№ 113
гр. Севлиево, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101162 по описа за 2021 година
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединен е и иск по чл. 56
СК.
Постъпила е искова молба от С.А.К.., с ЕГН **********, от гр. *********************
срещу З.И.К.., с ЕГН **********, от гр. *********************.
Страните сключили граждански брак на 12.01.2021 г. в гр. Севлиево. От него нямали деца,
ненавършили пълнолетие. Семейното им жилище представлявало къща, собственост на
родителите на ищеца, находяща се в гр. *********************. Семейното жилище било
напуснато от ответницата. Около два месеца след сключването на граждански брак, през пролетта
на 2021 г. отношенията между страните рязко охладнели. Ответницата престанала да се
интересува от ищеца. Един ден тя казала, че заминава по работа в Холандия. След като заминала
контактите между страните прекъснали. От тогава спрели да се чуват. Въпреки това ищеца
продължил да се надява, че един ден отношенията им ще се оправят, но това не се случило. В
резултат на фактическата раздяла и липсата на каквато и да било комуникация чувствата между
страните охладнели. Иска постановяване на решение, с което да бъде прекратен брака между
страните поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата и да бъде
предоставено ползването на семейното жилище - къща, находяща се в гр. *********************
на ищеца. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответникът е подал писмен отговор, чрез особения си представител. Предвид невъзможността да
осъществи връзка с ответницата, особения представител заявява, че не може да вземе становище
по основателността на исковата претенция преди събиране на допуснатите доказателства. Заявява
относно твърдението, че страните нямат родени от брака си ненавършили пълнолетие деца, че не
са представени доказателства за твърдяното обстоятелство. Излага, че липсват доказателства и
1
относно твърдението, че семейното жилище, находящо се в гр. ********************* е
собственост на родителите на ищеца.
В съдебното заседание ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове по съображенията изложени в исковата молба. Заявява, че след изслушване на свидетеля
вероятно брака е разстроен по вина и на двамата съпрузи.
В съдебното заседание ответницата, чрез особения си представител, поддържа отговора по
съображенията изложени в същият. Сочи, че от свидетелските показания се е установило, че
страните са се разделили поради несходство в характерите, поради което няма вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение от 26.08.2021 г., че С.А.К.. и З.И. Х., са сключили
граждански брак на 12.01.2021 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0003 /12.01.2021 г.
на Община Севлиево. Посочено е в удостоверението, че след брака съпругата ще носи фамилното
име К..
От два броя справки от 28.04.2022 г. от НБД Население с пълни данни за ищеца и
ответницата е видно, че същите нямат родени от брака деца, ненавършили пълнолетие, баща на
ищеца е А.К.И., а майка на същият е М.М.И..
От нотариален акт № 23 от 03.02.2010 г., на нотариус Н. Косева, с рег. № 298 на НК е
видно, че А.К.И. и М.М.И. са собственици на недвижим имот с адрес гр. *********************.
От показанията на свидетеля М.И.Ю., дядо на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с
оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се
установяват следните факти: снахата на свидетеля се казва З.; страните се събрали, сключили брак
в гр. Севлиево и след това заминали за Федерална Република Германия, като контакта на свидетеля
с тях бил по телефона; мъчили се да създадат семейство, но не станало; за късо просъществувал
брака им, след като заминали за Германия, малко след това ответницата си заминала от внука на
свидетеля; страните имали несходство в характерите; по телефона казали, че не могат да се водят и
свидетеля чул, че ответницата си събрала багажа и си заминала; живеели в къщата на бащата на
ищеца; ищеца живее и работи в Германия, като не могъл да си дойде за заседанието защото, не му
разрешили да си вземе отпуск; след два - три месеца страните се разделили; страните видяли и
двамата, че семейство няма да могат да създадат и се разделили.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо установяване, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ППВС № 10/1971 г.,
дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и
другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормални отношения между съпрузите.
Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и
безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената по
2
делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно доверие,
разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. Не се спори по делото, че два – три
месеца, след сключване на брака, страните се разделили и вече над половин година до съдебното
заседание същите са разделени, вследствие на което е настъпило отчуждаване на съпрузите един от
друг, като контактите и отношенията им не са като между съпрузи. Поради горното съдът намира,
че бракът между страните е изцяло лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на
чл. 14 и сл. СК и съществува само формално. В тази насока липсват противоречия между
свидетелските показания и доводите, изложени от страните.
Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз основа
на доказателствата по делото, съдът приема, че тя е на двамата съпрузи. Видно от показанията на
свидетеля, вината на всеки от съпрузите, произтича от това, че същите са се разделили, като никой
от тях в един продължитен период от време не е положил никакви усилия да заздрави брачната
връзка. С посочените си действия страните изцяло са пренебрегнали и нарушили моралните си и
етични задължения като съпрузи, регламентирани в чл. 14 и сл. СК. Предвид всичко изложено
брака следва да бъде прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на двамата съпрузи.
Относно ползването на семейното жилище съдът намира следното:
Ползването на семейното жилище, което е собственост на бащата на ищеца, съдът намира,
че следва да се предостави на ищеца, с оглед предвидените в чл. 56, ал. 1 СК предпоставки за
предоставяне ползването му. Съображенията за този извод са, че страните нямат ненавършили
пълнолетие деца, не се установи ищеца да има друго жилище, поради което има жилищна нужда,
само той е поискал предоставяне ползването на семейното жилище, а семейното жилище е
неделимо като имот от една страна и влошените отношения между съпрузите от друга страна не
предполагат съвместно ползване на жилището.
Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в
размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на
производството по настоящото дело, ищеца е заплатил държавна такса в размер на 25,00
лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати остатъкът от държавната такса за
решаване на делото за развод – 25,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Двамата съпрузи са
виновни за разстройството на брака, поради което, предвид и разпоредбата на чл. 329, ал. 1
ГПК, разноските направени от страните следва да останат в тежест на всяка от страните,
както са ги направили.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на
основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на 12.01.2021 г., за което е съставен акт за граждански
брак № 0003/12.01.2021 г. на Община Севлиево между С.А.К.., с ЕГН **********, от гр.
3
********************* и З.И.К.., с ЕГН **********, от гр. *********************.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на гражданския брак, сключен на
12.01.2021 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0003/12.01.2021 г. на Община
Севлиево, имат двамата съпрузи – С.А.К.., с ЕГН ********** и З.И.К.., с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в гр.
*********************, на С.А.К.., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА З.И.К.., с ЕГН **********, от гр. ********************* да заплати в полза на
държавата по сметка на РС – Севлиево държавна такса в размер на 25,00 лева, както и 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена
доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4