Р Е Ш Е Н И Е
№ 469
Град Пловдив, 16.03.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
М.Г. и с участието на прокурора Здравена Янева,, като разгледа докладваното от
съдия Харитева к.а.н.д. № 320 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Ж.Д.Х. *** срещу решение № 2205 от 07.12.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 4911 по описа на Пловдивския районен съд за 2021
година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4695434 на ОДМВР Пловдив,
с който на Ж.Д.Х., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на
електронния фиш, както и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди
решението на Районен съд Пловдив като правилно и мотивирано. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока
по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди
електронния фиш, районният съд е приел, че от събраните писмени доказателства
по безспорен начин се доказва вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП. Относно пътен знак В26 районният съд е посочил, че от писмото на ОПУ
Пловдив и схемата е видно, че този знак е поставен преди забавителния шлюз и
кръстовището за „Рефан“ и съседните обекти, важи за тяхната пътна връзка,
разположен е на км 49+860, а кръстовището за „Рефан“ е на км 49+736, т.е.,
безспорно е, че процесният автомобил се е движел в зоната на действие на
забранителния знак и със скорост, надвишаваща разрешената. Правилно според
районния съд деянието е било санкционирано по реда на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП,
размерът на глобата е императивно определен и за наказващия орган, както и за
съда, липсва възможност за преценка. При служебната проверка районният съд не е
констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили
правото на защита на нарушителя, електронният фиш съдържа всички
законоустановени реквизити и не страда от твърдените пороци.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Неоснователни са
възраженията на касатора, че процесният знак В26 е поставен неправомерно от
частно-правен субект и в противоречие с чл.4 и чл.12, ал.1, т.2, б.“з“ от
Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организация на движението по пътищата и чл.26,
ал.3, вр. ал.1, т.1, б.„в“ ЗП. Процесният участък от пътя е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3, ал.2 ЗП и се управлява от
Агенция „Пътна инфраструктура“, която трябва да поддържа стопанисваните от нея пътища
изправни и с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по тях, като регламентацията на това задължение е подробна (чл.47
ППЗП, чл.3, ал.1 и 2 ЗДВП, чл.6, ал.1 ППЗДвП, чл.2 и чл.4 от Наредба № 1 от
17.01.2001 г. и др.) и предполага самостоятелно или съчетано използване на
пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за
сигнализиране и обзавеждане на пътя, като стопанинът на пътя възлага
проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и
поддържането й в съответствие с проекта, а поставянето на пътни знаци се
обуславя от ред административни процедури, приключващи с издаване на
окончателен административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство. Предвид факта, че процесният знак В26 безспорно е
поставен по указание на органите на ОДМВР Пловдив, че в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е отбелязано наличие на пътен знак В26 и общо
ограничение на скоростта от 60 км/ч, че именно на това място е поставено АТТС,
то безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен
акт, одобрен от съответния стопанин на пътя ОПУ Пловдив. Т.е., процесният знак
В26 е валидно поставен. Като е стигнал до същия правен извод, макар да не са
изложени подробни мотиви в тази насока, районният съд правилно е преценил
доказателствата, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и
правилно е приложил материалния закон.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2205
от 07.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 4911 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година.
ОСЪЖДА Ж.Д.Х., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80
(осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.