Номер 50105.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20203000500349 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от КПКОНПИ чрез процесуалния представител П. С. О. съгл.
Пълномощно изх.№ РД 22-251/25.06.2020 год на Председателя на КПКОНПИ, срещу решение №
829/25.06.2020 год по гр.д. № 1258/2019 год на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен иска на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от М. А. Г. , предявен на осн. чл. 153 ал.1
вр. с § 5 ал.2 от ЗПСОНПИ, с цена на иска 188 594,79 лв. Въззивникът счита за неправилен извода на
съда за липса на елементите от фактическия състав, обуславящ основателност на искането по чл. 153
ал.1 от ЗПКОНПИ. Изложени са доводи, че съдът неправилно е изключил от имуществото,
придобито от проверяваното лице сумите, получени от трети лица с неустановен произход по банкови
сметки и лични вноски чрез системата Western Union и Money Gram. Погрешно е да се твърди, че
само наличните пари следва да се приемат за имущество и само те се отнемат, а ако липсват – не
могат да бъдат предмет на претенция. Позовава се на разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ, съгласно
която когато имуществото липсва или е отчуждено, отнема се неговата равностойност. Доколкото
парите са движими заместими вещи, при липсата им в банковите сметки на ответника, когато не е
установен законен източник за придобиването им, следва да се отнеме тяхната равностойност. По
изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявения иск бъде уважен с произтичащите от това законни последици.
На настоящият състав е служебно известно, че с определение № 8181/02.04.2019 г. по гр. д. №
704/2017 г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по множество въпроси,
отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС) за изясняване на редица въпроси сред които:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно
придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм), ако:
2. C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за
незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без
1
предварителна регулация на значението на "законен/незаконен източник");
3. D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица
(проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години
назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на
проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента
на придобиването на конкретното имуществено право?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването
за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Х. на основните права
на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба като тази по главното производство, която:
създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан
произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); ;
създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито
имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и
средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица,
които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори
когато придобиването е възмездно;
въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо доказателство
за наличие на незаконно придобито имущество;
размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото
лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз
основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното
имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия
съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и
прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да
замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда
обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението
(презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава
единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния
закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на
Европейския съюз, установено в член 17 от Х. на основните права на Европейския съюз, да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното
производство, която:
2
въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно
придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и
разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм.) или
ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни
права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за
делото по реда на чл. 76, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.);
Настоящият състав намира, че повдигнатите от въззивника въпроси предполагат
тълкуването на Директива 2014/42 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и са
свързани с посочените по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение №
8181/02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. на Софийски градски съд, като образуваното по
запитването дело С-319/19 продължава да е висящо.
С оглед на това и на осн. чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК висящото пред СЕС дело обуславя
необходимостта от спиране на производството по настоящето дело до постановяване на решение
по преюдициалното запитване.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д. № 349/2020 год на Апелативен съд Варна до приключване
на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз – на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3