298 от Търговския закон, предпоставките по чл. 98а от ЗЕ, при които ОУ стават задължителни за потребителите на електрическа енергия, съществено се отклоняват от общите правила за търговските сделки при общи условия. Предпоставка за влизане в сила на ОУ е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 от ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Разпоредбите на чл. 98а, ал. 4 и ал. 5 от ЗЕ /в редакцията им, обн. ДВ, бр. 74/2006г., в сила от 01.07.2007г./ предвиждат, че не е необходимо писменото приемане на ОУ от потребителите, като в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, и приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Независимо от твърденията на ответното дружество за влизане в сила на ОУ на 26.11.2007г., този факт не може да се приеме за общоизвестен по смисъла на чл. 155 от ГПК и съответно за неподлежащ на доказване. По делото е представено доказателство единствено за публикуването на ОУ в един централен ежедневник – вестник “Телеграф”, бр. 927/26.11.2007г., но не и в един местен ежедневник, т. е. такъв, разпространяван на територията на гр. Кюстендил /представеният сертификат от Издателска къща “Фортуна прес” ЕООД, удостоверяващ, че ОУ са публикувани в бр. 229/26.11.2007г. на вестник “Посредник” – всекидневник, разпространяван на територията на областите Плевен и Ловеч, е неотносим към спора/.
Предвид
изложеното съдът намира, че Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с
решение №ОУ-059/07.11.2007г., са неприложими към договора за продажба на
електрическа енергия, сключен между ищцата и ответното дружество. Недоказването
от ответното дружество на публичното известяване на потребителите на електрическа
енергия на територията на гр. Кюстендил за горепосочените общи условия води до
извод за неоснователно позоваване на клаузи от общите условия, като източник на
процесното вземане. Това е достатъчно,
за да се приеме, че вземането на ответното дружество е изцяло недължимо, което
води до основателност на предявения отрицателен установителен иск /вж. в т. см.
решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т. д.
№885/2009г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. За пълнота
на изложението съдът намира за необходимо да отбележи и че ответното дружество
не доказа кога е станало т. нар. “самоключване” на ищцата, в какво се изразява
същото и по
какъв начин са начислени дължимите от нея суми за потребена електрическа
енергия за процесния период.
С оглед уважаването на иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски по производството в размер общо на 162.18 лева, в това число: 57.18 лева – платена държавна такса /4% върху цената на иска – 1429.45 лева/, 5.00 лева – разноски за призоваване на свидетел и 100.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, Кюстендилският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Й.К., с ЕГН ********** и адрес:***,
не дължи на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “Г. С. Раковски” №140, представлявано от К. С. С. и Р. Д. К., ЕИК
*********, сумата в размер на 1429.45 лв. /хиляда четиристотин двадесет и девет
лева и четиридесет и пет стотинки/ с ДДС за доставена електрическа енергия за
периода от 14.04.2010г. до 07.06.2011г., включително, начислена по фактури
№**********/28.05.2010г., №**********/16.06.2010г., №**********/18.07.2010г.,
№**********/18.08.2010г., №**********/21.09.2010г., №**********/20.10.2010г.,
№**********/18.11.2010г., №**********/17.12.2010г., №**********/20.01.2011г.,
№**********/18.02.2011г., №**********/20.03.2011г., №**********/20.04.2011г.,
№**********/20.05.2011г. и №**********/18.06.2011г.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Г. С. Раковски” №140,
представлявано от К. С. С. и Р. Д. К., ЕИК *********, да заплати на Р.Й.К., с
ЕГН ********** и адрес:***, сумата в размер на 162.18 лв. /сто шестдесет и два
лева и осемнадесет стотинки/ – разноски по производството.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: