Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.05.2022 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
на седми април две хиляди двадесет и втора година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията Стаматов
гражданско дело № 13187 по описа за 2020г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава "ХVІІІ –та“ вр. глава „ХІІІ-та“ от ГПК.
Образувано
е въз основа на искова молба, подадена от Д.С.Т., ЕГН: **********, с която
претендира да бъдат отменени решения, взети на проведено на 11.09.2020г. Общо
събрание на *** на сграда с адрес: гр. ***, бул. „***I“ № ***, комплекс „***“,
представлявана от управителя на етажната собственост – „***“ ЕООД, както
следва: по т. 1 от протокола - „***. - 31.07.2020г.“, по т.2 – „Отчет на
контролния съвет на етажната собственост“, по т.3 – „Избор на управител на
етажната собственост“, по т.4 – „Избор на контролен съвет“.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищецът твърди, че е собственик на апартамент №*** в сграда в
режим на ЕС, находяща се в гр.***, к.к. „***“, комплекс „***“. На 11.09.2020г. било проведено общо събрание на *** на сградата,
протоколът с решенията от който бил публикуван на 17.09.2020г. Ищецът твърди,
че решенията били приети в нарушение на правилата на ЗУЕС. Излага се, че ОС било свикано от ***, като
управител на „***“ ЕООД, като същият не разполагал с правомощието да свиква
Общо събрание, тъй като към момента на свикването не е имал качеството на
управител на ЕС. Твърди се, че решението за избор на управител на етажната
собственост не било прието с необходимото, съгласно чл. 17, ал.2, т.7 от ЗУЕС,
мнозинство. Поддържа се, че в протокола от събранието били посочени грешно
броят на присъстващите и тяхното качеството. Твърди се, че в протокола били
отразени неправилно идеалните части от общите части на сградата, притежавани от
присъствалите на събранието собственици. Излага се, че кворумът бил посочен
неправилно, а процентите при гласуването на всяко едно от решенията били
грешни. Претендират се разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
в който се излагат съображения за неоснователност на исковете. Твърди, че
поканата за провеждане на Общо събрание
била поставена на видно и общодостъпно място, а освен това била
изпратена на всички собственици/ползватели/обитатели на представените от тях
електронни пощи. Посочва, че в поканата по всеки един пункт имало и предложение
за решение и всеки заинтересован е имал възможност да се противопостави.
Излага, че възражения не били постъпили, поради което при изчисляване на
кворума били взети предвид не само присъстващите, но и тези, които не са
присъствали и не са възразили по проекторешенията. Сочи, че общото събрание е било законосъобразно
проведено – свикване, кворум, протоколиране. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е конститутивен с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.
Основателността му предполага проведено успешно
доказване от ищеца, че е собственик на обект в сграда в режим на етажна
собственост и, че са налице приети решения на ОС с атакуваното съдържание. При такова доказване, в тежест на ответника е
да докаже, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за
свикване, покани, обявен дневен ред гласуване; че общото събрание е проведено съгласно
изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона
и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби.
Исковата претенция е допустима, като насочена срещу
етажната собственост, представлявана пред съда от избрания управител, на осн.
чл. 23, ал.4 и чл. 41 ЗУЕС. Ответници в производството по иск с правно
основание чл. 40 ЗУЕС
са собствениците в етажната собственост, като съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗУЕС,
техен процесуален представител пред съда е председателят на управителния
съвет/управителят или упълномощено от него лице. Касае се за законно
представителство.
Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незакосъобразно решение на общото
събрание на ЕС, което следва да стори в 30- дневен срок от оповестяване на протокола
от събранието по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В чл.16, ал. 6 и 7 е предвидено,
че протоколът от ОС се изготвя в седемдневен срок от провеждането му и се
подписва от председателстващия и протоколчика, като управителят следва да
постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение, че
протоколът е изготвен. За удостоверяване на това действие се съставя протокол
от управителя и един собственик, ползвател или обитател, в който следва да са
посочени дата, час и място на поставяне на съобщението, като при поискване
всеки от собствениците, ползвателите или обитателите получава копие от
протокола. В седемдневен срок от поставянето на съобщението, всеки член на ОС
може да оспори съдържанието на протокола, вкл. и неговата достоверност.
Формираната
съдебна практика приема, че срокът по чл. 40 ЗУЕС е преклузивен, поради
което и за спазването му съдът следи служебно. Пропускането му води до извод за
недопустимост на исковата молба и оттам прекратяване на производството.
В случая общото събрание, на което са взети
оспорените решения е проведено на 11.09.2020г., като съобщение за изготвяне на
протокола от ОС е залепено по горепосочения ред на 18.09.2020г., а исковата
молба е предявена на 15.10.2020г., поради което същата е в срок и подлежи на
разглеждане по същество.
Между страните не се спори, а и от представените
писмени доказателства – нотариален акт /л.30 от делото/ е видно, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект на правото на собственост - ап. 18 в сграда на
административен адрес в гр*** бул. „***“ № ***,
комплекс „***“.
Страните не спорят, а и от ангажираните писмени
доказателства се установява, че сградата се състои от повече от три
самостоятелни обекта с различни собственици. Следователно по отношение контрола
върху атакувани решения на ОС, приложение намират разпоредбите на ЗУЕС, по арг.
от чл.3 от същия закон.
Съобразно чл. 13 от ЗУЕС общото събрание се свиква най-малко един път годишно от: 1. управителния
съвет (управителя) или 2. контролния съвет (контрольора) или по писмено искане
на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на
сградата, чрез покана, подписана от лицата, които
го свикват, която се поставя
на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни
преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от
24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху
поканата от лицата, които свикват
общото събрание, за което се
съставя протокол. Общото събрание може да
бъде насрочено и да се проведе
най-рано на осмия ден след
датата на поставяне на поканата,
а в неотложни случаи - не по-рано от
24 часа след поставянето й.
В случая от събраните по делото доказателства се установи
наличието на свикване на общо събрание по горепосочения ред – с покана
поставена на видно място на сградата от физическото лице представляващо избрания
професионален домоуправител на ЕС – договорът на „***“
подписан съобразно решение на ЕС от 14.09.2019г. е със срок до 30.09.2020г.,
т.е бил е действащ към момента на процесното ОС.
Съобразно чл. 15 ал. 1 от ЗУЕС, общото събрание се провежда,
ако присъстват лично или чрез
представители собственици на най-малко 67 на сто идеални
части от общите части на
етажната собственост, с изключение на случаите
по чл. 17, ал.
2, т. 1 - 4 и 7, в
които е предвиден по-голям процент за кворум.
Съобразно ал. 2 на с.н., ако събранието не
може да се
проведе в посочения в поканата час поради
липса на кворум по ал.
1, събранието се отлага с един час,
провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята
за законно, ако на него
са представени не по-малко от
33 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост.
В случая относно протокола за проведеното ОС на 11.09.2020г.
/л. 10-29 от делото/, който предвид заключението по приетата СГЕ беше неуспешно
оспорен от ищеца по отношение на истинността му, се установява че е спазена
формата за съставянето му регламентирана в чл. 16 ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС.
Спазена е и нормата на цитираната ал. 2 от чл. 15 ЗУЕС,
като след отлагането с един час, в 18.00ч. са присъствали собственици
представляващи повече от 33% от общите части. Това обстоятелство се потвърждава
от приетата СТЕ относно площообразуването и
притежаваните в сградата ид.части от отделните
съсобственици.
Съобразно чл. 17 ал. 1 ЗУЕС в общото събрание собствениците имат право на
глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални
части от общите части на
сградата. Съобразно ал. 2 от с.н. Общото събрание на собствениците
приема решения: 1. за предприемане на действия за надстрояване
и пристрояване, за учредяване право на ползване или
право на строеж и за промяна
предназначението на общите части - със 100 на сто
идеални части от общите части; 2. за изваждане от сградата
на собственик или ползвател по
реда на чл. 45 от Закона
за собствеността за определен срок,
но не по-дълъг
от три години
- с мнозинство не по-малко от 75 на сто от
идеалните части от общите части,
оставащи след приспадане на идеалните
части на собственика или ползвателя; собственикът или ползвателят, за когото се
отнася решението, не участва в гласуването;
за изваждането от сградата на
обитател решението се взема с мнозинство
не по-малко от 75 на сто
от идеалните части от общите
части; 3. за
извършване на полезни разходи и за получаване на
кредити - с мнозинство не по-малко от
75 на сто идеални части от
общите части; 4. за опрощаване
на финансови задължения, както и за отсрочване или
разсрочване на изпълнението им - с мнозинство не по-малко
от 75 на сто идеални части
от общите части; 5. за основно обновяване, за извършване на
основен ремонт и за усвояване на
средства от фондовете на Европейския
съюз и/или от държавния или
общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или собствени средства или други източници
на финансиране - с мнозинство не по-малко
от 67 на сто идеални части
от общите части; 6. за поставяне на рекламни
или технически съоръжения върху сградата, за присъединяване
на сградата към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната
и газоснабдителната мрежа и
за прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост - с мнозинство повече от 50 на
сто идеални части от общите
части; 7. за възлагане правомощията или на част
от тях на
управителния съвет (управителя), както и за възлагане на
дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридически или физически лица, които не са
собственици - с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите
части на етажната собственост.
Съобразно чл. 17
ал. 3 ЗУЕС извън случаите
по ал. 2 решенията се приемат с мнозинство, повече от 50 на
сто от представените
идеални части от общите части
на етажната собственост.
С нормата на чл. 19 ал. 8 ЗУЕИС е предвидено, че по решение на общото
събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто
идеални части от общите части
на етажната собственост, правомощията или част от
тях на управителния
съвет (управителя) могат да бъдат
възлагани на физически лица или на юридически
лица, които не са собственици.
Договорът за възлагане се одобрява
с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите
части на етажната собственост, и се сключва от
упълномощено от общото събрание лице за срок
до две години.
Предвид така цитираните приложими правни норми, съдът
приема, че оспорваното решение по т. 3 от протокола на ОС – избор на
несобственик - юридическо лице /професионален домоуправител/ за управител на ЕС
попада в хипотезата на чл. 17 ал.2 т. 7 ЗУЕС вр. чл. 19 ал. 8 ЗУЕС. При това
положение въз основа на гореобсъдените доказателства
– протокол от ОС и СТЕ, е видно, че при гласуването на това решение не са
участвали съсобственици притежаващи повече 67 % идеални части от общите
части на етажната собственост, респ. решението не е било възможно да бъде прието с мнозинство съобразно
изискуемото от императивната правна норма. Дори и да се добавят всички ид.ч приспадащи се на паркоместата
на сгадата, отново не се достига необходимия процент.
Законосъобрзното приемане на решенията, вкл. размера
на ид.ч на гласувалите за приемането им
съсобственици, е в тежест на доказване от страна на ответника /в случая ако се
твърди наличието и на общи части в други прилежащи елементи към сградата, които
е следвало да се вземат впредвид по см. на чл. 17 ал.
1 ЗУЕС, това следваше да бъде поставено като задача към експертизата от
ответника /.
Действително следва да се приеме, че е налице
несъответствие между целите и функциите на ЗУЕС в контекста на обществените
отношения, които регламентира, и формулировката на чл. 17 от него, в която не е
предвидено препращане при никакви условия към нормата на чл. 15 ал. 2 ЗУЕС, но
не е в правомощието на съда да замени вложения от законодателя смисъл в тези
норми, който е ясен по своя характер при граматическо и лексикално тълкуване.
Другите три оспорвани решения
на ОС на ЕС проведено на ***., съдът намира, че попадат в хипотезата на 17 ал. 3 ЗУЕС, като от съдържанието на
протокола е видно, че за приемането им валидно са гласували повече от 50 на сто
от представените идеални части от
общите части на етажната собственост. От това следва, че по
отношение на тези решения искът е неоснователен.
Предвид изхода на спроа и на основание чл. 78
ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване
– вносни бележки и договор за правна
помощ, са в размер от 90лв. за
държавна такса, 250 лева за депозит за експертиза и 600 лева за адвокатско възнаграждение, против което не е направено
възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК – общо 940 лева, съразмерно на уважената част от
иска – 235 лева.
Респ. на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване
– вносни бележки и договор за правна
помощ са в
размер от 8лв. за държавна такса, 600 лева за възнаграждение на вещо лице и 300 лева за адв. хонорар
- общо 908 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска – 681 лева
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по иска с
правно основание чл. 40 ЗУЕС предявен от Д.С.Т., ЕГН: ********** срещу *** на сграда с адрес:
гр. ***, бул. „***“ № ***,
комплекс „***“, представлявана от управителя на етажната
собственост – „***“
ЕООД, решение взето
по т.3 от протокол за проведено на 11.09.2020г. Общо събрание на ЕС –
„***“, като ОТХВЪРЛЯ иска за отмяна и на взетите на същото ОС на ЕС решения по
т.
1 от протокола - „***.“; по т.2 – „****“, и по
т.4 – „***“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК *** на сграда с адрес:
гр. *** бул. ***“ № ***, комплекс „***“, да заплати на Д.С.Т.,
ЕГН: ********** сумата от 235 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
3 ГПК Д.С.Т.,
ЕГН: ********** да заплати на *** на сграда с адрес:
гр. ***, бул. „***“ № ***
комплекс „***“ сумата от 681 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: