Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 27.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г.
въззивно гражданско дело № 15465 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 196 – 211 (отм.).
С решение от
30.10.2017г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от
29.06.2018г., постановено по гр.д. №
2301/2017г. по описа на ВКС, І ГО, е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 3
от ГПК влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1598/2005г. на СГС, оставено в сила
с решение № 1098 от 05.12.2008г. по гр.д. № 6292/2007г. на ВКС, в частта, с
която е потвърдено решението от 10.12.2003г. по гр. д. №
2712/2001г. на Софийски районен съд, 46 с-в, с което е отхвърлен предявеният от
“К.” ООД срещу Т.Н., С.Д. и С.И. установителен иск за
собственост на имот пл. № 1071, кад. лист №170, 171 по плана на гр. София,
местност, „Модерно предградие – Обеля ІІІ част, т.І”, както и в частта, с която
след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен съединеният иск по
чл. 108 ЗС на Т.Н., С.Д. и С.И. срещу “К.” ООД за установяване на собствеността
и предаване владението на описания имот пл. № 1071 и са присъдени сумите от 1 358,
67 лв. – обезщетение за ползване на имота без правно основание за периода
11.12.2000г. – 29.05.2001г., ведно със законната лихва от 29.05.2001 г., както
и 100 лв. мораторна лихва за същия период и делото е върнато за ново
разглеждане от СГС.
С
решение от 10.12.2003г., постановено по гр.д. № 2712/2001г. по описа на СРС,
ГО, 46 състав, е отхвърлен предявеният от “К.– АВТО” ООД против Т.Т.Н., С.Т.Д., С.Т.И.
иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за установяване правото му на
собственост върху следния недвижим имот: имот пл.№ 1071,
кад. лист №№170,171 по кад.
план на гр.София, м."Модерно предградие - Обеля III
част, I том", с площ от 1490 кв.м.,
/съставляващ пл.№29016 по картата на землището на с.Обеля/, при съседи:
наследници на С.В.Б., наследници на Г.С.С.и
наследници на Н.С.Н.. С решението на СРС са отхвърлени предявените от Т.Т.Н., С.Т.Д., С.Т.И. против "К." ООД и "П.С.СОФИЯ
" АД иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението на
следния недвижим имот: имот пл.№1071,кад. лист №№170,171 по кад. план
на гр.София, м."Модерно предградие -Обеля III
част, I том", с площ от 1490 кв.м./
съставляващ пл.№29016 по картата на землището на с.Обеля/, при съседи:
наследници на С.В.Б., наследници на Г.С.С.и
наследници на Н.С.Н. и иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на
изградените в същия имот без строително разрешение огради и част от ламаринена
барака, тип "Балон" с площ от 290 кв.м. С решението са отхвърлени
предявените от С.Т.Д. и С.Т.И. против "К." ООД искове с правно
основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването
на описания по - горе недвижим имот без правно основание за периода от
11.12.2000г. до 29.05.2001 г. в размер на 1358,67 лева и мораторна
лихва за същия период в размер на 100 лева. С решението е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от С.Т.Д. и С.Т.И. против "К."
ООД иск с правно основание чл.472 от ГПК за обявяване нищожността на нотариален
акт N21, том XX, нот. дело N4103/97r. на I нотариус при CPC.
С решението е обявена нищожността на нот. акт N071, том А, рег.№4160, нот. дело
306/2000г. на нотариус В.А.с район на действие гр.София, вписана в регистъра на
Нотариалната камара под номер 262 по иска с правно основание чл.472 от ГПК
предявен от С.Т.Д. и С.Т.И. против “К.” ООД.
С постановеното на 29.06.2007г. решение
по в.гр.д. № 1598/2005г. по описа на СГС, е отменено решението на СРС, 46
състав, постановено на 10.12.2003г. по гр.д. №2712/2001 г. в частите по
исковете с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Т.Т.Н.,
С.Т.Д. и С.Т.И. против "К." ООД, както и по исковете с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от С.Т.Д. и С.Т.И. против "К."
ООД, и вместо това е уважен предявеният насрещен иск с правно основание чл. 108
от ЗС, както и исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
С оглед постановеното решение на ВКС по
гр.д. № 2301/2017г. по описа на ВКС, І ГО, предмет
на разглеждане от настоящия съдебен състав са въззивни
жалби срещу първоинстанционното решение, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от “К.” ООД срещу Т.Н., С.Д. и С.И. установителен иск за собственост на имот пл. № 1071, кад. лист №170, 171 по плана на гр. София, местнос, „Модерно предградие – Обеля ІІІ част, т.І”, както
и въззивна жалба срещу решение на СРС в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС на Т.Н., С.Д. и С.И. срещу “К.”
ООД за установяване на собствеността и предаване владението на описания имот
пл. № 1071 и са присъдени сумите от 1 358, 67 лв. – обезщетение за ползване на
имота без правно основание за периода 11.12.2000г. – 29.05.2001г., ведно със
законната лихва.
Въззивникът “К.авто” ООД поддържа
подадената въззивна жалба и прави искане за отмяна на
решението на СРС в частите, в които е отхвърлен иска с правно основание чл. 97 ГПК. Изложени са съображения за неправилност на първоинстанционното
решение, тъй като по делото са установени всички предпоставки за уважаване на
предявения иск. Оспорват се изводите на СРС относно липсата на доказателства,
че процесният имот е бил собственост на държавата,
като се поддържа, че дружеството е заплатило стойността на терена на държавата
в лицето на Министерство на транспорта.
Насрещната страна Т.Н., С.Д. и С.И. оспорват въззивната жалба.
Въззивниците-ответниците Т.Н., С.Д. и С.И. обжалват първоинстанционното решение в частите, в които са
отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД с доводи за неправилност на формираните изводи. Поддържат, че в процесния терен не е проведено мероприятие на държавата за
задоволяване на обществени нужди, поради което не са налице пречки за
възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. По тези съображения е направено
искане за отмяна на решението в обжалваните му части.
Насрещната
страна „К.– АВТО“ ООД оспорва въззивната жалба.
Софийският градски съд, след като разгледа жалбите и
обсъди събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 97
ал.1 от ГПК /отм./, чл.108 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От представения по делото акт за държавна собственост
/АДС/ № 4920/14.02.1995г. е видно, че е актуван на основание чл.77 ал. 3 и
чл.81 ал. 3 и 4 от Наредбата за държавните имоти /НДИ/, във вр.
с §15 от ЗППДОбП следния недвижим имот, находящ се в гр. София, бул."*****- база на "К."
ЕООД с общо застроен и незастроен терен от 10 300 кв.м. с находящите
се в него 10 броя сгради, построени в периода от 1972г. до 1985г, и метална
ограда, 2 броя канцеларии, преградна стена и асфалтиран учебен полигон с площ
от 4 350 кв.м. В акта е отразено, че имотът е предоставен за оперативно
управление на "К." ЕООД, като е отбелязано, че теренът не е
предоставен по установения ред на дружеството.
С договор за изкупуване на търговско дружество по реда на
чл. 35, т.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия - /ЗППДОбП/ /отм./, вписан на
03.12.1997г. в книгите за вписване под №188, том 20, вх. per. №48528, Министърът на транспорта, в
качеството му на орган по чл. 3 ал.1 т.1 от ЗППДОбП
/отм./ е прехвърлил "К." ЕООД с цялото му обособено имущество на
купувача "К." ООД. Въз основа на сключеният приватизационен договор дружеството-въззивник е признат за собственик с констативен
нот. акт № 21, том XX, нот. дело N 4103/97r. на I нотариус при СРС на основание чл.35, т.1
от ЗППДОбП / отм./, във вр.
чл.15 и чл.16 от ТЗ и заповед № ПР-14 от 19.07.1996г. на Министъра на
транспорта, на посочените в акта недвижими имоти, находящи
в гр.София, бул."*****, находящи се в
неурегулирано дворно място с площ от 10 790 кв.м., съставляващо имот с пл. №879,
заснет през 1972г. и нанесен в кад. листове №№151.
170 и 171 по неодобрения кад. план на гр.София,
м."Модерно предградие-Обеля Ш част, I том". С нотариален акт № 071, том А, нот. дело
№306/2000г. на нотариус В.А.с район на действие гр.София, вписана в регистъра
на Нотариалната камара под номер 262 е извършена поправка на нотариален акт № 21, том XX, нот. дело
№4103/97г. на I нотариус при СРС в следния смисъл: на страница 1 на ред 25 от
горе надолу след "етаж" вместо "находящи
се в нерегулирано дворно място" да се чете: "заедно с нерегулирано
дворно място, върху което са построени сградите, цялото с".
Видно от представената скица от 18.09.1996г. на СО-фирма
СОФГЕО имот пл. номер 879, заснет в кад. лист
№151,170 и 171 по кад. план на гр.София,
м."Модерно предградие -Обеля II! част, I том" през 1972г. с площ от
10 790 кв.м., се намира извън регулация и е записан в разписния лист към плана
като собственост на "К." ООД по силата на договор по чл.35 т.1 от ЗППДОбП /отм./.
От писмо № ПК-92-00-172/03.08.1993г. на Министерство на
транспорта се установява, че през 1968г. с ПМС № 10 от 16.02.1967г. е създадена
Централна автомобилна школа в системата на ДСО “Пътни строежи”. В изпълнение на
т. 18 от същото постановление за площадка на школата е предоставен терен от
землището на с. Обеля в размер на около 5 дка, югозападно от сегашното
кръстовище на Околовръстен път и бул. “Европа” с адрес бул. “*****. По това
време по-голямата част от терена е била заета от сметище и са съществували две
свободни тухлени постройки, което е отразено в кадастъра от 1947г. За
изпълнение на дейностите по ПМС № 10 на терена е извършено допълнително
строителство - изградени са учебни кабинети, монтирани са сглобяеми метални
халета за ремонт и поддръжка на техниката, положена е асфалтова настилка,
извършено е електроснабдяване и водоснабдяване. През 1987г. след закриването на
ДСО “Пътни строежи” със заповед на стопанския съвет при МС към Главно
управление на пътищата е създаден Център за подготовка и квалификация на кадри,
към който е преминала и школата, под името Централна школа за шофьори и
механизатори. В края на 1992г. центърът е закрит, а школата е обособена като
самостоятелно поделение на ГУП. С разпореждане на Министерския свет № 25 от
27.04.1993г. за образуване на еднолични дружества с държавно имущество в
системата на Министерство на транспорта е образувано дружество “К.” ЕООД, което
поема изцяло активите и пасивите на Централната школа за шофьори и механизатори
към 30.04.1993г. Дружеството запазва предмета на дейност на школата и
седалището й в гр. София - на същата площадка.
На 18.07.1989г. е сключен договор, с който Колективно
земеделско стопанство “Люлин”, кв. Обеля е предоставило на “Център за
подготовка и квалификация на кадри”, чието звено по това време е школата при
ГУП за ползване 5 дка - полски терен негоден за машинна обработка, поради
местоположението си между шосето за Банкя и околовръстния път, водещи се на ул.
“*****, срещу задължение на ползувателя да плаща
наем. По силата на този договор позувателят се
задължава да не извършва трайни подобрения или незаконно строителство, а при
разваляне на договора да върне мястото очистено от всякакви отпадъци,
материали, временни постройки и да го предаде в състоянието, в което го е
получил. Теренът - предмет на договора се предоставя за една година считано от
01.01.1989г. и се продължава автоматически, освен ако
една от страните го прекрати с едномесечно предупреждение преди изтичането му.
В т.6 от договора е отбелязано, че наемът за 1988г. се урежда съгласно
решението на арб. дело №377/89г. на СГА, имащо статут
на изпълнителен лист. Съгласно цитираното по-горе писмо клаузите в договора
според министерството не отговарят на действителното положение, тъй като след
1968г. имотът е бил ползван от школата, а понастоящем от правоприемника “К.”
ЕООД. Министерството изразява становище, че имотът е представлявал сметище до
предоставянето му през 1968г. на школата и не е бил ползван от ТКЗС като
земеделска земя.
С решение на СГС, ФО от 13.05.93г. по ф.д.№13371/93г. е
регистрирано “К.” ЕООД, като е отбелязано, че дружеството поема активите и пасивите
на Централната школа за шофьори и механизатори по счетоводния баланс към 30.04.1993г.
От удостоверение за наследници изх.№102/24.07.1998г. на
СО - район "Връбница" е видно, че Т. С.В.е починал на 06.11.1967г,
като е оставил за свои аследници по закон: съпруга Е.П.В.,
починала през 1996г. и оставила за свои наследници по закон изброените по -
долу лица -дъщеря Т.Т.Н.; дъщеря С.Т.Д. и дъщеря С.Т.И.
- ищците по насрещните искове.
С решение от 12.04.2000г. по гр.дело №5563/99г. на СРС,
42 състав, е отменено решение №0183 от 09.07.1999г. на ПК "Връбница"
в частта, с която е отказано да се възстанови правото на собственост в стари
реални граници на наследниците на Т. С.В.върху нива от 1,490 дка, четвърта
категория, находяща се в землището на с.Обеля,
м."Брего", имот пл.№29016 по кад. план от 1999г. при граници: наследниците на С.В.Б.,
наследниците на Г.С.С.и наследниците на Н.С.Н., като
е възстановена в стари реални граници на наследниците на Т. С.В.собствеността
върху същия имот. Решението е влязло в сила на 29.05.2000г.
С решение N 0183 от 04.07.2000г. на ПК "Връбница" е
възстановено правото на собственост на наследниците на Т. С.В.в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 1,490 дка, в землището
на с.Обеля, местността "Брего",
съставляваща имот пл.№29016 по картата на землището, при съседи: наследниците
на С.В.Б., наследниците на Г.С.С.и наследниците на Н.С.Н..
В решението е отбелязано, че се издава въз основа на решение от 12.04.2000г. по
гр.дело №5563/99г. на СРС, 42 състав.
По делото е представено още едно решение № О183 от
04.07.2000г. на ОСЗГ – Нови Искър, с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на Т. С.В.в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху следните имоти: нива от 1, 369 дка, в землището на с.Обеля,
местността "Брего", съставляваща имот пл.№
029112 по картата на землището, при съседи: имот № 029113, имот № 029111 и омт № 029018 и нива от 0, 421 дка, четвърта категория, в
землището на с. Обеля, съставляваща имот № 029113 по картата на землището, при
съседи: имот № 029112, имот № 029018, имот № 029073, имот № 000046 и имот №
029111. Към решението са приложени две скици за имотите, издадени на
07.03.2006г., заверени от ОСЗГ, представляваща неразделна част от решението.
Видно от представената скица от 13.07.2000г. на СО - ОП
"Софийски кадастър" имот пл. номер 1071 заснет в кад.
лист №170 и 171 по кад. план на гр.София,
м."Модерно предградие -Обеля III част, I том" през 2000г. с площ от 1 490 кв.м., е
идентичен с имот пл. № 29016 по картата на землището на с.Обеля и е записан в
разписния лист към плана като собственост на наследниците на Т. Стефанов
Венков.
От писмо изх. №АГ-11-00-017/14.01.2002г. на главния
архитект на СО - район "Люлин" се установява, че за сградите,
намиращи се имот в пл.№1071, кад. л. 170 и 171 по
действащия неодобрен кад. план на гр.София,
м."Модерно предградие -Обеля III част", в архива на СО - район "Люлин" се
съхраняват следните строителни книжа: 1. скица - виза за предварително
проучване и проектиране на "Районен учебно -технически център за услуга на
населението", издадена на 19.01.1984г. от началника на Управление
"Архитектура и градоустройство" при СНС; 2. Генплан
за “ГУП - Централна школа за шофьори и механизатори", гр.София, бул."*********/в
имот пл.№9 по плана на бул.’’Баба Парашкева", м."Околовръстен
път"/ - неодобрен; 3. Генплан, одобрен в СГНС,
Дирекция "Архитектура и градоустройство", отдел
"Архитектура" на 21.06.1984г. С писмо изх.№СА-92-00-035/08.08.89г. на Главния архитект на ОбНС
"Люлин" и на основание чл. 120, ал.4 ППЗТСУ /отм./ е съгласуван
проект Генплан за “ГУП - Централна школа за шофьори и
механизатори", гр.София, бул. “*********.
От заключението на приетата по гр. дело №4747/01 г. на
СРС, 44 състав съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и
възприето от съда като обективно и компетентно, изготвено, се установява, че
имот пл.№1071 с площ от 1 490 кв.м. е заснет и отразен в кад. листове № №170 и
171 от действащия неодобрен кад. план на гр.София, м."Модерно предградие
-Обеля III част, I том" и попада в по - голямата си
част върху стар имот пл.№879 от кад. план на гр.София, м."Модерно
предградие -Обеля III част",
изработен през 1972г. Вещото лице е посочило, че към датата на изготвяне на
заключението върху бившият имот пл.№879 са нанесени възстановени имоти с
пл.№№1071,1070,1166 и други. Разположението на бившите имоти пл.№879 и пл.№9
спрямо сега съществуващата ситуация, заснета в к.л.№№ 150,151,170 и 171, е
отразено на скицата към заключението на вещото лице, където: - бивш имот пл.№879,
е очертан със зелен контур, бивш имот пл.№9, е очертан с червен контур, а имот
пл.№1071 е оцветен в жълто. От тази скица е видно, че имот пл. № 9 и имот пл. №
879 са съседни такива. Вещото лице е посочило още, че частта от имот пл.№1071,
която попада в оградения от "К." ООД терен е с площ от 1250 кв.м., а оставащата извън оградата част е
с площ от 240 кв.м. В заключението е констатирано, че върху процесния имот попадат части от две
едноетажни сгради, едната от които представлява хале с метална носеща
конструкция, покрито с ламарина, другата сграда е с дървена конструкция, а
теренът около сградите е асфалтиран. В дадените устни разяснения на вещото лице
в съдебно заседание проведено на 13.11.2001г. е уточнено, че според извършената
от него проверка и доколкото сградите се намират извън регулация - те или са
незаконно построени, или са с временен статут.
От заключението на приетата по делото пред СРС, 46 състав
съдебно - техническа експертиза, се установява, че средната пазарна наемна цена
за частта от имот пл.№1071 в размер на 1 250 кв.м., която се ползва от "К."
ООД, възлиза на 3 090 лева за периода от 12.04.2000г. до 09.10.2001г.
По делото е представено удостоверение
изх.№47/23.01.2004г. от ОСЗГ “Връбница”, от което се установява, че имот №29016
от кад. план изработен през 1999г. е идентичен с имот №1071, к.л. 170 и 171 по
скица от ОП “Софийски кадастър” след влязло в сила съдебно решение в м. “Брего”
и е възстановен по стар кадастрален план изработен по ортофотоснимки, летене от
самолет периода 1950г. Кадастралният план и регистъра на собствениците е обявен
и обнародван в ДВ бр.11/09.02.99г. Посочено е, че имотът е записан в разписния
лист като собственост на Т. Стефанов Венков, преписка вх.№0183/30.01.92г. в ПК
“Връбница”, а сега ОСЗГ “Нови Искър”. За терена, в който попада имота, няма
данни за наличие на акт за държавна собственост съставян преди 1991 г. Отразено
е още, че процесният имот е внесен в ТКЗС, включен е
в блок на ТКЗС и впоследствие е предоставен за ползване на “К.” ООД. Приложено
е копие от КВС на землище Обеля и извадка от ортофотоплан, изработен от ЕТ “Р.
Александров”.
От информационната документация за дълготрайните активи
на “К.” ЕООД, носеща дата-септември 1996г. /приватизационна оценка на дружеството/,
подписана от министъра на транспорта, се установява, че намиращите са към този
момент сгради, находящи се върху процесното място са строени в периода от
1972г. до 1989г. нямат постоянен градоустройствен статут, от временен тип са и
са разположени върху терен с площ от 10 300 кв.м., за който няма одобрен
застроителен и регулационен план, като преобладаващата част от сградите са
конструкция: типова дървена сглобяема или метална сглобяема; покриви с
вълнообразна ламарина; стени с ламаринено талашитени плоскости.
В прозиводството по в.гр.д. № 1598/2005г. по описа на СГС
е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което следва да се
кредитира като обективно и пълно. От същото се установява, че към момента на
извършения оглед в границите на имот пл.№1071 попадат две сгради - обслужващо
хале и склад. Вещото лице установява, че за обслужващото хале му е бил
предоставен архитектурен проект - заснемане за узаконяване, подпечатан с печат
и подписан от гл.архитект на СО р-н “Люлин” на 15.10.2003г. Експертът сочи, че
изпълнението на халето е тип “Холандски” /дъгообразна конструкция/, от
стоманени тръби, монтирани върху монолитни ивични основи, покрив с профилирана
ламарина, а склада представлява сграда изпълнена от дървена конструкция върху
бетонови основи, с двускатен покрив, покрит с ламарина, а преградните стени са
от т.нар. “сандвич панели”. Вещото лице е посочило, че за склада не са
представени проекти и одобрени строителни книжа, както и не са предприети мерки
за узаконяването й.
Според заключението на приетата в производството по
в.гр.д. № 1598/2005г. по описа на СГС съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в дълготрайните материални активи на “К.” ЕООД по
инвентаризационните описи са били включени с дата на завеждане - 01.01.1993г. земи - 10 300 кв.м. с отчетна стойност 460.00лв.
и сгради - 10 броя с отчетна стойност 11493.11лв. Вещото лице установява, че
към 20.12.1996г., когато е извършена приватизацията на “К.” ЕООД чрез
закупуването му от “К.” ООД, последното е изкупиро всички
дълготрайни материални активи, в т.ч 10 300 кв.м. земи и 10 броя сгради със
застроена площ от 1697кв.м.
Събраните по делото в производството по в.гр.д. №
1598/2005г. по описа на СГС гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Г.С.и Г.П.не следва да се обсъждат, тъй като обстоятелствата, за
които са допуснати – за установяване на изтекла в полза на наследодателя на
ответниците физически лица придобивна давност за имота в периода от 1925г. до
1948г. година, са неотносими към предмета на спора.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите А.В.и И.П.се установява, че същите познават процесния имот, тъй
като първият свидетел от 1983г., а вторият от 1974г. работят в ищцовото дружество.
Установяват, че първоначално имота се е ползвал от “Централна Авто-школа”, а
впоследствие от “К.”, който я е купил и ползва построените в мястото от около
10-11 дка сгради и към настоящия момент.
Пред настоящия съдебен състав е прието заключение на
основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице С.К.,
които съдът кредитира като пълни и обективни. От същите се установява, че след
1971 г. е бил одобрен регулационен план на главна комуникационна мрежа на м.
Модерно предградие, но обхватът на този план не засяга имот пл. № 879. Посочено
е, че въз основа на решението на ПК през 2000г. в кадастралния план е нанесен
имот пл. № 1071, който е идентичен с имот 29016 от плана на възстановените
имоти. В картата на възстановената собственост /КВС/ и в кадастралния план от
1999г. като имот с № 029016 обаче е отразен друг имот, намиращ се североизточно
от процесния. Този имот /отразеният в КВС и в кадастралния план от 1999г./ с №
29016 е с различна конфигурация, с площ от 1 022 кв.м. и на около 400 м.
от процесния. По този регулационен план от 1999г. имот № 1071 е частично
идентичен с имот с пл. № 29112. Вещото лице е посочило, че решението на ОСЗГ от
04.07.2000г., с което е възстановена собствеността върху нива от 1, 369 дка, в
землището на с.Обеля, местността "Брего", съставляваща имот пл.№
029112 по картата на землището, при съседи: имот № 029113, имот № 029111 и имот
№ 029018 и върху нива от 0, 421 дка, четвърта категория, в землището на с.
Обеля, съставляваща имот № 029113 по картата на землището, при съседи: имот №
029112, имот № 029018, имот № 029073, имот № 000046 и имот № 029111, е било
съобразено с изготвената нова КВС. Отразено е още, че първият регулационен план
за района, който е в сила и към момента, е одобрен с решение № 44 по протокол
32 от 10.12.2001г. По този план процесният имот
попада в обхвата на УПИ V – 879, 1070, 1071 и е отреден за обществено
обслужване, от кв. 11 по плана на м. Територии Околовръстен път – бул.
Сливница. Установява се също, че със Заповед № РД-18-54 от 30.08.2010г. е била
одобрена кадастрална карта за района, а процесният имот е нанесен като имот с
идентификатор 68134.4400.60 с площ от 1 304 кв.м. Вещото лице е направило
извод, че възстановеният на ответниците физически лица с решение №
183/04.07.2000г. на ОСЗГ имот е индивидуализиран съобразно изменената КВС,
одобрена през 1999г. след издаване на първоначалното решение на ОСЗГ. Този имот
е с площ от 1 369 кв.м. и е идентичен с нанесения в кадастралната карта
имот с идентификатор 68134.4400.60 с площ от 1 304 кв.м. Разликата в
площта от 65 кв.м., която не е нанесена в имота по кадастралната карта попада
по регулационния план към пътна инфрасктруктура.
По искане на дружеството-въззивник е била допусната
разширена тричленна съдебно-техническа експертиза, според която геодезическото заснемане на имот пл. № 9 е извършено през
1971г. и е нанесен в кадастралния лист
през 1972г. в кадастрален план емисия 56г., полигон 53. В разписната книга за
имот 879 е вписано „К.“ ООД със заявление от 18.09.1997г. и е с площ от
10 790 кв.м., а имот пл. № 9 е с площ от 14 921 кв.м. Посочено е още,
че в кадастралния план върху имот 879 са нанесени имоти с номера – 1166, имот №
1071 и имот № 1070. Попълването на имоти с №№ 1071 и 1070 е било отменено с
решение на АССГ от 2016г. В кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-54 от 30.08.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, върху имот пл. №
879 попадат няколко имота: с идентификатор 68134.4400.2906 /идентичен с имот
1131/, имот с идентификатор 68134.4400.1166 /идентичен с имот 1166/, имот с идентификатор
68134.4400.2891, имот с идентификатор 68134.4400.2892, имот с идентификатор
68134.4400.60 /стар № 029112/, имот с идентификатор 68134.4400.62, имот с идентификатор
68134.4400.2920, имот с идентификатор 68134.4400.283, имот с идентификатор
68134.4400.2909, имот с идентификатор 68134.4400.103, имот с идентификатор
68134.4400.2928. Посочено е още, че в регистъра на коригирания план за
земеразделяне имот № 29016 е нанесен в м. „Обрене“ и същият не е идентичен с
възстановения на ищците физически лица имот по решението на ПК. Съдът счита, че
описаните в заключението отреждания по регулационния план от 1971г., от 1986 и
от 1998г. не следва да се обсъждат, тъй като касаят имот пл. № 9, т.е. касаят
друг имот, различен от имот пл. № 879. Първият регулационен план за имот № 879,
1070 и 1071 е от 2001г. и с него за тези имоти се отрежда УПИ V – 879, 1070, 1071 - за обществено обслужване, от кв. 11
по плана на м. Територии Околовръстен път – бул. Сливница. Вещите лица са
направили извод, че възстановеният на ответниците физически лица имот с № 29016
по решение от 04.07.2000г. на ПК не е нанесен в одобрената през 1999г. карта на
възстановената собственост /КВС/. Нанесеният имот с № 29016 касае друго решение
на ОСЗГ, друг имот, възстановен на различни лица и същият е съседен на
процесния имот.
При съпоставка между заключението на основната и
тричленната съдебно-техническа експертиза се установява, че между същите
липсват различия относно релевантните за спора обстоятелства. От същите се
установява безспорно, че имот № 29016 по одобрената карта на възстановената
собственост /КВС/ не е идентичен с възстановения в полза на ответниците имот с
решение на ПК от 04.07.2000г. Това несъответствие обаче се дължи на обстоятелството,
че към издаването на първото решение на ПК от 04.07.2000г., в което имотът е
посочен като имот № 29016, картата за възстановената собственост е била
одобрена, но решението е издадено в изпълнение на постановеното по гр.д. № 5563/1999г. по описа
на СРС, ГО, 42 съдебно решение, в което имотът е индивидуализиран по
неодобрената към този момент КВС. Впоследствие е издадено ново решение на ОСЗГ
от 04.07.2000г., в което признатият за възстановяване имот в полза на
ответниците-физически лица с постановеното съдебно решение на СРС, е
възстановен в съотвествие с одобрената в хода на процеса пред СРС карта на
възстановената собственост /КВС/. Така възстановеният на наследниците на Т. С.В.имот
е описан с актуалните номера по одобрената карта за землището, а именно – като
1/. нива от 1, 369 дка, в землището на с.Обеля, местността "Брего",
съставляваща имот пл.№ 029112 по картата на землището, при съседи: имот №
029113, имот № 029111 и имот № 029018 и 2/. нива от 0, 421 дка, четвърта
категория, в землището на с. Обеля, съставляваща имот № 029113 по картата на
землището, при съседи: имот № 029112, имот № 029018, имот № 029073, имот №
000046 и имот № 029111.
Именно с оглед така установеното несъответствие при
описание на имотите по издадените решения на ОСЗГ, настоящият съдебен състав е
указал на страните по делото – на ищеца по първоначалния и на ищците по
насрещния иск, да индивидуализират процесния имот
съобразно актуалния териториално-устройствен статут. Съобразно допуснатото
уточнение процесният имот представлява реална част от имот 879 по кадастрален
план, емисия 1972г., като реалната част представлява понастоящем имот с
идентификатор 68134.4400.60 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г.
на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 304 кв.м., при съседи: имоти
с идентификатор 68134.4400.62, 68134.4400.2909, 68134.4400.2920,
68134.4400.2892, 68134.4400.2891, 68134.4400.2928, както и реална част с площ
от 65 кв.м. от имот с 68134.4400.2920, при съседи на тази спорна част: имоти с
идентификатор 68134.4400.60 от северозапад и 68134.4400.2920 от североизток и
югозапад, обозначена с оранжев цвят по скица, находяща
се на л. 102 от делото, приподписана от „К.– АВТО“
ООД.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 97, ал.
1 от ГПК /отм./
Ищецът “К.– АВТО” ООД основава титулярството си в
правото на собственост върху процесния имот въз основа на договора по чл. 35 от
ЗППДОбП /отм./, вписан на 03.12.1997г. и Заповед № РД-09-13 от 15.03.1996г. на
министъра на транспорта за увеличаване на капитала на приватизиращото се
дружество със сумата, представляваща оценка целия терен с площ от 10 300 кв.м.
Законът за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/, обн. ДВ бр.
38/1992 г. е специален закон,
с който се уреждат условията и реда за преобразуване
на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизация. Чрез приватизацията, имущество от държавни
и общински предприятия се прехвърля на
физически или юридически лица с под 50 на сто
държавно и/или общинско участие. Приватизацията се осъществява въз основа на програми
за приватизация и приватизационни стратегии. В закона са предвидени
и особени начини за приватизиране на държавни и общински
предприятия и обособени техни части, сред
които е и този по чл. 35 от ЗППДОбП - държавни и общински предприятия и обособени техни части се
изкупуват без търг или конкурс,
според оценката им от посочените
в нормата субекти.
Предявен е иск е с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, вр. чл. 17а от ЗППДОП (отм.) и
чл. 1 от ПМС № 201/1993г., чл. 35 от
ЗППДОбП /отм./ -
положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, придобит при
преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество с
държавна собственост, което е било предмет на приватизационна сделка. С оглед
наведените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че правото на
собственост на ищеца е обусловено от притежаването на процесния имот в
патримониума на “К.” ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП
(отм.) при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество имуществото, предоставеното за стопанисване или
управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в
собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Според
нормата на чл. 1 от Постановление на МС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на
вещни права върху недвижими имоти при образуване, преобразуване, приватизация
на държавни предприятия (ПМС 201/1993 г. ), при преобразуване на държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на
собственост върху недвижими имоти, които са били предоставени на предприятието
за стопанисване и управление на тези предприятия, се внася в капитала на тези
дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. В съдебната
практика е прието, че тези разпоредби представляват едно деривативно транслативно
основание - само ако държавата е била собственик, тя може да прехвърли правото
на преобразуваното дружество (а оттам да бъде придобито и по реда на
приватизацията). С тези разпоредби е уредено специално основание за придобиване
на собственост. Фактическият състав на този придобивен способ включва няколко
елемента, при наличието на които вещно-транслативният елемент настъпва по
силата на акта на преобразуване на предприятието в търговско дружество и то от
момента на възникването на това търговско дружество. Тези предпоставки са
следните: 1/. вещта да е държавна собственост; 2/ вещта да е предоставена за
стопанисване и управление на държавно предприятие; 3/ с акта за преобразуване
на това държавно предприятие да не е изключено преминаването на собствеността
върху вещта в търговското дружество. Не е необходимо за преминаване на
собствеността да се извършват други действия, включително и осчетоводяване,
заприходяване в баланс и др. Правото на стопанисване и управление като елемент
от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) респ. в чл. 1 от ПМС № 201
от 25.10.1993 е уредено в разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и чл. 42 от правилника
за организация на стопанската дейност (отм., наричан по-долу за краткост
Правилника) и чл. 2 от Наредбата за държавните имоти
(1975 г., отм., наричана по-долу за краткост - Наредбата). То е право на
държавното предприятие от свое име да упражнява правото на собственост върху
имота, като владее, ползва и се разпорежда с тях в съответствие с предмета на
своята дейност, плановите задачи и предназначението на имота, в пределите на
закона и за своя и на държавата сметка, в свой и на държавата интерес.
Предоставянето за стопанисване и управление се осъществява с административни
актове, които при образуване на предприятието или след това посочват
имуществото, с което ще се извършва стопанската дейност и което се предоставя
за осъществяването й. При спор за собственост няма пречка предоставянето за
стопанисване и управление да се докаже чрез самият акт, с който е предоставено
това имущество, но и с косвени доказателства - актове за държавна собственост,
в които изрично е посочено, че имуществото е предоставено за стопанисване и
управление на предприятието; разделителни протоколи; имотни ведомости;
записвания в инвентарни книги на държавното предприятие и др. Осчетоводяването
или отразяването в инвентарна книга или друг подобен регистър не е елемент от
предоставянето за управление и стопанисване, то не поражда право да се
стопанисва/управлява, нито поражда право по чл. 17а от ЗППДОбП (отм.).
Осчетоводяването, заприходяването в баланса е само косвено доказателство за
факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление. (В този смисъл т.
2г от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2012014 г. на ОСГК
на ВКС).
Безспорно е, че имот пл. № 879 по кадастралния план, емисия от
1972г., е бил включен в капитала на "К." ЕООД. Не е спорно, че имотът
е използван първоначално от ДСО "Пътни строежи", а след закриването
му през 1987 г. - от правоприемника Център за подготовка и квалификация на
кадри при Главно управление на пътищата (ЦППК при ГУП). Естеството на
постройките - учебни сгради и свързани с тях спални и ремонтни помещения,
съответства на дейността на този център. ДСО е посочено и в разписния лист към
кадастралния план. Считано от 15.01.1993 г. ЦПКК е закрит, като активите му са
поети от поделението Централна школа за шофьори и механизатори, чийто правоприемник
е "К." ЕООД. На 14.02.1995г. бил съставен акт за държавна собственост
(АДС) именно във връзка с предстоящата приватизация (това сочат цитираните в
него разпоредби на чл. 81 НДИ-отм. и § 15 ЗППДОП-отм.), в който е посочено, че сградата и теренът са
предоставени за оперативно управление на "К.” ЕООД. Със заповед на
Министъра на транспорта от 15.03.1996 г. е увеличен капитала на "К."
ЕООД чрез вписване на нови дялове на основание извършена оценка на терена
(посочен е пл. № 9, но площта е на реалната част от 10, 3 дка. Заповедта е
издадена на основание § 34 ПЗР ЗИД ЗППДОбП (ДВ 109/1995 г.), съгласно който
органите, упражняващи правата на собственост на държавата в държавните
предприятия, внасят в капитала им правото на собственост върху земята при
условията и по реда на чл. 17, ал. 3, когато земята не е включена в баланса на
предприятията, но се ползва от тях. Увеличението е вписано от СГС на 02.12.1996
г. Видно от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза имотът е
заведен като актив в баланса на дружеството през 1993г. Установи се по делото и че
новоучреденото търговско дружество с държавно участие е било приватизирано чрез прехвърляне на акции от държавата
на частноправни субекти, поради което процесният имот е бил включен
в патримониума на преобразуваната държавна фирма в търговско предприятие с цел неговата приватизация. В договора за
изкупуване по реда на чл. 35 т. 1 ЗППДОП-отм., сключен на 03.12.1996г.
между Министерство на транспорта и РМД, изрично е посочено, че цената включва и
терена. На 10.10.2002 г. е вписано вливане на "К." ЕООД в "К.- авто" ООД - ответникът по настоящото дело.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният имот не е
преминавал в собственост на държавата, поради което и ищцовото дружество не е
могло да придобие права върху същия въз основа на реализирания дериватен способ
– договор по чл. 35 от ЗППДОбП /отм./ за да стигне до този извод съобрази
следното:
Собствениците на земеделски земи, внесени в ТКЗС, не са
загубвали правото на собственост върху същите земи, съответно – държавата не е придобила права върху тях на
основание обобществянето на земите в ТКЗС. С внасянето на
земеделските земи в ТКЗС правото на собственост не се е прекратявало, а
единствено не е било възможно упражняване на правомощията в обхвата му. По делото
не са представени никакви доказателства, които да обективират прехвърлителна
сделка или административен акт, по силата на които държавата да е придобила
собствеността върху имота. Процесният имот не е включен в регулация преди сключването
на договора по чл. 35 от ЗППДОбП /отм./, не е бил отреден за държавни или
общински нужди, няма данни за отчуждаване и по друг ред. Ето защо, съдът
приема, че държавата не се е легитимирала като негов собственик, поради което и
внасянето му от нейна страна в капитала на търговското дружество няма
вещно-правно прехвърлително действие. Напротив,
установява се, че до влизане в сила на ЗСПЗЗ праводателите на ответника са били
единствено държатели на имота по силата на договор за наем от 18.07.1989 г.
между КЗС "Люлин" кв. Обеля като правоприемник на КБ
"Люберецка" и ЦППК при ГУП за отдаване под наем на 5 дка полски имот,
негоден за машинна обработка поради местоположението си между шосето за Банкя и
Околовръстния път, с адрес бул. "*********. Срокът е едногодишен, но договорът
се продължава автоматично, освен ако една от страните го прекрати с едномесечно
писмено предизвестие.
Съставеният акт за държавна собственост няма конститутивно, а
само констативно действие. Той може да легитимира държавата само ако в него е удостоверено
конкретно придобивно основание (така решение по гр.д. № 3401/15г. на ВКС, ІІ
ГО, решение по гр.д. № 2702/15 г. на ВКС, ІІ ГО, решение по гр.д. 1139/11 г. І
ГО ВКС). По делото е представен АДС № 4920/14.02.1995 г., съставен от ТОА
"Люлин". В поле № 3 "на какво основание и от коя дата имотът е
станал държавна собственост" е посочено "на основание чл. 77, ал. 3 и чл. 81, ал. 3 и 4 от НДИ, във
вр. с & 15 ЗППДОП по писма на Министерство на транспорта
и на ЕООД „К.". Полета № 4 "бивш собственик" и № 6 " № и
дата на съставени по-рано актове за имота" не са попълнени. Нормата на чл. 77, ал. 3 НДИ-отм сочи, че на актуване
подлежат и сградите и припадащите се дворни места извън регулация. Съгласно чл. 81, ал. 3 НДИ /отм./, когато при изготвяне на правни анализи
на обектите, подлежащи на приватизация се установи, че предоставените имоти не
са вписани в актовите книги или вписванията не са актуализирани, съответният
орган по ЗППДОБП-отм. уведомява служба "Държавни имоти"; съгл.,
ал. 4 последната актува имотите; когато терените не са предоставени по
установения ред и не са заплатени, но са застроени със средства на държавните
предприятия, както и когато са им били предоставени безвъзмездно, тези
обстоятелства се отразяват в акта за държавна собственост, а стойността на
терена се дължи по държавния бюджет. § 15 ЗППДОБП-отм касае отмяна на чл. 1 и 2 от Закона за образуване на еднолични
търговски дружества с държавно имущество. С оглед изложеното се налага извод, че в акта за държавна
собственост не е посочено конкретно придобивно основание, той е издаден въз
основа на фактическото положение. В акта е възпроизведена разпоредбата на чл. 81, ал. 4 изр. 2 НДИ /отм./, а именно накрая на текста на стр.
2 записано "теренът не е предоставен по установения ред и собствеността му
се дължи по държавния бюджет". Последната разпоредба касае отношенията
между държавата и предприятието, когато имотът не е предоставен от първата на
второто надлежно (или е безвъзмездно) - имотът се актува, но предприятието
дължи стойността му. С нея обаче не се въвежда отчуждителна процедура, т.е.
дори и да се заплати стойността на имота, това не е основание за придобиването
му от страна на държавата.
Не е осъществено и заявеното в условията на евентуалност
придобивно основание – давност, тъй като от 03.12.1997г. до датата на подаване
на исковата молба – 26.02.2001г., не е изтекъл законоустановения 10 годишен давностен срок при осъществяваното недобросъвестно
владение. Не е изтекла и кратката 5-годишна придобивна давност.
По изложените съображения предявеният установителен иск за
собственост е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до същите
изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение в посочената част.
По предявения иск с правно основание
чл. 108 от ЗС:
Настоящият съдебен състав счита, че така предявеният иск е
недопустим, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да се
обезсили в посочената част и производството по делото да се прекрати. За да
стигне до този извод съобрази следното:
По делото е установено, че след влизане в сила на 05.12.2008г. на
решение по в.гр.д. № 1598/2005г. по описа на СГС, ищците Т.Т.Н.,
С.Т.Д. и С.Т.И. са се разпоредили с процесния имот. С
договор за покупко-продажба от 17.12.2008г., обективиран в нотариален акт № 88,
том XIV, рег. № 32187, дело № 2530/2008г. на нотариус с рег. № 302 в
регистъра на НК, ищците Т.Т.Н., С.Т.Д. и С.Т.И. са
продали на „Г.И.Х.“ ООД притежаваният от тях недвижим имот, представляващ
поземлен имот /нива/ с № 029112, находящ се в
землището на с. Обеля, с ЕКАТЕЕ 99129, община Столична, район Връбница, м. Брего, четвърта категория, с площ от 1 369 кв.м., при
съседи: имот № 029113, нива на „Г.И.Х.“ ООД, имот № 029111 и имот № 029018.
Тази разпоредителна сделка е сключена преди вписване на молбата за отмяна на
влязлото в сила съдебно решение по в.гр.д. № 1598/2005г. по описа на СГС, по
която е постановено решение по гр.д. № 2301/2017г. по описа на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че когато бъде отменено влязло
в сила решение, при новото разглеждане на делото могат да бъдат изнасяни новонастъпили факти, релевантни за спорното право. Затова силата
на пресъдено нещо на новото решение, с което делото
ще завърши, ще установи, че спорното право съществува или не съществува не към
деня, когато е влязло в сила отмененото решение, а към деня, когато са
приключени устните състезания по подновеното дело, след които новото решение е
влязло в сила. При
отмяната на влязлото в сила решение отпадат с обратна сила неговите процесуални
и материалноправни последици, но отпадането на силата
на пресъдено нещо на решението не засяга правата на
третите лица, придобили права преди вписване на молбата за отмяна. В аспекта на изложеното извършеното разпореждане с процесния имот следва да бъде съобразено от настоящия
съдебен състав. В случая не се касае до прехвърляне на спорното право в хода на
процеса /чл. 121, ал. 1 от ГПК – отм./, тъй като процесният
имот е бил прехвърлен след влизане в сила на съдебното решение по в.гр.д. №
1598/2005г. по описа на СГС и в този смисъл не е налице хипотеза на процесуална
субституция в лицето на ищците по иска по чл. 108 от ЗС.
В
хода на производството пред настоящия съдебен състав ищците по иска с правно
основание чл. 108 от ЗС изрично са заявили пред въззивния съд, че към настоящия
момент не са собственици на процесния имот и не поддържат предявения иск.
Допустимостта на предявения осъдителен иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от
заявените от ищците твърдения за принадлежност в техния патримониум на спорното
материално право, чиято защита претендират. Легитимиран да предяви осъдителен
иск по правило е само носителят на неудовлетвореното притезание /носителят на
оспореното субективно материално право/. При липса на твърдения, че ищците са носители
на правото на собственост върху спорния имот /напротив, изложени са твърдения,
че правото на собственост принадлежи на трето за спора лице/ се налага извод, че
правният интерес, а вследствие на това и активната процесуална легитимация на
ищците е отпаднала и предявеният иск е недопустим. Ето защо и на основание чл. 209,
ал. 1, изр. 1-во от ГПК /отм./ обжалваното първоинстанционно решение в частта,
в която е разгледан предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС, следва да
се обезсили, а производството по делото – да се прекрати в тази част.
По предявените искове с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Доколкото
предявените претенции касаят исков период преди извършване на разпоредителната
сделка с имота на 17.12.2008г., исковете за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на имота са допустими и следва да се разгледат.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява
всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки
липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Общата
хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато
лице несобственик ползва вещта без правно основание за това и препятства
собственика да я ползва съобразно нейното функционално предназначение в обема
на правата, които има. Ползването от несобственика на вещта препятства
възможността собственика лично да я ползва или да отдава под наем /на правно
основание/ вещта и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и
същи факти - ползването без правно основание от несобственика - ответник на
собствената вещ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването
му от възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на
другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника,
изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на вещта за
процесния период.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи – 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи
факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец.
Обедняването
на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази
в следните основни форми: 1/. намаляване на актива /изгубване или ограничаване
на права – както се твърди в случая/; 2/. увеличаване на пасива - възникване
или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в
труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актива - придобиване или
запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения;
спестяване на разходи /както се твърди в случая/.
Основателността на предявения иск за обезщетение за ползване без
основание е обусловен от установяване по делото, че ищецът е собственик на
процесната вещ, която ответникът е държал, като не е имал основание за това,
което е довело до обедняване на ищеца /лишило го е от възможност да ползва своя
имот и/или да събира гражданските плодове от него/ за сметка на обогатяването
на ответника, който са служи с вещта, както и от установяване размера на наема за такъв вид вещ, с който се съизмерява
вредата за ищеца.
Основното спорно
по делото обстоятелство е относно принадлежността на правото на собственост
върху процесния имот. Ищците се легитимират като собственици въз основа на
законово наследствено правоприемство и реституция по ЗСППЗ, като се позовават
на решение № О183 от 04.07.2000г. на ОСЗГ – Нови Искър,
с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. С.В.в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следните имоти: 1/. нива
от 1, 369 дка, в землището на с.Обеля, местността "Брего",
съставляваща имот пл.№ 029112 по картата на землището, при съседи: имот №
029113, имот № 029111 и имот № 029018 и 2/. нива от 0, 421 дка, четвърта
категория, в землището на с. Обеля, съставляваща имот № 029113 по картата на
землището, при съседи: имот № 029112, имот № 029018, имот № 029073, имот №
000046 и имот № 029111. Към решението са приложени две скици за имотите,
издадени на 07.03.2006г., заверени от ОСЗГ, представляваща неразделна част от
решението.
В
настоящия случай решението за възстановяване
на собствеността в полза на
ищците-физически лица е постановено през 2000г., след
сключване на
приватизационния договор през 1997г., поради което е непротивопоставимо на „К.“ ООД. При това положение е допустимо осъществяването
на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК относно валидността и
материалната законосъобразност на решението за възстановяване собствеността на
имота по реда на ЗСПЗЗ. Ето защо в настоящото производство на
обсъждане подлежат възраженията на ответника, свързани с пречките за реституция
поради наличие на застрояване върху имота и поради наличие на пречка по §6, ал. 6 от
ПЗР на ЗППДОбП /отм./.
Тъй
като правото на собственост върху обобществената земеделска
земя не се възстановява по право, за установяване материалната легитимация на
ищците следва да се докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната
действителност са се осъществили всички материални предпоставки (юридически
факти), обуславящи възникването на правото им да бъде реституиран процесният
имот, а именно – 1. имотът да е бил земеделски
по своето предназначение към момента на включването му в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства; 2. земята, дори и
нейното предназначение впоследствие да е било променено, да съществува в стари
(реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне); 3. по
отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ, да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г., респ. да не е
било учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991
г. да не е започнал – арг. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като са непротивопоставими
всички разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации – арг. чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. В
конкретния случай настоящият състав на съда, че по отношение на процесния имот
са налице визираните по-горе предпоставки.
За
да стигне до този извод съдът съобрази следното:
Съгласно § 6, ал. 6 ЗППДОбП-отм.
в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в
активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или
недвижими вещи-собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на
одържавени имоти и по
Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, последните се
обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда
на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Непротиворечива е
съдебната практика, че посочената разпоредба разрешава занапред конкуренцията
при едновременно протичащи реституционна и приватизационна процедура, но няма
за цел да осъществи (повторна) национализация на вече възстановени имущества. Нормата
на § 6, ал. 6 ЗППДОбП въвежда още една пречка за реална
реституция по ЗВСОНИ, респ. основание за приложение
на ЗОСОИ, както и пречка за реституция по ЗСПЗЗ /с измението на
нормата с ДВ, бр. 12 от 1999г./. За да бъдат приложени последиците на
цитираната разпоредба обаче също е необходимо да се установи, че имотът е бил
държавен – в този смисъл решение по гр.д. № 1339/2009г. на ВКС, ІІ ГО и решение
по гр.д. № 627/12 г. І ГО на ВКС. В случая по делото се установи, че имот пл. №
879 е бил заприходен и отразен в капитала на "К." ЕООД, но това
дружество никога не е придобило право на собственост върху него, тъй като
държавата не е могла да му прехвърли права, които няма. По същата причина се
налага извод, че не е била налице и пречката за реституция по § 6, ал. 6 ЗППДОбП /отм./ и правото на собственост на
ищците е валидно възстановено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост подлежи на
реституция за онези недвижими имоти, които се намират в строителните граници на
населените места или извън тях, в случаите когато върху тях няма осъществени
или проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността,
а също и когато върху тези имоти няма извършено строителство. Посочената
разпоредба има предвид не строеж на единични сгради /чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ/, а
осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват
комплекс от строителни дейности, и е насочена както към земеделски земи,
намиращи се границите на урбанизираните територии, така и към такива извън
населените места.
Настоящият
съдебен състав споделя даденото в решение № 1379 от 29.12.2008 г. по гр. д. №
5714/07 г. на ВКС, IV ГО и решение № 261 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
502/2014 г., I ГО разрешение на въпроса по приложението на чл. 10б от ЗСПЗЗ. В
същите съдебни актове е прието, че наличието на временна
постройка по чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ не е пречка по смисъла на чл.
10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделска земя. Пречка за възстановяне на имота по смисъла на чл. 10б от ЗСППЗ е
налице, когато се установи, че имотът е застроен с постройки, които имат траен устройствен статут - представляват обекти на основното или
допълващото застрояване на терена, съобразно отреждането му по плана, но не и
по отношение на постройки, изградени по реда на отменения чл. 120, ал. 4
ППЗТСУ. Съгласно цитираната разпоредба, тези постройки се разрешават по
изключение, за задоволяване на временни нужди, и подлежат на премахване от
ползвателя след изтичане на срока за ползването им или при заемане на терена за
предвиденото по плана строителство. При настъпване на визираните в чл. 120, ал.
4 ППЗТСУ (отм.) предпоставки ползвателят на постройките няма противопоставимо на собственика на терена право да държи
същите в имота. Поради това не може да се приеме, че наличието на временни постройки, изградени в отчуждения
имот, е пречка за реституция по смисъла на чл. 10 б от ЗСПЗЗ. Трайното прикрепване
на постройките към терена не променят характера им на временни постройки и не създават за тях постоянен
градоустройствен статут, тъй като законът – ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и ЗУТ не предвижда такава възможност.
В
конкретния случай по делото се установи, че имотът е бил застроен, но с
постройки, които имат характер на временни такива и без издадени строителни
разрешения. Установи се /от АДС №4920/95г. и информационната документация/, че
сградите са строени в периода от 1972г. до 1989г. и нямат постоянен
градоустройствен статут, те са били изпълнени от обемно-сглобяеми елементи, от
временен тип, като в периода 1996г.-2003г. са били правени подобрения - монолитни
изпълнения без одобрени архитектурни проекти и издадено разрешение за строеж. Видно от Информационната документация – приватизационна
оценка, издадена от Министерството на транспорта, „К.“ ЕООД и оценителски екип през м. 09.1996 г. (л. 80 сл. д. 8790/04
СРС), в имота, владян от ответника с площ 10, 3 дка, ограден през 1972 г., в
периода 1972 – 1989 г. са построени 10 едноетажни сгради. Три от тях
(административна сграда с учебни кабинети; учебни кабинети; учебни кабинети и
спално помещение) са от типова дървена сглобяема конструкция със стени от
фазерни плоскости; шест от тях са изградени от метална сглобяема конструкция
(със стени от фазер с половин тухла за учебните кабинети и склад и за спалното
помещение; ламарина и талашит за учебните кабинети практика и автосервиз;
вълнообразна ламарина дъгов/холандски тип за авторемонтното хале и халето).
Масивна монолитна с тухлени стени е единствено външната тоалетна, която обаче е
само принадлежност с обслужващо предназначение. Следователно посочените сгради
нямат характер на постоянни производствени съоръжения, а само на временни
строежи по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ-отм. В подкрепа на този извод е и липсата на застроителен план за имота към момента на построяването, а
също и фактът, че имотът е бил отдаван под наем от ТКЗС на ЦППК при ГУП със
задължението върху него да не се строи и да бъде върнат очистен от всякакви
материали, временни постройки и др. Ето защо наличието на тези строежи с
временен статут, както и факта, че имота са ползва от трето лице, не съставлява
пречка за възникването на реституционния ефект по смисъла на чл. 10 б, ал.1
ЗСПЗЗ.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е изпълнен и когато
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка на
имуществото на претърпялото обедняване лице, т.е. обогатяването и обедняването
произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото.
За възникване на вземането за връщане на неоснователно обогатяване не е
необходимо ответникът да е развил дейност и реализирал приходи и това, че не е
получил наемна цена или други граждански плодове не го освобождава от
отговорността да обезщети собственика, след като държи вещта без правно
основание, а последният е лишен от възможността да ползва собствената си вещ, в
това число и да реализира приходи от нея /така решение № 252 от 23.01.2015г. на
ВКС по гр.д. № 2858/2014г., II ГО/. Настоящият съдебен състав споделя и разрешението, дадено в решение № 204 от 05.09.2013г. на ВКС по
т.д. № 1158/2010г., II ТО, в което е прието, че реалното
ползване на чужда вещ, държана без правно основание и получаването на облаги от
нея не са предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД, като
правнорелавантно е единствено обстоятелството, че собственикът й е бил лишен от
ползването й. В същото решение е посочено още, че лицето, което държи без
правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всякога дължи на
собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като без значение за
пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално
е била ползвана и получени ли са от това приходи, доколкото правото на
собственика да получи обезщетение за ползите, от които е лишен, не може да бъде
поставено в зависимост от волята на държателя дали да реализира или не доходи
от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска
е, че вещ на ищеца се е намирала в държане на ответника, без той да има
основание за това. По този начин собственикът е бил лишен от възможността да я
ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна – ответникът
е държал една чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва в зависимост
единствено и само от волята си. Тези
принципни разрешения са неприложими eдинствено в хипотезите, при които е
установено, че държателят не би могъл да ползва лично чуждата вещ или да получава
от нея приходи, тъй като вещта е била негодна за ползване по предназначение с
оглед техническото й състояние или са съществували други обективни пречки за
ползването, каквито в случая не се твърдят и не се установяват. Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази
чужда вещ или не е реализирал приходи от същата е правноирелевантно за
успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, когато е установено, че ответникът я
ползва без правно основание, а ползването обективно е било възможно. Задължението
да обезщети собственика й, произтича от създадената възможност той да спести
наема, който би плащал за ползването, а обедняването на собственик се
съизмерява със същата сума - пазарният наем за процесното имущество за
съответния период.
По
делото е установено, че търговско дружество “К.” ООД е упражнявало фактическа
власт върху процесния имот за исковия период, като е лишило ищците от правото
да ползват собствения си имот.
Размерът на
дължимото обезщетение се съизмерява със средната пазарна цена за ползване на
вещ от същия вид. По делото е прието заключение на техническа оценителна
експертиза, което следва да се кредитира като обективно и компетентно. От
същото се установява, че средния пазарен наем за исковия период възлиза на сумата
от общо 3 090 лева. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес обаче исковата претенция следва да бъде уважена до заявения
размер от 1 358, 67 лева. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на насрещната искова молба.
С оглед изхода на спора по иска с предмет главното
парично вземане основателна е и претенцията за акцесорното вземане за
обезщетение за забава. В случая по делото е установено, че търговското
дружество е поставено в забава с получаването на поканата за плащане от
11.12.2000г. Размерът на вземането определено от съда при условията на чл. 130
от ГПК /отм./ възлиза на 100 лева за периода от 11.12.2000г. до 29.05.2001г.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора дружеството-въззивник няма право
на разноски в производството, включително и в производството по чл. 303 от ГПК по
отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
В
полза на С.Т.Д., Т.Т.Н. и С.Т.И. следва да се
присъдят сторените в първоинстанционното производство
и в производството по в.гр.д. 1598/2005г. по описа на СГС съдебни разноски
съобразно изхода на спора, които възлизат на сумата от общо 507 лева.
Ищците-физически лица не са представили доказателства за сторени разноски в
настоящото производство.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
от 10.12.2003г., постановено по гр.д. № 2712/2001г. по описа на СРС, ГО, 46
състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от С.Т.Д. и С.Т.И. срещу
“К.- АВТО" ООД искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
“К.-
АВТО" ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати
на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на С.Т.Д., ЕГН **********,*** и С.Т.И., ЕГН **********,***
сумата от 1 358, 67 лв. /хиляда триста петдесет и осем лева и 67ст./, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на следния недвижим имот: имот с идентификатор 68134.4400.60 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-54/30.08.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 304
кв.м., при съседи: имот с идентификатор 68134.4400.62, 68134.4400.2909,
68134.4400.2920, 68134.4400.2892, 68134.4400.2891, 68134.4400.2928, както и на реална
част с площ от 65 кв.м. от имот с 68134.4400.2920, при съседи на тази спорна
част: имоти с идентификатор 68134.4400.60 от северозапад и 68134.4400.2920 от североизток
и югозапад, обозначена с оранжев цвят по скица, находяща
се на л. 102 от делото, приподписана от „К.– АВТО“
ООД, дължимо за
периода от 11.12.2000г. до 29.05.2001г., ведно със законната лихва, считано от
29.05.2001г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва за
същия период в размер на 100 лева / сто лева/.
ОБЕЗСИЛВА
решение
от 10.12.2003г., постановено по гр.д. № 2712/2001г. по описа на СРС, ГО, 46
състав, в частта по иска с правно
основание чл. 108 от ЗС, предявен от Т.Т.Н., С.Т.Д. и
С.Т.И. срещу “К.- АВТО" ООД, с ЕИК ********* и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
10.12.2003г., постановено по гр.д. № 2712/2001г. по описа на СРС, ГО, 46
състав, в останалата част по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК
/отм./, предявен от „К.- АВТО" ООД срещу Т.Т.Н.,
С.Т.Д. и С.Т.И. за установяване правото на собственост върху описания по-горе
недвижим имот.
ОСЪЖДА “К.- АВТО" ООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Т.Д., ЕГН **********,***, С.Т.И.,
ЕГН **********,*** и Т.Т.Н., ЕГН **********,***
сумата от 507 /петстотин и седем/ лева – съдебни разноски в производството.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.