№ 15580
гр. София, 10.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110105284 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. 25 ГПК „Бързо производство”.
Образувано е по искова молба от М. С. Б. срещу Н.С.У „******“, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № РД
12-38/29.11.2023 г. на директора на НСУ „******“, и неговата отмяна; с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
при ответника; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 13200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от 6
месеца, считано от 30.11.2023 г. до 30.05.2024, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 29.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата М. С. Б. твърди, че по силата на Трудов договор № *********/04.09.2023 г. е
била в трудово правоотношение с ответника НСУ „******“, в рамките на което е
изпълнявала длъжността „учител/преподавател, танцово изкуство в занимания по интереси“
при ответника. Поддържа, че със Заповед № ЛС 14-368/04.09.2023 г. на директора на НСУ
„******“ била командирована в гр. *******, *********** като преподавател по български
народни танци в Теоретичен лицей „********“ за срок до 27.08.2024 г., като за изпълнение
на поставените задачи бил подписан индивидуален трудов договор № ****/04.09.2023 г.
Посочва, че междувременно подготвяла защита на ОНС „доктор“ в ****** „**********“ в
гр. *******. След пристигането си в ******* ищцата била уведомена, че на 24.10.2023 г. й
била определена дата за публична защита на дисертационния й труд „Танцовия фолклор на
бесарабските българи“. Поради това на 21.10.2023 г. /събота/ ищцата заминала за България,
като се върнала обратно в гр. ******* на 26.10.2023 г. /четвъртък/. Твърди, че пътуването и
престоят й в България били предварително съгласувани с ръководството на Теоретичен
лицей „********“. Посочва, че заниманията, които е следвало да се проведат в периода на
отсъствието й, били прехвърлени за други дати, бил изготвен нов график, доведен до
знанието на учениците. След завръщането на ищцата в гр. ******* всички променени
часове били отработени съобразно утвърдения и одобрен график. Ищцата посочва, че за
1
разрешение за пътуването до Република България и промяна на графика на учебните часове,
се обърнала към ръководството на Теоретичен лицей „********“, тъй като именно там е
престирала труд, тамошното ръководството определяло броя и графика на учебните часове,
следяло за изпълнението на този график, как изпълнява задълженията си. В същото време
ответникът нямал никакво отношение към работния й график, поради което и не е търсила
разрешение от директора на НСУ „******“. Отделно, сочи, че не е била инструктирана да
търси такова разрешение, и не й е било известно да има такова задължение по силата на
нормативен акт. Посочва, че когато се обадила на директора на НСУ „******“ и го
уведомила за публичната защита и придобитата научна степен, вместо поздравления,
получила упреци, че не била потърсила разрешението му. От ищцата били изискани
писмени обяснения, а на 29.11.2023 г. й била връчена Заповед № РД 12-38/29.11.2023 г., с
която й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ,
вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 , т. 1, предл. 3 КТ. Поддържа, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като ищцата не е извършила твърдяното дисциплинарно нарушение
на трудовата дисциплина, евентуално – че наложеното й наказание „уволнение“ не
съответства на тежестта на нарушението. Моли съда да признае извършеното със заповед
Заповед № РД 12-38/29.11.2023 г. уволнение за незаконно и да го отмени, да възстанови
ищцата на заеманата до уволнението й длъжност, както и да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 13200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
от 6 месеца, считано от 30.11.2023 г. до 30.05.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2024 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът НСУ „******“ е подал писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди уволнението да е законосъобразно
извършено, като са налице предпоставките на посоченото уволнително основание.
Поддържа, че от събраните писмени доказателства се установявало по категоричен начин, че
ищцата е извършила твърдяното нарушение, за което й е било наложено дисциплинарно
наказание. Посочва, че процесната заповед е мотивирана съобразно изискванията на КТ,
както и че при индивидуализацията на наказанието е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 1
КТ. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищцата е
наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на
закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата за вмененото й
дисциплинарно нарушение (че заповедта е мотивирана; че ищцата е извършила виновно
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и че наложеното й наказание е
съответно на нарушението).
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
2
правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да
докаже, че в резултат на уволнението е останала без работа за процесния период, поради
което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на
брутното й трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението
му.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
следва да се отделят следните обстоятелства: че между страните по делото е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността
„учител/преподавател, танцово изкуство в занимания по интереси“, което е прекратено със
Заповед № РД 12-38/29.11.2023 г. на директора на НСУ „******“, че са искани от
работодателя обяснения от ищцата във връзка с вмененото й дисциплинарно нарушение
преди налагане на дисциплинарното й наказание, както и че на 08.11.2023 г. ищцата е
депозирала писмени обяснения пред работодателя.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се
приемат, с изключение на представения от ищцата Индивидуален трудов договор №
****/04.09.2023 г. (л. 15-16 от делото), който е представен на чужд език. На основание чл.
185 ГПК на ищцата следва да се предостави възможност в срок до първото о.с.з. да
представи точен и заверен превод на български език на посоченото доказателство.
Следва да се уважи искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза със задачите, посочени в исковата молба.
Следва да се уважи искането на ищцата за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ищцата, за
установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за оставането си без работа през
процесния период.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за размера на брутното й трудово
3
възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението й.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, с изключение на приложеното от ищцата Индивидуален трудов договор №
****/04.09.2023 г. (л. 15 от делото)
УКАЗВА на ищцата на основание чл. 185 ГПК в срок до първото о. с. з. да представи
точен и заверен превод на български език на документа, намиращ се на л. 15-16 от делото. В
противен случай, същият ще бъде изключен от доказателствената съвкупност.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Ж., тел. **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лв., вносими
от бюджета на съда.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ищцата при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата
молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА,
че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4