РЕШЕНИЕ
№……………. 23.07.2020
г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
на
двадесети трети юни през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: МЙ
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 412 по описа за …2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу
Р.С.И. за признаване за установено, че ответникът има задължение към ищеца произтичащо от договор за потребителски кредит от 21.10.2016 г. и договор за цесия от 13.02.2018 г.,
в размер на 6 000 лв., представляващо незаплатено задължение по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване за
заявлението за издаване на заповед за изпълнение; за сумата в размер на 5 872,55
лв., представляваща договорна лихва за периода от 5.08.2017 г. до 5.11.2021 г.;
за сумата в размер на 1 310,33 лв., представляваща лихва за забава от 6.09.2017
г. до датата на подаване на заявлението.
В условие на евентуалност, ищецът моли съда да осъди ответника за заплати претендираните суми.
Ответникът
оспорва иска като неоснователен.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3
от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражения, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът
твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД има сключен договор за потребителски кредит от 21.10.2016 г., по
силата на които заемодателят предоставил на ответника заем в размер на 6 000
лв., който същият следвало да върне на 60 равни месечни вноски, считано от
датата на получаване на заемната сума, или падежът на задължението бил 5.11.2021
г.
Освен това
договорено било да се сключи договор за застраховка на плащанията, като
застрахователната премия следвало директно да се плати на застрахователния
агент. Застрахователната премия била разделена на равни вноски, включени в брой
погасителни вноски на договора за кредит. С подписването на договор за
кредит ответникът се е задължил да
заплати и такса ангажимент в размер на 210 лв.
Ищецът
твърди, че изпълнил поетите договорни задължения, но ответникът не погасил
дължимия паричен кредит.
На 13.02.2018
г. бил сключен договор за цесия между ищеца и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, по силата на който вземането към ответника било
прехвърлено на ищеца. За цесията ответникът бил уведомен с уведомително писмо.
Поради
неплащане на вноските кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което
според ищеца ответникът бил уведомен.
За
вземанията си срещу ответника ищецът отправил заявление за издаване на заповед
за изпълнение. Образувано било ч.гр.д.№92/2019 г. по описа на РС-Балчик. Заявлението било изцяло уважено.
В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът възразил , че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Това
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Правната квалификация на
иска е по чл. 124 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от с.з.
Исковете са допустими. Подадени
са при наличие на правен интерес, в законноустановения едномесечен срок по чл.
415 ал. 4 от ГПК и от лице, с представителна власт.
По
отношение на тяхната основателност:
На 21.10.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и Р.С.И. е
сключен договор за потребителски кредит №PLUS-
14033688, по силата на който дружеството предоставило
на ответника кредит от 6 000 лв.
По силата на договора между страните е сключена застраховка на плащанията, като
застрахователната премия в размер на 2 016 лв. е платена директно на
застрахователния агент и е включена в ежемесечните погасителни вноски по
кредита. Кредитополучателят заплатил и такса ангажимент в размер на 210 лв. Според
договора ответникът се е задължил да върне така посочената по – горе сума,
ведно с договорна лихва в размер на 9 444 лв., на 60 равни месечни вноски,
всяка от по 257,41 лв. В тоя смисъл е представения договор, ведно с погасителен
план към него. Крайният срок на договора е 5.11.2021 г. Поради неплащане на две
и повече от дължимите вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост на 5.09.2017 г., за което уведомил длъжника,
удостоверено с известие за доставяне.
С оглед представените
доказателства по делото се установява, че при чиста стойност на кредита в
размер на 6 000 лв., договорна лихва в размер на 9 444 лв., застрахователна
премия в размер на 2 016 лв., такса ангажимент – 210 лв. или общо 8 226
лв., ГПР в размер на 46,77 %. , кредитополучателя е следвало да върне 15 444,60 лв.
На 13.02.2018 г. било
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., по силата на което вземанията, произтичащи от
настоящия договор са прехвърлени на ищеца.
Процесният договор се
регулира от разпоредбите на ЗПК.
Законът за потребителския кредит
въвежда редица ограничения при договарянето за кредитора с цел да се гарантират
правата на икономически по - слабата страна, кредитополучателя.
Според разпоредбата на чл. 19 от ЗПК във вр. с §1 т.
1 от ДР на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита (какъвто е настоящия случай, предвид инкорпориното
задължение за сключване на застрахователен договор - чл. 2 от договора). По силата на текста от Закона годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, като клаузите в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, се считат за нищожни.
При анализ на
договора и изложените нормативни изисквания, при определен размер законна лихва
според БНБ за периода в размер на 10% , съдът стига до правния извод относно
противоречие на така постигнатите договорни клаузи със закона, като надвишаващи определените
по ал. 4 на чл. 19 размери, поради което ги третира като нищожни.
Свободата на договарянето не може да
бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на принципа на
добросъвестност при договарянето. В случая икономически по-силната страна е
упражнила натиск спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки допълнителни условия за сключване на договор за
потребителски кредит, на които е придала привидно доброволен характер и привидно право на
избор, които действия са в разрез с принципа на добросъвестността и са
обществено неприемливи. В тоя смисъл е и съдебната практика. (решение №
858/2019 г. на Окръжeн съд-Бургас; решение № 408/4.06.2020 г. на Окръжен
съд-Добрич).
Освен това при
анализ на процесните договор, настоящият състав на съда приема, че определената
договорна лихва надминава определения в решение №378/18.05.2006 г. 2 г.о. на ВКС размер. Така според
касационната инстанция „Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна
лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва.“, което прави договорката нищожна поради противоречие на
добрите нрави.
Съобразно Тълкувателно решение №3/27.03.2019 г. на ВКС предсрочната
изискуемост на кредита, която поражда задължение за кредитополучателя да върне
получената сума в цялост или остатъка от същата, изключва наличието на
основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер, при
което кумулирането на две обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и
същ период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният
ред не допуска.
Съдът служебно разгледа въпроса и за големината на шрифта,
доколкото изследваното нарушение на императивна норма е очевидно. Използвания
шрифт в договора и общите условия е по – малък от 12.
Доколкото е налице най-тежкият порок,
водещ до недействителност, съдът не следва да изследва дали са налице неравноправни клаузи в договора.
В чл. 23 от ЗПК е уредена последицата от обявяване на договора за
недействителен, свеждаща се до задължение за потребителя да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Според заключението по приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза
ответникът е върнал общо 2 060,05 лв., което налага извода относно
основателност на претенцията за сумата над 2 060,05 до 6 000 лв., или 3 939,95 лв.
Установителните и осъдителните искове над този размер следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Осъдителните искове следва да се разгледат поради отхвърляне на
установителните искове. Поради неоснователност на претенциите, обоснована по –
горе, съдът следва да отхвърли същите.
Ищецът претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК в
заповедното и настоящото производство съгласно уважената част от исковете.
Ответникът претендира разноски, който му се дължат съобразно отхвърлената
част от исковете.
Съдът констатира, че ищецът не се внесъл държавна такса за настоящото
производство, поради което следва да постанови диспозитив в съдебния акт в тоя
смисъл.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за установено, че Р.С.И. ***
има задължение към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, произтичащо от договор за потребителски
кредит №PLUS-14033688
от 21.10.2016 г. и договор за цесия от 13.02.2018 г., в размер на 3 939,95
лв.(три хиляди
деветстотин тридесет и девет лева и деветдесет и пет ст.), представляващо главница, невърнат
кредит по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част над 3 939,95 лв. до размер от 6 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу
Р.С.И. за признаване за установено, че Р.С.И. има задължение към „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД
произтичащо от договор за потребителски кредит №PLUS-
14033688 от 21.10.2016 г. и договор за цесия от 13.02.2018
г., в размер на сумата от 5 872,55
лв., представляваща договорна лихва за периода от 5.08.2017 г. до 5.11.2021 г.;
както и за сумата в размер на 1 310,33 лв., представляваща лихва за забава
от 6.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Р.С.И. за заплащане на сумата в размер
над 3 939,95 лв. до 6 000 лв., представляваща да главница – невърнат
кредит по договор за потребителски кредит от 21.10.2016 г. и договор за цесия от 13.02.2018
г., , ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване за заявлението за издаване
на заповед за изпълнение; както и на сумата в размер на 5 872,55 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 5.08.2017 г. до 5.11.2021 г. и на
сумата в размер на 1 310,33 лв., представляваща лихва за забава от
6.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението.
ОСЪЖДА Р.С.И. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
сумата в размер на 164,03 лв.(сто шестдесет и четири лева и три ст.), представляваща
направените в това производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.С.И. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
сумата в размер на 92,70 лв.(деветдесет и два лева и седемдесет ст.), представляваща
направените в заповедното производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да
заплати на Р.С.И. сумата в размер на 598,78 лв.(петстотин
деветдесет и осем лева и седемдесет и осем ст.), представляваща
направените в това производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-Балчик сумата в размер на 269,58 лв.(двеста шестдесет
и девет лева и петдесет и осем ст.), представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: