№ 48
гр. Харманли, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.А
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20235630100181 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 във връзка с чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.345 от ТЗ, вр.
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М. *, б.п. С., сгр.
*, представлявано от М.С. и Дж. К. К., за признаване за установено съществуването на
вземания против А. К. Й., ЕГН:********** от гр. С. ул. Ст. К. бл. * вх. * ет. * ап. * за
следните суми: сума в размер на 8,87 лева, представляваща главница за незаплатени
мобилни услуги; сума в размер на 203.31 лева, представляваща неустойки по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359898550870 и сума в размер на 100, 72 лева
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.08.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане. За претендираните суми е издадена заповед № 565 от
18.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 976 по описа за 2022г. На Районен съд – Харманли.
Ищецът твърди, че между него и ответника било сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898550870 от
20.08.2019г. и договор за лизинг от 20.08.2019г. за мобилно устройство HUAWEI Р
Smart 2019 Dual Sapphire Blue. Ответникът не изпълнил задълженията си по
договорите, вследствие на което те били прекратени едностранно от ищеца на
18.01.2021г., като предпочетен номер 359898550870 бил прехвърлен към мобилната
1
мрежа на друг доставчик на мобилни услуги. Към датата на прекратяване на
договорите – 18.01.2021г. ответникът имал непогасени задължения за период
18/12/2020г. -17/01/2021г., от които за абонаментна такса и такса за използвани
допълнителни мобилни услуги в размер на 8,87 лв., както и дължими предсрочно
изискуеми лизингови вноски в размер на 100,72 лв. по договор за лизинг от 20.8.2019г.
за HUAWEI Р Smart 2019 Dual Sapphire Blue. Като последица от неизпълнение на
задълженията по договорите били начислени договорни неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги в общ размер на 203,31 лв. по допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359898550870 от 20.08.2019г., от
които сума в размер на 119,26 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер
на 84,05 лв. за HUAWEI Р Smart 2019 Dual Sapphire Blue, представляваща част от
разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг.
Дължимостта на неустойката била уговорена в договора за мобилни услуги и
допълнителните споразумения. Съгласно посочените клаузи при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал за всяка СИМ
карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можел да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят
дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в
които било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без
абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора,
и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова
вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Ищецът счита, че двете неустойки били самостоятелни, тъй като обезпечавали
две различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща
три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който било закупено
устройство на преференциална цена или било предоставено устройство за ползване за
време на договор за лизинг, без да е било върнато устройството при прекратяване на
договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг /договор за закупуване на
устройство при сключване на абонаментен план. Ето защо счита, че така формулирани
двете неустойки не противоречали на добрите нрави и не излизали извън
обезщетителната си функция, поради което били действителни и съответно породили
действие.
Поради тези съображения ищецът счита, че общо дължимата сума по фактура
№**********/18.1.2021 била в размер на 349,88 лв., като от тази сума била
2
приспадната сума в размер на 36,98 лева. Ищецът уточнява, че към датата на подаване
на исковата молба ищецът имал задължения в общ размер на 312,90 лева,
представляващи сбор от 8,87 лв., дължими непогасени задължения по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359898550870 от
20.8.2019 г., представляващи задължения за абонаментна такса и такса за използвани
допълнителни мобилни услуги; 100,72 лв. - дължими предсрочно изискуеми лизингови
вноски за период 18/12/2020- 17/01/2021 г. по договор за лизинг от 20.8.2019 г. за
HUAWEI Р Smart 2019 Dual Sapphire Blue и 203,31 лв., неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер 359898550870 от 20.8.2019 г., от които сума в размер на
119,26 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 84,05 лв. за HUAWEI
Р Smart 2019 Dual Sapphire Blue, представляваща част от разликата между цената на
устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
закупуване на устройство.
Ищецът уточнява, че при сключването на договор с него в качеството на
мобилен оператор всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под
които се обединявали всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и се издавала една обща фактура за задълженията по тях. Под един
клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те
получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения
клиентски номер. Във всяка издадена фактура имало подробно описание на вида
услуги, на база на които се формирало задължението, индивидуализирано по вид и
размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени
задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на
новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“.
При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко
договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички
договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към
момента задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни
периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на
ищеца ответникът бил с клиентски номер *********.
Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 312,9 лева
били обединени във фактура № **********/18.1.2021 г. за клиентски номер *********,
със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Към датата на подаване на
исковата молба посочената сума не била заплатена от ответника.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е издадена
заповед № 565 от 18.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
3
от ГПК по ч.гр.д. №976 по описа за 2022г. на Районен съд – Харманли. Претендират се
направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, с които предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът оспорва между него и ищеца да съществува валидно облигационно
отношение, тъй като не бил подписвал процесните допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359898550870 от 20.08.2019г. и
договор за лизинг от 20.08.2019г. за HUAWEI Р Smart 2019 Dual Sapphire Blue.
Ответникът твърди, че никога не бил сключвал и договор за предоставяне на мобилни
услуги с предпочетен номер 359898550870 от 20.08.2019г. Оспорва се твърдението, че
ищецът изпълнил задължението си по договора за лизинг съответно, че ответникът е
получавал посоченото мобилно устройство HUAWEI Р Smart 2019 Dual Sapphire Blue.
Oтветникът отрича дължимостта на сумата по фактура № **********/18.01.2021
година в размер на 312,90 лева за клиентски номер *********. Посочва, че неправилно
е издадена на името на ответника, доколкото той не бил страна по тези договори и за
него не било възникнало парично задължение. Ответникът възразява и против
претендирания размер на дължимите според ищеца суми. Ответникът изрично заявява,
че не съществувало облигационно отношение между него и ищеца и той нямал парични
задължения към ищеца. С тези мотиви моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира направените разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с мобилен номер +359898550870 от 20.08.2019г., сключен между „Теленор
България“ ЕАД и ответника А. Й. с договорен месечен абонамент първоначално - 36.99
лв., а след изтичане на първоначалния срок на договора - 40.99 лв. В допълнителното
споразумение е отразено също, че при подписването му потребителят е получил
мобилно устройство HUAWEI Р Smart 2019 Dual Sapphire Blue.
Представен е също договор за лизинг от 20.08.2019г., сключен между същите
страни, за горепосоченото мобилно устройство HUAWEI Р Smart 2019 Dual Sapphire
Blue, с обща лизингова цена 289.57 лв.
Налични са и Общите условия на договор за лизинг, приложение – ценова листа
за абонаментни планове от 20.08.2019г., както справки за общо и детайлно потребление
за мобилен номер +359898550870 за периода 18.12.2020г. – 17.01.2021г.
От страна на „Теленор България“ ЕАД е издадена фактура №********** от
18.01.2021г. за ответника А.Й. за отчетен период 18.12.2020г. – 17.01.2021г. за общата
сума от 349.88 лв., включваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги в размер на 203.31 лв., вноска за лизинг – 100.72 лв.
4
От заключението по приетата съдебно-графическа експертиза се установява, че
ръкописният текст „А. К. Й.“, изписан в допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 20.08.2019г., не е изпълнен от отв.А. Й.. Вещото лице е посочило
също, че шестте подписа, положени след „място за полагане на подписа на
потребителя“ в допълнителното споразумение към договора, вероятно са положени от
отв.А. Й.. Ръкописният текст „А. К. Й.“, изписан в договор за лизинг от 20.08.2019г., не
е изпълнен от отв.А. Й.. Според вещото лице двата подписа, положени след
„лизингополучател“ и „за лизингополучателя“ в договора за лизинг, вероятно са
положени от ответника. Ръкописният текст „А. К. Й.“, изписан в декларация-съгласие
от 20.08.2019г., не е изпълнен от ответника, а подписите, положени след „място за
полагане на подписа на абоната“ в декларцията-съгласие и приложение-ценова листа,
вероятно са положени от ответника.
Приложено е ч. гр. д. №976/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, по
което е издадена Заповед за изпълнение № 565/18.11.2022г. срещу длъжника А. Й. за
сумата от 8.87 лв. – главница, дължима по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с мобилен номер +359898550870 от 20.08.2019г., 203.31 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с мобилен номер +359898550870 от 20.08.2019г., 100.72 лв.
– лизингови вноски заот 18.12.2020г. до 17.01.2021г., ведно със законната лихва от
15.11.2022г. до изплащане на вземането и разноски в размер на общо 385 лв. Доколкото
в законосътановения срок е подадено възражение срещу заповедта за изпълннеие и във
връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е
предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на
вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е
налице правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№
976/2022г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед
№ 565/18.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
вземанията на ищеца.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се
докаже валидното възникване на задължението на ответника, размера на същото и
основанието за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или
съответно доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения.
В случая по делото не се доказа по несъмнен и категоричен начин съществуването
5
на валидно облигационно правоотношение между страните, от което валидно да са
възникнали права и съответно задължения за всяка от тях. До тези изводи съдът
достигна, базирайки се на приетото заключение по назначената съдебно-графическа
експертиза, съгласно което ръкописните текстове „А. К. Й.“, изписани в допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 20.08.2019г. и договор за лизинг от
20.08.2019г., не са изпълнени от отв.А. Й.. Нещо повече, според вещото лице не се
установява с категоричност на експертизата подписите, положени за потребител в
допълнителното споразумение към договора и за лизингополучател в договор за лизинг
от 20.08.2019г., на които всъщност се основава претенцията на ищеца, да са положени
от ответника А.Й.. Вещото лице сочи, че тези подписи вероятно са положени от
ответника, като в съдебно заседание уточни, че общите признаци на оспорените
подписи и общите признаци на подписите, предоствени от ответника като сравнителен
материал, съвпадат, но от друга страна вещото лице е установило само 3 броя
съвпадения в частните признаци, които частни признаци най вече били
индивидуализатор на подписа на едно лице. Експертът заяви още пред съда, че
съвпадението само по 3 броя частни признаци не е достатъчно за категорично
заключение, че оспорените подписи са положени от ответника Й.. При това положение
за съда остава недоказано по несъмнен начин твърдението на ищеца за наличие на
сключени с ответника допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
20.08.2019г. и договор за лизинг от 20.08.2019г., а след като не е доказано
съществуващо валидно облигационно правоотношение между страните, то очевидно
не се доказва и възникването и съществуването на процесните вземания на ищцовото
дружество спрямо ответника, произтичащи от тези облигационни връзки.
Предвид изложеното, съдът следва да отвхърли като недоказани и
неоснователни исковете по чл.422 от ГПК за признаване за установено съществуването
на вземането на ищеца „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника А. Й. за следните
вземания: 8,87 лева - главница за незаплатени мобилни услуги; 203.31 лева - неустойки
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359898550870 и 100,72 лева -
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.08.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 565 от 18.11.2022г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 976/2022г.
по описа на РС-Харманли.
По разноските:
С оглед указанията, дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно изхода на делото,
доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от
6
ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на
иска. Предвид това и с оглед отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, в полза на ищеца
не следва да се присъждат разноските в заповедното производство в размер на 25.00
лв. за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото в полза на ответника съгл. чл.78, ал.3 от ГПК следва да
се присъдят направените в настоящото исково производство разноски в размер на
общо 850 лв. за възнаграждения за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, по чл.422 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД
и по чл.422 от ГПК, вр. чл.345 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника А. К. Й., ЕГН:********** от гр.
С. ул. Ст. К. бл. * вх. * ет. * ап. * съществуването на вземанията на ищеца „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М. *,
б.п. С., сгр. *, представлявано от М.С. и Дж. К. К., за сумите, както следва: 8.87 лева -
незаплатени мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с мобилен номер +359898550870 от 20.08.2019г.; 203.31 лева - неустойки по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер
+359898550870 от 20.08.2019г. и 100.72 лева - незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 20.08.2019г., ведно със законната лихва върху вземането,
считано от подаване на заявлението на 15.11.2022г. до изплащането му, за които суми е
издадена Заповед № 565/18.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №976/2022г. по описа на PC- Харманли, като неоснователни.
ОСЪЖДА ищеца „Йеттел България” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н М. *, б.п. С., сгр. *, представлявано от М.С. и Дж. К. К.,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника А. К. Й., ЕГН:********** от
гр. С. ул. Ст. К. бл. * вх. * ет. * ап. *, разноските по делото в размер на общо 850.00
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Йеттел България” ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н М. *, б.п. С., сгр. *, представлявано от М.С.
и Дж. К. К., за осъждане на ответника А. К. Й., ЕГН:********** от гр. С. ул. Ст. К. бл.
* вх. * ет. * ап. *, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати разноски в размер на
25.00 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №
976/2022г. по описа на PC- Харманли, както и за присъждане на разноските по
настоящото дело в размер на 125.00 лв. за държавна такса и 480.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
7
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8