РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 14.11.2023 година

                                        

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 225 по описа за 2023 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е с правно основание чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

             Административното дело е образувано по жалба на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Б.П.Г.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Троян, п.к. 5600, ул. „*****, представлявано от управителя д-р Б.П.Г., лично и действащо чрез пълномощника адвокат С.Р.М. от САК с посочен съдебен  адрес за призовки и съобщения:  гр. ****, ул. „*****, против Заповед за налагане на санкция № РД-01-303 от 12.06.2023 г. на директора на РЗОК - Ловеч.

             С оспорената заповед директорът на РЗОК-Ловеч е наложил на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ на основание чл. 417, ал. 1 от Националния рамков договор /НРД/ за медицински дейности /МД/ за 2020-2022 г. /по т. 1 от НДР за МД за 2020-2022 г./, по реда на чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване санкция „финансова неустойка“ в размер на: по т. 1-150 лв. /сто и петдесет лева/ и общ размер на санкцията 150 лв. /сто и петдесет лева/.

   В жалбата се излагат твърдения за неспазване на изискването за форма и неправилна правна квалификация на описаното нарушение. Твърди се още, че в оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в превратно прилагане на санкционна разпоредба, с което е засегнат принципът на пропорционалност, закрепен в чл. 6 от АПК. Според жалбоподателя, наложената санкция надвишава трикратно установения минимум, доколкото в санкционната разпоредба на чл. 417, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. е предвидено, че когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши определените в този НРД изисквания за назначаване на лекарствена терапия или предписване на лекарствени продукти за домашно лечение/медицински изделия/диетични храни за специални медицински цели, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв., а същевременно в заповедта не са изложени конкретни съображения, обуславящи налагане на максималния размер на санкцията. Позовава се и на практика на Върховния административен съд. По така изложените доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на оспорения индивидуален административен акт и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В заключение се прави и възражение за прекомерност на евентуално петендираните разноски от насрещната страна.

             В съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща представител. В писмено становище с вх. № 2438/31.08.2023 г. в АдмС Ловеч от жалбоподателя чрез адв. С.М. от САК прави искане за даване ход на делото, като поддържа жалбата на заявените в нея основания. Претендират се и сторените по делото разноски, които са описани в становището /л. 75-гръб/, като се прави изрично възражение за прекомерност по отношение на разноските на ответника.

             В съдебно заседание ответникът по жалбата - директор на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Ловеч, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Развива аргументи по съществото на правния спор. В допълнително представена писмена защита допълва съображенията си за неоснователност на оспорването.

             Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            Административното производство е инициирано от ответника, който със Заповед № РД-01-303 от 16.05.2023 г., /приложена на л. 16-17 от делото/ е разпоредил да бъде извършена тематична проверка от 16.05.2023 г. до 16.06.2023 г. вкл., на изпълнител на медицинска помощ: „Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Б.П.Г.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Троян, п.к. 5600, ул. „*****, по изпълнение на договор № 110334 /12.02.2020 г. за оказване на ПИМП. Наредената със заповедта проверка е със задача: Проверка дейността на ИМП по предписване на лекарствени средства съгласно глава XI от НРД за МД – 2020-2022 г. Проверката е възложена на Д.И.– контрольор в РЗОК - Ловеч, в присъствието на д-р С.Г.– началник на отдел ДИОКМДПА в РЗОК - Ловеч. В заповедта изрично е посочено за резултата от проверката до приключването ѝ да бъде съставен и връчен протокол в 2 /два/ екземпляра - един на обекта на проверката и един на директора на РЗОК. Същата е връчена срещу подпис на адресатите ѝ.

              Според доказателствата по административната преписка, в изпълнение на горецитираната заповед контрольорът И. от РЗОК - Ловеч е извършила проверка, обективирана в представения на л. 18-19 от делото Протокол № РД-01-303 от 29.05.2023 г. При извършената проверка е установено, че на 03.04.2023 г. в амбулаторията на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Б.П.Г.“ ЕООД д-р Г. с електронно предписание №№ 23093301B4DF, 23093501В55В, 23093601В5А6 на ЗОЛ Н.Б.П.е предписал лекарствените продукти AF586, CF319, CF448 по МКБ I 50.0. По същото МКБ на 09.03.2023 г. е установено, че има предписано тройно електронно предписание № 230689054С1В за лекарствения продукт CG 731 Entresto tablet 24 mg/26 mg на същото ЗОЛ. Изведена е констатация, че са нарушени изискванията за изписване на повече от три медикамента по едно и също МКБ в рамките на срока на предписание.

             Като неразделна част от протокола са записани разпечатки от информационната система на НЗОК – 6 стр. Протоколът е връчен на д-р Б. Г. срещу подпис на дата 29.05.2023 година с указание, че има право да даде писмено становище пред директора на РЗОК /л. 19/.

              Според данните от административната преписка оспорващият не се е възползвал от правото си да депозира писмено становище по констатациите в протокола.

              Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Заповед за налагане на санкция № РД-01-303/12.06.2023 г. на директора на РЗОК - Ловеч, издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 393, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 г. /л. 13-14/.

              С оспорената заповед, въз основа на констатациите от проверката разпоредена със Заповед № РД-01-303/16.05.2023 г., директорът на РЗОК - Ловеч е наложил на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ на основание чл. 417, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020-2022 г. /по т. 1 от НДР за МД за 2020-2022 г./, по реда на чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване санкция „финансова неустойка“ в размер на: по т. 1 - 150 лв. /сто и петдесет лева/ и общ размер на санкцията 150 лв. /сто и петдесет лева/.

             Фактически заповедта е обоснована с констатираното от проверката, че в амбулаторията на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Б.П.Г.“ ЕООД д-р Г. с електронно предписание №№ 23093301B4DF, 23093501В55В, 23093601В5А6 на ЗОЛ Н.Б.П.е предписал лекарствените продукти AF586, CF319, CF448 по МКБ I 50.0, като по същото МКБ на 09.03.2023 г. има предписано тройно електронно предписание № 230689054С1В за лекарствения продукт CG 731 Entresto tablet 24 mg/26 mg на същото ЗОЛ.

              За да наложи процесната санкция, административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 417, ал. 1 от НРД за МД, чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и констатираните в  протокола нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, чл. 30, т. 4, чл. 49, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г.

               Като мотиви за налагане на санкцията „финансова неустойка“ в размер на 150 лв. административният орган е посочил, че непосредственият обект на засягане е бюджетът на НЗОК и законосъобразното му разходване.

              Заповедта е връчена на адресата на 13.06.2023 година, видно от известието за доставяне на л. 15 от делото. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 22.06.2023 г. /л. 57-58, л. 63/.

              Според представените доказателства за установяване активната процесуална легитимация в процеса, оспорващият „Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Б.П.Г.“ ЕООД с управител д-р Б.П.Г. е регистриран като амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ с предмет на дейност: първична извънболнична медицинска помощ. За изпълняваната дейност е регистриран по Закона за лечебните заведения според представеното удостоверение за регистрация, издадено от директора на РЗОК - Ловеч /л. 62-гръб/. Жалбоподателят е сключил индивидуален договор № 110334/12.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ с Националната здравноосигурителна каса /л. 28-48/.

              За установяване компетентността на издателя на оспорения акт с административната преписка са представени: споразумение по чл. 107 от Кодекса на труда № 18/08.12.2017 г. /л. 49-50/, допълнително споразумение № 65/02.05.2019 г. /л. 51/, Заповед № РД-09-370/06.04.2023 г. на управителя на НЗОК /л. 52/, Заповед № РД-09-487/07.06.2023 г. на управителя на НЗОК /л. 53/.

               По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

               При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на акта. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК във вр. с чл. 74, ал.5 от Закона за здравното осигуряване, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, на основание чл. 145, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. 

              Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав счита жалбата за частично основателна по следните съображения:

               В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания индивидуален  административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

               Оспорената заповед е валиден административен акт като издадена  от административен орган, разполагащ с териториална, материална и времева компетентност, а именно директора на Районна здравноосигурителна каса - Ловеч, чиито функции към 12.06.2023 г. /датата на издаване на акта/ са били изпълнявани от М.И. – заместник-директор на РЗОК – Ловеч, видно от приложената на л. 53 от делото Заповед № РД-09-487/07.06.2023 г. на управителя на НЗОК. Именно директорът на РЗОК – Ловеч, според чл. 76, ал. 2 от ЗОО е оправомощеният от закона орган да издаде заповед за налагане на санкция на лечебното заведение. С оглед на това, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.  

              Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, съгласно чл. 59 АПК, като формално съдържа посочените в ал. 2 реквизити, вкл. са изложени правни основания и фактически обстоятелства, счетени от административния орган за правно значими и които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя, като тяхната пълнота и относимостта им към материалноправните разпоредби попада в обхвата на съдебния контрол по чл.146, т.4 от АПК. Съдът не констатира отменително основание по чл. 146, т.2 от АПК.  

    Административната процедура по извършване на проверки и налагане на санкции от органите на здравната каса е регламентирана в раздел Х на Закона за здравното осигуряване, наименован „Контрол, експертиза, спорове“ и в процесния случай е спазена. Оспорената заповед, е издадена в хода на проведено административно производство, в което проверката е възложена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 93 и § 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. Съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК.  Според чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители.

                 В конкретния случай според доказателствата по преписката, проверката е възложена в съответствие с предвидената процедура. В съответствие с цитираните норми, директорът на РЗОК е издал заповед, въз основа на която е извършена проверка на лечебното заведение от назначена специална комисия от длъжностни лица от РЗОК. Видно от издадената Заповед № РД-01-303/16.05.2023 г. /л. 16-17/, проверката е инициирана от директора на РЗОК – Ловеч /чиято компетентност се установява от Заповед № РД-09-370/06.04.2023 г. на управителя на НЗОК на л. 52 от делото/ като обхваща дейността на ИМП по предписване на лекарствени средства съгласно глава XI от НРД за МД - 2020-22 г.

                При установяване на нарушение по чл. 73, ал.1 от ЗЗО съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от с.з. съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. В нормата на чл. 74, ал. 5 е посочено, че когато лицето обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция.

              За резултатите от проверката е изготвен протокол в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, редовно връчен на управителя на лечебното заведение на 29.05.2023 г. /л. 19-20/, който не се е възползвал от възможността, предоставена му от закона, да възрази срещу констатациите в протокола, послужили за издаване заповедта за финансова неустойка, обжалвана в настоящото съдебно производство. Следователно са спазени  изискванията на специалната процедура на ЗЗО за назначаване на проверка, за компетентност на контрольора, за извършване на проверката, за съставяне на протокола за резултатите от проверката, за връчване на протокола, поради което правото на участие и защита на проверяваното лице не е било накърнено. Обстоятелството, че оспорващият не е възразил по констатациите от протокола, е негова лична преценка по упражняване правата му в образуваната административна процедура.

    Въпреки това, съдът намира, че е налице допуснато от органа  нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото в обжалваната заповед липсват мотиви, индивидуализиращи наложеното наказание. Производството по налагане на санкции „финансови неустойки“, предвидени в НРД и индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска дейност, заплащана от РЗОК, е законово регламентирана дейност по установяване на нарушенията и налагане на санкциите, които са нормативно предвидени. В осъществяването на това производство следва да се спазват правилата както по отношение установяване на нарушението, така и да се излагат мотиви относно наказанието и неговия размер, с оглед правото на защита на нарушителя. В настоящия случай, в издадената заповед не са изложени конкретни мотиви за определения размер на наложената санкция. Същото представлява и нарушение на приложимия материален закон и неговата цел.

              Съдебният контрол по чл. 146, т. 4 от АПК за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти изложени като мотиви в акта и доколко същите изпълват състава на посоченото в заповедта правно основание за издаването му.

              Според описаното в оспорената заповед, посоченото нарушение на изпълнителя на медицинска помощ се изразява в това, че в амбулаторията на  „Индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Б.П.Г.” ЕООД д-р Г. с електронно предписание №№ 23093301B4DF, 23093501В55В, 23093601В5А6 на ЗОЛ Н.Б.П.е предписал лекарствените продукти AF586, CF319, CF448 по МКБ I 50.0, като по същото МКБ на 09.03.2023 г. има предписано тройно електронно предписание № 230689054С1В за лекарствения продукт CG 731 Entresto tablet 24 mg/26 mg на същото ЗОЛ.

              От събраните по делото доказателства безспорно се установява че оспорващият не е спазил изискването, императивно регламентирано в чл. 49, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г., а именно – да не се допуска предписване от изпълнител на ПИМП и/или от лекар от СИМП на повече от три лекарствени продукта за едно заболяване /един МКБ код/. Видно от приложените на л. 22-27 от делото разпечатки от информационната система на НЗОК, жалбоподателят е предписал на едно и също здравноосигурено лице повече от три различни лекарствени продукта по един код по МКБ - I 50.0, както следва: на 09.03.2023 г. е издадено тройно електронно предписание № 230689054С1В за лекарствения продукт CG 731 Entresto tablet 24 mg/26 mg по МКБ I 50.0, а на 03.04.2023 г. са предписани лекарствените продукти AF586, CF319, CF448 по същото МКБ I 50.0.

    Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора за оказване на първична извънболнична медицинска помощ № 110334/12.02.2020 г., сключен между жалбоподателя и НЗОК /л. 31/, изпълнителят оказва ПИМП, включително издава направления, както и предписва лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели при - условията и по реда на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и този договор на ЗОЛ, които са с непрекъснати здравноосигурителни права, съгласно разпоредбите на ЗЗО, а за определени дейности издава направления и на лицата по § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.

    Тези условия за предписване на лекарствени продукти са регламентирани в чл. 49, ал. 2 от на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и Националния рамков договор за медицински дейности /НРД за МД/ за 2020-2022 г., визиран в оспорената заповед. Съобразно разпоредбата на чл. 30, т. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г., на която също е извършено позоваване от ответния административен орган, изпълнителите на медицинска помощ се задължават да предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели по вид и количества, съобразени с обективното състояние на пациента и изискванията на НРД и други действащи нормативни актове. С оглед на това, липсва соченото в жалбата несъответсвие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

   Въз основа на изложеното, съдът намира, че констатираното в процесната заповед за налагане на санкции, нарушение по чл.49, ал.2 от НРД за МД 2020-2022 г. е действително извършено и доказано, като са изложени съответните фактически и правни основания в тази връзка.

   Относно размера на наложената санкция съдът споделя доводите на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви по отношение на размера на наложената санкция. В настоящия случай не са установени по безспорен и категоричен начин юридическите факти, които съставляват материалноправните предпоставки за налагане на санкция „финансова неустойка“ в определения от ответния административен орган максимален размер от 150 лв.

   Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НРД за МД за 2020 г. - 2022 г., при констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО: длъжностните лица – служители на НЗОК, и длъжностните лица от РЗОК – контрольори, по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се налагат санкции, предвидени в тази глава. Предвидените в тази глава санкции се прилагат при нарушение, констатирано по реда на глава двадесета, който е различен от този по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според чл. 413 от НРД за МД за 2020 г. - 2022 г., видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение.    

    В глава двадесет и първа, наименована „Санкции при неизпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ“ от НРД за МД 2020-2022 г., се съдържа правният регламент за налагане на санкции и видовете санкции. Текстът на чл. 417, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. предвижда, че когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши определените в този НРД изисквания за назначаване на лекарствена терапия или предписване на лекарствени продукти за домашно лечение/медицински изделия/диетични храни за специални медицински цели, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв.

   С оглед на това, когато налага санкция в размер над минималния, административният орган е длъжен да мотивира решението си предвид  тежестта на нарушението и ефективността на санкцията съгласно изискването на чл. 413 от НРД. В случая от данните в административната преписка не се установяват обстоятелства, обуславящи налагането на максималния размер на санкцията от 150 лв., като такива не са и посочени от ответния административен орган в мотивите на процесната заповед. Като единствен довод за налагане на санкцията е изтъкнат обектът на засягане - бюджета на НЗОК и законосъобразното му разходване. Липсват изложени мотиви да е съобразена тежестта на нарушението, не са изложени данни за натовареността на съответния лекар, допуснал отклонение от разписаните правила. Очевидно, налагането на максималния размер на санкцията е мотивирано бланкетно от административния орган, поради което след като липсва преценката по чл. 413 от НРД за МД 2020–2022 г., то налагането на санкция в по-голям размер от минималния се явява необосновано. Дължимата от съда преценка относно правилното определяне на размера на наложената санкция „финансова неустойка“ представлява проверка и за законосъобразност на акта, с оглед дефинираната в чл. 72, ал. 1 от ЗЗО цел и предвид предписанието на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно което административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин и справедливо, а издаваните от тях административни актове не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която преследват.

   С оглед на фактическата установеност по делото атакуваният акт е несъответен и с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.   

   Липсата на мотиви в оспорената заповед относно размера на наложената санкция, ограничава на свой ред правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Този извод не може да обоснове такъв за пълна отмяна на наложената санкция. Това е така, защото прилагането на същите в случая се извършва с индивидуален административен акт по реда на ЗЗО, а не с наказателно постановление по реда на ЗАНН. Макар и актът за налагане на санкция по ЗЗО и НРД да представлява по своята същност един санкционен /утежняващ/ административен акт, то в случаите, когато нарушението е безспорно и правилно установено, а само размерът на приложената санкция не съответства на вида, тежестта или броя на случаите по това нарушение, не се обосновава извод за цялостна отмяна на акта, а само за отмяна в частта, с която е наложен един незаконосъобразен завишен размер, в случая над посочения в чл. чл. 417, ал. 1 на НРД за МД 2020-2022 г. минимален размер от 50 лева. Липсата на мотиви за индивидуализиране на наложената санкция „финансова неустойка“ мотивира съда да отмени оспорената заповед „в частта за разликата“, в която част за наложеният размер на санкцията „финансова неустойка“ актът се явява незаконосъобразен.

              В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 9178 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 703/2023 г., VI о.; Решение № 9121 от 02.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2022 г., VI о.; Решение № 7954 от 18.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2023 г., VI о.; Решение № 5907 от 06.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2022 г., VI о.; Решение № 4865 от 09.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2022 г., VI о.

     По изложените съображения настоящият състав намира жалбата за  частично основателна, като оспореният административен акт е незаконосъобразен в частта на наложената санкция „финансова неустойка“ за размера ѝ над 50 лева до определените от органа 150 лева, поради което същият следва да бъде отменен в тази част на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, в останалата да се отхвърли жалбата като неоснователна. 

               При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена РЗОК – Ловеч, в чиято структура е ответника, да заплати на оспорващия направените и доказани съдебно-деловодни разноски в общ размер на 250 лева, представляващи 50 лева платена държавна такса, съгласно вносна бележка, приложена на л. 12 от делото и 200 лева от договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2023 г. /л. 9-11 от делото/.

               Мотивиран така и на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи състав 

              РЕШИ:

              ОТМЕНЯ по жалба на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Б.П.Г.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Троян, п.к. 5600, ул. „*****, представлявано от управителя д-р Б.П.Г., лично и действащо чрез пълномощника адвокат С.Р.М. от САК с посочен съдебен  адрес за призовки и съобщения:  гр. ****, ул. „*****, Заповед за налагане на санкция № РД-01-303 от 12.06.2023 г. на директора на РЗОК – Ловеч В ЧАСТТА на наложената санкция „финансова неустойка“ за размера ѝ над 50 лева до 150 лева, като в останалата част ОТХВЪРЛЯ жалбата като неоснователна.             

             ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Ловеч да заплати на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Б.П.Г.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Троян, п.к. 5600, ул. „*****, представлявано от управителя д-р Б.П.Г., направените и доказани по делото разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. 

              Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд с касационна жалба в в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

     Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: