РЕШЕНИЕ

№ 866

гр.Бургас, 29.06.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 06 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 670 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото се провежда по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.220 от Закона за митниците и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013).

Жалбоподател е Лидикар ООД, ЕИК:******** гр.Бургас, със съдебен адрес ***. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Р.В. ***.

Ответник по жалбата е директора на ТД на Митница Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник - юрисконсулт М.К..

Предмет на оспорване е обективиран в писмо № 32-63316/24.02.2022г. на директора на ТД на Митница Бургас отказ за допускане поправка на митническа декларация MRN 19BG00100704803R9/04.06.2019г., направено от жалбоподателя със заявление рег. № 32-49231/14.02.2022г., с посочено правно основание на отказа чл.173 §2 от Регламент 952/2013.

В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на изричния отказ, съответно за основания за оспорване по чл.146 т.2, 3 и 4 от АПК. Иска се съдът да отмени оспорения отказ и да върне преписката на органа за произнасяне. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Излага мотивирано становище относно материалната законосъобразност на оспорения отказ, т.е. липсата на основания за допускане на поисканата от жалбоподателя поправка в митническа декларация. Претенцията е за отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е подадена в срок, от лице, което е адресат на оспорения акт и има интерес от оспорването, поради което е допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено от фактическа страна следното.

На 04.06.2019г. Лидикар ООД е подало в ТД Митница Бургас, МП Пристанище Бургас център, митническа декларация MRN 19BG001007004803R9, касаеща внос от САЩ на автомобил Ланд Роувър, деклариран като катастрофирал, с митническа стойност 4595.88лв. В декларацията жалбоподателят посочил, че действа като косвен представител на вносителя Н. Д. М., т.е. от свое име, но за негова сметка. В тази връзка към декларацията не било представено пълномощно. Митническият орган взел предвид, че Лидикар ООД извършва редовно дейности като митнически представител, поради което съгласно чл.19 §3 от Регламент № 952/2013 не е изискал доказателства за упълномощаване. Не е спорно по делото и се установява от приложените доказателства, че след декларирането деклараторът е заплатил дължимите вземания, произтичащи от данните по декларацията, след което стоката е вдигната съобразно чл.194 §1 от Регламент 952/2013.

На основание чл.48 от Регламент № 952/2013, вр. с чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ митническите органи са извършили действия по последващ контрол на данните по декларацията. Събрали данни и приели, че митническата стойност на внесения автомобил е 12 036.81лв. В съответствие с изискването на чл.22 §6 от Регламент № 952/2013 изпратили на Н. Д. М. и Лидикар ООД съобщение рег. № 32-405224/13.12.2021г., че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което се постановява неблагоприятен за адресатите резултат, а именно определяне на нов размер на митническата стойност за стока № 1 от митническа декларация MRN 19BG001007004803R9.

Със заявление вх. № 32-381622/29.11.2021г. Лидикар ООД е поискало от директора на ДТ Митница Бургас, на основание чл.173 §3 от Регламент № 952/2013 извършване на поправка на митническа декларация MRN 19BG001007004803R9, а именно : (1) кл.3/21 „код на статуса на представителя“ да бъде поправен от 3 на 2; (2) кл.3/18 „декларатор“ да бъде поправено от Лидикар /BG-България/Бургас/ул.Левски 87/BGC********* на Н. Д. М. /BG-България/Бургас/к.с.Лазур 39, вх.2, ет.1, ап.29/8000/BGB190520AAAHIT6.

Със заявление вх. № 32-49231/14.02.2022г. Лидикар ООД, в допълнение на заявление вх. № 32-381622/29.11.2021г., е представило заверено копие от пълномощно (последното е посочено в заявлението като нотариално заверено), с което Н.М.е упълномощил Лидикар ООД да подаде посочената данъчна декларация от негово име и за негова сметка.

На искането за поправка на данъчната декларация ответникът е отговорил с оспореното по настоящото дело писмо № 32-63316/24.02.2022г., с което е отказал разрешаването на исканата от жалбоподателя поправка. В мотивите си органът взел предвид, че искането за поправка е направено при условията на чл.173 §2 от Регламент № 952/2013.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Преди всичко следва да се изясни от правна страна характера на оспореното пред съда писмо.

Съгласно чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 „решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното(ите) лице(а). Този нормативен текст урежда понятието „решение“ като родово, независимо от конкретния начин на наименоване на обсъждания по конкретен случай акт на митнически орган. За да бъде решение по смисъла на чл.5 т.39 е достатъчно актът да съдържа произнасяне по конкретен случай, да е издаден от митнически орган, да произвежда правни последици, засягащи сочените в него адресати и правните последици да са в областта на митническата материя. Такъв акт ще притежава и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Оспореното по настоящото дело писмо на директора на ТД Митница Бургас притежава белезите по посочения текст, т.е. представлява решение по смисъла на регламента и именно в последния следва да се търси приложимата към случая уредба.

Съгласно чл.44 § 1 от Регламент № 952/2013 всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично, като съгласно §3 и 4 жалбата се подава в държавата членка, където е взето или поискано решението, а държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи. Република България е изпълнила задължението си да осигури процедура по обжалване, като съгласно чл.220 ал.1 от ЗМ всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.173 §1 от Регламент № 952/2013 поправките в подадени митнически декларации се разрешават от митническите органи по заявление на декларатора. Съгласно чл.5 т.1 от Регламент № 952/2013 „митнически органи" означава митническите администрации на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби. Това означава, че конкретния компетентен митнически орган се определя от националното законодателство, в случая от чл.19 от Закона за митниците и това е директора на ТД Митница Бургас. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.1 от АПК.

Писмото е издадено в писмена форма, като в него са посочени издателят, адресата, фактическите и правни основания за издаването му. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неспазване на изискуемата форма на акта, изразяващо се в липса на наименование на акта. Както бе посочено по-горе наименованието не е решаващо  и не може да се отрази на правните последици на издадения акт. Затова пропускът за се посочи наименование на акта не се разглежда от съда като съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на адресата. Същите съображения се отнасят и до оплакването, че в писмото не е посочено пред коя институция и в какъв срок то подлежи на обжалване. Както става ясно по делото жалбоподателят е упражнил надлежно правото си на жалба. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Основателно е оплакването за издаване на оспореното писмо след допуснато от органа съществено процесуално нарушение. Съгласно чл.22 §6 от Регламент № 952/2013 преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението. Изискването за предварително съобщаване на мотивите на подготвян от митническия орган неблагоприятен акт, издаван въз основа на заявление, има процесуален характер. Целта на тази разпоредба е при последващото издаване на акта и мотивирането му в съответствие с изискването на чл.22 §7 от Регламент № 952/2013, органът да вземе предвид и да обсъди всички фактически възражения и правни доводи, които адресата би имал срещу неблагоприятния за него акт, като по този начин на лицето бъде предоставена реална възможност ефективно да се защити. Процедурата осигурява и на митническия орган възможност за цялостно и обективно обсъждане на случая преди издаването на акта, чрез което да се изпълни изискването по чл.35 от АПК. В разрез с целта на обсъжданото на процесуалното правило на чл.22 §6 от Регламент № 952/2013 е резултат, при който фактическите възражения и правните доводи на адресата стават достояние на органа едва с адресираната до съда жалба, както е станало в процесния случай. (Освен в случаите на изрично посочените в §6 изключения, какъвто настоящият не е.)  Неизпълнението на изискването за предварително съобщаване на мотивите за подготвеното неблагоприятно за заявителя решение, поради горните съображения и преди всичко поради ограничаването на правото на защита на адресата, е съществено процесуално нарушение и представлява основание за оспорване на издаденото писмо по чл.146 т.3 от АПК.

Подробните твърдения и доводи в жалбата, отнасящи се до правилното приложение на материалния закон, следва да се обсъдят от органа в съответствие с регламентираната процедура, а не за първи път от съда.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК оспореното писмо следва да се отмени, като преписката се върне на митническия орган за ново произнасяне, при спазване на уредената за това процедура.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК Агенция Митници следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Лидикар ООД, ЕИК:******** гр.Бургас, със съдебен адрес ***, писмо № 32-63316/24.02.2022г. на директора на ТД на Митница Бургас.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на директора на ТД на Митница Бургас за ново разглеждане и произнасяне, съобразно дадените в мотивите на това решение указания по прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Лидикар ООД 350лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

 СЪДИЯ :